Шинджу

Осма глава

Този път разговорът на Сано със съдията Огиу се състоя не в съда, а в личния кабинет на магистрата. Утринното слънце струеше в стаята. Възрастният слуга на Огиу се суетеше около тях, докато сервираше чая. Те бяха коленичили върху копринени възглавнички, но въпреки ведрата атмосфера Сано продължаваше да се чувства като на съд.

— Ваша светлост, с цялото си уважение моля да ми позволите да продължа разследването на смъртта на Ниу Юкико и Норийоши — изрече пламенно той.

Сано дълго се колеба дали да се обърне към Огиу днес или да изчака, докато събере повече факти, подкрепящи тезата му. Накрая реши, че е по-добре да не отлага — откровеността бе най-малкото, което дължеше на своя началник.

Огиу не отвърна нищо. Продължи да стиска купичката с чай в двете си съсухрени ръце и да вдишва парата, която се издигаше от нея. Днес съдията бе облечен официално — черно хаори с широки подплатени рамене върху черно кимоно, щамповано с кръглия фамилен герб. Строгите одежди подчертаваха колко бледа и суха бе кожата му. На фона на цветния стенен пейзаж той изглеждаше като черно-бял портрет на свой древен предшественик.

— Радвам се, че ме посетихте — обади се накрая Огиу. — Изглежда, имаме доста неща за обсъждане.

Сано се опита да почерпи надежда от безстрастния тон на началника си:

— Да, ваша светлост.

— Първо по въпроса за краткия отчет, който сте написали — Огиу сведе поглед към свитъка на писалището пред себе си.

Сано разпозна собствения си почерк и печат. Това бе отчетът, с който определяше двата смъртни случая като «подозрителни».

— Опасявам се, че този документ не отразява споразумението, което постигнахме при последната ни среща — напевно продължи Огиу.

Сано изтръпна. Докладът бе предизвикал раздразнението на Огиу и сега началникът му трудно щеше да приеме каквито и да било предложения.

— Освен това сте разпоредили Норийоши да бъде кремиран в разрез със закона, според който труповете от шинджу трябват да бъдат изложени на показ и обругани. Какво ще кажете в своя защита, йорики Сано?

— Огиу сама[41], позволете да обясня — отвърна Сано. Имаше чувството, че всеки момент подът под нозете му ще се продъни. — Обстоятелствата около това шинджу ме накараха да си помисля, че изисква по-обстойно разследване. Затова написах този доклад — Огиу свъси вежди и Сано побърза да продължи. Тайно се надяваше, че Огиу ще пропусне да зададе отново въпроса за кремацията. — Простете глупавата ми самонадеяност, не биваше да престъпвам нарежданията ви. Но… вече поразпитах тук-там и смятам, че наистина Юкико и Норийоши са били убити. Моля за вашето разрешение да довърша разследването си, да открия убиеца им и да го изправя пред съда.

Бръчките по челото на Огиу станаха още по-дълбоки, но Сано не можеше да прецени дали са от изненада или от раздразнение.

— И как… го разбрахте? — попита съдията.

Сано отпи глътка чай, за да се успокои и да спечели малко време:

— Научих, че Норийоши не е харесвал жени и значи едва ли се е самоубил от любов по някоя. Освен това е имал доста врагове и… един от тях го е мразел достатъчно, за да го убие.

— И кой е този враг? — Огиу сръбна от чая си и кимна към слугата да им напълни отново купичките.

— Кикуноджо, актьорът от театър Кабуки.

— А как научихте за този… враг?

— Разговарях с близка приятелка на Норийоши, една жена на име Глициния — отвърна Сано и си помисли: «Само дано не ми се наложи да обяснявам как Глициния си изкарва прехраната.»

Но очевидно Огиу знаеше. Въпреки възрастта си той все още посещаваше публичните домове в Йошивара. Сега въздъхна и цитира една стара поговорка:

— Две неща са голяма рядкост — квадратни яйца и искрена юджо.

— Сигурен съм, че казва истината — опита се да се защити Сано. Неволно си спомни предната нощ — мъката на Глициния, молбите й да арестува Кикуноджо, язвителните думи при раздялата…

Огиу поклати глава:

— Йорики Сано! Нима сте толкова лековерен? И как смеете да ми пилеете времето с такива глупости?

— Ваша светлост, когато отидох в моргата, видях голяма синина на главата на Норийоши, сякаш някой го бе ударил — каза Сано с нарастващо отчаяние. — И той… не изглеждаше като удавник — изведнъж се сепна. Това бе опасен терен. Ами ако Огиу поиска да разбере повече за посещението в моргата?

За щастие изискаността на Огиу не допускаше обсъждане на трупове и с гримаса на неприязън той рече:

— Не говорете тук за подобни неща.

Сано сведе глава. Вече бе представил най-сериозните си аргументи. Огиу бе отхвърлил два от тях, а останалите отказа да обсъжда. Каква надежда имаше за успех тогава?

Огиу се изкашля и даде знак за поредно доливане на чай. Сано се подготви да чуе завоалиран укор, споменаване на Кацурагава Шундай и намек за синовния му дълг. Но сложната мисъл на съдията го поведе по съвсем различна пътека:

— Има много уроци, които можем да научим от царството на животните — подхвана Огиу. — Когато тигърът отиде на потока, елените изчакват той да се напие до насита и да си тръгне и едва тогава се отправят на водопой. Извие ли се ястреб в небето, полските мишки се изпокриват.

Сано кимна в очакване съдията да стигне до главното.

— Когато водното конче разпери великолепни криле, другите насекоми се отдръпват, за да не предизвикат гнева му — завърши Огиу. Той направи пауза, за да предостави възможност на Сано да осмисли казаното. Примерът с водното конче нямаше нищо общо с природата.

— Вие сте чули за посещението ми у даймио Ниу — възкликна Сано, стреснат от прозрачния намек за герба на фамилията Ниу.

Огиу трепна при тази откровеност.

— Йорики Сано, нужно ли е да ви напомням какви опасности грозят дръзналия да засегне семейството на един велик даймио? Господарката Ниу лично се отби при мен, за да се оплаче от нахалството ви — гласът му се извиси до най-гневния си тон. — Каква глупост, какво безразсъдство може да ви тласне да се натрапите у семейство Ниу в толкова скръбен момент? — Огиу присви очи, а по хлътналите му страни изби болезнена червенина.

Сано замълча стоически, макар че съдията отправяше обиди към самурайската му чест. Лицето му гореше от срам, че бе вбесил началника си. Обзе го унизителен страх. Какво ли ще измисли Огиу, за да го накаже? После някъде дълбоко в съзнанието му се загнезди въпросът: Защо Огиу е толкова загрижен да прекрати разследването и да угоди на фамилията Ниу? Това му даде кураж да се оправдае:

— Семейството ме прие с възможно най-голямо благоразположение. Господарката изобщо не изглеждаше обидена. И защо да бъде? Аз зададох няколко безобидни въпроса, тя и младият господар ми отговориха с охота и нищо повече. Освен това, ако Ниу Юкико е била убита, семейство Ниу не би трябвало да възразяват срещу едно разследване. Напротив, биха съдействали, за да може убиецът да бъде разкрит и наказан. Нима не биха настоявали за справедливост… отмъщение… защита на семейната чест?

— Ако Юкико е била убита, йорики Сано, «ако»!

Тонът на съдията го накара да се запита дали пък Ниу нямаха някаква причина да се боят от разследването? Нима началникът му им помага да скрият истината? И защо? Сано се опита да отпъди всичките си въпроси. Може би просто семейство Ниу и съдията Огиу се стремят да избегнат скандала, ако се разчуе, че Юкико е участница в шинджу. Нищо повече. Но подозрението остана в душата му.

— Само че Юкико и Норийоши са се самоубили — натърти Огиу и продължи с нехарактерна прямота, сякаш не искаше да рискува Сано отново да схване нещо погрешно. — Този въпрос повече няма да се обсъжда. А сега чакам обещанието ви, че повече няма да безпокоите семейство Ниу, нито да си губите времето с разни фантазии.

Сано събра смелост за един последен опит:

— Съдия Огиу, сигурен съм, че Юкико и Норийоши са убити. Дори имам заподозрян. Умолявам ви, позволете ми да продължа разследването и да обясня на семейство Ниу причините за това. Убиецът е на свобода. Мой дълг като йорики е да го открия и да го арестувам. А ваш — като съдия — да постановите присъда за деянията му.

Сано млъкна и зачака отговора на Огиу. Магистратът, също самурай, не можеше да не откликне на призива на дълга. Само че Огиу най-неочаквано смени темата:

— Чух, че баща ви не е в добро здраве, за което искрено съжалявам. Човек на неговата възраст заслужава спокойни старини и уважение от най-близките. Би било жалко, ако болестта му се влоши заради опетнена семейна чест…

Огиу заплашваше да го уволни! Заради баща си Сано не биваше да допуска това.

— Съдия Огиу — започна той.

Огиу получи още чай от слугата си, но този път не предложи на Сано — знак, че разговорът е приключил. Сано стана и се поклони.

— Йорики Сано, да очаквам ли окончателния ви доклад за шинджу още тази сутрин? — попита Огиу меко. — Следобед ще видя господарката Ниу на погребението на Юкико и бих искал да я успокоя, че въпросът е приключен.

Сано се поклони отново и излезе навън, оставяйки Огиу да тълкува мълчанието му, както намери за добре.