Преди да те срещна

62

Първата му брачна нощ.

Стивън седеше на стола в спалнята си с навити до лактите ръкави, вдигнал крака на близката масичка. Отпиваше от брендито си, докато чакаше съпругата му да се приготви.

Неговата първа брачна нощ… Неговата жена…

Той изненадано извърна глава към вратата, когато личният му прислужник си позволи да влезе, без да бъде повикан.

— Ще имате ли нужда от моята помощ, ваша светлост? — попита Демсън, изненадан, че господарят му изглежда раздразнен от неговата поява.

Помощ? Стивън с мъка потисна усмивката СИ. Не, нямаше нужда от помощта на Демсън в онова, което му предстоеше да върши тази нощ. Представи си прислужника, изправен до леглото и търпеливо очакващ Стивън да му подаде панталоните си, за да ги закачи прилежно на закачалката.

— Милорд? — повторно попити Демеън.

Стивън осъзна, че се е втренчил в прислужника си с идиотска усмивка, и побърза да поклати глава.

— Не — вежливо отвърна той. — Благодаря.

Очите на Демеън с неодобрение се спряха върху разкопчаната риза на графа и навитите ръкави.

— Може би ще искате да ви донеса черния брокатен халат, милорд?

Стивън наистина се опита да си представи за какво му с въпросният халат и отново се усмихна.

— Не, мисля, че няма нужда.

— Тогава виненочервения копринен халат? Или пък тъмнозеления? — не се отказваше Демсън.

Стивън се досети, че прислужникът му, мъж на средна възраст, който никога не е бил женен, се притеснява дали графът ще направи добро впечатление на младата си съпруга.

— Не, благодаря.

— Може би…

— Върви да си лягаш, Демсън! — прекъсна го Стивън. — Още веднъж ти благодаря — добави по-любезно той.

Демсън с неохота се поклони и излезе, но не и преди да хвърли последен критичен поглед на разкопчаната риза на графа.

Стивън беше почти сигурен, че личният му прислужник няма да се откаже така лесно от опитите си да го убеди, че с нужно да се облече по-прилично, затова стана и заключи вратата след него.

Разбира се, Демсън нямаше никаква представа, че Стивън вече е консумирал връзката си с Шери. Графът се приближи към вътрешната врата, свързваща неговите покои със стаите на новата графиня. Съжаляваше за начина, по който онази първа нощ беше започнала и завършила, но не изпитваше никакви угризения за онова, което се беше случило в леглото. Сега твърдо възнамеряваше да компенсира всичко, което беше липсвало първия път. Когато влезе в спалнята на Шери, с изненада установи, че тя още не е в леглото. Беше й дал достатъчно време да се съблече. Той тихо пристъпи към банята. В този момент вратата между спалнята и хола се отвори и покрай графа профуча една прислужница, натоварена с цял куп пухкави хавлиени кърпи.

Съпругата му се къпеше.

Съпругата му… Стивън посегна към кърпите под ужасения поглед на прислужницата.

— Но… Но милейди ще поиска да й помогна, когато дойде време да си легне!

Стивън започна сериозно да се чуди дали всички останали съпрузи си лягат облечени, за да оставят у прислугата погрешното впечатление, че нищо нередно няма да се случи. Той с усмивка влезе в банята. Шери лежеше отпусната в мраморната вана с гръб към вратата. Косата й беше вдигната, а гърдите й бяха покрити с пяна.

Гледката беше очарователна и много изкусителна. Неговата съпруга! Дъхът на лавандула внезапно му припомни за ултиматума, който Шеридан му беше дала във връзка с Хелън. Спомни си гневната й тирада, посветена на всички жени, е които любимият й беше имал връзка. Тя може и да не одобряваше начина, по който съпругът й беше трупал опит с жените в продължение на години, но тази вечер щеше да се наслаждава точно на тези негови умения. Стивън беше твърдо решен да я накара да запомни първата си брачна нощ до края на живота си.

Той приседна на ръба на ваната с намерението да изпълни ролята на прислужницата. Потопи ръце в топлата вола, после докосна гладката кожа на раменете й.

— Бих искала вече да излизам от ваната — каза тя, без да се обръща.

Стивън се засмя доволно от шегата, която се готвеше да й поднесе. Стана, разтвори една огромна кърпа и зачака. Шери излезе внимателно от водата и той я загърна в хавлията, но не отдръпна ръцете си. Изненадата й трая секунда. После Шери се облегна назад, плътно притискайки гърба, бедрата и краката си към неговите. Сложи ръцете си върху неговите и потърка страна в гърдите му. С този мълчалив жест тя му показваше желанието си, нежността и любовта си, но въпреки това, когато Стивън я извърна към себе си, забеляза, че Шери леко трепери и го гледа с нервна неувереност.

— Мога ли да си облека халата? — попита тя.

— Можете да правите всичко, което си поискате, лейди Уестморланд! — без колебание отвърна той.

Шеридан се поколеба, обзета от странно смущение. Стивън я разбра и се оттегли в спалнята.

Когато тя се появи пред него, дъхът му замря. Шеридан беше облечена в къса нощница от тънка бяла дантела — нежна като паяжина. Беше въплъщение на най-смелите мъжки мечти… безплътна, подканяща, не напълно облечена, но не и гола. Беше сирена. Ангел.

Шери забеляза пламъчетата в очите му и зачака неговите указания. Опитът й се изчерпваше с онази единствена нощ в замъка Клеймор, но тя вече имаше представа какво им предстои да направят. Затова стоеше смутена пред него. И това може би нямаше да се случи, ако прислужницата не беше изсипала онези соли с аромат на лавандула във ваната. Мирисът й напомни за Хелън Девърней. Беше зърнала любовницата на Стивън преди две седмици — беше тръгнала на разходка с каретата си, облицована с кадифе в лавандулов цвят. Джулиана Скефингтън й беше посочила каретата и я беше информирала за дамата вътре, но Шери и така знаеше коя е. Любовницата на Стивън. Настоящата любовница на Стивън. Хелън можеше да накара всяка жена да се чувства обикновена и невзрачна. Поне Шеридан се беше почувствала точно така.

Това усещане изобщо не й се беше поправило. Искаше й се да беше чула от устата на Стивън, че обича нея, Шеридан, и че повече не се среща с госпожица Девърней. Сега, когато паметта й се беше върнала, тя си представи американските посестрими на Хелън — жена с дълбоко деколтирана яркочервена рокля, със затъкнати пера в косите. Една вечер, надничайки през прозореца на казиното, в което испанецът и баща й често се отбиваха, Шери я беше видяла да седи в скута на Раф. Жената прокарваше пръсти през косата на Раф и Шеридан беше изпитала силна ревност, но тази нейна тогавашна ревност изобщо не можеше да се сравни с ревността, която я обземаше при мисълта за Хелън Девърней, седнала на коленете на Стивън.

Искаше й се да има достатъчно смелост да настоява той да прекрати връзката си с прелестната блондинка, ако още не го беше сторил, но разумът й подсказваше, че от ултиматуми няма полза. По-добре щеше да е да се опита да накара Стивън да желае съпругата си по-силно, отколкото любовницата си. Единственото нещо, което й пречеше да осъществи тези свои намерения, беше, че нямаше представа как да го накара да я пожелае страстно, без да получи помощ от самия него. Спомни си как онази вечер в Клеймор й беше наредил да разпусне косата си и вдигна ръце нагоре.

— Да го направя ли?

Гърдите й се повдигнаха и се очертаха под прозрачната дантела.

— Да направиш какво? — задъхано попита той и пристъпи към нея.

— Да си пусна ли косата?

Той кимна. Шери си беше спомнила за студения начин, по който й беше заповядал да направи това първия път, осъзна със съжаление графът. Той сложи ръце на раменете й, опитвайки се да не гледа към порозовялата кожа на гърдите й.

— Аз ще го направя — нежно промълви Стивън. Шери неволно отстъпи назад.

— Ако предпочиташ аз да го сторя, няма проблем — объркано рече тя.

— Шеридан, какво ти става? Какво те притеснява?

Притесняваше я мисълта за Хелън Девърней, но тя нямаше намерение да му го каже.

— Не зная какво се очаква от мен да направя. Не зная правилата.

— Какви правила?

— Бих искала да знам как да ти доставям удоволствие — каза най-сетне тя. Стивън направи усилие да запази сериозното изражение на лицето си и Шери умолително добави: — О, моля те, не ми се смей! Недей…

Той огледа съблазнителното й тяло и прошепна:

— Мили Боже…

Шеридан говореше сериозно. Беше прекрасна, чувствена и много смела. Но сериозна. Много сериозна. Толкова сериозна, че ако сега графът не реагираше правилно, тя щеше да се почувства силно наранена.

— Не ти се смея, скъпа — рече той.

Отговорът му й даде сили да зададе следващия въпрос, свързан с облеклото:

— Какво е разрешено?

Стивън погали страните й и пръстите му се плъзнаха в косата й.

— Всичко.

— Има ли някаква… цел?

Увереността на Стивън, че богатият му опит с жените ще му помогне да се справи с всяка една ситуация, леко се разклати.

— Да, има цел.

— И каква е тя?

Ръцете му се плъзнаха по гърба й.

— Целта е да се почувстваме възможно най-близко един до друг и да се наслаждаваме на тази своя близост.

— Но аз откъде да знам какво ти доставя удоволствие?

Беше започнал да се възбужда дори само от разговора им.

— Ако нещо доставя удоволствие на теб, то доставя удоволствие и на мен.

— Но аз не знам какво ми доставя удоволствие!

— Разбирам. Но мисля, че ще имаш достатъчно време да откриеш това.

— Кога? — попита Шеридан.

Пръстите му леко повдигнаха брадичката й и чувствените му устни отвърнаха:

— Сега.

Стивън се взря в сивите й очи. Струваше му се, че е попаднал в рая. Наведе глава да я целуне, а пръстите му се спуснаха надолу по шията й. Шеридан инстинктивно се притисна към него. Той знаеше, че й харесва да бъде нежен с нея. Харесваше й и нещо друго, осъзна той, когато дланта й се спря на голите му гърди.

— Да си сваля ли ризата? — попита той.

Шеридан знаеше, че ако Стивън се съблече, тя също трябваше да последва примера му и да свали нощницата си, но кимна. Съпругът й бавно започна да се разкопчава. Имаше някаква особена еротика в това да се разсъблича под погледа на жена си.

Шеридан не можеше да откъсне очи от мускулестите му рамене и гърдите му, покрити с тъмни косъмчета. Понечи да го докосне, но се спря и въпросително го погледна. Стивън кимна и дланта й погали гърдите му. Пръстите й се разпериха и докоснаха зърната му.

Беше красив като гръцки бог. Когато погали зърната на гърдите му, мускулите му се стегнаха и Шери уплашено попита:

— Не ти ли харесва?

— Напротив. Харесва ми — дрезгаво отвърна той.

— И на мен — призна тя и му се усмихна.

— Много добре.

Стивън я хвана за ръката и я поведе към леглото. Той седна, но когато Шеридан понечи да направи същото, съпругът й със смях я хвана през кръста и я настани в скута си.

— Продължавай — подкани я.

Тя отново започна да изследва гърдите му. Само миг по-късно й стана ясно какво имаше предвид Стивън, когато й беше казал, че всичко, което й харесва, харесва и на него. Дланта му се плъзна в деколтето на нощницата й и обгърна твърдата й гръд. Сърцето на Шери бясно затуптя. Тя погледна надолу. Дългите му пръсти си играеха с едното й зърно, докато тя докосваше неговите. Пое дълбоко дъх и зачака, но пръстите му спряха да се движат. Шери обви ръце около шията му и притисна гърди към неговите. Копнееше Стивън да разкопчае нощницата й, но се срамуваше да го помоли за това. Графът се справи с безбройните копчета за секунда и с наслада обхвана голите й гърди. Зърната и набъбнаха, втвърдиха се и той почувства, че желанието му да проникне в нея става неустоимо. Езикът му докосна едното й зърно, после той го пое в устата си и Шеридан се задъха от вълнение. Зарови пръсти в тъмната му коса.

Цялото й тяло тръпнеше в очакване. Стивън се прехвърли на другата й гърда. Засмука зърното й и Шеридан инстинктивно притисна главата му към гърдите си. Изпитваше потребност да му покаже колко огромно е удоволствието, с което я дарява.

Стивън я положи по гръб на леглото и се отпусна до нея. Шеридан извърна лице към гърдите му и докосна зърната му с език. Направи същото, което той беше направил с нея, и Стивън имаше чувството, че ще умре от удоволствие. Не беше очаквал от нея това, което току-що беше направила. Желанието го завладя изцяло. Той я положи по гръб, смъкна нощницата й, затвори очи и се опита да овладее дишането си. В стаята в замъка Клеймор беше тъмно и той беше пропуснал да забележи, че Шеридан има дълги и стройни крака, изящни бедра, гънка талия и прелестни гърди. Обзе го тревожно нетърпение. Какво ставаше с плановете му да прекара една безкрайна нощ в любовна игра?

Шеридан забеляза как Стивън затваря очи пред голото й тяло и потръпна.

— Какво не с наред с мен? — прошепна отчаяно тя.

— Какво не е наред с теб ли? — не повярва на ушите си Стивън. — Какво не с наред е теб! — прошепна той, плъзна ръка около талията й и я придърпа към себе си. — Ти си изключителна. Нямаш представа колко силно те желая…

Думите му бяха толкова възбуждащи, колкото и целувката, която ги последва. Езикът му разтвори устните й, плъзна се в устата й и с такова нетърпение започна да се движи вътре, че Шеридан почувства как нещо силно избухва в нея. Тя простена и устните му се прехвърлиха върху гърдите й. Ръката му погали корема й и се спусна между бедрата. Пръстите му я галеха и възбуждаха, докато Шеридан не разтвори подканящо бедрата си.

Тя беше влажна, готова да го поеме, и когато Стивън стана от леглото, я обзе силно разочарование. Но това продължи само няколко секунди. Той свали и последната част от облеклото си и се върна при нея. Магията започна отново. Страстта ги завладя Шери го желаеше до болка. Всяко негово докосване я караше да се напряга от непознат копнеж.

Стивън почувства, че разумът го напуска напълно. Той я повдигна и докосна пулсиращата си мъжественост до нея. Плъзна се дълбоко и тя с готовност го прие. Ноктите й се забиха в гърба му. Шери му помагаше. Тя разтвори още по-широко бедрата си и за последен път Стивън се опита да забави темпото, за да удължи удоволствието им, но устните й жално се впиха в неговите и той се предаде изцяло на инстинктите си.

— Обичам те! — извика между два стона тя и всичко се завъртя пред очите й. Пръстите му се сключиха с нейните, бедрата му ускориха ритъма си. Тя почувства как неговата топла живителна сила я изпълни и нададе вик, изпаднала в екстаз. Тялото на Стивън тръпнеше върху нейното.

Стивън отвори очи. Копринените й коси лежаха разпилени по възглавницата, а ръката й стискаше неговата.

Изпълни го радост и благоговение. Той погледна жената, която го беше накарала да изпита подобно силно желание и го беше задоволила както никоя друга. Опита се да й се усмихне, да й каже, че я обича, но в гърлото му заседна буца, когато погледът му отново се спря на сключените пръсти на ръцете им.

Никога през живота си не беше държал ръката на жена по този начин.

Изобщо не беше си и помислял за подобно нещо.

Нито беше изпитвал потребност да го направи.

До този момент.

Шеридан не можеше да откъсне очи от красивото му лице, на което беше изписана невероятна нежност. Стивън отново се наведе над нея и я целуна. Телата им се притиснаха едно в друго, ръцете им останаха хванати. Той затвори очи, преглътна и отново се опита да й каже какво изпитва, да й признае, че никога не е предполагал, че подобни чувства съществуват, но емоциите, които го бяха завладели, бяха толкова силни, че единственото, което успя да промълви, беше:

— Преди да те срещна…

Шери го разбра. Стивън знаеше, че го разбра. Дланта й още по-силно стисна неговата. Тя извърна лице и целуна пръстите на ръката му.