Шинджу

Дванадесета глава

Погребалната процесия на Юкико мина бавно по улиците на Едо и се отправи към реката. Предвождаха я облечени в черно самураи с бели фенери на дълги прътове. Следваха монаси с лотосови цветове и върховният свещеник в своя паланкин. Около тях други свещеници димяха кадилници, дрънкаха звънци, биеха барабани и разпръсваха розови листенца по земята. След тях вдървено крачеше владетелят Ниу с погребалната табела. После идваше ред на ковчега — малка преносима къща с керемиден покрив. Носеха я васалите на Ниу в черни официални одежди. Следваха още самураи, носачи на бамбукови клетки с чуруликащи птици и други свещеници, монотонно припяващи сутри. Зад тях пристъпваха членовете на семейството, низшите васали и прислужниците. Най-отзад, подредени според ранга си, вървяха останалите опечалени, дошли да почетат дъщерята на един силен владетел.

Сано крачеше в края на колоната. След като остави Райден, той се върна в общежитията, за да си облече тържествените одежди — бяла копринена роба, черно кимоно с фамилния герб — четири преплетени летящи жерава, извезани със златно на гърба, гърдите и подгъва, широки черни панталони и черно хаори с подплънки на раменете. Уви мечовете си в черен креп като жест на уважение към покойната. Тайно се надяваше, че костюмът ще му помогне да се слее с опечалените и господарката Ниу няма да го разпознае.

След порицанието от Огиу мисълта да доближи семейство Ниу го изпълваше с ужас. Но откакто научи за връзката на Норийоши с тях, знаеше, че трябва отново да се срещне с Мидори — сестрата на Юкико. Вероятно «доказателството», с което тя твърдеше, че разполага, щеше да го отведе до изнудваната жертва и убиеца. От практиката си на преподавател знаеше, че децата и младежите често си измислят разни истории. И все пак възможността Мидори да държи ключа към убийствата бе твърде голяма, за да я пренебрегне.

Имаше и друга причина, заради която бе готов да рискува и да открадне няколко мига с Мидори — обещанието към Глициния. В същото време Сано допускаше, че семейство Ниу наистина е замесено в убийствата и използва влиянието си върху нищо неподозиращия съдия, за да прикрие престъплението. Колкото и да не харесваше Огиу, Сано бе възпитаван в готовност да жертва живота си, за да защити своя господар. Ако кланът Ниу се опитва да замеси съдията Огиу в съмнителна сделка или скандал, то той трябва да им попречи! Този път личните му желания и професионалните му задължения съвпадаха. Сано се взря в редиците на опечалените пред него, опитвайки се да открие Мидори.

Вече бе забелязал младия господар Ниу и съдията Огиу сред мъжете в предната част на процесията. Веднага разпозна господарката Ниу, която предвождаше колоната на жените, но всички останали фигури изглеждаха еднакви в траурните кимона. Как да открие Мидори? И как да разговаря с нея насаме?

Процесията спря досами реката пред огромна яма, пълна с дърва. Опечалените се наредиха около ямата. Сано се възползва от общото разместване, за да се промъкне напред към жените от семейство Ниу. Носачите оставиха клетките на земята и ги отвориха. С пърхане и чуруликане птиците се устремиха към небето — полетът им символизираше освобождаването на душата от тленното. Сано зърна едно момиче, което му заприлича на Мидори. Опита се да срещне погледа й, но тълпата отново се размести и той се озова почти до лакътя на съдията Огиу. Бързо отстъпи назад. Притиснат от мъжете около себе си, предпазливо се надигна на пръсти и крадешком огледа жените. Откри момичето, което бе взел за Мидори, но не бе тя. След повече от час погребални церемонии, песнопения и благовония владетелят Ниу пристъпи напред с факла в ръка. Запали я и я хвърли върху кладата. Дървото пламна със стон. Бумтящ огън погълна ковчега и от него се издигна черен дим. Покровът изгоря и разкри голото тяло на Юкико — малко, крехко, с обръсната глава. Пламъците обгориха и потъмниха плътта й. Лицето й се превърна в гротескна черна маска, докато чертите й се разпадаха върху черепа. Телесни течности съскаха и пращяха, докато пламъците ги изпаряваха. Въздухът се изпълни с миризма на горяща плът и към реката се понесоха сажди. В душата на Сано се надигнаха протест и чувство за дълг към духа на мъртвото момиче. Ще намеря твоя убиец, даде той безмълвен обет на Юкико.

Докато чакаше пламъците да погълнат тялото, Сано скришом наблюдаваше лицата на опечалените — търсеше сянка на вина, скрито злорадство или просто нещо, което да му посочи убиеца. Но остана разочарован. Никой не изразяваше и най-бегла емоция. Спокойствието на господарката Ниу изглеждаше като част от дрехите й. Внезапен трясък в кладата накара опечалените да се отдръпнат. Сано се възползва и се измъкна от навалицата. Озова се точно зад редицата на жените от фамилията Ниу. Все още не можеше да открие Мидори. Забеляза, че е застанал до позната фигура — в просто памучно кимоно, което сочеше, че е слугиня. Лицето й бе невзрачно, с плосък нос и червени, подпухнали от плач очи. Сано веднага си спомни: Охиса, ридаещата прислужница от имението на Ниу.

— Охиса! — прошепна той и докосна ръкава й. — Къде е госпожица Мидори?

Прислужницата го изгледа озадачено. Някъде отпред обезпокояващо близо се виждаше гърбът на господарката Ниу.

— Срещнахме се преди два дни в яшики — обясни той припряно. — Аз съм йорики Сано, помниш ли? Трябва да говоря с госпожица Мидори. Много е важно. Знаеш ли къде е?

Лицето на Охиса трепна. Значи го позна. Очите и устата й се окръглиха от ужас.

— Не… много съжалявам… Аз…

Тя се дръпна, готова да побегне. Сано й препречи пътя.

— Моля те! — настоя той.

Охиса се гмурна в тълпата. Хората се раздвижиха с ропот на изненада и раздразнение. Сано не повярва на очите си каква суматоха остави след себе си слугинята — жените изтупваха прахоляка от полите си, двама — трима изохкаха настъпени или смушкани, някакъв старец се строполи на земята. Запита се дали господарката Ниу или съдията Огиу не са го видели. Поколеба се какво да предприеме, но в този момент върху рамото му се стовари тежка ръка. Сано се извърна и видя грозното лице на Еиичан.

— Какво става тук? — господарката Ниу приближаваше царствена и гневна.

Съпровождаха я трима от васалите на съпруга й — строги и враждебни в черните си одежди. Тълпата се раздели, за да им стори път. Всичко замлъкна. Чуваше се единствено пукотът на огъня.

Сано изтръпна. Хвърли поглед към опечалените и видя съдията Огиу да се извръща към него. Сано не само бе нарушил забраната му, но и бе осквернил погребалната церемония на Юкико. Господарката Ниу спря пред него и съвсем тихо изрече:

— Предупредих ви веднъж и няма да го правя втори път — прекрасните й очи пламтяха от гняв и странно — от страх. После се обърна към слугата си: — Еиичан, проводи този мъж до изхода.

Еиичан го сграбчи за ръката, изви я зад гърба и я натисна нагоре. Остра болка прониза Сано и само самурайската школовка му помогна да потисне вика. Сведе глава от срам и унижение. Бегло долови как господарката Ниу поднася своите извинения на опечалените и подканя свещениците да възстановят службата.

Щом се отдалечиха достатъчно, Сано реши да се съпротивява. Настъпи силно Еиичан и заби свободния си лакът в стомаха му. Еиичан нито реагира, нито издаде звук. Остана невъзмутим като издялан от камък. Ням ли беше или просто бе лишен от чувство за болка? Слугата понечи да нанесе ответен удар.

— Чакай, Еиичан — прозвуча мъжки глас зад тях.

Еиичан спря и се обърна, без да пуска ръката на Сано. Пред тях стоеше младият господар.

— Не можете да стоите настрана ли, йорики Сано? — каза той. — Както виждате, намесата в нашите дела може да доведе до много неприятни последствия, нали?

Сано не успя да отговори от болка. Младият господар се усмихна злорадо и рече:

— Да, Еиичан, вече можеш да го пуснеш.

Еиичан освободи Сано и той плахо размърда ръката си. Изглежда, нямаше счупено. В гърдите му избухна гняв към Масахито, който можеше бързо да прекрати унижението, но, напротив, съзнателно го бе удължил. Сано искаше да извика в лицето на младия господар: «Някой от вашата къща е убил Норийоши и сестра ти и аз ще го докажа!», но се овладя и си припомни думите на Токугава Йеясу: «Гневът е твой враг!»

— И какво искате от нас този път? — попита господарят Ниу.

Сано си наложи да излъже вежливо:

— Исках да изразя уважение към семейството ви.

Господарят Ниу избухна в презрителен смях:

— Нима твърдите, че сте прекратили абсурдното си ровене в личната ни трагедия?

Сано не можа да се сдържи и отвърна:

— А може би не е толкова абсурдно и, рано или късно, ще намеря доказателства.

За момент младият господар свъси чело — от смущение или просто от раздразнение?

— Няма такива доказателства. От къде на къде?

Сано си помисли, че би могъл да провокира сина на даймио към неволно откровение.

— Норийоши е имал връзки и с друг член на семейството ви, освен с Юкико — каза той.

Но господарят Ниу вече се бе съвзел. Вместо да реагира на въпроса, той каза на Еиичан:

— Върни се на погребението. Йорики Сано може да си отиде и сам.

Еиичан мълчаливо се отдалечи. Младият Ниу се обърна към Сано:

— Ако се доближите отново до фамилното яшики или до някого от живеещите в него, не мога да гарантирам за безопасността ви — той изрече думите небрежно, но с явна заплаха. — Виждам, че добре ме разбирате. Може би не сте толкова глупав, колкото изглеждате. Вярвам, че поне сте способен да си научите урока — презрителна усмивка изкриви устните му, когато погледът му се сплете с този на Сано. — Сайонара, йорики. Няма да се видим никога вече — той се обърна и бавно се отдалечи. Вървеше с високо вдигната глава и сковано тяло.

Грешиш, каза си Сано. Посегна към меча си и стисна дръжката му с цялата мощ на скрития си гняв. В този миг младият Ниу се обърна:

— Между другото — извика, — на ваше място не бих си правил труда да търся Мидори. Майка ми я прати в манастира Канон в Хаконе — довърши той и се изсмя гръмко.

Сано проследи с поглед как Ниу се сля с опечалените при погребалната клада. Пламъците бяха угаснали, макар че от тлеещите въглени продължаваше да се извива дим. Обзе го опияняващо въодушевление. Решението му да отиде на погребението го бе изложило на опасност, но си струваше. Мидори бе в Хаконе, което означаваше, че му предстои дълго, изнурително пътуване на запад, към Киото. Това бе лоша новина, но поне знаеше къде да я намери. Нямаше да е лесно да оправдае пред съдията Огиу петдневното си отсъствие, но пък вън от областта на Огиу щеше да разполага с по-голяма свобода за действие.

Настойчивата съпротива на клана Ниу срещу разследването потвърждаваше факта, че имат изгода убийствата на Норийоши и Юкико да останат неразкрити. Внезапното отстраняване на Мидори от Едо означаваше, че тя наистина би могла да му каже каква е причината.