Скритата империя

105.Магът-император

Когато ВИДИМО развълнуваният председател Венцеслас се втурна да се бори с последиците от катастрофата на Земята, магът-император разбра, че е време да изпълни собствените си планове. В крайна сметка нямаше значение колко души щяха да пострадат, защото залогът бе самата Империя. Повече не можеше да отлага.

Като средоточие на цяла раса, магът-император не изпитваше угризения за взимането на необходимите решения, колкото и неприятни да бяха те. Някой ден синът му Джора’х също щеше да разбере — след смъртта на мага-император. Престолонаследникът нямаше друг избор и не подозираше нищо.

Престолонаследникът и голямата му свита стояха под ярката слънчева светлина на покрива на Призматичния палат, облечени в пътни дрехи — комбинация от традиционни илдирийски шарки и шалове от терокска коприна.

Магът-император бе наредил да изнесат какавидения трон на платформата, за да се сбогува с най-големия си син. Отстраняването на Джора’х бе важната първа крачка преди владетелят да може да издаде по-неприятните си заповеди.

— Надявам се да научиш много от това дипломатическо пътуване, сине — с ведра усмивка каза той. Престолонаследникът изглеждаше спокоен и лесно можеше да го манипулира.

Тънките златни плитки на Джора’х образуваха ореол около главата му. Той кимна.

— Ще ми е приятно да видя Терок със собствените си очи, татко. И с нетърпение очаквам пак да се срещна с принц Рейналд. Мисля, че той е приятел на нашата Империя.

Магът-император кимна с престорено задоволство, макар че много добре съзнаваше отчаяно растящата опасност от древните хидрогски врагове.

— Да, трябва да поддържаме съюзите си.

Джора’х погледна зеленокожата Нира, която чакаше при зрителите зад кордона — Брон’н и другите телохранители държаха всички на сигурно разстояние.

— И все пак, татко… убеден ли сте, че нямате нужда от моите съвети и помощ тук? Ами ако хидрогите нападнат друга илдирийска фабрика?

Магът-император приближи какавидения си трон към сина си.

— Джора’х, поради приятелството ти с Рейналд никой не може да общува с терокците като теб. В момента това е най-важното ти задължение към Илдирийската империя.

Престолонаследникът се поклони, доволен, че му се възлага такава отговорност.

— Както повелите, господарю. Вие виждате и знаете всичко.

Той махна с ръка на зрителите и погледна и зелената жрица. Джора’х поведе свитата си към транспортния кораб, който щеше да ги откара на Терок. Известно време щяха да имат работа на горската планета. Ако се наложеше, верните слуги на мага-император щяха да скрият следите и да измислят съответните оправдания и алибита. Джора’х никога не биваше да научи.

Бе се тревожил, че синът му ще помоли Нира да го придружи в това пътуване — което щеше да принуди владетеля да му откаже под един или друг претекст. Но старата зелена жрица беше изпреварила молбата на престолонаследника с думите, че работата им със Сагата за седемте слънца не напредва толкова бързо и ефикасно, колкото трябвало. Преди Нира да успее да помоли Отема да и позволи да замине с Джора’х, старицата ясно й беше дала да разбере, че трябва да остане в Миджистра и да си изпълнява задълженията.

„Идеално — помисли си магът-император. — Младата жена е моя.“

Престолонаследникът излетя в ослепителното небе. Неспокойната плитка на мага-император потръпваше, докато той наблюдаваше зеленокожата жрица и обмисляше как най-добре да я използва… и колко време ще издържи тя при най-тежките обстоятелства.

Охраняван от Брон’н И още четирима мускулести часови, магът-император седеше изправен на трона си, подреждаше и преценяваше цялата информация, която получаваше чрез тизма. Наблюдаваше гражданите на обширната си империя, търсеше податки и реакции за кипящите събития, за сгъстяващия се мрак на хидрогската заплаха. Само като разбираше цялата си раса, можеше да взима нужните мерки.

Джора’х беше негов първороден син, предопределен да стане следващия маг-император, и някой ден той щеше да разбере. Ако научеше какво е сполетяло двете зелени жрици, шокът щеше да е изключително мъчителен, по-драматична промяна в живота от очакващата го ритуална кастрация. Но след време щеше да разбере какво и защо се е случило… и как да го преживее.

Магът-император взе няколко от гъсто изписаните ръкописни документи: грижливо редактирани строфи от Сагата за седемте слънца. Тези мрачни стихове, непознати дори на най-великите паметители, бяха тайна история, смятана от някогашните магове-императори за прекалено ужасна, за да бъде слушана от илдирийския народ.

Когато паметителят Диос’х ги беше открил и бе дошъл при него, магът-император трябваше да го убие, за да запази тайната, особено в тези страшни времена. Лесно бе прикрил изчезването на паметителя — бе казал, че го е пратил в далечна отломъчна колония. Никой илдириец нямаше да се усъмни в думите му.

Сега препрочиташе стих след стих древните документи, за да опресни спомена си за хидрогите. Древният враг.

От перспективата на деветдесетгодишно управление, магът-император разбираше много повече от безумните човеци. Беше наясно колко невероятна ще е тази война — сблъсък, който можеше да разтърси космоса. Само да можеше и Джора’х да го проумее.

Искаше му се най-големият му син да схване последиците и взаимовръзките в дългосрочните планове, но престолонаследникът си оставаше прекалено наивен и оптимистично настроен. Все още не бе готов да управлява империята. Ръцете му бяха прекалено чисти — засега.

Магът-император търсеше в забравените строфи начин да обърне ситуацията в полза на Илдира. Тази нова ескалираща война срещу хидрогите най-малкото обещаваше да обхване милиони стихове във вечно растящата Сага за седемте слънца. И ако борбата се водеше правилно, магът-император можеше да върне златната ера на своята залиняла империя.

Единствената му надежда беше да сключи някакъв съюз с чуждопланетния враг. Щеше да му се наложи да направи нужните жертви. Ала дори най-елементарните преговори с хидрогите нямаше да са възможни, ако експериментите на Добро най-после не донесяха резултати. Магът-император се сещаше само за един начин да установи пряка връзка с тези дълбокоядрени същества.

Осъществяването на целия план можеше да отнеме десетина-двадесет години. Магът-император трябваше да изиграе ходовете си правилно. Ако успееше, хидрогите щяха да го изслушат. Но, о, колко смърт и страдания щеше да изтърпи през това време народът му!

Брон’н и прекъсна мислите на мага-император — сведе животинската си глава и каза:

— Господарю, пристигна губернаторът на Добро.

— Добре. Стой тук, Брон’н. Имам важна задача и за теб.

Магът-император остави тайните документи настрани и дългата му плитка възбудено започна да се мята.

— На всички ни предстои много работа.