Преди да те срещна

30

— За какво е всичко това. Демеън? — попита Стивън личния си прислужник, докато прокарваше длан по лицето си, за да провери колко гладко е избръснат.

— Господин Ходжкин смяташе, че трябва да ви предадем писмото, преди да излезете, допускайки, че е нещо важно — отвърна той и огледа господаря си, за да се увери, че негова светлост е изрядно облечен за предстоящата вечер в „Алмак“. Прислужникът помогна на Стивън да сложи скъпия фрак и отстъпи назад, наслаждавайки се на резултата от своите грижи и внимание.

— Ходжкин спомена ли от кого е писмото?

— Човекът, който в момента ползва едно от именията на Бърлтън, го с изпратил на адреса на покойния господин, а оттам са го препратили на вас.

Стивън кимна. Писмото едва ли представляваше особен интерес. Напоследък всички писма, които получаваше във връзка с Бърлтън, изискваха уреждането на една или друга сметка. Графът се беше нагърбил със задължението да изплати всички дългове на младежа, чийто живот по невнимание беше отнел.

— Предай го на секретаря ми — нареди Стивън. Бързаше да излезе. Беше обещал на брат си да си срещнат в клуба за няколко игри на карти, а закъсняваше. След час-два трябваше да се появи в „Алмак“ и при първия удобен случай да измъкне Шери оттам. Двамата щяха да прекарат много по-приятно на бала в дома на Ръдърфорд. А Дьовил щеше да бъде принуден да кавалерства на Черити Торнтън, с мрачно задоволство си рече той.

— Предложих на господин Ходжкин да предаде писмото на секретаря ви, милорд — кимна Демеън, — но той настоя вие да го отворите. Печатът върху плика е от Америка.

Най-вероятно беше сметка за нещо, което Бърлтън беше купил по време на престоя си там. Стивън въздъхна и посегна към плика. Тръгна надолу по стълбите и пътьом го отвори.

— Каретата ви очаква, милорд — пресрещна го Колфакс и му подаде ръкавиците, но Стивън не го чу.

Цялото му внимание беше погълнато от съдържанието на писмото. Беше от адвоката на бащата на Чариз Ланкастър.

Прислужникът забеляза мрачния вид на господаря си и се уплаши, че това писмо може да доведе до промяна в плановете за вечерта.

— Госпожица Ланкастър изглеждаше прекрасно, когато потегли за „Алмак“, милорд — подхвърли с надежда Колфакс. Искаше му се графът на всяка цена да отиде на бала, защото присъствието му там без съмнение щеше да бъде много важно за милата американска госпожица.

Стивън бавно сгъна листа, подмина мълчаливо прислужника и решително се отправи към входа, където го очакваше каретата.

— Страхувам се, че новините не са много радостни, Ходжкин — сподели Колфакс с възрастния иконом, който разтревожено се суетеше в другия край на фоайето.

— Все пак… писмото беше адресирано до лорд Бърлтън. Надявам се, че няма нищо общо с госпожица Ланкастър.