С единия крак в гроба

Глава 31

Анет любезно се извини и отиде да се преоблече, аз направих същото. Родни събра счупените мебели без да коментира, а Боунс ме последва в спалнята.

— Не сега — започнах, преди да си е отворил устата. — Изяснихме се. Момчетата са тук, както и вечерята. Нека седнем на оцелелите мебели и да хапнем. Останалото може да почака.

Устните му се свиха в тънка линия.

— Добре. Но не сме приключили. Ти още си бясна, мога да го подуша. След вечеря ще се погрижим за това. — Боунс хвърли сакото си на леглото и преди да излезе каза само: — Най-добре си сложи нещо с ръкави, ръцете ти са покрити с драскотини.

Вечерята беше изпитание за нервите. Анет без проблем очароваше момчетата ми. Не изглеждаше разтревожена. Сякаш всичко беше забравено и хладнокръвно изнасяше представлението си. Хуан неистово флиртуваше с нея и тя дори успя да изкопчи няколко усмивки от Тейт. Боунс обаче седеше мрачно и мълчаливо, държанието му граничеше с грубост.

Увлякох Родни в разговор и се опитах да не обръщам внимание на кафявите очи, впити в тила ми. Нима Боунс се гневеше, задето намушках Анет? Боже, тя продължаваше да говори и да изпълва цялото пространство! Пък и независимо от факта, че отричах, казаното от нея ме измъчваше. Много жени наведнъж. Топла жива плът. Десетки хиляди.

Истина ли бе? Естествено, знаех, че преди да ме срещне Боунс не е живял като монах, нали е бил жиголо, така че очаквах известна доза развратност, но всичко чуто ме слиса. Да, ясно е, че и преди мен е имал връзки, но не бях очаквала, че резките на колана на Боунс ще са близки като брой до показанията на километража на колата ми! Само мисълта за това ме караше да искам едновременно да го убия и нещастна да се свия на кълбо. Когато чиниите най-сетне бяха отсервирани, в мен вече бушуваха смесица от противоречиви емоции.

— Карти, господа? — попита Анет.

После извади едно тесте от многобройните си чанти и разбърка картите с опитна ръка. Очите на Тейт и Хуан светнаха. Малко неща обичаха повече от добра игра на покер.

Боунс моментално се изправи.

— Ние с Кат ще пасуваме. Наслади се на играта си, Анет. После можеш да закараш приятелите на Кат обратно. Родни ще те придружи и ще ти покаже пътя. След това късметът ще те напусне.

Четиримата мъже не бяха глупаци. Всички знаеха, че двете се бяхме били и лесно можеха да предположат защо. По дяволите, Родни навярно също ни беше чул. Той съчувствено се усмихна на Анет.

— Това не беше никак учтиво — изсъсках, когато се качихме горе. Боунс затвори вратата на спалнята зад нас. — Можеш да я оставиш отворена, те така или иначе ни чуват.

— Всеки с достатъчно лоши обноски, че да подслушва, го прави на свой риск — отвърна Боунс в чисто предупреждение към гостите долу. Облегна се на вратата. — Вечерята беше загуба на време, ти почти не хапна. Сега ми кажи какво се случи.

Честно казано, бих предпочела да забравя, защото из съзнанието ми дълбаеха червеите на съмнението. Не беше чудно, че нямах апетит.

— Просто женско спречкване, нищо лошо не се е случило. Анет каза някои гадни неща, аз също, а после я наръгах, за да подчертая думите си. Беше забавно.

Боунс не се развесели.

— Значи това беше, а? Всичко е наред и няма наранени чувства?

Кимнах колебливо.

Изведнъж той се оказа на сантиметри от мен. Когато сведе глава, за да ме целуне, се дръпнах.

Боунс се изправи.

— Така. Има два начина да чуя всяка шибана дума, която Анет е казала. Единият е да те помоля да ми разкажеш ти. Вторият е да я пребия, за да си признае. Сега, егоистът в мен се надява да си замълчиш, но пък няма да е за добро. Както често ти повтарям, можеш да ми кажеш всичко, Котенце. Каквото и да е. Въпросът е дали ще го направиш.

На нощното шкафче имах четвърт бутилка с джин. Седнах на леглото и я пресуших, преди да отвърна:

— Добре. С две думи: Анет ми каза, че си извратен перверзник, който харесва да спи най-малко с две жени, особено ако са живи, заради топлите им тела. Изчукал си повече жени от населението на този щат; никога няма да успея да задържа вниманието ти… — Поспрях, за да си поема дъх. — Звучал си отегчен в леглото с мен. Никога нямало да мога да понеса онова, което наистина ти се иска да направиш. Казваш на половината от жените, които чукаш, че си влюбен в тях. Щял си да ме зарежеш преди години, ако аз не съм го била направила първа… о, и че тя е онази, която си облизал преди два месеца.

— Ще й одера кожата. — Гласът на Боунс бе нисък и гневен. — Ако бях на твое място, щях да я убия. По дяволите!

Боунс отвори вратата рязко.

— Родни, откарай ги ти, остави Анет тук!

Не си направи труда да изчака отговора, преди да затръшне вратата отново.

— Истина ли е? — попитах. — Ядосан си й, защото ме е излъгала, или защото ми каза истината?

Той затвори очи за миг.

— Съжалявам, че ще водим този разговор при такива обстоятелства, Котенце, но не съм имал намерение да крия миналото си от теб. Краткият отговор на онова, което Анет ти е казала е: Да. Бил съм с много жени. Много. И живи, и неживи.

Много. Не бе неочаквано, като имах предвид възрастта му, предишната му професия и буквално поразяващия му външен вид. Но имах нужда от малко повече разяснения на думата много.

— Обикновено на групи? Хиляди? Десетки хиляди?

Боунс се приближи до леглото и коленичи пред мен.

— Нека ти обясня какъв бях, след като станах вампир. В продължение на няколко години се измъчвах заради съдбата, която Иън ми отреди, но в края на краищата установих, че докато съм мъртъв все пак мога много да се забавлявам. По онова време имах талант за едно нещо и то беше сексът. Ако момичето харесваше и женска компания, докато бяхме в леглото, аз определено не възразявах. После, с отминаването на годините, започнах да запознавам със смъртта онези, които смятах, че я заслужават. По-късно започнах и да печеля от това. Скоро убиването се превърна във втория занаят, в който се усъвършенствах, и с двете си умения ми се струваше, че съм толкова щастлив, колкото ми се полага. Животът ми продължи така и да, Анет често бе сред жените, с които спях, само с нея или с компания. Един ден приятел ме помоли да издиря убиеца на дъщеря му и следата ме отведе в един бар в Охайо. Там срещнах теб и се влюбих. Не можеш да си представиш как се почувствах след векове… празнина. Не смятах, че съм способен на такова чувство, но най-накрая повярвах, че мога да предложа и нещо друго, освен добро чукане и убийство по поръчка. А сега доверената ми приятелка Анет се опитва да ми отнеме това, като те дразни с факти от миналото ми, надявайки се да унищожи чувствата ти към мен.

Никога не бяхме говорили за това как Боунс бе станал наемен убиец, нито пък за миналото му. Въпреки месеците, прекарани заедно, осъзнах, че повечето си време бяхме губили в гонене на лошите, а много по-малко бяхме отделяли, за да си говорим за нас самите или за това, какви сме били преди време. Не ми беше трудно да си представя живота, който Боунс ми описа. Не можех да кажа същото за секса, но през последните четири и половина години аз самата нямах какво толкова да предложа на хората, освен умението си да убивам. А в края на деня това ме правеше много самотна.

— Не я съди толкова жестоко, Боунс. Анет те обича, затова и постъпи така. Не ми харесва разгулната ти сексуална история, но мога да я понеса, ако е останала в миналото. Аз обаче никога няма да участвам в тройка, четворка, петорка, или колкото и да било. Ако се надяваш, че все някога ще се съглася на нещо такова… тогава имаме проблем.

— С изключение на онзи път с Анет, за който истински съжалявам, докато бяхме разделени не съм докосвал друга жена, защото не исках друга, освен теб. А колкото до това, че съм казвал на жените, че ги обичам — когато бях жиголо, го казвах на всичките си клиентки, защото това си е част от работата. Затова и преди съм го казвал на Анет, но след като загубих човешкия си живот, не съм го казвал на друга, освен на теб.

Истината прозираше в погледа му и отне болката от откритието за всички и всичко, случило се преди мен.

— Ами тогава… добре.

— Добре?

Боунс ме дръпна на пода до него, докато лицата ни не се озоваха едно срещу друго.

— Да — казах тихо и докоснах лицето му. — Добре.

Когато този път ме целуна, не се отдръпнах.

Прегърнах го.

Боунс се откъсна от мен след един безкраен миг.

— Все още се налага да поговоря с Анет. Ти може и да си снизходителна, но тя предаде доверието ми и аз не мога да пренебрегна случилото се. Анет! — внезапно викна той. — Ела тук.

Свих рамене. Една идея, която иначе не бих обмислила, си проправи път в съзнанието ми.

— Направи го, както ти искаш, но аз имам друго предложение. Можеш да я пребиеш или… можеш да ми докараш такива оргазми, че писъците ми да й спукат тъпанчетата. Ако владееш някакви изпитани, възбуждащи, развратни вампирски номера, които досега не си ми показвал, опитай ги. Имам само едно условие — най-добре е да надминеш всичко, което си правил с нея или с която и да е друга, защото ако утре не се събудя изчервена от срам заради онова, което си правил с мен през нощта, ще съм разочарована.

Анет отвори вратата, без да почука. Боунс се изправи и я изгледа страховито.

— С теб имаме неуредени сметки за разчистване — каза с копринена заплаха в гласа. После погледна към мен и добави: — По-късно. — Сетне тръшна вратата пред лицето й.

— Опитваш се да получиш гащичките ми, за да си ги окачиш на врата ли? — Погледът му пече бе станал изумруденозелен и гласът ми прозвуча треперещ.

— Ти не носиш бельо. — Той пристъпи към мен и ме вдигна на крака. — Искам да те уверя, че няма какво да ми доказваш в леглото и че с никоя друга жена любенето не ми е харесвало повече, но само глупак би отминал предложението, което току-що ми отправи. Е, липсват ми някои пособия, пък и една нощ изобщо не е достатъчна, за да изпробвам всички начини, по които съм си фантазирал, че те имам, но ти обещавам едно… — Гласът му стана дрезгав. — Утре сутринта, когато си възвърнеш способността отново да мислиш, ще бъдеш скандализирана.