Скритата империя

99.Крал Фредерик

Изнервеният крал седеше на трона си, вледенен и съкрушен. Погледна към зеления жрец, който предаде няколко думи, ала те не го успокоиха.

Установяването на връзка с Базил му беше донесло само моментно облекчение, тъй като глупаво си бе въобразявал, че председателят мигновено ще реши как да реагира, че ще му каже как да овладее положението. Но хидрогският пратеник беше поставил ужасяващия си ултиматум и Фредерик все още не знаеше какво да каже. Не можеше да повярва на ушите си.

Течнокристалният извънземен висеше в камерата си пред краля. След като бе предало посланието си, съществото мълчеше.

Крал Фредерик се уплаши, че кристалното кълбо ще се оттегли и извънземният представител няма да преговаря.

— Почакайте! — побърза да каже монархът. — Това е… безпрецедентно. И излишно! Реагирате емоционално!

Идеално изваяното лице промени човешкото си изражение в нелепа имитация на ужасен вик. Дълбокоядрените извънземни несъмнено не разбираха човешките мимики.

— Вие унищожихте един от нашите светове. Между нас не може да има мир.

— Но вашите газови планети съдържат жизненоважна суровина, която е необходима на нашата цивилизация. — Крал Фредерик се молеше гласът му да не секне от страх. — Доколкото ми е известно, нашите небесни мини не са нанесли щети на вашите светове, нито са навредили на екосистемите и климата ви. Ние трябва да обработваме огромни количества водород, за да получаваме достатъчно екти за космическите си двигатели.

— Искането ви се отхвърля — отвърна от камерата си хидрогският пратеник. — Изтеглете всички паразити от облаците ни, иначе ще ги унищожим. — От малък отвор в кристалния корпус изсъска нова струя пара.

Кралят бързо погледна към древното си учителско компи ОХ с надеждата да намери в него опора и увереност. Когато бяха започнали да го подготвят за следващ велик крал, младият Фредерик беше прекарал месеци с ОХ, учейки се от огромния запас от мъдрост и опит на компито. За съжаление, сега монархът се съмняваше, че дори мъдрият ОХ може да му осигури дипломатическа подкрепа срещу този невероятно странен извънземен.

— Изслушайте ме, моля ви. — Кралят стана от трона си и слезе на следващото стъпало на подиума, за да се приближи към сферата на пратеника. Стискаше скиптъра си като бастун. — Позволете ми от името на целия ни народ и на всички правителства на ханзейските светове да изразя нашето най-искрено съжаление и да ви поднеса дълбокото ни извинение. — „Ето, това звучи добре.“

— Трябва да разберете, че е допусната ужасна грешка. Нашият експеримент с кликиския факел при Ансиър не беше атака срещу вашия народ. Ние изобщо не подозирахме за съществуването на вашата скрита империя. Давам ви кралската си дума, че никога няма да повторим този експеримент. Не е възможно да не сме в състояние да изплатим някакви репарации. — Гласът му звучеше умолително и той стоеше изпънат, като се мъчеше да си придаде твърдост.

— Скалните обитатели нямат нищо, което да искат хидрогите — заяви пратеникът. — Не можете да ни изплатите репарации.

Кралят се отчая още повече. Опита се да изглежда добронамерен, да използва чувствата, които може би изпитваха тези извънземни.

— Вие не разбирате какви щети ще ни нанесе такова ембарго. Без космическо гориво търговията в Ханзейския съюз ще спре и нашите колониални светове ще загинат от глад. Помислете за страданията! Трябва да има основа за преговори. Моля ви, нека намерим някакъв компромис.

Под сребристото лице на мъртвия скитник извънземният представител впери поглед право пред себе си.

— Не съм пратен тук да преговарям, а само да предам своето послание. Записано ли е изявлението ми, така че всички да могат да чуят моите думи?

Крал Фредерик погледна през рамо към ОХ, който трябваше да е записал всеки миг от срещата. От отсрещната страна на трона зеленият жрец предаде обобщението си до Базил Венцеслас и мага-император на Илдира. Журналистите от местните медии излъчваха събитията на живо и качваха сигналите в информационните мрежи за по-нататъшно разпространение по търговските космически кораби из Спиралния ръкав.

Фредерик разбираше, че е победен.

— Пратенико, вашите думи вече са чути от милиони. Съобщението за тази среща ще бъде разпространено на другите светове от Теранския ханзейски съюз и Илдирийската империя.

— Тогава задачата ми е изпълнена. — Хидрогът потъна обратно в сгъстяващите се опалови облаци. Живачната му хуманоидна фигура отново се втечни и се разпръсна.

Един от кралските гвардейци вдигна слушалката на приемника си до ухото си, изслуша някакво съобщение и бързо се приближи до трона.

— Ваше величество! Голямото бойно кълбо току-що е напуснало орбитата на Земята.

Фредерик не можеше да повярва на ушите си.

— Тогава как ще се върне на кораба-майка пратеникът?

Зеленият жрец внезапно вдигна глава като попарен и откъсна поглед от високото си дръвче.

— Ваше величество, председателят Венцеслас изразява крайна загриженост. Той ви съветва да сте максимално предпазлив.

ОХ заговори и думите му се застъпиха с тези на жреца.

— Пратеникът не очаква да се завърне.

Кралят заотстъпва от екосферата и се спъна в последното стъпало пред трона си. Облите стени на кълбото бяха непрозрачни и течнокристалната фигура на хидрогския пратеник вече не се виждаше.

— Евакуирайте тронната зала! — нареди Фредерик. — Отведете всички в безопасност! Искам…

По външната обвивка на камерата се появиха тънки пукнатини, които пращяха и бързо се разширяваха…

Хидрогският пратеник пръсна бронираните шевове на кристалната си сфера и освободи атмосфера, достатъчно плътна, за да превърне водороден газ в метал, да преобразува въглерод в диамант. Внезапното пълно освобождаване на невероятното налягане прати ударна вълна през тронната зала.

Разкошното помещение беше унищожено, прекрасните витражи бяха разбити, нещастните присъстващи бяха погубени. Експлозията смаза трона и отхвърли учителското компи ОХ към каменната стена.

Взривната вълна превърна стария крал Фредерик — човека, който четиридесет и осем години бе управлявал Теранския ханзейски съюз — в обезкостена каша. И завинаги промени хода на историята.