Глава 30

— Ще ми трябват около два часа да взема Родни и после и твоите момчета, Котенце. Ще се оправиш ли с Анет през това време?

Боунс вече закъсняваше. Аз бях виновна за забавянето му, но не ме интересуваше.

— Не се тревожи за това. Ако стане много невъзпитана, ще грабна среброто.

За да подчертая думите си, погледнах към купчината оръжия в гардероба.

Той се разсмя.

— Ако нямаш нищо против, бих предпочел като се върна да заваря и двете ви, както съм ви оставил.

— Щом настояваш. Върви, ще те чакам.

Казах го механично, но погледът му потъмня. Въздъхнах, станах от леглото и го прегърнах.

— Можеш да кажеш на Родни, ако иска да заложи задника си, че този път ще съм тук.

Боунс притисна устни към челото ми и отново се усмихна весело.

— Разбира се, че ще си тук. Обади се на хората си и им кажи да се приготвят. До скоро.

— Не пребивай Тейт по пътя насам.

Той изсумтя.

— Ще видим.

След като Боунс излезе, се обадих и отправих поканата си за вечеря, но пет минути трябваше да слушам възраженията на Дон за това, че мъжете ще трябва да напуснат централата, докато Макс все още е на свобода.

— Двама вампири и един гул, Дон, плюс мен. Кой ще дръзне да се закача с нас? Та това е само една вечеря, за Бога! Заклевам се, че те не са част от менюто. Освен това ще се запознаят с жена вампир, на която ще поверят живота си.

Дон най-сетне подаде телефона на Тейт и му предаде предложението ми. Тейт прие на мига. Искаше да се запознае с колкото може повече трупове, както сам се изрази вежливо. В къщата нямаше храна, нито пък имах време за готвене и затова, след като се изкъпах отидох в кухнята, за да намеря телефонния указател. Родни нямаше да има късмет, защото нито едно заведение с доставки по домовете, от тези, които намерих, не предлагаше сурово месо или човешки части. Спрях се на италианска храна и поръчах различни ястия за всеки. Доставката щеше да пристигне след около час — тъкмо когато щяха да дойдат и гостите.

След десетина минути Анет се вмъкна в стаята, облечена в дълга, надиплена пола и прасковено горнище. Изглеждаше страхотно, но още щом долових енергията й, осъзнах, че ще си търси белята.

— Е, скъпа, навярно си доста самодоволна след сценката в колата, но нека ти напомня, че аз бях с Криспин двеста години и ще съм тук още двеста. Ти обаче, ще се учудя, ако издържиш и месец.

Затворих телефонния указател с трясък. Е, значи ръкавицата беше хвърлена, нали така?

— Разбирам защо се чувстваш застрашена, Анет. Когато човекът, когото обичаш, се влюби в друг, е много лошо, нали? Виж, готова съм да забравя, че сте имали връзка и да се държа приятелски, но ако ме вбесиш, ще съжаляваш.

Тя се усмихна, извивайки злобно устните си.

— Ти, глупаво момиче, преживяла съм хиляди мечтателки като теб! Десетки хиляди всъщност. Криспин винаги се връща при мен и знаеш ли защо го прави? Защото аз мога да му дам онова, което наистина иска. Той не ти е разказал цялата история за рождения си ден преди години, нали? Не бяхме само тримата — бяхме петима. Две живи момичета заедно с Белинда и мен, чукахме се заедно. Сама избрах момичетата. Криспин просто обожава живата топла плът, пък и трябваше да хапне нещо. Е, нещо друго в случая.

Майната й. Анет се разкиска заради разяреното ми изражение, изстрелът й бе попаднал право в десетката.

— О, милинката ми, не мога да изброя колко пъти сме били поне две жени с него. Криспин е ужасно ненаситен. Винаги е бил такъв, дори като човек. А ти не си му толкова скъпа, милинка! Разказа ли ти какво правихме с него едва преди два месеца? За него ти не си нищо повече от поредната бабуна по дългия лъкатушещ път. Най-добре е да го осъзнаеш още сега.

Преди два месеца. Значи тя беше онова „почти“ от Чикаго. Кокалчетата на пръстите ми побеляха върху масата.

— Всъщност Боунс ми разказа за това, Анет, но тогава ти не си получила обичайното си обслужване, нали? Боунс ми каза, че си е поиграл с езика и после те е оставил на сухо. Явно те е жегнало, а? Разгорещена и без мъж, когото да яхнеш?

Щом искаше да играем мръсно, бях готова да се включа. Да видим кой щеше да бъде покрит с повече помия.

Двете й безупречно оформени вежди се извиха в дъги.

— Ти май нямаш голям опит с мъжете, нали? Да, той наистина ме остави, но в никакъв случай не бях суха. Криспин може да направи повече с устата си, отколкото повечето мъже успяват с целите си тела. Преди да си тръгне, бях напълно задоволена, уверявам те. Да, не това бих предпочела, но вампирите са много търпеливи. Той ще се върне, копнеещ.

Стига толкова!

— Знаеш ли какво правиш? — попитах безизразно. Анет ме погледна въпросително. — Лазиш ми по нервите.

Масата я блъсна, преди тя да успее да мигне, и юмрукът ми се намести в перфектно подредената й прическа. Тя се просна на плочките на пода, след което скочи с нечовешка бързина. Котето ми реши да избяга на горния етаж, очевидно не се интересуваше кой ще спечели битката.

— Бързо малко момиченце, така ли? — подигра ми се Анет. — Трябва да си, иначе нямаше да си жива. О, мила, да не те разстроих? Докато ви слушах в леглото одеве, едва не заспах. Никога не съм чувала Криспин толкова отегчен.

— Ще избия курвата от теб, Анет — процедих през стиснати зъби. — А това ще отнеме време, надута английска повлекано!

— Аз не съм толкова лесна за… оох!

Столът се строши в главата й, пръсвайки се на парчета, а после я метнах в съседната стая. Но тя не беше крехка теменужка. Стана със светнали в зелено очи и изскочили зъби, а треските от счупения кухненски стол я покриваха като украшения. Вместо да я чакам да нападне, й се нахвърлих и я съборих на пода. Тя щракна със зъби, но аз я държах за врата, обсипвайки я с брутални удари с юмруци и крака. Търкаляхме се по пода в плетеница от крайници, ала през цялото време кучката така и не си затвори устата:

— Никога не си го имала по същия начин като мен, пуританско бебе такова. Да напуснеш Криспин е било най-умната ти постъпка, защото така само си запалила интереса му. Ако не беше го направила, отдавна да те е захвърлил. Не мога да си представя защо търпи скучното ви чукане, понеже ти така или иначе няма да можеш да го понесеш, ако не се въздържа. Криспин ти казва, че те обича? Казвал ми го е хиляди пъти, но в моя случай, времето доказва, че думите му са истината. Можеш направо да си събереш партакешите и да си тръгнеш още сега, защото с теб вече е свършено.

Блъснах главата й в пода, за да я накарам да млъкне, и се усмихнах, когато чух изпукване от нещо счупено. Анет беше силна, но не достатъчно. Натиснах коляното си в гръбнака й, докато той не се пречупи. Тя започна да вие, щом тялото й се изви под странен ъгъл. Временно бе парализирана, затова се втурнах нагоре по стълбите и взех извит сребърен нож.

Анет още лежеше на пода, когато се върнах долу и изсумтях развеселена.

— Мили Боже, да не мислиш, че ще се хвана на това? Първото, на което Боунс ме научи, е да ритам падналия.

Понечих да я ритна в ребрата, когато тя се раздвижи по-бързо, отколкото очаквах, и подкоси крака ми, с който пазех опора.

— Знам, нагъл мелез такъв, но явно не си внимавала, когато ти е обяснявал как да парираш ритника!

Отново паднали на пода, ние се затъркаляхме. Наоколо мебелите се преобръщаха в мелето. В продължение на цели десет минути се боричкахме. Анет ми нанесе няколко удара, но в крайна сметка аз забих сребърното острие в гърдите й.

Тя застина. Очите й на момента изгубиха изумруденозеления си цвят и отново придобиха оттенъка на шампанско, накъсан дъх се изтръгна от устните й.

— Е, значи наистина си толкова добра, колкото казват, но не уцели. Не е в десетката.

Възседнах я, държейки здраво ножа.

— Не съм пропуснала, кучко. Едно завъртане на китката ми и ще се превърнеш само в лош спомен и още по-гадна смрад. Мисля, че трябва да си поговорим като жена с боклук. Знам защо постъпваш така. Искаш отново да го напусна, но мога да ти спестя кислорода от говоренето, защото това няма да стане. Боунс ми прости, че го изоставих и бягах в продължение на години, затова можеш да се обзаложиш на гадните си оргии и изпълнения, че ще му простя, задето те с обслужил. Сега всичко ясно ли е?

Анет ме изгледа злобно с изопнато от болка лице. От среброто я болеше, знаех от опит.

— Ти не го заслужаваш.

Едва не се изсмях.

— Права си. Обаче това е негов проблем, не твой. Твоят проблем е следният: ще приемеш ли нещата такива, каквито са, или ще напуснеш живота му. Разбираш ли, не ти изтръгвам сърцето, защото Боунс наистина го е грижа за теб. Горкото копеле е напълно неразумно, щом стане дума за жени, нали? Ако можеш да се справиш с това да си до него и да имате платонична връзка, аз ще понеса положението и няма да пронижа сърцето ти, въпреки че наистина, наистина го искам. Какво ще кажеш? Разбрахме ли се?

Внезапно очите й се ококориха от тревога.

— Махни се от мен, той е почти тук! Боже, толкова ще ми се разсърди!

Изумено примигнах насреща й. Стоях върху нея с нож, забит в сърцето й, а тя повече се притесняваше да не я смъмри Боунс? Приоритетите й бяха ужасно объркани.

— Разбрахме ли се? — настоях.

Тя ми хвърли раздразнен поглед.

— Небеса, да, сега ме пусни! Трябва да оправя къщата. Мамка му, той току-що настъпи газта!

Извъртях очи и внимателно извадих ножа от гърдите й. Тя скочи на мига, но не с враждебност. Напротив, превърна се в замазано чистещо петно, като Марта Стюарт14 под влияние на наркотици.

Миг по-късно вратата на колата се тресна, а вратата на къщата се отвори. Боунс изгледа кръвнишки Анет, толкова беше разярен, че всъщност я съжалих.

— И това, Анет, се нарича Пилатес15 — казах и пресилено се разтегнах.

— Много е забавно — побърза да се съгласи тя и отправи невинен поглед към Боунс. — О, Криспин, връщаш се по-рано…

— Спести си го — прекъсна я той.

Боунс вдигна вежда и застанало мен, бръкна в панталона ми и извади окървавения нож, който в бързината бях скрила в дрехата си. Сетне запристъпва към нея и го разлюля пред потресения й поглед.

— Освен ако системата Пилатес не се е превърнала в смъртоносна серия от упражнения, бих казал, че вие двете сте се били. Бихте се толкова шумно, че всъщност ви чух от километри.

В гласа му бушуваше палеща заплаха. Напрежението се засили. Зад него на вратата се показа още някой.

— Родни!

Хвърлих се на врата на изненадания гул, който изглежда не очакваше чак толкова радушно посрещане.

Тейт, Хуан и Купър стояха отвън при колата, ала аз им махнах да влязат. Бях готова на всичко, за да обезвредя тиктакащата бомба, заплашваща да се превърне в сцена, в която не исках да участвам. В същото време в алеята спря и друга кола с рекламно лого върху покрива й.

— Вижте. — Лепнах широка неискрена усмивка на лицето си. — Храната пристигна! Кой е гладен?

Загрузка...