Рама II

23. Падането на нощта

„… Въпреки че в детството си е бил постоянно малтретиран от своя баща неврастеник и като се вземат предвид преживяните разочарования и душевен стрес вследствие развода с английската актриса Сара Тайдингс, последвал ранния им и доста мъчителен брак, космонавт Уейкфилд е забележително уравновесен и сериозен човек, напълно подходящ за член на експедицията. След раздялата със съпругата си той се подлага на терапевтично лечение, продължило две години. Дванадесет месеца по-късно — през 2192 г., е приет в Космическата академия. Проявява се като блестящ студент; забележителните му постижения от времето на неговото следване са ненадминати и досега. Както преподавателите му по електроинженерство, така и тези по компютърни науки са единодушни, че когато се е дипломирал, Ричард Уейкфилд е притежавал повече знания от който и да било член на факултета…

Като се изключат сдържаността и предпазливостта, които проявява в интимния си живот (особено по отношение на срещуположния пол — няма данни да е поддържал продължителни връзки с други жени след раздялата си със Сара), той обикновено обича да общува и не е затворен в себе си, както е характерно за хора, които са били малтретирани като деца. Макар в младостта си да е имал доста нисък коефициент на социална приспособимост (КСП), през последните години вече не се държи толкова предизвикателно и високомерно и рядко се опитва да изпъкне пред другите със своята наистина изключителна интелигентност и технически умения. Неговата честност и почтеност са неоспорими. Очевидно не се ръководи от стремеж към власт или пари, а единствено от безкористна жажда за знания…“

Никол дочете психологическата характеристика на Ричард Уейкфилд и разтърка очите си — вече бе късно през нощта, а бе започнала да чете личните досиета на космонавтите още от момента, в който колегите й, намиращи се в Рама, се прибраха да спят в палатките си. След по-малко от два часа те отново щяха да са будни, за да продължат проучванията си през втория ден от пребиваването си на непознатия космически пришълец. Освен това оставаха само тридесет минути до началото на шестчасовото й дежурство в радиокомуникационния център на „Нютон“. „Оказва се, че сред всички тук има само трима, които засега са извън подозрение — помисли си лекарката. — Четирима от екипажа вече се компрометираха заради незаконния договор, който са сключили със средствата за масова информация. За Яманака и Тургенева не разполагам с никакви сведения. Уилсън е психологически неуравновесен и така или иначе си има свои собствени проблеми. Значи остават О’Туул, Такагиши и Уейкфилд.“

Никол наплиска лицето си с вода и отново седна пред компютъра. Затвори файла с досието на английския инженер и се върна в главното меню. Прегледа какви статистически данни за екипажа като цяло са включени в него и извика на екрана две таблици — от лявата страна се появи колонка, съдържаща информация за нивото на интелигентност (НИ) на дванайсетте космонавти от експедиция „Нютон“, а от дясно, пак в низходящ ред — техните коефициенти на социална приспособимост (КСП):

Макар че вече бе прегледала набързо по-голяма част от информацията, съдържаща се в личните досиета на космонавтите, до този момент не бе имала възможност да разгледа всички таблици със сравнителни данни, отнасящи се за екипажа като цяло. Някои от диаграмите виждаше за пръв път. Особено силно я впечатли изключително високото НИ на Франческа. „Колко глупаво от нейна страна!“ — помисли си французойката. „Как е възможно да пропилява ума и възможностите си просто ей така — за някакви дребни и незначителни амбиции!“

Общото ниво на интелигентност на екипажа като цяло бе наистина забележително. Нямаше участник в експедицията, който да не принадлежеше към групата на най-умните и надарени индивиди, съставляваща един малък процент от населението на Земята. Самата Никол притежаваше способности, които се срещаха не по-често от „веднъж на хиляда“, а името й се намираше едва в средата на колонката. Изключително високата интелигентност на Уейкфилд обаче бе наистина впечатляваща и внушителна, като единствен го поставяше сред „свръхгениалните“ представители на човешката раса. Никога досега Дьо Жарден не бе познавала някой, постигнал толкова високи резултати на стандартните тестове.

Никол притежаваше достатъчно познания и опит в областта на психиатрията, които я караха да проявява недоверие към всякакви изследвания, стремящи се да дадат количествена оценка на различни човешки качества и свойства на характера. Въпреки това тя бе силно впечатлена и от данните за общителността и социалната приспособимост на всеки един от космонавтите. Не се изненада, че първите места в таблицата се заемаха от О’Туул, Борзов и Такагиши — сама би ги поставила съвсем интуитивно начело на колонката, тъй като и тримата мъже бяха спокойни и трезвомислещи, достатъчно уравновесени и уверени в себе си, както и изключително отзивчиви към останалите членове на експедицията. Изуми се обаче, когато забеляза какъв висок коефициент на социална приспособимост бе получил американският журналист. „Вероятно Уилсън е бил съвсем различен човек преди тази история с Франческа“ — помисли си лекарката. За миг я учуди фактът, челичният й резултат бе едва 71 точки, но си спомни колко по-интровертна и затворена в себе си бе в младежките си години.

„Ами Уейкфилд?“ — запита се тя, осъзнавайки, че очевидно той оставаше единственият човек, на когото можеше да довери съмненията си относно функционирането на Рохир — вероятно само Ричард би й помогнал да разбере дали по време на операцията на Борзов с робота не се бе случила някаква авария. „Да му се доверя ли, или не? И как да му обясня какво ме тревожи, без да се налага да разкривам подозренията, които ме измъчват и които може да се окажат напълно безпочвени?“ Отново през ума й мина привлекателната мисъл да се откаже от своите тайни разследвания. „Нищо чудно всичко това да се окаже чиста загуба на време“ — каза си тя.

И все пак Никол знаеше, че съществуват прекалено много въпроси без отговор, пред които не можеше да си затваря очите. Ето защо взе решение да поговори с английския си колега. След като установи, че върху дискетата, дадена й от крал Хенри е възможно да бъде записвана и нова информация, тя създаде един личен файл, деветнадесети на брой, който озаглави „Никол“. В него написа само няколко реда:

След това извади една нова дискета от малкото чекмедже, закрепено към компютъра и записа на нея цялата информация, с която разполагаше благодарение на Хенри, както и създадения лично от нея файл. Приготви се за дежурството си и облече летателния костюм, като постави резервната дискета в джоба си.

Когато Никол влезе в командната зала на военния кораб „Нютон“, за да смени своя колега, тя намери О’Туул задрямал в един стол пред контролните екрани. Мониторите тук бяха доста по-малки от тези в много по-обширната зала на научноизследователския „Нютон“, затова и изображенията, получавани от Рама, не изглеждаха толкова загадъчни и главозамайващи. Затова пък военният кораб разполагаше с изключително съвършена техника за видео и радиовръзка, както и с най-различни други средства за комуникация, които лесно можеха да бъдат управлявани и насочвани дори от един-единствен човек.

Генералът се събуди веднага и се извини на лекарката, задето бе допуснал да заспи по време на дежурството си. После посочи трите екрана пред себе си, които показваха една и съща картина, само че видяна от три различни ъгъла — набързо издигнатите в основата на стълбище Алфа палатки, в които спяха останалите членове на екипажа.

— През последните пет часа не се случи нищо, което бих могъл да нарека вълнуващо — отбеляза Майкъл.

Никол се усмихна и каза любезно:

— Не е нужно да се извинявате, генерале. Знам, че през последните двадесет и четири часа трябваше да изпълнявате най-различни задачи, а отгоре на всичко бяхте и на пост тук.

— Ето какво се случи, докато ви нямаше тук, Никол — О’Туул се изправи и започна да разказва накратко за събитията, станали през петте часа на дежурството му, като от време на време поглеждаше към данните от електронния бордови дневник, които бе извикал върху един от шестте малки монитора. — Когато приключиха с вечерята, космонавтите се заеха със сглобяването на един от всъдеходите. При предварителната проверка автоматичната система за управление на всъдехода първоначално не се задейства, но Уейкфилд успя да установи, че причината за това е някакъв вирус, с който е била заразена една от последните инсталирани в бордовия компютър подпрограми. Той отстрани повредата и Табори се разходи малко с всъдехода, за да го изпробва, докато останалите в лагера привършваха с последните за деня задачи. Малко преди светлините в Рама да угаснат отново, Франческа произнесе кратко, но вълнуващо обръщение, което бе предавано по всички телевизионни канали на Земята. — О’Туул замълча за миг, след което добави: — Искате ли да видите записа?

Никол кимна и генералът активира монитора, намиращ се най-вдясно от тях. Появи се Франческа, застанала в близък кадър точно пред оградения палатков лагер, зад който се виждаше част от стълбище Алфа, както и платформата на седалковия лифт.

— Скоро в Рама ще настъпи нощта — време за сън и кратък отдих — започна поетично тя. Замълча, като вдигна поглед нагоре, а после бавно се огледа и продължи: — Преди девет часа загадъчният космически пришълец съвсем неочаквано бе облян от ярка светлина и всички ние имахме възможност да разгледаме подробно това изумително чудо на техническата мисъл, плод на високоусъвършенствания интелект на нашите непознати братя отвъд звездите. — Последва серия от фотографии и няколко къси видео филмчета, повечето заснети от телеуправляемите ракети, но някои направени през деня лично от италианката, с чиято помощ тя „развеждаше“ своите зрители из миниатюрния изкуствен свят, разказвайки за загадките, които предстоеше да бъдат разгадани от експедицията „Нютон“. Кратката „разходка“ из Рама завърши и на екрана отново се появи лицето на Франческа: — Никой от нас не може да даде отговор на въпроса защо след по-малко от един век, в този затънтен край на галактиката, в който се намира и нашата планета, за втори път се появява неизвестен космически кораб, и то напълно еднакъв с първия, посетил ни преди години със също толкова загадъчни намерения. Вероятно не съществува обяснение на това кой и с каква цел е създал Рама, което би било поне малко разбираемо за ограничения човешки ум. Но ние сме убедени, че някъде из тази гигантска конструкция, с нейните поразително точни и прецизни геометрични форми, съществува нещо, което би могло да послужи като ключ за разгадаване на мистерията. — Журналистката се усмихна и ноздрите й драматично се разшириха. Тя продължи със същия тържествен тон: — Ако успеем да открием в какво се състои тайната на Рама, кои са били конструкторите на това съвършено постижение на космическата технология и с каква цел въобще са го построили, то тогава може би ще съумеем да разберем малко повече и за самите себе си, за човешката раса като цяло, както и за боговете, в които вярваме…

По развълнуваното изражение върху лицето на О’Туул си личеше, че генералът бе дълбоко впечатлен и завладян от патетичната реч на италианката. Въпреки че изпитваше силна антипатия към нея, Никол не можеше да не признае отново, макар и с известна завист, че Франческа наистина бе една изключително умна жена и добра професионалистка!

— Изказването й наистина е великолепно — обади се възторжено Майкъл. — Успява съвсем точно да изрази чувствата и мислите, които вълнуват самия мен. Как бих искал и аз да можех да говоря така хубаво!

Дьо Жарден се разположи пред командното табло и въведе личния си код, чрез който управлението на цялата апаратура се прехвърляше от предишния дежурен на нея. Следвайки указанията, които се появиха на екрана, тя провери всички механизми и устройства, като накрая се обърна към О’Туул:

— Е, няма никакви проблеми, генерале. Мисля, че по-нататък ще успея да се справя и сама.

Американският офицер обаче не излезе от залата, а закрачи бавно напред-назад — очевидно му се искаше да си поговорят.

— Преди три вечери със сеньора Сабатини проведохме доста дълъг разговор за религията — обади се най-накрая Майкъл. — Тя ми каза, че в продължение на много години е била агностичка, докато в един момент не се приобщила отново към църквата. Призна, че размишленията й за Рама са я накарали пак да се завърне към католическата вяра.

Настъпи продължително мълчание. Без да може да си обясни защо, французойката внезапно си спомни за малката църквичка в старото селце Сент Етиен дьо Шини, намиращо се на около осемстотин метра надолу по пътя от Бовоа. Веднъж, през един прекрасен пролетен ден, двамата с баща й бяха влезли в построената още през петнадесети век сграда и малкото момиченце бе наблюдавало със захласнат поглед как светлината се процежда през цветните стъклописи на прозорците и рисува красиви шарки по пода на църквата.

— Бог ли е измислил цветовете? — беше попитала тогава Никол, очарована от чудната игра на разноцветните слънчеви лъчи.

— Да, според някои хора това е така — отговори й лаконично Пиер.

— А ти как мислиш, татко? — беше го изгледала с любопитство тя.

— Трябва да призная, че благодарение на тази експедиция и особено по време на пътуването ни насам аз наистина преживях едно духовно извисяване и обогатяване — гласът на О’Туул внезапно наруши тишината и откъсна Дьо Жарден от спомените й. — Никога досега не съм се чувствал толкова близо до Бога, както през последните няколко дни. Мисля, че в един миг, когато човек се окаже отдалечен на хиляди километри от Земята, зареян нейде из безбрежността на Вселената, той неочаквано осъзнава колко малък и безпомощен е всъщност сред целия този безкрай от галактики и съзвездия. Това не може да не го накара да изпита смирение и… — Генералът спря по средата на изречението. — Извинете ме. Никол — каза той. — Не бих искал да ви занимавам с…

— Няма за какво да се притеснявате, Майкъл. Вашата дълбока и искрена набожност ми дава сили и вяра, ето защо обичам да слушам размишленията ви.

— Все пак се надявам, че не съм ви засегнал по някакъв начин. Религиозните чувства са нещо много лично и никой няма право да се меси в тях и да налага собственото си мнение — Американецът се усмихна и продължи: — Понякога обаче ми е изключително трудно да се въздържа и да не ги споделя с някого, особено когато знам, че както вие, така и сеньора Сабатини сте католички като мен.

След малко О’Туул се запъти към изхода на командната зала и французойката му пожела да се наспи и отпочине добре. Когато той си отиде, Никол извади резервната дискета от джоба си и прехвърли на бордовия компютър всички данни, които се съдържаха в нея. „Така поне ще разполагам с дубликат на цялата информация“ — помисли си лекарката. Неочаквано в съзнанието й изникна лицето на Сабатини, заслушана с престорен интерес във философските разсъждения на О’Туул, докато той разгорещено й разясняваше религиозното значение на Рама. „Ти наистина си забележителна жена, Франческа — каза си Никол. — Готова, си на всичко — включително на непочтеност и лицемерие, стига да можеш да постигнеш това, което си запланувала.“

Доктор Шигеру Такагиши стоеше като омагьосан на брега на Цилиндричното море, втренчил възхитен поглед в издигащите се на около четири километра небостъргачи и гигантски сферични постройки на рамианския Ню Йорк. От време на време японският учен се приближаваше до телескопа, който бе сглобил набързо върху петдесетметровото възвишение, ограждащо заледената водна повърхност откъм север и подробно разучаваше някоя отделна особеност от загадъчния островен град.

— Вече съм напълно убеден — обърна се най-накрая той към Уейкфилд и Сабатини, — че или данните за Ню Йорк от времето на Първата рамианска експедиция съдържат огромен брой неточности, или този втори космически пришълец е съвсем различен от своя предшественик — Двамата космонавти не отговориха, погълнати от собствените си задачи. Ричард довършваше сглобяването на ледохода, а италианската журналистка, която не пропускаше да запечата на видео лента всеки един момент от ежедневната дейност на своите колеги, сега се беше заела да направи подробен запис на това, с което се занимаваше английският инженер.

— Както изглежда, градът наистина се състои от три идентични части във формата на кръг, като всяка от тях е разделена от своя страна на също толкова на брой отделни парцели — продължи Такагиши, говорейки предимно на себе си. — Тези девет района на Ню Йорк обаче не са абсолютно еднакви. Успях да открия няколко дребни разлики, които същевременно никак не са за пренебрегване.

— Готово! — изправи се Уейкфилд с доволна усмивка. — Мисля, че с ледохода вече всичко е наред. Приключихме със сглобяването му цял ден по-рано от предвиденото. Остава ми само да проверя как функционират основните автоматични операции.

Франческа погледна часовника си.

— Според последните промени в графика сме закъснели с половин час — отбеляза тя. — Все още ли искате да направим едно кратко посещение на островния град преди вечеря?

Ричард вдигна рамене и погледна към японския им колега. Италианката се приближи до него.

— Какво ще кажеш, Шигеру? Дали да не преминем набързо през Цилиндричното море с ледохода и да изпратим на хората от Земята две-три снимки, за да видят какво представлява рамианската версия на Ню Йорк?

— Задължително. Умирам от нетърпение да отида там.

— Само ако обещаете най-късно в седем и половина да сте се върнали в лагера — намеси се доктор Браун, който се намираше в хеликоптера заедно с Хайлман и Реджи Уилсън и оттам следеше разговора на тримата космонавти. — Тази вечер трябва да се съберем, за да обсъдим много важни задачи. Вероятно ще се наложи да променим някои неща от плана за утре.

— Дадено — отговори Ричард. — Няма да използваме спускателния скрипец, а вместо това ще се опитаме да пренесем ледохода на части надолу по стълбите. Ако не възникнат други проблеми, прекосяването на морето ще ни отнеме по десет минути за отиване и връщане, така че ще разполагаме с достатъчно време, за да се приберем в лагера до седем и половина.

— Този следобед успяхме да прелетим над по-голяма част от Северното полукълбо, но никъде не видяхме биоти — каза Браун. — Всички градове изглеждат напълно еднакви, а из Централната равнина не открихме нищо необикновено, което да заслужава внимание. Лично аз смятам, че е по-разумно да се заловим с проучването на загадъчния юг едва утре сутринта.

— Ню Йорк! — провикна се Такагиши. — Основната ни задача за утрешния ден трябва да бъде подробното и задълбочено изследване на този главен рамиански град.

Браун обаче не отговори на настоятелния призив от страна на японския учен, който се приближи до ръба на възвишението и се загледа в ледената покривка на Цилиндричното море, простираща се на петдесет метра под него. Вляво от Шигеру се забелязваха тесните и не биещи кой знае колко на очи стъпала, издълбани направо в скалата и водещи надолу към водната повърхност.

— Ледоходът тежък ли е? — попита Такагиши.

— Не особено, но е доста обемист и неудобен за пренасяне — отговори му Уейкфилд. — Уверен ли си, че няма да е по-добре да изчакаме малко и първо да инсталирам скрипеца? В края на краищата нищо не ни пречи да посетим Ню Йорк и утре.

— Не е нужно да губим толкова време — аз също ще помогна при пренасянето — намеси се Франческа. — Ако не отидем и не направим няколко снимки на града сега, за събранието довечера няма да разполагаме с никаква информация, която би могла да бъде използвана при планирането на следващите операции.

— Е, добре — съгласи се англичанинът и поклати глава, впечатлен от упоритостта на италианката. — В името на журналистиката съм готов на всичко. Първи ще тръгна аз, така че да поема по-голяма част от тежестта. Ти. Франческа, ще застанеш в средата, а отзад пък ще бъде Шигеру, който ще поеме предницата на ледохода. Внимавайте с плъзгачите — ръбовете им са изключително остри, така че лесно можете да се порежете.

Слязоха до морето без никакви особени трудности.

— Дяволски проста работа се оказа всъщност това пренасяне, а? — възкликна Сабатини, когато вече бяха готови да потеглят през заледеното море. — Защо въобще ни трябва някакъв си спускателен скрипец?

— Защото е възможно да ни се наложи да сваляме по-тежки товари или, не дай си боже, да се защитаваме от нападатели, докато се качваме или слизаме по стълбата.

Уейкфилд и Такагиши седнаха отпред, а Франческа се разположи с видеокамерата си на задната седалка на ледохода. Колкото повече приближаваха Ню Йорк, толкова по-оживен и възбуден ставаше японецът.

— Само погледнете този изумителен град! — възкликна той, когато до отсрещния бряг оставаха още около петстотин метра. — Може ли да има някакво съмнение, че това е столицата на Рама?

Скоро зашеметяващата гледка запълни целия хоризонт пред очите на космонавтите, които наблюдаваха със затаен дъх извисяващите се пред тях небостъргачи и загадъчни постройки със строга геометрична форма. И тримата мълчаха, изпълнени със страхопочитание и възхищение — нямаше никакво съмнение, че този град, със своите разположени в точен и симетричен ред сгради, бе създаден от интелигентни същества и то с някакво определено предназначение. И все пак преди седемдесет години космонавтите от Първата рамианска експедиция не бяха открили никакви следи от живот както в Ню Йорк, така и в останалата част от мистериозния космически пришълец. Никой не бе успял да отговори на въпроса дали, както бяха предположили членовете на „Нортън“, този огромен и геометрически съразмерен комплекс, състоящ се от девет напълно еднакви парцела, бе част от някаква невероятно сложна и тайнствена машина, или представляваше просто един островен град, дълъг десет и широк три километра, напуснат преди много, много време от своите обитатели?

Оставиха ледохода до самия бряг на замразеното море и тръгнаха по някаква пътека, минаваща по протежение на обграждащата Ню Йорк петдесетметрова стена. След малко на едно място в скалата откриха издълбани стъпала, отвеждащи към високата и равна горна част на възвишението. Развълнуван и изгарящ от нетърпение, Такагиши прескачаше бързо от стъпало на стъпало и вече бе изпреварил спътниците си с около двадесет метра. Докато тримата космонавти се изкачваха нагоре, пред очите им се разкриваше все по-голяма и по-голяма част от града.

Ричард веднага бе силно заинтригуван от прецизните геометрични форми на сградите. Освен най-често срещащите се тънки и високи небостъргачи, на различни места из Ню Йорк се забелязваха необикновени сферични конструкции, а също така и различни по размери правоъгълни тела. От време на време се срещаха и многостенници, които, без съмнение, бяха разположени в строго определена подредба. „Точно така — каза си Уейкфилд, обгръщайки с любопитен поглед странния пейзаж пред себе си. — Ето там например има дванадесетостенник, а постройката отсреща е петоъгълник…“

Математическите му размишления бяха прекъснати неочаквано — светлините в Рама угаснаха без предупреждение и всичко наоколо потъна в непрогледна тъмнина.