Рама II

8. Биометрия

Медицинският брифинг вече бе започнал, когато генерал Борзов и Франческа влязоха в залата. Присъстваха всички останали космонавти, както и още двайсет и пет — трийсет инженери и учени, непосредствено свързани с експедицията. Публиката се допълваше с четирима журналисти от вестници и един телевизионен екип. На подиума в малката аудитория, обърната с лице към насядалите, се бе изправила Никол дьо Жарден, облечена както винаги в сивата си летателна униформа. В ръката си държеше лазерна показалка. Отстрани имаше висок, слаб японец със сив костюм, който тъкмо в момента внимателно изслушваше някакъв въпрос от залата. Никол прекъсна разискването, за да представи новодошлите.

— Извинете, Хакамацу сан — обърна се тя към мъжа. — Позволете ми да ви представя нашия командир, генерал Валери Борзов и космонавтката-журналистка Франческа Сабатини.

Тя обърна лице към двамата си колеги:

— Добро утро — поздрави Никол по-скоро генерала и само кимна на Франческа. — Това е многоуважаемият доктор Тоширо Хакамацу. Той създаде и разви биометричната система; тая система ние ще използваме по време на нашия полет. Негово дело са включително и малките проби, които ще бъдат имплантирани в телата ни.

Генерал Борзов подаде ръка:

— Радвам се да ви срещна, Хакамацу сан — поздрави го той. — Мадам Дьо Жарден вече до голяма степен ни е запознала с изключителната ви работа.

— Поласкан съм — поклони се мъжът, след като се ръкуваха. — За мен е голяма чест да участвам във вашия проект.

Франческа и генерал Борзов седнаха на две свободни места от първия ред и брифингът продължи. Никол насочи показалката си към клавиатурата отстрани на малкия подиум и пред присъстващите се появи триизмерен холографски модел на сърдечносъдовата система на мъжко тяло. Вените бяха оцветени в синьо, а артериите — в червено. Малки бели стрелки показваха посоката и скоростта на движението на кръвта.

— Едва миналата седмица ръководството на здравния център на МКА даде окончателното си одобрение за последните опити на професор Хакамацу и така те стават основна система за контролиране здравословното състояние на екипажа по време на полета — обърна се Никол към залата. — Те бавеха становището си до последния момент, за да могат най-пълно да оценят резултатите от стресовите тестове, в които новите проби бяха приложени при натоварващи ситуации. Дори и при такива условия не се откриха каквито и да било вредни странични ефекти в нито един от подложените на изследване. Имаме шанса да използваме тази система, защото тя ще ни улесни неимоверно много, както мен като отговарящ за вашето здраве, така и самите вас. По време на експедицията вие няма да бъдете подлагани на рутинните сканиращи техники и свързаните с тях инжекции и тем подобни, както е било при предишни проекти. Новите проби се вкарват в организма веднъж, максимум два пъти по време на стодневната ни мисия и няма нужда да бъдат подновявани.

— А как е решен проблемът с дълготрайното отхвърляне? — прекъсна изложението на Никол един лекар от присъствуващите.

— Ще говоря в детайли по този проблем днес следобед по време на обзорната лекция — отвърна тя. — Засега ще бъде достатъчно да спомена, че тъй като основните химикали, предпазващи отхвърлянето от организма са фокусирани в четири или пет основни параметъра, включително киселинността, то пробите са обвити с химически елементи, които отговарят на локалната среда на имплантирането. С други думи, след като веднъж контролерът попадне на местоназначението си, той започва съвсем безопасно да тества околната биохимична среда и образува върху себе си тънко покритие, което е предназначено да съвмести химичния състав на капсулата с този на реципиента, и така да се избегне отхвърлянето. Но аз малко изпреварих нещата — обърна се Никол с лице към големия модел, който демонстрираше кръвообращението на човешкото тяло. — Цялата гама тестери ще бъде вкарана тук, в лявата ръка, и тогава всеки от тях ще се разпръсне според индивидуалната си програма до тридесет и две определени локализации в човешкото тяло. Там те ще се внедрят в тъканта на реципиента. — Докато тя говореше, тридесет и две мигащи светлинки тръгнаха от лявата ръка на холографския модел и бавно се разпръснаха из цялото тяло. Четири отидоха до мозъка, три до сърцето, още четири до жлезите с вътрешна секреция, а останалите двайсет и два контролера се разпределиха в различни места и органи — като се започне от очите и се стигне до пръстите на краката.

— Всеки от индивидуалните тестери съдържа огромен брой микроскопични сензори за изследване на основните параметри на здравето, както и изключителна електронна система, която първо натрупва, а след това излъчва записаната информация при подаване на кодовата информация за извикване от скенера. На практика аз ще преглеждам всеки от вас веднъж дневно и ще събирам телеметричните данни, но записите могат да съдържат информация за цели четири дни, ако това е необходимо, разбира се. — Никол спря и огледа слушателите си. — Някакви въпроси дотук?

— Да — обади се Ричард Уейкфилд от първия ред. — Разбирам как тази система събира гига битове информация, но все пак това е по-лесната част. Няма никакъв начин вие, или което и да е друго човешко същество, да я прегледа. Как всички тези данни се синтезират или анализират, така че да си проличи, когато се случва нещо нередно?

— По-спокойно, Ричард, тъкмо това е следващото нещо, което се готвех да обясня — засмя се Никол и извади плосък тънък предмет с клавиатура върху него. — Това е стандартен програмиран скенер, който позволява събраните данни да бъдат анализирани по най-различни показатели. По всяко време мога да изискам пълен комплект от един или от всички канали, а също мога да изискам показване само на нестандартните параметри…

Никол забеляза, че повечето слушатели изглеждаха объркани.

— Може би е по-добре да се върна и отново да обясня тази част. Всяко измерване, извършено от какъвто и да е инструмент, има някакви „предполагаеми граници“, които, разбира се, варират в зависимост от индивида. Освен това има и „граници на допустимост“, които, разбира се, са много по-широки и извън тях вече започва опасността. Ако някое от измерванията надвишава „предполагаемата граница“, то веднага се включва в предупредителния файл и съответният канал се маркира със знак за опасност. Една от възможностите за използуването на скенера е да чета само този предупредителен списък. Ако определен космонавт се чувства добре, то нормалната процедура за мен ще бъде просто да прегледам дали има въведени някакви данни в предупредителния буфер.

— Но ако имате измервания извън „границата на допустимост“ — намеси се Янош Табори, — тогава гледайте какво става. Мониторът включва алармения излъчвател, използва цялата си вътрешна енергия и моментално започва да се чува едно „бийп, бийп“, което може да те побърка. Знам го от личен опит, защото ми се случи по време на един тест, на който бяха сгрешени точно „границите на допустимост“. Мислех си, че ще умра. — Янош беше дублиращият лекар на експедицията, а забележката му предизвика всеобщ смях. Представата за дребния унгарец, който ходи разтревожен и бибипка напред-назад, развесели и най-сериозните.

— Никоя система не е защитена от глупави грешки — продължи Никол, когато публиката утихна. — Тази също. Тя е добра дотолкова, доколкото вложените в нея данни са съобразени да предупредят или открият опасността. Затова и може да разберете колко важни са граничните данни. Ние сме изследвали основно медицинските характеристики и биографията на всеки един от вас и сме задали базисни данни на съответните тестери. Но трябва да проследим истинските резултати, получени от тях. Това е смисълът на днешната ни среща. След малко ще инжектираме контролерите и ще наблюдаваме поведението ви по време на четирите последни тренировъчни дни, които започват в четвъртък, а след това, ако се налага, ще осъвременим още критичните граници на данните преди излитането.

Космонавтите се размърдаха неволно по местата си, като че ли всеки от тях си мислеше за микроскопичните медицински лаборатории, които щяха да проникнат в телата им. Те бяха свикнали с обикновените тестери, които се залагаха в организма, за да се добие някаква специфична информация, като например нивото на отлаганията по стените на кръвоносните съдове, но след това се изваждаха оттам. Мисълта, че вътре в тях постоянно ще се намират някакви електронни уреди, бе, най-меко казано, обезпокоителна. Генерал Майкъл О’Туул стана и запита това, което явно се въртеше в главите на всички останали:

— Никол — започна той направо, по обичайния си начин, — бихте ли ни казали откъде може да сме сигурни, че контролерите ще попаднат на правилните места? И нещо друго, което ми се струва още по-важно: какво се случва, ако някой от тях се развали?

— Разбира се, че ще ви отговоря, Майкъл — обърна се лекарката към него. — Нали знаете, че тия неща ще се намират и в мен и аз трябваше да задам същите въпроси. — Никол дьо Жарден бе на около трийсет и пет, кожата й имаше цвета на мед, тъмнокафявите очи бяха с бадемова форма, а косата блестеше като крило на гарван. От нея се излъчваше непоколебима самоувереност, която някой път околните неправилно възприемаха като високомерие. — Никой от вас днес няма да напусне клиниката, докато не се уверим, че тестерите са попаднали на правилните места — продължи тя. — Въз основа на последните данни наистина може да се получи така, че при един-двама от вас да се появи блуждаещ контролер. Не е никакъв проблем да го открием с лабораторните уреди, да му се изпрати направляваща команда и след това да бъде придвижен до точното си място. Що се отнася до това някой от тях да се развали, има няколко нива на защита. Първо, всеки контролер проверява собствените си сензори по повече от двайсет пъти на ден. Ако някое направление не издържи теста, то съответният сензор веднага се изключва чрез вложения вътре в капсулата софтуер. Второ: всеки контролер преминава пълен и безпощаден автотест два пъти на ден. Ако резултатите са незадоволителни, тогава капсулата излъчва химикали, които предизвикват саморазрушаване и евентуално безвредно абсорбиране от организма. За да нямате каквито и да е притеснения, ние обстойно изследвахме всички тези отклонения посредством опити върху доброволци през последната година.

Никол завърши изложението на темата и огледа колегите си:

— Някакви въпроси? — няколко секунди изминаха в мълчание и тогава тя продължи: — Тогава кой ще бъде пръв, за да го инжектираме? Моята лична проба бе заложена в тялото ми и проверена в лабораторията миналата седмица. Значи кой ще бъде втори?

Франческа се надигна.

— Чудесно, ще започнем с красивата синьора Сабатини — усмихна се Никол. Тя направи знак с ръка на телевизионния екип. — Не е лошо да хванете с камерите си скенера за проследяване. Много забавно е да се гледа как тези електронни бръмбари се движат по кръвоносната система.