Рама II

34. Необикновени спътници

Доктор Дейвид Браун бе учен с абстрактно мислене, който нито харесваше, нито се доверяваше на техническата апаратура. Повечето от публикациите му бяха върху теоретични проблеми, защото той ненавиждаше емпиричната наука, с нейната формалност и изискване за строго изложение и на най-дребните детайли. При нея всеки учен бе принуден да борави с цял куп измервателни уреди и инструменти, а което беше още по-лошо, трябваше да си има работа и с разни техници. За доктор Браун подобен тип хора не се различаваха кой знае колко от дърводелците и водопроводчиците, само дето по техен адрес се изсипваха много повече хвалби. Търпеше присъствието им единствено защото се нуждаеше от тях, когато теориите му трябваше да бъдат подкрепени от практически доказателства.

Затова Франческа не можа да се сдържи и се изкиска, когато Никол съвсем невинно попита доктор Браун нещо във връзка с принципа на движение на ледоходчето.

— Той си няма ни най-малка представа — отвърна й италианската журналистка. — А и никак не се притеснява от този факт. Можеш ли да си представиш, че дори не умее да кара електрическа кола? Виждала съм го да се вторачва в обикновен автомат за храна и да стои така тридесет минути, без да може да схване как се задейства. Можеше да си умре от глад, ако никой не му се бе притекъл на помощ.

— Хайде, хайде, Франческа. Едва ли е чак толкова зле — каза Никол, докато двете се качваха отпред. — В края на краищата доста често му се налага да работи с компютрите и с радиоапаратурата, както и с програмата за обработка на изображения на „Нютон“. Така че сигурно преувеличаваш.

Разговорът им бе съвсем лек и безобиден. След малко доктор Браун се отпусна с въздишка на задната седалка:

— Струва ми се, че има и по-важни и интересни теми, за които биха могли да разговарят две толкова изключителни жени като вас. Ако ли не, то по-добре ми обяснете защо му е притрябвало на нашия японец откачалко да се измъква посред нощ от лагера без дума да обели?

— Според асистента на Максуел, това вечно угодничещо нищожество Милс, много хора на Земята са убедени, че добрият професор е бил отвлечен от рамианите.

— Престани, Франческа. Бъди малко по-сериозна. Какво може да е накарало Такагиши да тръгне сам?

— Мисля, че имам идея — Никол отговори бавно. — Явно е нямал търпение да изчака проучвателните експедиции по реда, в който бяха планирани. Знаете колко горещо е убеден във важността на Ню Йорк. След инцидента с Уилсън… е, той беше сигурен, че ще последва заповед за напускане на Рама. И когато се завърнехме отново, ако въобще това станеше, Цилиндричното море щеше вече да се е стопило, значително затруднявайки посещението на Ню Йорк.

Естествената прямота на Никол я подтикваше да сподели с доктор Браун и Франческа за проблемите със сърцето на Такагиши. Но интуицията й подсказваше да не се доверява на двамата си спътника.

— Никога не ми е приличал на човек, който би действал необмислено и без да се е подготвил предварително — казваше доктор Браун. — Питам се дали не е видял, или чул нещо.

— Може да е имал главоболие или по някаква друга причина да не е могъл да заспи — предположи Франческа. — Реджи Уилсън, например, кръстосваше наоколо цяла нощ, когато го зацепеше главата.

— Между другото — Браун се наведе напред към Никол — Франческа ми спомена, че считате за възможно нервността и непостоянните настроения на Уилсън да са били изострени от хапчетата против главоболие, които е взимал. Очевидно сте изключително добре запозната с различните видове лекарства. Безкрайно ме впечатли бързината, с която установихте точно какво хапче за сън бях взел.

— Като става въпрос за лекарства — подметна Франческа след кратка пауза, — трябва да ви призная, че Янош Табори ми спомена за някакъв разговор, който сте имали с него във връзка със смъртта на Борзов. Може и да не съм го разбрала добре, но доколкото си спомням той каза, че според вас причината за болките му всъщност е непоносимост към някакво лекарство.

Ледоходът се носеше с равномерна скорост по замръзналата повърхност на морето. Разговорът между тримата бе спокоен и небрежен. Никол нямаше причина да изпитва подозрения. „И все пак — каза си тя, докато се чудеше какво точно да отговори на италианката, — последните им две изказвания ми се струват прекалено гладки, сякаш подготвени предварително.“ Обърна се, за да погледне доктор Браун. Предполагаше, че Франческа може да се преструва без усилие, но беше сигурна в едно — от изражението на доктор Браун лесно можеше да разбере дали й бяха задали тези въпроси умишлено. Той леко потрепери под втренчения й поглед.

— С космонавт Табори наистина разговаряхме за генерал Борзов и в един момент започнахме да изказваме предположения за това, какво би могло да причини силните болки, които го измъчваха — любезно обясни Никол. — Тъй като апандиситът му беше съвършено здрав, явно нещо друго бе виновно за физическите му страдания. В един момент споменах на Янош, че е възможно това да бъде някаква остра непоносимост към лекарства. Но предположението ми беше съвсем случайно.

Като чу обяснението на Никол, Дейвид Браун очевидно се успокои и смени темата на разговора. Личеше си обаче, че Франческа не беше удовлетворена. „Може би греша, но май нашата скъпа журналистка има още въпроси — каза си Никол. — Само че няма да ги зададе веднага.“ Наблюдаваше я и ясно можеше да забележи колко малко внимание обръщаше италианката на монолога на Браун. През цялото време, докато той обсъждаше как са реагирали на Земята при смъртта на Уилсън, Франческа бе потънала в мисли.

След като Браун спря да говори, настъпи кратка тишина. Никол се огледа. Около нея се простираха километри ледена повърхност, а на юг и на север можеше да съзре страховито възправящите се възвишения, ограждащи Цилиндричното море. Точно пред тях се издигаха небостъргачите на Ню Йорк. Рама бе един прекрасен свят. За миг Никол бе обхваната от угризения, задето не се бе доверила на доктор Браун и Франческа. „Колко жалко, че хората никога не сме способни да проявяваме пълно разбирателство помежду си — каза си тя. — Дори и когато се изправим лице в лице с безкрайността.“

— Наистина не мога да си представя как си успяла да го постигнеш — внезапно се обади Франческа. — Толкова време измина, а досега дори и телевизионните канали за любопитни новини не успяха да се доберат до никакви сигурни сведения. Макар че не е чак толкова трудно човек да пресметне кога точно се е случило.

Доктор Браун не разбра нищо:

— За какво, по дяволите, говориш? — запита той, напълно объркан.

— Става въпрос за нашата прочута лекарка — отвърна му Франческа. — Не ти ли се струва наистина изумително, че след всичкото това време все още никой не знае кой е бащата на дъщеря й?

Никол моментално я прекъсна:

— Синьора Сабатини — каза тя на италиански, — както веднъж вече имах случай да ви осведомя, този въпрос не ви засяга ни най-малко. Нямам намерение да търпя подобна дръзка намеса в личния ми живот.

— Просто исках да ти напомня, Никол — отговори бързо Франческа, също на италиански, — че криеш тайни, които не би желала да бъдат разкрити.

Доктор Браун поглеждаше озадачено ту едната, ту другата. Не бе разбрал нито дума от репликите, които си бяха разменили, и очевидно бе объркан от напрегнатата атмосфера, която се възцари.

— И така, Дейвид — продължи след малко Франческа с леко снизходителен тон, — ти говореше за това как са настроени хората на Земята в момента. Мислиш ли, че ще ни бъде наредено да се връщаме обратно или само да преустановим тази изследователска акция?

Доктор Браун се поколеба, все още объркан, но след малко отговори:

— Към края на тази седмица ще бъде свикана извънредна сесия на изпълнителния комитет на СНП. Но последното предположение, което изказа доктор Максуел е, че най-вероятно ще получим заповед да напуснем Рама.

— Това би било чиста проба истерично преиграване, типично за подобна групичка правителствени служители, които винаги са се интересували единствено от това — да избягват всякакви непредвидени рискове — заяви Франческа. — За първи път в човешката история представители на нашата раса, достатъчно добре подготвени и снабдени с необходимата апаратура, имат възможност да изследват космически кораб, построен от извънземен интелект. И въпреки това, политиците продължават да се държат така, сякаш нищо необикновено не се е случило. Липсва им елементарна проницателност и прозрение в бъдещето. Направо можеш да се смаеш.

Франческа и Дейвид продължиха да разговарят, но Никол не ги слушаше. Мислите й бяха все още заети с това, което й бе казала италианската журналистка. „Сигурно смята, че притежавам доказателства, с които мога да потвърдя, че на Борзов е било дадено някакво лекарство — каза си тя. — Не виждам друга причина, за да ми отправя заплахи.“

Скоро достигнаха до южния бряг на морето. Франческа ги забави с десет минути, за да подготви автоматичната камера и звуковата апаратура, с които да увековечи как тримата се отправят към „чуждоземния град“, в търсене на безследно изчезналия си приятел. Никол ги упрекна, че губят време, но никой не й обърна внимание. Ядосана, тя категорично отказа да участва в снимките. Докато Франческа се суетеше около видеокамерата, Никол се изкачи по стълбите, издълбани в стената, опасваща Ню Йорк, и отправи поглед към него. Ясно чуваше някъде ниско долу, зад нея, италианската журналистка, която се опитваше да предаде на милионите зрители от Земята драматичната тържественост на момента.

— Застанала съм в покрайнините на Ню Йорк — загадъчният островен град. Някъде съвсем близо до това място, в началото на същата тази седмица, доктор Такагиши, космонавт Уейкфилд и аз чухме странни звуци. Имаме причини да смятаме, че японският професор се е запътил именно насам, когато миналата нощ е напуснал лагер Бета, за да извърши сам, по собствена инициатива, някои интересуващи го проучвания.

Какво може да е сполетяло професора? Защо не отговаря на повикванията ни? Всички станахме свидетели вчера на една ужасяваща трагедия, когато журналистът Реджи Уилсън, рискувайки живота си, за да ме спаси, бе заклещен във всъдехода си и не успя да се измъкне от мощните щипки на биотите. Дали подобна участ не е сполетяла и най-добрия ни експерт по Рама? Възможно ли е извънземните, построили това чудо на космическата технология, да са възнамерявали всъщност да създадат един изключително усъвършенстван кораб-капан, с който да задържи в своя власт и накрая да унищожи всеки нищо неподозиращ посетител? Все още не знаем дали е така. Но…

Никол реши да не обръща внимание на Франческа и от мястото, където се намираше върху високата стена, тя се опита да отгатне в каква посока може да се е отправил Такагиши. Разгледа и картите, които повика върху екрана на джобния си компютър. „Най-вероятно е тръгнал към геометрическия център на града — предположи Никол. — Беше уверен, че геометрическите зависимости в Рама имат първостепенно значение.“