Първобитен град

13.

Норбърт Брил каза:

— Не си го разпитвал в стаята?

— Тогава тук вече нямаше никой. Седях там, където си ти в момента, а той — зад бюрото на Джери.

— Господи, трябва да си проверя чекмеджетата — изстена Хънтър.

— Какво иска той от теб? — попита Норб Брил и се плъзна със стола си към Реймънд. — Как стигнахте до деветте убити?

Телефонът звънна.

Хънтър каза:

— Поеми обаждането, Морийн. Направи се на секретарка.

Морийн, седнала зад бюрото си до вратата, отвърна:

— Разбира се — и вдигна телефона. — Отдел „Убийства“, сержант Дауни — каза тя.

Уендъл Робинсън влезе в стаята, придружен от млад чернокож с фланелка и вълнена шапка. Уендъл му нареди да изчака отвън и затвори вратата.

— Още едно от гаджетата на Лайзъл Тайлър. Твърди, че Алфонсо я е убил. Каза, че ако отменим глобите му за неспазване на закона за движение по пътищата — около триста долара и отнемане на книжката, ще ни разкаже някои неща, които ще накарат и нас да повярваме.

— Обясни му каква е храната в пандиза — предложи Хънтър.

— Бил е там. А може и да харесва храната.

Реймънд се обади:

— Преди да се захванеш с това… Какво ти разказа Клемънт за черния си приятел?

— Каза, че бил един от най-добрите му приятели — отговори Уендъл. — Питах го как се казва, но не ми отговори.

— Да — кимна Реймънд замислено и погледна към Хънтър. — На теб спомена ли ти за някакъв приятел?

Хънтър отговори:

— Как може този задник да има приятели?

После се замисли за момент, притвори очи и добави:

— Чакай малко. Той наистина спомена нещо. Не искаше да подпише формуляра и каза, че имал приятел, който също не подписал и нищо не му се случило.

— Разрушителният екип — каза Реймънд. — Някога използвали ли са черен шофьор?

Никой не му отговори.

— Или преди Разрушителния екип. Нали загрявате накъде бия? Мансел познава някакъв чернокож, който е бил тук и е отказал да говори. Може би Клемънт го мисли за приятел точно поради тази причина. Не за това, че въобще е отказал да говори, а защото не е искал да говори за Мансел. Как ви звучи това?

— Не е лошо — отбеляза Брил. — Ще отида да се посъветвам с великия компютър и ще видя какво ще ни каже той.

— Попитай и Арт Блейни от „Грабежи“ — посъветва го Реймънд. — Паметта му е по-добра от компютър. Може и да си спомни някой черен, който навремето е движил с Мансел.

Брил излезе от стаята. Униформен полицай отвори вратата и попита:

— Съдия Гай беше прострелян четири пъти с калибър 38, нали?

Хънтър вдигна поглед.

— Пет пъти — каза той.

— Мамка му — изруга полицаят. — Обзаложих се на четири куршума 38 калибър.

Вратата се затръшна след него.

Хънтър каза:

— Сигурно тъпакът е заложил доста мангизи.

— Мансел ми каза, че е убил девет души — заговори Реймънд. — Аз го попитах дали всичките в Детройт…

Вратата отново се отвори. Чернокож офицер по риза, с магнум четиридесет и четвърти калибър, пъхнат в бял презраменен кобур, влезе в стаята с купчина документи. Наплюнчи палеца си, отдели най-горния лист и каза:

— Кой го иска? Графикът за мачовете. Девет и половина на стадиона. „Убийства“ срещу „Сексуални престъпления“.

Вратата се затвори.

Морийн затръшна енергично слушалката на телефона.

— Наблюдаващият екип — съобщи тя. — Мансел и Санди Стантън току-що са излезли от „Лафайет“ 1300 и са хванали такси.

Инспектор Херцог слушаше със стиснати като за молитва ръце. Пръстите му бяха притиснати един към друг и сочеха право нагоре.

— Довери ми, че е убил девет души — каза Реймънд. — Не навлезе в подробности. Двама там, седем тук. Опитах се да го накарам да ми разкаже. Питах го дали убийствата са извършени по времето на Разрушителния екип. Отговори ми отрицателно. Знаем, че той е извършил тройното убийство на „Сейнт Мери“ и това беше заедно с Екипа. Значи е искал да каже, че останалите убийства са били без тях. Но все пак с него е имало друг човек. Каза ми, че онзи отишъл с него, но не направил нищо.

— Това е онзи чернокожият ли? — попита Херцог.

— Не ми каза дали е бил черен — отговори Реймънд. — Само спомена, че е имал компания. Но разказал на Уендъл, че има черен приятел. Първо започнал да дразни Уендъл с думата негър, а после му казал: „Един от най-добрите ми приятели е негър“. После разказал на Джери за някакъв негов приятел, който бил разпитван тук, но отказал да каже и дума и не подписал формуляра с правата. А на мен ми довери, че с него имало още един човек, когато извършил някои от убийствата. Та събрахме две и две и Норб се посъветва с компютъра, провери досието на Мансел внимателно, арестите му и всичко друго, независимо дали е бил задържан само по подозрение, или е бил докарван тук за разпит, за да видим дали някъде в миналото му съществува черен приятел.

Погледът на Реймънд се насочи към прозореца зад посивялата грива на Херцог. В далечината се виждаха горните етажи на небостъргача.

— А преди половин час Клемънт и Санди отишли с такси до търговски център „Тел туелв“. Влезли вътре и нашите хора ги изгубили.

— Защо ли не използват буика? — запита Херцог.

— Мисля, че Клемънт го е почистил — отговори Реймънд, — и не иска да го докосва отново.

— Май трябваше да прибереш колата вчера.

— Както вече ти споменах, беше въпрос на мнение — отвърна Реймънд. — Полицаите следваха Санди навсякъде и са сигурни, че не е изхвърляла абсолютно нищо. А ако не я бяха следили, господин Суити нямаше да стане толкова важна личност.

— Кой е господин Суити?

— Помниш ли, че вчера Санди отиде до една кръчма на „Кърчивал“ — „Салонът на Суити“?

Херцог кимна.

— Излязла с някакъв тип и влезли в съседната къща.

— Излязла с господин Суити и влязла в неговата къща — поправи го Реймънд. — Точно той живее там.

— От вчерашните ти думи разбрах, че човекът е черен.

— Да, а според досието на Мансел е имало чернокож на име Маркъс Суитън, който е работил с Клемънт в началото, когато Мансел пристигнал тук, преди да създаде Разрушителния екип. Суитън е съден два пъти, единият — условно. Излежал е две години по обвинение за притежание на незаконно оръжие. Смятам, че не му се иска да се провали трети път, защото оттогава е чист. Сега ръководи „Салонът на Суити“.

— Как е получил разрешително за продажба на алкохол?

— То е на името на брат му. Суитън твърди, че е само барман, но всъщност той ръководи кръчмата и живее в съседната къща с приятелката си — Анита. Брат му работи в „Крайслер“. Знаем, че Маркъс е оригиналният господин Суити. Арт Блейни си спомня…

— Защо ли се нуждаем от компютър, когато си имаме Блейни? — запита Херцог.

— И аз казах същото на Норб. Арт поглежда в тавана, сякаш си е водил бележки там. После научаваш всичко, което искаш да знаеш. Маркъс Суитън, познат още като Тъмния Марк, Сладура и господин Суити. Изкарва около петнайсет бона годишно от бара и още двайсет и пет — трийсет от продажба на дрога. Нищо сериозно, което да си заслужава ареста, само малък квартален магазин.

— Значи така, стои си чист — усмихна се Херцог.

— Е, това е относително — каза Реймънд. — Чист е в сравнение с нахлуването някъде с оръжие. Арт казва, че Мансел го използвал като ловно куче. Господин Суити прониквал по местата, където продават наркотици. Държал се адски дружелюбно. Сядал и започвал да си приказва с търговците, раздавал малко ангелски прах, разказвал няколко вица. Зашеметявал ги с дрогата, после Клемънт влизал и лесно се справял с всички онези клоуни, които седели кротко и му се хилели.

— Колко пъти можеш да осъществиш подобно нещо? — запита Херцог.

— В този град? — отвърна Реймънд. — Ако вкараме всички места, където търгуват с дрога, в компютъра, разпечатката ще стигне оттук до средата на улицата…

— Загрявам — каза Херцог. — Значи сега разполагаш с вероятен свидетел на едно или повече от тези девет убийства, които Мансел твърди, че е извършил. Ще се опитваш ли да свържеш господин Суити със съдия Гай и Адел Симпсън?

— Не е необходимо — отговори Реймънд. — Оригиналният план е да открием кое е старото му приятелче, да го свържем с Мансел като съучастник и да го принудим да ни сътрудничи за по-ранните убийства. Това е, в случай че не пипнем Клемънт за убийствата на съдията и Адел Симпсън. Мислех си да използвам следата, която ни даде Мансел, без да се усети. После да го пипнем и да гледаме как зяпва от изненада.

— Няма да си отменя ваканцията с надеждата, че това ще стане — каза Херцог.

— Не, казах само, че това е оригиналният план. Но какво означава това? Мансел убива съдията и Адел, а на следващия ден Санди Стантън отива при старото му другарче — господин Суити. Какво става тук?

— Значи все пак се опитваш да ги свържеш.

— Да, но не по този начин, който ти имаш предвид.

— Аз въобще не съм сигурен какво имам предвид — каза Херцог.

— Виж нещата така — предложи Реймънд. — Ако Мансел е бил нает да очисти съдията, а после той самият е наел Суит да му бъде шофьор…

— Защо тогава Суити не е осигурил колата?

— Това е първият въпрос. Следващият е: след като Мансел е наясно, че знаем за буика, би ли накарал Санди да отиде до дома на господин Суити на другия ден, шофирайки същата кола?

— Не знам — отговори Херцог. — Би ли го направил?

— Или пък Санди е отишла там по своя работа?

— Каква?

— Не знам.

— Защо не я попиташ?

— Ще го направя — отговори Реймънд. — Веднага щом се прибере у дома.

— Но тогава тя ще каже на Мансел и той ще разбере, че знаем за господин Суити. Как ще се справиш с това?

— Това е игра, нали? — каза Реймънд. — Нищо друго, освен игра… Защо ли просто не намеря Мансел и не го застрелям?

— Това е най-добрата идея, която чух досега — каза Херцог.