С единия крак в гроба

Глава 28

На следващия ден Боунс беше много зает, привикваше хората си от всички краища на страната, та дори и на земното кълбо. Искаше да са му подръка, когато каже на Иън, че ме е намерил и че е взел заложници. Накара ме да остана в дома му, а той самият отиде в къщата ми и донесе котето, което не беше щастливо, че повече от два дни бе стояло само. На другата сутрин се събудихме в десет, ужасяващо рано и за двама ни, и потеглихме директно към централата.

— Каза, че тук държите пленени вампири, нали, Котенце? — попита ме той, след като пристигнахме.

— Да, трима. Защо?

Боунс цъкна замислено с език.

— Може и да ни бъдат от полза. Нека се срещна с тях.

Тейт, Хуан и Купър дойдоха с нас на най-ниското ниво, където бяха затворени вампирите. Надзирателите отклониха погледи, щом Боунс мина покрай тях, защото бяха получили заповед от Дон да не предприемат нищо, ала досега не бяха виждали неокован вампир, размотаващ се наоколо. Явното им неудобство витаеше във въздуха.

— В тази клетка държим Гръмпи11 — заразказвах. Открехнах прозорчето, след като останалите пазачи се дръпнаха настрани от погледа на вампира. Тейт, Хуан и Купър бяха пили от кръвта на Боунс и можеха да го гледат в очите без притеснения. — Истинското му име е Дилън или поне така ни каза. На около трийсет е, предполагам, в неживи години.

Сините очи на Дилън се разшириха, когато срещнаха хладните, преценяващи кафяви очи на приятеля ми. Боунс кимна, давайки знак, че е свършил с огледа си.

— Следващият е Джак, но го наричаме Чирпи12. Той има ужасно писклив глас, затова и му лепнахме този прякор. Бих казала, че е на шейсет? Седемдесет? Отмъкнахме го от един бейзболен мач. Обичаше да пие от момичетата, продаващи бира.

Като казвах шейсет-седемдесет, отново имах предвид възрастта в неживи години, ала и годините му приживе не изглежда да бяха много далеч от тези цифри. Джак бе дребен, сбръчкан и на пръв поглед крехък. Докато не опиташе да ти разкъса гърлото.

— А това — повдигнах и последната преграда, за да покажа русата жена вампир, която бях заловила преди месеци — е Съншайн13. Не знаем истинското й име, така и не ни го съобщи.

Още щом Съншайн вдигна поглед, се изстреля от койката си в замазано от бързината движение и се притисна към стъклото.

— Боунс! Как влезе тук? Няма значение, просто ги избий и ме пусни на свобода.

— Белинда, радвам се да те видя — изсмя се Боунс. — Съжалявам, че ще те разочаровам, но не съм тук, за да те спасявам.

— Познаваш ли я? — попитах глупаво, защото отговорът беше очевиден.

Тя докосна стъклото.

— Как можеш да говориш така след всичко, което значехме един за друг?

Сковах се, ала Тейт моментално се намеси:

— Чукал си Съншайн?

Аз също чаках отговора му с поглед, изпълнен с ярост.

— Освен няколкото пъти, когато правихме секс, между нас не е имало нищо, Белинда — безцеремонно възрази в отговор Боунс.

Стиснах юмруци. Сега ми се прииска да я бях убила, вместо да я пленявам.

Хуан каза нещо на испански, което не разбрах, и за мое още по-голямо изумление Боунс му отвърна на същия език. Върху челото на Хуан се появиха бръчици, когато се разсмя на разменените реплики, каквито и да бяха те.

— Това е грубо — сопнах се, хич не ми беше весело.

Някак се досетих, че не обсъждаха зъбите на Съншайн… или Белинда.

За пръв път я погледнах като жена и онова, което видях, не ми се хареса. Белинда беше много красива дори без капчица грим. Имаше дълга руса коса, заради която й бяхме дали това име, големи гърди и тъничка талия над извити бедра. Сините й очи с цвят на метличина подчертаваха красивите й пълни розови устни. С които е целувала Боунс…

— Съжалявам, Котенце — извини се Боунс и премина отново на английски.

Хуан ме тупна по гърба.

— Той говори испански по-добре от мен, querida.

— Явно има доста неща, които не знам за него — измърках застрашително.

Тейт прикри смеха си с покашляне.

Боунс отново се обърна към Белинда.

— Престани да пърхаш с мигли. Щом си вътре в клетката, значи си се опитала да нараниш нея. — Той кимна към мен. — Така че можеш да се спаружиш и да станеш на прах, на мен няма да ми пука. Но все пак престоят ти тук може да стане по-приятен, ако се случат две неща. Първото е свързано с красивата дама до мен. Преди всичко тя трябва да даде съгласието си. Второто е свързано с безрезервното ти сътрудничество, защото ако се провалиш в това отношение, те очаква ужасяваща смърт — дълга и мъчителна. Ясно ли е?

Белинда кимна и отстъпи от стъклото. Затворих прозорчето за наблюдение, защото вече не исках да виждам лицето й.

— Аз гласувам за ужасяващата, дълга и мъчителна смърт — казах и отпраших. Когато вече не бяхме на нивото със затворниците вампири, подхванах Боунс: — Ти и тя? Бля-я-як.

Тримата ми капитани вървяха отзад, но с новите им слухови възприятия чуваха всичко. Боунс скръсти ръце и въздъхна примирено.

— Котенце, това беше преди да те срещна. Не означаваше нищо.

Разбирах го, но все пак. Чувствах се по-зле, отколкото когато срещнах друга от предишните приятелки на Боунс — Франческа. Тя поне ни беше помогнала да издирим отрепката, която продаваше хора за храна. Белинда обаче я срещнах, когато съквартирантката й ме отведе в дома им, за да стана вечеря за двама, така че не можеше да се похвали с подобно преимущество в момента.

— Очевидно е означавало нещо за нея.

Боунс сви рамене.

— Тогава, ако ще се почувстваш по-добре, я убий. Не бих те винил и наистина не ми пука. Ако пък искаш, мога и собственоръчно да го направя.

Това ме накара да се закова на място. По изражението му се виждаше, че говори сериозно. Наистина щеше да я убие или просто да стои и да гледа, докато аз я убивах.

— Няма да убия някого, само защото ревнувам. — Или поне все още няма. — Добре. Ще се държа като възрастен човек, въпреки че представата за теб заедно с нея ме кара да искам да й се нахвърля. И така. Каква е идеята ти?

Тейт, Хуан и Купър влязоха в тренировъчната зала. Не бяха в пълното си бойно снаряжение, което се състоеше от бронежилетка, гъвкав сребърен ръкав за шията (който бях проектирала след смъртта на Дейв) и автоматични и полуавтоматични огнестрелни оръжия със сребърни патрони. Не, носеха само обичайните памучни панталони и тениски, които всички от отряда ни носеха по време на тренировка.

Само че това нямаше да бъде обикновена тренировка, дори по нашите стандарти. До мен Боунс държеше Белинда в желязна хватка. Дон, настанен в безопасност в кабинката си над нас, определено изглеждаше пребледнял. На него идеята не му беше харесала. Нито пък на мен, но това не значеше, че не осъзнавах плюсовете й.

— Момчета, готови ли сте? — попитах.

Тонът ми беше спокоен, не издаваше присвиването в стомаха ми. Тримата кимнаха.

— Тогава всеки от вас да вземе по един нож. Само по един.

Те се подчиниха и отидоха до шкафа, в който безразборно бяха натрупани ножове. Погледнах към Боунс. Той кимна и се приведе към ухото на Белинда.

— Помни какво ти казах — много меко рече той, но гласът му беше леден.

После я пусна и тя се нахвърли като рус тасманийски дявол върху мъжете.

Те се пръснаха, движейки се с бързина, която преди седмица не притежаваха. Натъпкани с кръвта на Боунс, момчетата успяха да избегнат първата атака. Тейт мина зад Белинда и хвърли по нея единствения си нож, който се заби до дръжката там, където трябваше да е сърцето й.

Тя се завъртя и се опита да извади ножа, докато аз сипех укори:

— Това беше чудесно, ако целяхте да я убиете, но ви казах да приемете ситуацията като репетиция за залавяне на охраната на Иън. Ако те са мъртви, за какви заложници се предполага, че ще преговарям?

По лицето на Тейт за миг пробяга глуповато изражение.

— Съжалявам — измърмори. — Това бе просто инстинктивна реакция, предполагам.

Белинда извади ножа от гърба си и го захвърли в краката на Тейт.

— Задник — изръмжа тя.

Боунс ме изгледа многозначително.

— Видя ли защо настоях ножовете да са стоманени, а не сребърни? Досетих се, че някой от тях може да се паникьоса и да се опита да я убие, вместо да я залови.

Знаех, че е страховито да се изправиш пред вампир с едно-единствено оръжие, но Тейт и останалите трябваше да наложат контрол над емоциите си. Не само, че щеше да ни е трудно да преговаряме при мъртви заложници, но предполагах, че ако убием вампирите на Иън, щеше да бъде още по-трудно да го убедим.

— Задачата ви е да задържите Белинда жива — казах рязко. — Ако не успеете да го направите, няма да участвате в тази мисия. Точка.

— И ако след час не сте ме задържали — измърка Белинда, — ще опитам кръвта на един от вас. Ммм, прясна кръв. Не съм опитвала такава от повече от година.

Тя облиза устни, докато похотливо изричаше думите и това нямаше нищо общо със секса. Хуан преглътна. Тейт се отдръпна. Дори обикновено невъзмутимият Купър изглеждаше притеснен. Те не знаеха за това.

— Това е, за да ви мотивирам — хладно обясних. — Сега, кой ще е щастлив след час? Вие, момчета, или тя?

Белинда се озъби и отново им се нахвърли. Този път си избра само един, приклекна ниско и подсече краката на Хуан. Той се опита да се изправи, ала Белинда бе по-бърза. Зъбите й се оказаха опасно близо до гърлото му, преди той да успее да я отблъсне.

Напрегнах се, готова да се хвърля в действие, но Боунс стисна ръката ми. В същия миг Купър и Тейт скочиха върху нея. Купър дръпна главата й назад, скубейки косата й, а Тейт замахна и я изрита в лицето със сила, която щеше да скърши врата на нормален човек.

Белинда остана замаяна за миг. Само за миг. Сетне се пресегна зад себе си и метна Купър над главата си толкова силно, че той се приземи няколко метра встрани.

— Нека сами се оправят — тихо каза Боунс. — Не може вечно да си до тях и да ги закриляш.

Стиснах зъби. Да, наистина, Боунс бе заплашил Белинда с ужасяващо наказание, ако се увлечеше и убиеше някой от тях, но това нямаше да направи нещастникът по-малко мъртъв. Боунс не вярваше, че тя е толкова тъпа, че да опита. Аз обаче не бях така уверена. И все пак логиката му беше желязна. Белинда беше вампир със средна сила и ако моите момчета не можеха да се справят с нея, то тогава нямаше да им позволя да се изправят и срещу охранителите на Иън. Нищо не може да се сравни с истинска битка с вамп, помислих си мрачно. Хайде, момчета, накарайте ме да се гордея. Свалете блондинката.

Тейт и Хуан започнаха да обикалят в кръг около Белинда, а Купър стана и се отърси. Челото му кървеше. Ноздрите на Белинда потръпнаха от глад. Тя погледна към Хуан, усмихна се и после разкъса блузата си отпред. Пищните й гърди, незакривани от сутиен, подскочиха.

Хуан я зяпна и се поколеба за миг. Точно толкова време й бе нужно. Скочи и заби юмрука си в главата му. Хуан подбели очи и се стовари на йода. Тейт я погна, но тя вече беше стигнала до Купър. Силен удар в корема го накара инстинктивно да се свие, а Белинда изплези език и облиза червената струйка кръв течаща по челото му.

— Предястие — измърмори тя, а после вдигна Купър, сякаш беше играчка, и го метна по Тейт, който почти беше стигнал до тях. Двамата мъже се проснаха на земята в кълбо от оплетени крайници.

Изскърцах със зъби. Боунс хвана ръката ми и я стисна. Знаех какво си мисли. Налагаше се да скалъпим План Б за залавянето на охранителите на Иън, защото сладникавата блондинка стопяваше лагерите на мъжете, макар че бяха трима срещу един. Е, двама срещу един, понеже един бе в безсъзнание. Само какво му се пишеше на Хуан, задето позволи гърдите й така да го разсеят. Щеше да му се иска да не се е събуждал.

Петдесет минути по-късно Тейт и Купър плуваха в пот, Хуан тъкмо се свестяваше, а Белинда не беше успешно заловена. Е, Тейт и Купър на няколко пъти бяха на косъм, но така и не успяха да я задържат достатъчно дълго, че да я връчат обратно на Боунс, което бе и задачата им. Стомахът ми се преобърна. Ако ставаше дума просто за убийството й, двамата щяха отдавна да са успели. Но не бяха съумели да я укротят, без да им се наложи да прилагат забранени средства. Мамка му. Това щеше да доведе до две лоши последици и първата тъкмо сега предстоеше да започне.

Белинда се усмихна с извадени кучешки зъби.

— Победих, така че си искам наградата. Освен ако не си лъжец, Боунс.

Боунс скръсти ръце пред гърдите си и я изгледа остро.

— Казах, че ще си получиш наградата. Но не съм споменавал кога.

Белинда започна да го ругае, когато, изненадващо Тейт я прекъсна:

— Давай да свършваме с това — рече кратко и пристъпи или по-точно закуцука към нея.

Ококорих очи.

— Тейт… — започнах.

— Спести си го — прекъсна ме той. — Провалихме те, Кат. Мислиш ли, че ухапването й ще ми причини повече болка от този факт?

Суровият му тон ме накара да примигна и да извърна поглед. Исках да му кажа, че не е негова вината, че макар и със силата от кръвта на Боунс, той е само човек, а Белинда не. Много по-лесно бе да убиеш вампир, отколкото да го заловиш, дори за мен, иначе Дон щеше да разполага с повече екземпляри в затвора си за неживи. Но знаех, че съчувствието само щеше да накара Тейт да се почувства още по-зле, затова не казах нищо. Престорих се, че стената отсреща е много интересна.

— Кой казва, че искам теб? — презрително попита Белинда.

— Няма значение кого искаш, аз съм този, когото ще получиш — отвърна Тейт и тонът му стана рязък. — Разбираш ли от йерархия в командването, кръвопийке? От нас тримата аз съм най-висшестоящ, така че ще получиш моята вена и ничия друга.

Замигах още по-тревожно. Боже, съвсем в стила на Тейт да настоява да отнесе куршума, или в този случай — ухапването. Заради това бе толкова добър водач на отряда. Никога не се скатаваше от дълга към хората си.

По-скоро почувствах усмивката на Белинда, не я видях.

— Е, предполагам, че и ти ще свършиш работа.

— Не толкова бързо — каза Боунс, когато аз се стегнах и се обърнах към тях. — Само от китката, Белинда. Не от врата му.

Тя се нацупи заплашително и кокетно едновременно.

— Но на мен повече ми харесва от шията.

— Много жалко — студено отвърна Боунс. — Поспори още малко и няма да получиш нищо.

Аз тъкмо щях да настоявам за същото. Разкъсана ръка съвсем не беше така смъртоносна, както разкъсана югуларна вена. Просто за всеки случай, ако Белинда решеше да не изпълни обещанието си да се държи прилично. И все пак, явно доста я беше страх от Боунс и вярваше, че той ще я накара горчиво да съжалява, ако ни измами, което, предположих, се дължеше на факта, че познава репутацията му. Боунс ми беше обяснил, че именно затова е избрал Белинда да тренира с момчетата, а не другите двама пленени вампири. Те не го познаваха и не знаеха, че той ще изпълни всяка своя закана. Белинда обаче го познаваше. Повече, отколкото ми се харесваше, но в това отношение не можех нищо да променя.

Тя се усмихна и се пресегна към Тейт. Блузката й все още висеше разкъсана, разголваща гърдите й, когато Белинда придърпа ръката му близо до тялото си. Пулсът на Тейт бе много по-ускорен от нормалното и продължаваше да се забързва, но си помислих, че това е свързано повече с тревогата от ухапването, отколкото от възбудата, предизвикана от гърдите на Белинда.

— Не се тревожи, готин, ще ти хареса — измърка тя и облиза още веднъж зъбите си.

Тейт изръмжа.

— Когато адът замръзне, кучко.

Белинда само се засмя. Ниско, гърлено и знаещо.

— О, да, ще ти хареса.

И после впи зъби в китката му.

Видях как през него премина тръпка, докато сърцето му още повече забързваше ритъма си. Той стисна устни, но не и преди тихичък звук на изненада да се отрони от тях. Когато Белинда преглътна и засмука по-силно от ръката му, Тейт притвори очи за секунда, преди отново рязко да ги отвори и да се вторачи в мен.

Следващите няколко мига ми се сториха много дълги. Индиговият поглед на Тейт се изпълни със същото напрежение, както когато се напи и ми призна какво изпитва към мен. Знаех, че усеща омайваща топлина, разливаща се по вените му. Онова замайващо, прелъстително чувство, което прогонваше всеки разум. Естествено, това не се случваше всеки път, когато вампир ухапеше човек. Знаех от опит, придобит в някои неприятни битки, че вампирското ухапване може да боли ужасно силно. Но ако вампирът ме искаше да боли — то не болеше. Никак дори.

— Достатъчно — рязко нареди Боунс.

Белинда бавно се отдръпна и облиза кървавите капчици от зъбите си. Тейт не помръдна. Просто продължаваше да ме гледа, сякаш по чудодеен начин бях развила нечовешки сили и го хипнотизирах.

— Затвори дупките — заповяда Боунс на Белинда.

Тейт дори не си направи труда да избърше кръвта, която бавно капеше от ръката му.

Белинда поряза палец на един от зъбите си и го задържа над раничките. Дупките изчезнаха за секунда.

— Затова ли не можеш да му устоиш, Кат? — най-сетне попита Тейт, без да обръща внимание на другите около себе си.

Въпросът му ме порази, но Боунс само се усмихна и показа собствените си зъби.

— Иска ти се да вярваш в това, нали, друже?

— Тейт, как можа дори да си помислиш подобно нещо? — едва успях да изрека.

— Не си прави труда, сладурче — весело рече Боунс, все още усмихвайки се зъбато. — Не ме интересува с какви лъжи се успокоява, докато е сам през нощта, а ти си с мен. Белинда, времето ти извън килията изтече. Връщай се в клетката.

Тръгнахме, без повече да продумаме, а Белинда все още се облизваше, докато я водехме обратно към затвора й в най-долното ниво.