даймио (яп.) — феодален владетел в средновековна Япония
Септември 1688 — март 1704 г. През периода процъфтяват културата и изкуствата. бел.ред.
Старото име на Токио. Столица на Япония от 794 до 1868 г. е Киото (Хеянкио). бел.ред.
йорики (яп.) — началник-отдел в силите на реда
В японския език фамилията предхожда малкото име — бел.ред.
Токугава Йеясу (1542–1616) разгромява феодалите от западните провинции при Секигахара на 21.10.1600 г. Императорът го обявява за шогун през 1603 г. През 1615 г. Токугава превзема централата на Регентския съвет в Осака, премества в Едо седалището на бакуфу, военнофеодалното правителство, и става абсолютен върховен владетел на цяла Япония. Династията Токугава управлява 250 години. — Бел.ред.
джите (яп.) — отбранително оръжие на полицейските патрули с извит връх за прехващане на противниковия меч
дошин (яп.) — низш чиновник от силите на реда, полицейски патрул
При учтиво обръщение и като израз на почитание в японския след фамилното име се прибавя думата сан, която означава господин, госпожа, госпожица — бел.прев.
хаори (яп.) — връхна зимна дреха
ширасу (яп.) — част от пода в съдебната зала, покрит с бял пясък като символ на истината
Бушидо (яп.) — Пътят на воина, моралният кодекс на самураите
Ритуално двойно самоубийство поради нещастна, невъзможна любов — Бел.прев.
Популярна японска драма с пищни костюми и стилизирана игра, в която всички роли се изпълняват от мъже — бел.прев.
шинджу (яп.) — ритуално двойно самоубийство поради невъзможна любов
ета (яп.) — най-низшата прослойка в социалната йерархия; презряна класа
Японското феодално общество се дели на четири касти — самураи, селяни, занаятчии и търговци. Ета съставляват отделна, пета прослойка — бел.ред.
рангакуша (яп.) — японски учен от холандската школа
зени (яп.) — дребна японска монета
хакама (яп.) — широки надиплени панталони
коку (яп.) — паричното изражение на количеството ориз, достатъчно да нахрани един човек за една година
Ритуално самоубийство, при което коремът се разпаря с кинжал. Привилегия на кастата на воините след опозоряване или при смъртна присъда — бел.прев.
озен (яп.) — индивидуален поднос с ориз, риба и мариновани репички
Според издадения от Токугава Йеясу през 1615 г. Закон за военно феодалните владетели, «независимите» феодали даймио нямат право също да участват в политически съюзи, да секат монети, да се женят без съгласието на шогуна, да строят кораби, да влизат в пряк контакт с императора или да общуват с чужденци — бел.ред.
Закрита носилка за знатни особи в Далечния изток — бел.прев.
Традиционна японска драма с музика и танци, изградена върху религиозни сюжети или легенди — бел.прев.
В японския суфиксът «чан» се добавя след личното име «ча» образуване на умалителни и гальовни имена — бел.ред.
Японска двуструнна китара — бел.прев.
мецуке (яп.) — шпионин на шогуна
шунга (яп.) — еротична гравюра
Старинна японска златна монета — бел.прев.
сенсей (яп.) — учител
фундоши ивай (яп.) — ритуал за посвещаване в мъжественост
Татко (яп.) — бел.прев.
Стара японска златна монета — бел.прев.
отосан (яп.) — татко
миай (яп.) — официална среща между младите в присъствието на родителите им при сватосване; сгледа
ронин (яп.) — опозорен самурай, самурай без господар
сепун (яп.) — целуване
Господар (яп.) — учтиво обръщение към висшестоящ — бел.ред.
Една от осемнайсетте класически пиеси на театър Кабуки — писана е около 1684 г. — бел.ред.
онагата (яп.) — актьор специалист в изпълнението на женски роли
сайонара (яп.) — сбогом
Пихтиеста каша от листа на японски пелин с лековити свойства при изгарянето й върху кожата — бел.ред.
794–1185 г. — период на асимилиране на китайското влияние и възприемане на будизма в Япония — бел.ред.
нето земе (яп.) — мъчение, при което се излива разтопен метал в прясна рана по протежение на гръбначния стълб
Празник за ознаменувано края на зимата и началото на пролетта, възприеман като символично начало на Новата година — бел.ред.
они ва сото, фуку ва (яп.) — учи дяволите вън, сполуката вътре — заклинание при празнично почистване на дома
мочи (яп.) — оризова питка
шинден (яп.) — главна постройка в имение
Богато илюстриран класически роман от придворната писателка Мурасаки Шикибу (ок. 978 — ок. 1016), описващ живота на принц Генджи и на аристокрацията от началото на периода Хеян — бел.ред.