Рама II

39. Водите на мъдростта

Още в същата секунда всичко пред очите й се замъгли. Затвори ги за миг и когато отново ги отвори, Никол бе заслепена от калейдоскоп ярки цветове, които преминаваха покрай нея в най-различни геометрични фигури, сякаш се движеше с бясна скорост през някакъв шарен тунел. Нейде далеч пред себе си, точно в центъра на полезрението й, тя видя една черна точка, която все повече се приближаваше, заобиколена от ослепително множество редуващи се жълти и червени форми. Никол съсредоточи погледа си върху точката, която продължаваше да нараства. Носеше се стремително към нея и след миг изпълни цялото пространство пред очите й. Тя видя стар, тъмнокож мъж, който тичаше през африканската савана. Нощното небе над него бе ясно и изпълнено със звезди. Успя да го разпознае, когато мъжът обърна лице към нея и се стрелна нагоре по някакви скали. Той приличаше на Омех, но същевременно по странен начин напомняше майка й.

Старият човек се катереше с удивителна бързина. Спря се на върха — един неясен силует с протегнати напред ръце, и безмълвно впери поглед в лунния сърп, увиснал над хоризонта. Внезапно Никол чу шум от ракетен двигател и се обърна на ляво. Видя малък космически кораб да се спуска над повърхността на Луната. По една стълбичка от него слязоха двама мъже в скафандри. Чу Нийл Армстронг да казва:

— Това е дребна крачка за един човек, но е огромен скок за цялото човечество.

Бъз Олдрин се присъедини към него и двамата едновременно посочиха вдясно. Гледаха към стария тъмнокож мъж, застанал на склона на един лунен хълм. Той им се усмихна. Зъбите му бяха ослепително бели.

Постепенно неговото лице започна да нараства, а лунният пейзаж наоколо избледня. Мъжът поде бавна и монотонна песен на диалекта на сенуфо, но отначало Никол не можа да разбере какво казва. Внезапно осъзна, че той се обръщаше към нея и сега вече тя ясно долавяше смисъла на всяка дума.

— Аз съм един от твоите древни праотци — каза той. — Веднъж като малко момче аз излязох да медитирам. Това бе нощта, през която на Луната кацнаха хора от Земята. Тъй като усещах жажда, аз пих дълго от Езерото на мъдростта. Тогава отлетях първо на Луната, където разговарях с космонавтите, а после посетих и други светове. Срещнах се с Великите. Те ми известиха, че ти ще дойдеш, за да отнесеш историята на Миноуе до звездите.

Пред погледа на Никол главата на стария човек започна постепенно да нараства. Зъбите му станаха дълги и свирепи, а очите жълти. Той се превърна в тигър и скочи, за да я захапе за гърлото. Никол изпищя, когато усети как неговите остри зъби се впиват във врата й. Приготви се да умре, но неочаквано тялото на тигъра се отпусна. От хълбока му стърчеше стрела. Никол чу шум и отвори очи. Видя майка си, облечена във великолепна развяна червена мантия и със златен лък в ръце, да тича с изящни движения към позлатена колесница, спряла неподвижно във въздуха.

— Мамо! Почакай! — извика Никол.

Жената пред нея се обърна.

— Ти бе подмамена — каза й тя. — Трябва да бъдеш по-внимателна. Само три пъти мога да те спася. Пази се от това, което не можеш да видиш, но знаеш, че дебне наоколо. — Анауи се качи в каляската и взе юздите. — Не трябва да умираш. Обичам те, Никол. — Хвъркатите червени коне се издигаха все по-нависоко и по-нависоко, докато накрая Никол ги изгуби от погледа си.

Отново пред очите й се завъртя калейдоскопът от ярки разноцветни светлини, но сега придружен от музика. От начало тя бе съвсем далечна, но постепенно започна да се чува все по-ясно. Това бяха някакви синтетични звуци, подобни на звън от кристални камбанки — прекрасни, неземни и омайващи. Последваха бурни ръкопляскания. Никол седеше на първия ред в една концертна зала. До нея бе баща й. На сцената някакъв ориенталец, с дълга до нозете коса, бе вперил неподвижно поглед пред себе си, изпаднал в екстаз. До него имаше три необикновени музикални инструмента. Сякаш всичко наоколо бе изпълнено с омагьосващите звуци, от които й се приплака.

— Хайде — каза Пиер. — Трябва да тръгваме. — Никол го погледна и той се превърна във врабче. Усмихна й се. Тя размаха собствените си криле и двамата се понесоха високо, високо, оставяйки концерта някъде далеч зад тях. Музиката постепенно заглъхна. Въздухът свистеше покрай телата им. Никол виждаше под себе си красивата долина на Лоара и дори успя да зърне за миг тяхната вила в Бовоа. Щастлива бе, че се завръща в къщи. Но нейният баща-врабец се спусна вместо това към Шинон, по-надолу, по течението на реката. Двете врабчета кацнаха на едно дърво в градината на замъка.

На поляната под тях, в свежия и студен декемврийски въздух, Хенри Плантагенет и Еленор от Аквитания спореха за английския престол. Еленор се приближи към дървото и забеляза птичките.

— Я, виж! Здравей, Никол — каза тя. — Не знаех, че си тук. — Кралицата протегна ръка и погали врабчето по коремчето. То потрепна при нежното й докосване. — Помни, Никол, това, което ти е предопределено, е по-важно от всяка любов. Човек може да изтърпи всичко, ако знае какво му е предопределено.

Никол усети мирис на дим и разбра, че са нужни някъде другаде. Двамата с баща й полетяха на север, към Нормандия. Мирисът на дим се усили. Чуха вик за помощ и бързо и тревожно размахаха крила.

Пристигнаха в Руан. Едно съвсем обикновено момиче, но с блеснали очи, погледна към тях, докато приближаваха. Пламъците вече пълзяха по краката й, усещаше се мирис на изгоряло месо. Момичето сведе очи в молитва, докато някакъв свещеник държеше скован надве-натри кръст високо над главата й.

— Благословени Исусе — промълви тя, а по страните й се стичаха сълзи.

— Идваме да те спасим, Жана! — извика Никол и двамата с Пиер се спуснаха сред тълпата на площада. Момичето ги прегърна, когато я развързаха от позорния стълб. Внезапно огънят лумна буйно и всичко наоколо почерня. В следващия миг Никол летеше отново, но този път като голяма бяла чапла. Беше сама в Рама и се носеше високо над Ню Йорк. Направи рязък завой, за да не се сблъска с една от приличните на птеродактил птици, която я изгледа с изумление.

Никол виждаше невероятно ясно и най-дребните неща в Ню Йорк. Сякаш очите й бяха снабдени със специални многоспектрални лещи, които се самонагласяха в зависимост от разстоянието. Успяваше да забележи движещи се предмети едновременно на четири различни места. Близо до хамбара един подобен на гъсеница биот се приближаваше бавно и тежко към южния край на постройката. В районите около всеки от трите централни площада се излъчваше топлина от някакви подземни източници, която Никол виждаше с инфрачервеното си зрение като множество разноцветни форми. Правейки равномерни кръгове, тя се спусна към хамбара и се приземи благополучно в своята дупка.