С единия крак в гроба

Глава 27

— Кат. — Дон вдигна поглед от книжата си. — Влез. Тъкмо преглеждам лабораторните резултати от изследванията от онзи ден. — Той придоби ликуващо изражение, когато насочи поглед към Боунс. — Имаш страхотна кръв. На практика можем да се отървем от пленените вампири, ако всяка седмица точим по половин литър от теб.

— Ще ми сложиш тапа ли? — развеселено попита Боунс. — Ама и ти си един алчен кръвопиец, а?

— Дошли сме с конкретна цел, Дон. Можеш да се обадиш на Тейт, Хуан и Купър. Така няма да се наложи да повтаряме.

Обхванат от любопитство, Дон се обади. След няколко минути тримата мъже се изсипаха в кабинета и когато вратата се затвори, започнах без предисловия:

— Всички знаете, че съм мелез. Това, което не знаете и което аз не знаех до неотдавна, е, че вампирът, който е изнасилил майка ми, е брат на Дон.

Дон определено не изглеждаше доволен, че така го изложих, но не му обърнах внимание.

— Помните ли Лиъм Фланъри от Ню Йорк? Истинското му име е Иън и той е вампирът, който е създал Боунс. Иън също така е създал и баща ми — Макс. Дон е знаел този факт в продължение на години и това е истинската причина да ни прати да заловим вампира. И така, след като се сбихме, Иън се въодушевил от идеята, че съм със смесен произход, и решил, че ме иска като новото си чудо за три дни. Според Боунс Иън е от онези типове, които няма да се поколебаят да използват хората, за които ме е грижа, за да си осигури покорството ми. Има начин да го разкараме от главата ми, без да устройваме кървава баня, но е опасно.

Ето това вече беше трудната част. Планът ми бе просто да предизвикам Иън да се бие с мен, а победителят щеше да вземе всичко, но Боунс ми беше обяснил, че Иън вероятно ще откаже. Не, Иън трябва да има чувството, че контролира нещата, а имаше само един начин да направим това възможно.

Боунс изсумтя раздразнено и продължи:

— Вижте, за да може Кат да извърти нещата, Иън трябва да е убеден, че притежава нещо нейно. Ценен заложник, за да бъда по-точен. Вижте сега, Иън е умен и няма да рискува да убие някого, който е полезен като средство за натиск при преговори, но все пак няма гаранции. Кат възнамерява да спаси заложника, а после да използва пазачите като инструмент в преговорите, за да принуди Иън да се закълне, че ще я остави на мира. Ако Иън даде кръвна клетва, в света на вампирите той ще е обвързан по нейната сила, а и на него няма да се гледа с добро око, ако откаже да преговаря за хората си само заради похотта си. Но докато Кат не се появи… няма да има кой да гарантира безопасността на доброволците.

Когато Боунс приключи, всички се смълчаха. Тейт пръв наруши тишината:

— Това ще попречи ли на вампира да те преследва, Кат? Тогава мен ме бройте.

Дон лекичко се прокашля.

— Трябва да има и друг начин…

— И мен, querida — добави Хуан. — Този pendaho ще има две червейчета на кукичката вместо едно.

— И мен — каза Купър. — Че кой иска да живее вечно?

Мили Боже и Света Дево, щях да се разплача. Колко непрофесионално.

Боунс моментално надви последвалите възражения на Дон и го прекъсна грубо:

— Спести си го, старче. Те са възрастни мъже, а и през последните години не са работили като градинари, нали? Знаех, че веднага ще поискат да се предложат доброволно, а едва наскоро се запознах с тях. Как е възможно да очакваш нещо друго от хората си?

— Кат, не можеш да отведеш тримата най-изявени членове на отряда ми и да ги вкараш в гнездо на оси, каквото никога не са виждали! Ако и тримата загинат, това ще унищожи този отдел, направо ще го довърши!

Дон тупна с юмрук по бюрото си, за да подчертае казаното. Боунс го изгледа с очи, лишени от зелената светлина.

— Решавай тук и сега кое е по-важно за теб. Племенницата ти… или да рискуваш живота на тези мъже и отдела си. Всички правим избори, с които ни се налага да живеем. Това е твоят.

— А и те не са хрисими агънца — добавих аз. — Те не са просто примамка, те са троянски коне. Когото и да избере Иън да ги охранява, няма да очаква да бъдат толкова печени. Отдавна воюват срещу вампири, Дон. Ако мислех, че не могат да се справят, никога нямаше да ги приема за доброволци.

Дон ме изгледа ядосано. Издържах на погледа му, без да мигна. Боунс беше предвидил и този изход.

Дон пръв отмести поглед. Когато заговори, гласът му бе груб:

— Моля се на Бог да не грешиш, като се доверяваш на това същество, Кат. Ако той те изиграе, всички отиваме в ада заедно с него. Дано е толкова добър, колкото е и самонадеян!

Четири от четири възможни гласове. Боунс се усмихна триумфално.

— Не се коси, друже. Няма да я изиграя и аз съм толкова добър, колкото и самонадеян. Все пак теб успях да те преценя. Тя обаче беше убедена, че ще откажеш. Аз й казах, че няма да го направиш.

Дон изглеждаше толкова разтревожен, колкото и самата аз се чувствах, но повече не възрази.

— Ще ни отнеме няколко седмици да подготвим всичко — рече Боунс. — А вие тримата ще бъдете много заети през това време. Ако нещата се влошат, ще трябва да реагирате бързо. Всички знаете какви са последствията при пиенето на вампирска кръв, нали?

Купър не знаеше. За няколко минути го информирахме за последствията от действията му в пещерата. Той го прие много по-добре от мен. Само изсумтя невярващо.

— Добре дошъл в шоуто на изродите — казах съчувствено. — Всички вие ще трябва да сте неподатливи на способността на вампирите да контролират съзнанието, а пиенето на кръв е единственият начин. Който откаже да пие, няма да участва. Няма да рискувам живота ви, нито живота на хората около вас, като позволя на някой вампир да ви светне със зелени очи и да ви превърне в марионетки.

— Аз съм „за“ пийването — Тейт отново пръв предложи себе си. — Но нали няма да се сърдиш, ако откажа да смуча кръв от езика му, както направи ти?

Боунс се изсмя развеселено.

— Добре тогава. Да вървим в лабораторията, за да може Дон отново да ми сложи тапичка на вената. Ама наистина, старче, ти си толкова въодушевен от кръвта ми, колкото всеки вампир би бил от сочна артерия. Убеден ли си, че не е някаква семейна черта?

— Не е смешно — грубо отвърна Дон и всички се запътихме към лабораторията.

Коридорът, отвеждащ към нея бе пуст, наоколо нямаше никакви служители, така сведохме до минимум мълвата за посещенията на Боунс в сградата. Лаборантите също ги нямаше. Щом стигнахме, Боунс изгледа Тейт преценяващо.

— Готов ли си за подобрения? След първата доза яко ще те поступам, за да видя колко можеш да издържиш.

— Давай — каза Тейт. — Кат ме налага от години. Години. Ти колко изкара с нея? Само шест месеца?

Боунс го сграбчи, определено възнамерявайки да му причини болка, но аз го дръпнах за ръката.

— Престани! Тейт, стига глупости! А ти, Боунс, на колко години си? Защо просто не ти дам един чифт от бикините си, за да си го окачиш на врата? И като те прихване ревността, да ги размахаш пред носа на всеки.

— Да бе, все едно носиш бикини — измърмори Тейт.

Ударих го.

— Не че това ти влиза в работата, но ходя без тях само по време на някоя акция.

Вместо да се ядоса, че Тейт знае подробности за бельото ми, Боунс ме изгледа странно, докато сядаше на стола, който Дон му посочи. Дон извади маркуче и банка и сам вкара иглата, защото доктор Ланг — главният патолог — все още не желаеше да докосва Боунс.

— Котенце, продължаваш ли да ловуваш вампири, без да си слагаш бельо? — попита той, а на лицето му все още се мъдреше същото неразгадаемо изражение.

— Ако аз съм примамката, да, но ако направо елиминираме врага, не. Защо?

Устните му се извиха в нещо като усмивка.

— По-късно ще поговорим за това — отвърна той уклончиво.

Направо побеснях. Когато направеше тази физиономия, значи работата му не беше чиста.

— Кажи ми веднага.

Пет чифта очи го загледаха очаквателно. Само Дон не проявяваше любопитство по отношение на разменените реплики. Неговите очи се бяха залепили за банката, в която системата отвеждаше червената течност.

Устните на Боунс се извиха още по-силно.

— Ами просто можеш да увеличиш съдържанието на гардероба си. Не че те карам, разбира се, но пък аз съм пристрастен. Онова, което ти казах за гащичките, когато подмамваш вампири… ами… Може и да съм преувеличил малко.

— Какво? — ченето ми увисна невярващо.

Погледът на Хуан изразяваше искрено възхищение.

— Накарал си я да ходи без гащички през всичките тези години? Madre de Dios, ето това вече е впечатляващо. Много неща мога да науча от теб, amigo.

— Излъгал си ме!

Не обърнах внимание на похвалата на Хуан и пристъпих напред, насочила към гърдите на Боунс пръст, треперещ от потискан гняв.

— Е, Котенце, не беше точно лъжа. Просто поразкрасих истината. Казах ти, че за вампирите това е неустоимо, и за някои от тях наистина е така. За мен например, винаги когато съм около теб. Наистина, честна дума, никога не съм възнамерявал това да продължи толкова дълго…

Гласът ми потрепери от ярост.

— Ти перверзно, развратно копеле, как можа!

— Отвратителен номер — на мига се съгласи с мен Тейт.

Боунс се пресегна към мен, смеейки се, но аз го шляпнах по ръката.

— Не ме докосвай! Мъртъв си.

— От доста време, отпреди ти да ме срещнеш — съгласи се той, все още усмихнат. — Обичам те, Котенце.

— Не се опитвай да се отървеш. Ще видим дали ще ме обичаш, когато ти го върна.

— Дори тогава ще те обичам — извика след мен Боунс, докато излизах. — Дори тогава.

Гледах съчувствено, докато тръпките разтърсваха Тейт. Бялата чашка, в която бяхме сипали кръвта на Боунс, падна от треперещата му ръка. Боунс го стисна за раменете, докато изцъкленият поглед не напусна лицето на Тейт и не спря да се тресе, започна да диша, сякаш вече нямаше опасност да се задави.

— Пусни ме — тросна се Тейт веднага щом възвърна способността си да говори.

Боунс го пусна. Тейт пое няколко пъти дълбоко дъх, после се ококори и погледът му срещна моя.

— Исусе, Кат! Това не е като в пещерата. Какво, по дяволите, има в кръвта на този задник?

Не отвърнах на обидата, само на въпроса:

— Сила. Кръвта, която пи тогава, бе от по-слаб, съсухрящ се вампир, така че не може да се сравняват. Сега вече добре ли си?

— Всичко е толкова силно и ясно. — Той се отърси като куче, излизащо от вода. — А и миризмата! Мамка му, Хуан, ти смърдиш! Днес не си ли се къпал?

— Майната ти — изръмжа Хуан засрамено. — Къпах се, но ми свърши сапуна. Не знаех, че ще имаме контролно по душене.

Знаех, че внезапното сдобиване с вампирско обоняние е нещо невероятно. Беше като да се родиш сляп и впоследствие да прогледнеш. Направо не можеш да повярваш колко много си пропускал.

— Добре, Хуан, твой ред е.

След като и тримата мъже пиха от кръвта, всички се отправихме към залата за тренировки. Мина добре, макар да бях убедена, че момчетата ми са на друго мнение след обучението си при Боунс. Дон беше нервен, но съвсем очевидно се успокои, когато Боунс съживи Тейт след битката им и го отпрати с няколко конструктивни критики и дори една похвала. Тейт застана до мен и за тренировката каза само едно:

— Копелето удря по-силно от шибан товарен влак.

Само се усмихнах.

— Знам.

— Обучила си ги чудесно, Котенце.

Купър току-що беше подкрепен с глътка кръв и Боунс дойде при мен.

— Без съмнение те са най-яките човеци, на които съм се натъквал — каза той и на Дон. — С допълнителната сила от кръвта ще бъдат равни на млад вампир.

Боунс ме целуна по челото, докато говореше. Това простичко докосване, както и часовете, през които бях наблюдавала полугодия му хищнически балет, ме накара да реагирам съвсем инстинктивно. Слабините ми се свиха, алчно настоявайки за внимание.

Охо. Трябваше да се махна и то бързо. Преди момчетата, да са доловили аромата на похотта ми.

— Отивам да се измия, цялата съм потна. Ще се, ъъ, видим после — казах и на практика изтичах навън в опит да спася достойнството си.

— Къде си мислиш, че отиваш? — чух как Тейт рязко попита. — Не натам, Боунс. Мъжката баня е в противоположната посока.

— Ще складирам това при всичката друга информация, която не ме засяга — долетя пренебрежителният отговор на Боунс.

Не им обърнах внимание и продължих напред, стигнах в съблекалнята, затворих вратата и замаяно съблякох дрехите си. Студен душ. От това имах нужда.

Гласът на Тейт долетя до мен въпреки затворената врата:

— Да не би да се срамуваш от нас, вампире? — подразни той Боунс.

Боунс само се засмя. По звука познах, че е точно пред вратата.

— Просто не съм глупав. Ти къде би предпочел да бъдеш?

— Не отговаряй на това — чух Хуан да предупреждава Тейт, а после Боунс влезе в съблекалнята.

Вече бях под студения душ. Когато Боунс ме погледна, потреперих и то не заради хладната вода.

— Не тук. Не е… възпитано.

Боунс свали панталоните си и изрита обувките си с движение, което ме накара да затая дъх. Приближи се, пресегна се покрай мен и спря студената вода, за да пусне топла.

— Майната им — отвърна и коленичи пред мен. Устните му замилваха корема ми. — Искам те, Котенце, и ти ме искаш. — Езикът му се измъкна на свобода и слезе надолу с безпощадна точност. — Само това има значение.

Сграбчих раменете му, а коленете ми омекнаха. Вече не ми пукаше нито за морала, нито за приличието. Горещата вода се изливаше върху телата ни така, както кръвта препускаше из вените ми.

— Ще падна — предупредих го.

— Ще те задържа — гърлено обеща той.

Повярвах му.

Когато час по-късно излязохме от съблекалнята, лицето ми беше зачервено от секса, топлия душ и погледа, който ми хвърли Тейт, щом влязох в кабинета си. Чакаше ме вътре. По молба на Дон, Боунс се бе отбил отново в лабораторията за ново източване на кръв.

— Боже, Кат, не можа ли да изчакаш до после, за да пропълзиш с него в ковчега? — попита Тейт и поклати отвратено глава.

Това успя да развали доброто ми настроение.

— Първо, не е твоя работа, и второ, откъде знаеш, че просто не сме си говорили?

Не че си бяхме говорили, но не за това ставаше дума.

Тейт изсумтя грубо.

— Сетивата ми току-що бяха напомпани със стероиди, забравили? Не само ви чувах, но сега мога и да го помириша върху теб. Смърдиш на него, дори след като си се изкъпала.

Божичко, възможно ли бе да съм толкова глупава? Но честно казано, бях свикнала да съм единствената със свръхчувствителни сетива.

— Тогава се връщам на първата точка. Не е твоя работа. — Нямаше да се предам и да се свия под погледа му.

Той отново изсумтя, но този път с горчивина.

— Да, това ми стана кристално ясно.

Болката, изписана върху лицето му, възпря следващия ми злостен коментар.

— Тейт, не се опитвам да те нараня или да докажа нещо. Онова, което се случва между мен и него, няма нищо общо с теб.

Сякаш бе телепатично повикан, Боунс се появи на прага. Тейт мина покрай него, без да му обръща внимание, но докато си отиваше, се обърна към мен:

— Ти може и да не се опитваш да докажеш нищо, но той определено го прави. Забрави тая работа да сложиш гащите си на врата му, та той току-що се окъпа в миризмата ти.

— Готова ли си, сладурче? — попита Боунс, игнорирайки Тейт.

— Той прав ли е? — не му позволих да смени темата, макар че се досещах какъв е отговорът.

Боунс ме изгледа напълно сериозно.

— Отчасти. Винаги те желая, а и знаеш как кръвта ми кипва от битките, но ако ме питаш дали ми е хрумнало, че така ще му натрия носа? Да. По-добре да престане с илюзиите си, що се отнася до теб. Но дали щях да се държа различно, ако бяхме сами? Разбира се, че не. Не мога да ти се наситя.

— Няма да е лесно — измърморих, докато се отправях към вратата.

Боунс сви рамене.

— Нищо, което си заслужава, никога не е.