Скритата империя

76.Джес Тамблин

В Рандеву беше свикана извънредна среща на клановете. Представителите на скитническите семейства вдигаха такава врява, че дори Ихи Окая, която имаше десетилетен опит като говорителка, едва успяваше да въдвори ред.

Главите на различните родове седяха на определените си пейки в препълнената заседателна зала, блъскаха се, приказваха, викаха. Климатичната инсталация работеше двойно, за да поддържа въздуха чист и годен за дишане, въпреки необикновено големия брой хора. Хранителните, въздушните и водните запаси в скитническия сборен пункт едва достигаха. Но говорителката Окая бе решила, че въпросът е жизненоважен за оцеляването им.

Джес Тамблин мълчаливо седеше на пейката си и следеше заседанието, макар че беше потънал в размисъл. Сега той бе официалният глава на клана Тамблин, поне човекът, който беше най-подходящ да представлява вододобивната промишленост, макар че четиримата му чичовци правеха всичко възможно, за да поддържат равнището на производство. Той си бе обещал да не проявява слабост, да направи всичко, каквото се очаква от него.

Сила му даваше присъствието на красивата Ческа Перони, която седеше до старата говорителка. Тя изглеждаше студено официална като статуя, ала Джес познаваше огньовете в нея, страстите и силата, които младата жена сега насочваше към закрилата и ръководството на скитническия народ. И Джес нямаше да допусне личните му чувства да изложат на опасност бъдещето на клановете. В момента нито той, нито Ческа можеха да си позволят и най-малкото разсейване.

— Не решаваме нищо, като само си крещим — със сух, но силен глас каза от средата на залата Ихи Окая.

— Не решаваме нищо и като седим тук и си приказваме! — извика в отговор Дел Келъм. Неговата космическа корабостроителница в пръстените на Оскивъл бе сравнително близо до мрачен газов гигант, който Келъм смяташе за застрашен от извънземните. — Божичко, скитниците не са създадени покорно да приемат участта си. — Представители на други кланове затропаха с ботуши по металния под.

Ихи Окая ги остави да изпуснат парата.

— Не, разбира се. Но погрешните действия може да се окажат по-опасни от бездействието. Ще следваме Пътеводната звезда, но първо трябва да определим курса си. Засега нямаме сведения за нашите врагове, нито за причината да ни атакуват. В момента сме като кораб без навигатор, който с пълна скорост се носи през астероиден пояс.

Ческа стана — тъмните й очи блестяха — и каза на Дел Келъм:

— Да затворите корабостроителницата си ли възнамерявате? Нима предлагате да изтеглим всички небесни мини от всички газови гиганти, само за да сме в пълна безопасност? Кога скитниците са били в пълна безопасност?

Келъм сви юмруци.

— Всъщност не знам какво да правим, по дяволите — дори не знам какво да предложа. Но вече изгубихме четири небесни мини — последната само преди няколко дни при Велир! Загинаха хиляда души, може би повече. — Гърдите му тежко се надигаха, докато се мъчеше да овладее мъката си. Джес знаеше, че Келъм години наред е ухажвал Шарийн Пастернак, шеф на неотдавна унищожената фабрика при Велир.

— Да, моят внук Бернд беше една от жертвите при Ерфано — студено каза говорителката. — Точно като твоята Шарийн при Велир, Дел Келъм. Не се опитвай да ме убедиш, че плащаме висока цена.

Джес следеше дискусията. Всички на клановата среща изпитваха също толкова ужас и тревога, колкото и той. Всички искаха да се предприемат директни и ефикасни действия… ала никой не знаеше какво да правят.

— Безопасността е едно, съвсем друго е безразсъдството — каза Крим Тайлар, амбициозен русокос мъж, който управляваше старата илдирийска небесна мина при газовия гигант Пторо. — Навярно трябва да обявим временен мораториум върху ектипроизводството, да изтеглим небесните си мини от облаците докато… докато не се намери изход.

— Безумие! — изрева Ден Перони, бащата на Ческа. Той имаше малък търговско-товарен флот от скитнически кораби. — Търговията с екти е душата на скитническата цивилизация. Да не искате да продаваме кометен прах?

— Ектите са жизненоважни за Голямата гъска, както и за Илдирийската империя — отбеляза Ческа. — Тази криза далеч не засяга само скитническия бизнес. — Тя сякаш се замисли, присви очи и се обърна към Ихи Окая. — Има ли възможност ЗВС да нанесе силен удар в наша защита? Гъската не обича много скитниците, но ако ги заплашим, че ще прекратим ектипроизводството, те ще разберат, че трябва да защитават източника си на космическо гориво.

Говорителката сви набръчканите си устни. Всички замълчаха, за да чуят отговора й.

— Това може да ни навлече още по-сериозни проблеми. Скитниците винаги са избягвали да искат помощ от Ханзата.

— Кога изобщо сме можели да разчитаме на тяхната подкрепа? — извика някой.

— Аз например не искам да съм длъжник на Земята — изръмжа Крим Тайлар. — Те ще поискат да им се отплатим във възможно най-неподходящия момент.

— Тогава единствената възможност е да се защитим сами — твърдо заяви Ихи Окая.

— Но как, по дяволите? — Дел Келъм се понадигна на пейката си, после отново седна, леко отскачайки при слабата гравитация. — Скитниците нямат армия. Имаме нужда от силите на Ханзата, за да се бият с извънземните.

При споменаването на земните въоръжени сили Джес за стотен път се замисли за сестра си. Бе длъжен да й прати съобщение за смъртта на баща им, ала Тасия си имаше свои задължения — дали ЗВС имаше по-голяма власт над нея от собствения й клан? Постъпването й в армията беше прибързано, но тя бе положила клетва. Не можеше просто да пренебрегне това и да избяга на Плумас. Никой от рода Тамблин не би го направил. Джес отлично го знаеше.

Не беше загрижен особено за способността на сестра си да се грижи сама за себе си. Всъщност, ако момичето влезеше в кавга с някого, Джес повече би съчувствал на него. Но копнееше Тасия да се върне. Нейната ярка индивидуалност, остроумието й и саркастичните й шеги щяха да са добре дошли на Плумас.

Но въпреки че Рос, баща му — а и Тасия — вече ги нямаше, Джес трябваше да продължи да поддържа клановия бизнес. Щеше да преодолее този момент, да се справи. Онова, което му беше позволило да запази разсъдъка си — любовта му към Ческа, — трябваше да почака. За неопределен срок.

Той впери поглед в Ческа, в гладката й, съвършена матова кожа, в острата й брадичка, вирната с гордост и вътрешна сила. Скитниците имаха нужда от нея повече от него. Макар че сърцето му се късаше, любовта им можеше да изтърпи колкото време бе нужно, докато могат да се съберат.

Срещата на скитническите кланове се разпусна без решение, като разнесъл се облак дим. Някои глави на семейства заявиха, че ще преместят небесните си мини и ще прекратят всякаква производствена дейност, докато други възразиха, че извънземните нашественици най-вероятно щели да са способни да нанесат удар срещу фабриките дори във висока орбита, така че нямало смисъл да се изтеглят. Имаше и такива, които обещаха да преоборудват частните си промишлени структури и орбитални корабостроителници за производство на нови оръжия, ако успеят бързо да подготвят съответните планове.

След края на срещата Джес отиде при Ческа и бързо се сбогува с нея, но не успя да й каже нещата, които го измъчваха. Очите им разкриваха много, ала скоро дойдоха други хора, за да разговарят с Ихи Окая. Джес се върна на кораба си и излетя.

В самотния черен вакуум по пътя за Плумас Джес имаше достатъчно време да обмисли плановете си. Беше убеден, че с познанията и въображението си може да открие начин да отговори на тайнствените агресори. Искаше да ги удари там, където най-много щеше да ги заболи.

Вече разполагаше с всички ресурси и структури на клана Тамблин. Вярно, беше помолил Тасия да се прибере у дома, но имаше много кадърни заместници, които спокойно можеха да ръководят вододобива. Запасите на Плумас щяха да стигнат за десетки години, фабриките функционираха гладко и произвеждаха вода, въздух и вътрешносистемно гориво. Вместо да съсредоточи всички ресурси на клана си, за да ги защити, Джес щеше да нанесе удар на извънземните. Бе му хрумнало нещо.

Врагът нападаше без предупреждение. И той щеше да направи същото — нещо като лична вендета. Тасия щеше да се гордее с него.

Теранските военни не знаеха откъде да започнат. Джес обаче седна в пилотската си кабина и отвори подробните карти, които бе съставил Рос в резултат на дългогодишни проучвания на системата на Голген.

Извънземните бяха показали, че проявяват конкретен интерес към този газов гигант. Ако търсеше достатъчно усърдно, Джес щеше да открие врага, спотаен при Голген.

И докато проучваше другите пръснати астероиди и обширния кометен облак, който образуваше ореол около слънцето на Голген, той реши да използва самата звездна система като оръжие срещу противника.

Очите му заблестяха. Рос би го похвалил за дръзкия безумен замисъл — и изобщо не би се усъмнил дали ще успее.