С единия крак в гроба

Глава 17

Скочих на крака.

— Мамка му!

Заради паниката понечих да пристъпя, без преди това да съм дръпнала стола си назад, и веднага се спънах. Дотук с рефлексите ми на наполовина нежива. Тогава зърнах Боунс с крайчеца на окото си.

— Ъъ, какво правиш? — попитах.

Той спокойно бе отишъл в съседната стая, за да се настани на канапето.

— Седя си тук. Ти току-що се съгласи да ни дадеш шанс и аз отказвам отново да бъда натикан в гардероба. Ще трябва да кажеш на майка си истината за мен. Още тогава трябваше да те накарам да го направиш. Вместо това обаче тя разбра за връзката ни едва след като вампири убиха родителите й пред очите й. Не се учудвам, че не го прие добре.

— Не го е приела добре! — От спомена за убийството на дядо ми и баба ми тонът ми стана язвителен. — Опита се да те убие.

На входната врата се почука силно. Майка ми никога не е била деликатна.

Боунс изви вежда.

— Ти ли ще отвориш, или аз?

Това беше истинско бедствие. Ала, съдейки по стиснатите му челюсти, нямаше да успея да го накарам да се скрие. А и бе прекалено силен за мен, за да го набутам насила в гардероба.

— Само секунда, мамо! — викнах. После бръкнах в шкафа да извадя бутилка джин. Леле, щеше да ми е нужна. — Тя ще отиде право при Дон — измърморих.

— Нека ходи — отвърна Боунс. — Аз оставам.

Хвърлих му последен ядосан поглед, преди да отида и да отворя вратата. Дотук с бавното подхващане на връзката ни — изглеждаше, сякаш ще се гмурна чак до дъното. Явно нямаше по-подходящ момент, в който да открием дали Боунс е прав за преодоляването на пречките пред двама ни. Конкретно тази пречка обаче, бе по-решителна и твърдоглава, отколкото Дон някога щеше да бъде.

Майка ми нахлу в дома ми още щом отворих вратата. Вече беше в гадно настроение.

— … по-рано се обадих на мобилния на Ноа и той ми каза, че си скъсала с него! Не мисли, че не знам защо, Катрин, и съм тук, за да ти кажа, че това ще спре. На момента! Преди години разкара този убиец и сега ще го направиш отново! Няма да седя със скръстени ръце и да гледам, докато се превръщаш в същия демон, като този, който ти даде живот…

Гласът й се превърна в съскане, когато забеляза седналия на дивана Боунс, който я наблюдаваше с поглед, който можеше да бъде описан единствено като развеселен.

— Здравей, Джъстайна — каза провлачено. — Радвам се да те видя отново. Няма ли да поседнеш?

За да подчертае думите си, той потупа свободното място до себе си. От бледа тя стана алена само за секунда. Затворих вратата и отпих яка глътка от джина. Нека истерията започне сега.

Тя се обърна към мен в пристъп на ярост.

— За Бога, Катрин! Какво ти става? Да не би отново да те е омагьосал?

Това истински разсмя Боунс. Той се изправи от канапето с непринудена грация и запристъпва към майка ми, която се отдръпна.

— Ако някой е омагьосан, Джъстайна, то това съм аз. Дъщеря ти ме очарова преди пет години и чародейството още не е отслабнало. О, и вероятно ще си много щастлива да узнаеш, че решихме да възобновим връзката си. Не си прави труда да ни поздравяваш, наистина, изражението ти е достатъчно красноречиво.

Отпих още по-жадно от шишето. Боунс очевидно беше решил да не успива майка ми с любезности, а направо да я стисне за гърлото. Типично за вампир.

Гласът на майка ми бе като киселина.

— Мислех, че когато го остави, си решила да приключиш с блудстването, Катрин, но явно само си го отложила.

Лицето на Боунс заприлича на каменно и преди да успея да изрека възмутения си отговор, той й отвърна:

— Повече никога не й говори така. — Думите му плющяха, подправени с истинско предупреждение. — Мен можеш да наричаш с каквито си искаш обиди, но няма да стоя и да слушам как я унижаваш заради собствената си глупост.

Тя отстъпи отново и нещо в изражението й се промени. Сякаш най-сетне осъзна, че може да излее агресията си директно върху него, а не чрез мен.

— Нима просто ще си стоиш така и ще го оставиш да ме заплашва? — натърти тя, сменяйки тактиката. — Предполагам, че просто ще гледаш отстрани и докато изсмуква кръвта от тялото ми, така ли?

— О, млъкни, мамо — излаях. — Той не би те наранил. Което не може да се каже за теб, ако ти падне възможност. Съжалявам, че не те защитавам, докато той се ядосва, задето ме обиждаш с гадни думи. Явно се дължи на покварения ми характер.

Тя размаха пръст пред лицето ми.

— Кръвта вода не става, баща ми все това повтаряше и беше прав! Погледни се само! Колко ниско падна и заряза чудесен мъж заради едно мръсно животно. Дори не е животно, а нещо по-долно!

— Тук съм, Джъстайна, и е добре да започнеш да свикваш с това. Искаш да ме наричаш животно? Тогава се обърни към мен и ме погледни.

Боунс застана пред мен и тя трябваше или да го погледне, или да извърне глава. За пръв път майка ми насочи вниманието си към него и го загледа право в очите. Трябваше да я призная, задето не отстъпи пред суровия му поглед. Беше много неща, но не и страхливка.

— Ти. Как ти беше името?

Дразнеше го, като намекваше колко малко значи той за нея, и аз скрих усмивката си зад гърба му. Много добре знаеше името му.

— Боунс. Не мога да твърдя, че е удоволствие да се запознаем, както му е редът, но е време да го направим, не мислиш ли?

Виждах я иззад рамото му. Тя го огледа презрително от глава до пети и най-накрая равнодушно сви рамене.

— Не, не мисля. Е, поне си хубавичък. — По начина, по който думите излязоха от устата й, стана ясно, че не бяха комплимент. — Баща й също беше красив, направо прекрасен! Разбира се, и сам можеш да се досетиш, защото тя прилича на него. Понякога едва понасям да я гледам, заради приликата им.

Преряза ме силна болка, бях чувствала това през целия си живот. Можеше и да ме обича, ала не ме приемаше. Може би никога нямаше да го направи.

— Може и да прилича на него, не знам — равно отвърна Боунс. — Не съм срещал баща й. Но мога да те уверя, че до голяма степен се е метнала на теб. Със сигурност е инатлива. Смела е. Има ужасен нрав, когато е сърдита. Може дълго време да има зъб на някого, но ти я биеш в това отношение. След повече от двайсет и седем години ти все още я наказваш за онова, което се е случило на теб.

Това принуди майка ми да се приближи толкова близо, че пръстът й сочеше гърдите му на сантиметър-два.

— Как смееш! Имаш наглостта да ми говориш за онова, което един от твоя вид ми причини, нещо, което, несъмнено, и ти си правил. Да ми говориш за това в лицето, ти мръсен убиец, демон!

Боунс също пристъпи напред. Носовете им почти се допряха.

— Ако бях демон убиец, щях още преди години да ти перфорирам билета. Тогава моят живот щеше да е мъничко по-лесен, уверявам те. Ти я повлече, когато тези вълци се появиха с мръсното си дребнаво предложенийце, и всички знаем защо тя го прие, нали така? Ни най-малко не те притеснява факта, че през всичките тези години тя беше нещастна, също като мен, или че е имала повече срещи със смъртта от проклетия Худини. Не, ти си седиш, къпейки се в задоволството си, породено от факта, че тя убива вампири, вместо да спи с един от тях! Е, Джъстайна, надявам се, че си се насладила на почивката си, защото аз се върнах и оставам.

Майка ми ме погледна отчаяно над рамото му.

— Катрин! Не е възможно да възнамеряваш да останеш с това същество! Той ще отнеме душата ти, ще те промени…

— Душата ми си е моя и на Бог, мамо! Боунс не може да ми я отнеме дори и да се опита. — Пристъпих, за да застана лице в лице с нея, и поех дълбоко дъх. Дръж на своето. Сега или никога. — Но повече няма да позволя на теб или на някого другиго да решава какво ще правя с личния си живот. Не се налага да харесваш Боунс. По дяволите, що се отнася до мен, можеш да го мразиш и в червата, но докато съм с него, ще ти се налага да го търпиш. Както и Дон, и останалите, или… или ще замина и никога повече няма да се върна. — Тя изглеждаше напълно смаяна и просто местеше поглед от мен към него. Сетне в очите й се появи пламъче. Изсмях се горчиво. — Просто опитай, мамо. Опитай да се обадиш в службата ми и да ги накараш да го убият. Видя какво им причини той преди години на магистралата, а тогава дори не беше побеснял! И освен това, ако някой дойде за него, аз собственоръчно ще го убия. Без значение кой е. — Оставих я да погледне в очите ми и да осъзнае, че не се шегувам. — А след това двамата с Боунс ще изчезнем. Завинаги. Наистина ли искаш това? Все пак ако остана тук с теб и с тях, много по-малко ще ми се иска да стана вампир. Но ако ме отделиш от човешкото ми обкръжение… е, никога не се знае.

Безсрамно си играех с най-големия й страх, но тя си го заслужаваше. Устните на Боунс се извиха.

— Погледни от хубавата страна на нещата — ехидно предложи той на майка ми. — Ако ни оставиш на мира, с времето тя може и да се отегчи от мен. Но ако ни принудиш да избягаме, тогава няма да имам друг избор, освен… — Той остави изречението незавършено.

— Все едно бих повярвала на нещо, което казваш — изстреля тя в отговор. — За всички най-добре ще е, ако сам си забиеш кола и умреш завинаги. Ако наистина я обичаше, щеше това да направиш.

Боунс я изгледа изморено и заговори:

— Знаеш ли какъв е проблемът ти, Джъстайна? Отчаяно се нуждаеш от едно добро чукане.

Гаврътнах голяма глътка джин, за да прикрия смеха, който ме напуши. Боже, колко пъти и аз съм си мислела същото!

Тя изпухтя разлютено. Боунс не й обърна внимание.

— Не че ти предлагам себе си. Дните ми на проститутка свършиха през осемнайсети век.

Джинът влезе в дробовете ми, когато рязко си поех въздух. Той наистина каза на майка ми с какво се е занимавал. Мили Боже, дано не бях чула правилно!

Обаче бях и Боунс продължи…

— Но имам приятел, който ми дължи услуга, и мога да го убедя да… Котенце, добре ли си?

Бях спряла да дишам, когато той нехайно беше обявил същността на предишната си професия. Прибавете към това алкохола, заседнал в дробовете ми, та да ви кажа — не, не се чувствах добре.

Майка ми обаче не виждаше това. Поток от обиди се изля от устата й:

— Мръсен изрод, развратен педераст…

— Нима такова е било детството й? Та ти си по-загрижена за себе си, отколкото за дъщеря си, проклета жено. Не виждаш ли, че тя се задави?

Боунс ме затупа по гърба, докато кашлях, за да изкарам джина от трахеята си. Първият дъх ме опари, когато го поех. Очите ми силно се насълзиха, но поне отново можех да дишам, макар и болезнено, а после още веднъж.

Спокоен, че вече дишах, Боунс започна оттам, където майка ми бе спряла:

— Педераст е невярно твърдение, Джъстайна. Моите клиенти бяха жени, не мъже. Просто исках да поясня, не ми харесва да си мислиш неверни неща за мен. Разбира се, ако не се доверяваш на препоръчания от мен мъж, който да те изчука, мисля, че приятелят на дъщеря ти Хуан може да иска да се заеме с тежката задача да…

— Достатъчно! — изкрещя тя и отвори входната врата.

— Скоро пак ела — викна той след нея, когато тя затръшна вратата зад гърба си толкова силно, че прозорците издрънчаха.

— Тя ще отиде право при Дон — казах с глас, дрезгав от опита ми да вдишам джин.

Боунс се усмихна.

— Не, няма. Ядосана е, но е умна. Потресе се от факта, че се изправи срещу нея. Сега ще се поизмъчва и ще чака подходяща възможност. Независимо в какво те обвинява, никога няма да рискува да я изоставиш. Тя си няма никого другиго и го знае.

Не бях убедена.

— Все пак трябва да си пазиш гърба. Може да пратят отряд за теб.

Боунс се изсмя.

— Защо? Ще им е нужна малка армия, за да ме повалят, а нея ще я чуя да приближава. Не се бой, сладурче. Не е толкова лесно да бъда убит. И така, с тези дрехи ли ще излезеш? Или искаш да си облечеш нещо друго?

— Защо? — подозрително попитах.

— Ще те изведа на вечеря — отвърна той. — Това е традиционният начин да се излезе на среща, нали? Освен това вечерята ти изстина, а и докато беше гореща, изобщо не изглеждаше апетитна.

— Ами ако… — започнах, ала после спрях.

Познах по изражението му, че се е досетил какво щях да кажа. Ами ако ни видят заедно? Ако наистина стоях зад думите си, че искам да направя опит тази връзка да потръгне, тогава трябваше да намеря начин да помиря колегите си и Боунс. И по-точно трябваше да изгладя противоречията между Дон и Боунс. Или да напусна и горещо да се надявам, че няма да се превърна в следващата мишена на отряда си.

Сега или никога.

— Ще се преоблека, изчакай ме.

Боунс се усмихна иронично.

— Свикнал съм да го правя.