Скритата империя

39.Дейвлин Лотце

Илдирийците си бяха подвили опашката и бяха избягали от Крена, изоставяйки колонията си. Ханзата беше платила висока такса на мага-император за пълното право нейни граждани да се заселят в установените граници на Илдирийската империя. Ханзейският съюз вече смяташе опитомената планета за забележителна придобивка — магът-император смяташе неочаквано голямата сума за чиста печалба.

Явно нито едната раса не разбираше другата.

След като медиците и микробиолозите анализираха илдирийската ослепяваща чума и обявиха, че хората имат имунитет към нея, теранските транспортни кораби кацнаха на планетата. Доброволците отдавна бяха подали молби и се бяха приготвили да отпътуват за новия си дом веднага щом се открие възможност.

Официалната политика на Ханзата насърчаваше експанзията, като осигуряваше земя на многобройни светове и стимулираше увеличаването на броя на населението във вече установените колонии. Изведнъж, за пръв път в историята на човешката цивилизация, хората имаха много свободно място и всички необходими ресурси. И тъй като бяха хора, полагаха всички усилия да се възползват от възможностите. До последната.

След като първите транспортни кораби стовариха смаяните заселници, Дейвлин Лотце тихо и заинтригувано започна да наблюдава всичко. Присъедини се към първата група нетърпеливи колонисти в призрачния град на Крена и се държеше като всички други, макар че имаше специална задача.

Пищно орнаментираните илдирийски бойни кораби припряно бяха евакуирали системата на Крена и бяха отнесли отчаяните оцелели от епидемията. Когато бяха уплашени и бързаха, хората допускаха грешки. Случайно забравяха важни неща. Когато беше пратил своя агент Дейвлин Лотце, председателят Базил Венцеслас бе разчитал тъкмо на това.

Втората група медицински специалисти вече бе влязла в евакуирания град, за да анализира подпочвената вода, да проучи местните микроорганизми и да се увери, че няма други местни опасности за новите заселници. Някои проучвания предполагаха, че хората и отделни илдирийски раси могат да се кръстосват, въпреки логичните генетични закони, затова беше странно, че вирусът на ослепяващата чума не е способен да прескача междувидовата бариера.

Нищо не заплашваше новата група заселници. Дейвлин Лотце нито за миг не се съмняваше в това, но предпочиташе да не успокоява другите и да наблюдава реакциите им. Интересна социология. Вече знаеше страшно много неща, които щеше да запази за себе си, докато не настъпеше време да докладва на Базил Венцеслас.

Преди да го прати на Крена председателят му бе осигурил фалшиви документи, които го представяха като обикновен колонист. Според досието, достъпно на другите заселници, Дейвлин имаше опит в земеделието и притежаваше множество полезни умения като дърводелство, водопроводни услуги и ремонт на двигатели. Заселниците с радост го приеха като един от групата, обединявана от желанието да си построят нов дом.

На борда на транспортния кораб той се беше запознал с неколцина души и щеше да продължава да развива тези връзки, макар че никога нямаше да допусне никого толкова близо до себе си, че да го нарече свой приятел. Не знаеше колко време ще се наложи да прекара на Крена. Предполагаше, че ще остане, докато не намери достатъчно материал за илдирийците.

Дейвлин Лотце беше лично избраният от председателя „наблюдател“ и харесваше работата си. Знаеше какъв е, въпреки че предпочиташе да не използва думата „шпионин“. Опитът му на екзосоциолог не фигурираше в пътните му документи, но той притежаваше особената способност да наблюдава извънземната култура, да прониква в тайните й и да разбира странните нюанси.

Припряната евакуация на тази колония даваше на председателя Венцеслас възможност да научи факти, които магът-император може би предпочиташе да запази в тайна. Дейвлин щеше да праща доклади на Земята с честите товарни кораби, които щяха да доставят провизии през първата преходна година на заселниците.

Флотилията най-после кацна в богатата, но пуста обработваема земя край главния илдирийски град. Първо се спуснаха транспортните съдове и стовариха нетърпеливите пионери, които прекалено дълго бяха седели неподвижно по време на пътуването. Последваха ги товарните кораби, носещи оборудване, провизии и панелни сгради. Това беше стандартният пакет за нови колонии, макар че предишните обитатели на планетата вече бяха положили основите.

По време на пътуването до Крена заселниците бяха проучили много карти и сателитни снимки. На заседания, провеждани на откритата палуба, бяха скицирали границите и бяха разделили орната земя според жребии, изтеглени от заселническите семейства. Когато корабите кацнаха обаче, хората се втурнаха навън, горящи от нетърпение да видят оставения им от извънземните град. Мнозина колонисти с изненада установиха, че голяма част от селището е изгорена в отчаяния опит на илдирийците да спрат разпространението на епидемията. Новите заселници се бяха надявали да използват съществуващата инфраструктура.

Докато бясната дейност продължаваше, Дейвлин се качи на един от транспортните кораби и отиде до един тежък трактор. Можеше да кара огромната машина, предназначена да пренася сандъци и оборудване за заселниците.

Трима от мъжете, които срещна на борда, разгорещено спореха, размахваха ръце и си крещяха. Това не бе изненада. На Крена трябваше да се установи йерархична система, също както имаха нужда от системи за улиците, водата и разпределението на храната. Макар че не се споменаваше в официалното му досие, Дейвлин беше най-образован от колонистите и можеше да стане техен ръководител. Ала неговата работа бе да стои зад кулисите и да анализира каквото може.

Дейвлин беше висок, с широки рамене — макар и не достатъчно мускулест, за да плаши другите — гладка тъмнокафява кожа, високи скули и тесни очи и се подстригваше съвсем късо. Двата бледи успоредни белега на лявата му буза оставяха у някои хора впечатлението, че са племенен символ. Всъщност го бе порязала една избухнала бутилка при неуспешен опит на негов приятел да си прави бира вкъщи.

Тихо и вещо той разтовари сандъците в центъра на илдирийското селище. Новите заселници тичаха наоколо като деца, проучващи непознат ваканционен лагер. Разглеждаха необикновената архитектура и вещите, които бяха оставили извънземните, търсеха скрити съкровища. Дейвлин трябваше внимателно да ги следи и да конфискува всеки уред, който можеше да се окаже полезен.

След като свърши работата си с трактора, той го паркира на градския площад и се опита да се смеси с нетърпеливите колонисти. Обикаляше със скрита камера от сграда на сграда, проучваше зарязаните навсякъде предмети, снимаше постройките от всички ъгли. Посетителите на Илдирийската империя вече бяха придобили представа за извънземното строителство, но Дейвлин най-много се интересуваше от подробностите.

Обходи жилищните блокове, които не бяха изгорени до основи. Отвори складовите помещения и проучи нещата, които извънземните смятаха за необходими за ежедневния си живот.

Привидно простодушните илдирийци като че ли не криеха информация от Ханзейския съюз. Всъщност те се представяха за съюзници и приятели. Но Дейвлин подозираше, че не е така — също като Базил Венцеслас. Под тяхната прямота може би се криеше нещо, което те не искаха да споделят с човешката раса.

Веднъж председателят Венцеслас му беше казал: „Опознай врага си“. Тук, на Крена, Дейвлин Лотце възнамеряваше да се възползва от илдирийската трагедия. Ако това изоставено място пазеше някакви тайни, Дейвлин беше човекът, който щеше да ги открие.