Преди да те срещна

21

Шери стоеше до прозореца, загледана навън. Нощта беше непрогледна — като паметта й. Тихо почукване на вратата я накара да се обърне.

— Дойдохме да те помолим за прошка — каза майката на Стивън. — Не знаехме нищо за годежа, за нещастния случай, нито за каквото и да било друго, преди Стивън да ни обясни.

— Така се радвам, че все още сте будна — добави снахата на Стивън и красивите й зелени очи се спряха върху Шери, изпълнени сякаш със съжаление. — Аз също не мисля, че бих могла да заспя, ако с мен се бяха отнесли така, както ние с вас преди малко.

Шеридан забрави за протокола и за притесненията си, породени от факта, че разговаря с две херцогини.

— Моля ви, не се тревожете — искрено каза тя. — Не мога да си обясня какво ме е накарало да настоявам да запазя годежа ни в тайна и понякога се питам дали не съм някоя ексцентричка.

— Мисля, че всъщност сте много смела, госпожице Ланкастър — рече Уитни и мило протегна ръце към нея: — О… И добре дошла в семейството ни. Аз винаги… съм искала да имам сестра.

Ръцете на Шери трепереха, когато ги протегна, за да поеме дланите на бъдещата си етърва:

— Благодаря. — Последва пауза и тя едва потисна истеричния си смях, докато обясняваше: — До този момент нямах никаква представа дали аз също съм искала да имам сестра… но сега съм сигурна, че искам, и то красива като вас.

— Много мило от твоя страна — каза вдовстващата херцогиня и внимателно прегърна Шеридан, а после строго й нареди „да върви право в леглото“, сякаш беше малко дете.

Те си тръгнаха, след като й обещаха да минат да я видят на следващия ден. Шеридан остана права, загледана във вратата. Роднините на бъдещия й съпруг бяха също толкова непредсказуеми, както и той самият. В един момент — хладни и дистанцирани, в следващия — мили, добри и внимателни. Шери приседна на леглото, свила замислено вежди. Опитваше се да си обясни причината за странното им поведение.

От прочетеното във вестниците „Поуст“ и „Таймс“ беше стигнала до заключението, че англичаните често се отнасят към американците е известно предубеждение. Без съмнение двете херцогини са се питали какво точно е накарало графа да поиска ръката на една американка. Това обясняваше негативната им реакция в началото. Очевидно лорд Уестморланд им беше казал нещо, с което ги беше убедил, че… Но какво беше това нещо? Шеридан се отпусна в широкото легло и отправи поглед към балдахина. Вълнуваха я десетки въпроси, на които не можеше да отговори.

Херцогинята на Клеймор се извърна на една страна, облегна се на лакът и се взря в лицето на съпруга си, осветено от свещите край леглото. Мислите й обаче бяха при „годеницата“ на Стивън.

— Клейтън? — прошепна тя. — Спиш ли?

Очите му останаха затворени, но на устните му се появи една усмивка.

— Искаш ли да съм буден?

— Мисля, че да.

— Добре, кажи ми, когато бъдеш напълно сигурна — измърмори той.

— Не забеляза ли нещо странно в поведението на Стивън тази вечер? В това как се държеше с госпожица Ланкастър и в отношението му към техния „годеж“?

Клейтън отвори очи и ги присви недоволно:

— Какво по-странно от това един мъж да е временно сгоден за жена, която вижда за пръв път и нито познава, нито обича, нито иска да вземе за съпруга?

Уитни тихо се засмя:

— Исках да кажа, че забелязах у него някаква нежност — нещо, което не се е случвало от години. Смяташ ли, че госпожица Ланкастър е изключително привлекателна?

— Ще кажа всичко, което искаш да чуеш, стига след това да ми позволиш да те любя или поне да ме оставиш да спя.

Тя се надвеси над него и го целуна, но когато Клейтън се надигна да отвърне на целувката й, тя сложи длан на гърдите му:

— Почакай. Смяташ ли, че госпожица Ланкастър е особено привлекателна?

— Ако отговоря с „да“, ще ми позволиш ли да те целуна?

Тя кимна и съпругът й впи устни в нейните. Уитни побърза да се отдръпне. Искаше да приключи с въпроса, преди изцяло да се е предала във властта на Клейтън.

— Не мислиш ли, че Стивън е развил един особен вид… привързаност към нея? — настоя тя.

— Мисля, че по-скоро на теб ти се иска да бъде така. Да си кажа честно, по-вероятно е Дьовил да я е харесал, а това ще ми достави не по-малко удоволствие.

— Защо?

— Защото ако той си намери жена, най-сетне ще престане да преследва моята.

— Ники изобщо не ме преследва. Той…

Уитни не успя да продължи. Устните на Клейтън покриха нейните и заглушиха протеста й.