Скритата империя

59.Нира

„Ненаситно любопитство“ се спускаше към Миджистра. Слънцата се отразяваха от прозрачните куполи и кристалните кули. Посланик Отема чакаше търпеливо, но Нира не можеше да откъсне очи от илюминатора и с детска почуда попиваше всички подробности.

— След няколко минути ще кацнем — съобщи по интеркома Рлинда Кет. — Насочват ме към дипломатическата платформа на самия Призматичен палат. Изобщо не го очаквах!

Тя сръчно спусна кораба към величествената сграда. Кацнал като цитадела на върха на огромен хълм, Призматичният палат приличаше на екзотичен стъклен модел на атом, с централна сфера, заобиколена от кръгли куполи, свързани с тунели и коридори. Върху всяко от симетрично подредените кълба имаше малки платформи за космически и въздушни кораби.

След като приземи „Ненаситно любопитство“ на посоченото място, Рлинда излезе от пилотската кабина, ухилена и потна.

— Вие двете определено сте привлекли вниманието на илдирийците. Идвала съм в Миджистра, но никога в Призматичния палат, камо ли да кацна тук!

— Надценяваш значението ни, капитан Кет — спокойно отвърна Отема.

Рлинда сви рамене и отвори люка.

— Както кажеш.

Нира зяпна града под ослепително ярката слънчева светлина на група блестящи звезди, големи и малки слънца, обагрени в цветове, вариращи от синьо-бяло до топло жълто и тъмно оранжево-червено.

Търговката си сложи тъмни очила, които филтрираха светлината.

— Имам и за вас. Най-неприятно е, когато се опиташ да спиш. Илдирийците не обичат мрака.

Нира излезе от кораба. Кожата й започна да смъди от цялата тази енергия.

— Не ми трябват очила. Просто искам да погледам слънцата.

— Ти си знаеш.

Трите застанаха заедно на високата платформа над централната сфера на Призматичния палат. Навсякъде около тях се простираше чудният град Миджистра, ослепителен с ярката си пъстрота.

Към тях се приближи висок слаб мъж.

— Доста скромно посрещане — отбеляза Отема.

Мъжът носеше дълги одежди, пристегнати на кръста.

На няколко места върху плата бяха зашити светлоотразителни ленти. Черепът му беше съвсем гол, извънземното му лице бе ъгловато и набръчкано, кожата му имаше жълтеникавосив оттенък. Около главата му блещукаше пъстро електростатично поле — нещо като качулка, излъчвана от малки устройства на яката му. Нира не знаеше дали имат защитна функция, или са някакво украшение.

Илдириецът вдигна лявата си ръка с разперени пръсти, после я обърна настрани.

— Аз съм Клио’с, илдирийският министър на търговията — каза той на перфектен стандартен търговски. — Тук съм, за да установя делови отношения с капитан Рлинда Кет.

След като Рлинда се представи, посланик Отема му подаде дипломатическите си акредитиви, които, изглежда, го смутиха.

— Не ме разбрахте — каза той. — Аз съм дошъл само за капитан Кет. След малко ще дойде да ви посрещне престолонаследникът.

Рлинда се ококори.

— Ще дойде да ги посрещне самият престолонаследник, така ли? — ахна тя. — Знаете ли кой е това? — попита търговката Отема и Нира.

Въпреки че момичето се изпълни с въодушевление, Отема остана невъзмутима.

— Ще го приветстваме с нужното уважение, като представители на Терок.

Клио’с поведе Рлинда към вратата в грамадния купол. Търговката вървеше бавно, сякаш нарочно се бавеше с надеждата да зърне бъдещия илдирийски маг-император, но министърът я накара да побърза и я отведе в кабинета си, като остави Нира и Отема да чакат сами до „Ненаситно любопитство“.

В отсрещния край на платформата се отвориха други врати. Появиха се трима ужасни наглед илдирийци, широкоплещести воини с изпъкнали мускули, дълги кучешки зъби и нокти. Носеха оръжия: извити ножове и страшни катани с кристални остриета. Огледаха се с блестящи зверски очи, после се отдръпнаха настрани и застанаха мирно. Следващият, който пристъпи напред, беше най-хипнотично привлекателният мъж, когото Нира бе виждала.

Посланик Отема се поклони, ала момичето не можеше да откъсне очи от него. Той притежаваше невероятно обаяние. Лицето му беше красиво, идеално изваяно, с продълговата брадичка и широко разположени очи, които имаха странния цвят на опушен топаз. Чертите му бяха съвършени и без възраст, бронзовата му кожа му придаваше вид на изображение на древен фараон. Гривата от златни плитчици около главата му помръдваше като жива от статично електричество.

Нира най-после извърна очи, но той очевидно бе забелязал как го гледа и каза по-скоро на нея, отколкото на Отема:

— Аз съм престолонаследникът Джора’х и се радвам да ви посрещна. Посланик Отема? — Илдириецът кимна на старицата, после се обърна към Нира, посегна и повдигна брадичката й, за да я накара отново да го погледне. — И съм извънредно щастлив да се запозная с теб. Как се казваш?

Гласът й заседна в гърлото и Нира онемя. След съвсем кратко колебание Отема отговори с малко укорителен тон:

— Казва се Нира, престолонаследнико. Тя е моя помощничка. Ще проучваме заедно вашия велик епос.

— Отлично! Обещавам ви всички удобства, които можем да ви осигурим. — Престолонаследникът носеше украсен елек, отворен на гърдите, и Нира виждаше мускулите на широките му гърди и твърдия му корем. Джора’х имаше съвършената физика на идеализирана класическа статуя.

Нира с изненада забеляза терокски шарки по одеждите, които висяха до коленете му. Джора’х трябва да ги беше възприел след срещата си с Рейналд, или защото горската култура го бе очаровала, или защото искаше да направи добро впечатление на двете представителки на зеленото жречество. Щом престолонаследникът носеше такова облекло, несъмнено много други в илдирийския двор следваха примера му. Рлинда Кет нямаше да се затрудни да продаде коприните си и продуктите на световната гора.

Джора’х даде знак на телохранителите си да се приближат.

— Тези мъже ще ни помогнат да пренесем багажа ви. Наредих да ви приготвят стаи в Призматичния палат, където ще сте наши желани гости.

— О, благодаря. — Думите се изплъзнаха от устата на Нира преди Отема да успее да отговори.

Старицата любезно кимна.

— Не очаквахме такава изключителна чест от страна на престолонаследника. Носим няколко фиданки и други неща, които искаме да подарим на мага-император.

Джора’х махна с ръка.

— По-късно ще имате достатъчно време за формалности и церемонии. Днес баща ми е много зает, затова ми възложи приятната задача да ви покажа забележителностите на Миджистра.

Нира радостно плесна с ръце. Искаше й се да види всичко. Отема погледна младата си помощница.

— Както желаеш, престолонаследнико.

Джора’х ги качи на кралската си гравитоплатформа, за да им покаже столицата, и от въздуха, и от улиците.

— В града е пълно с музеи, които съхраняват нашата история, реликви, изкуство… най-славните дни на нашата култура — каза престолонаследникът. — Имаме древна архитектурна и художествена традиция. Хилядолетията не са навредили на нашата златна ера.

Нира зяпаше чистите улици, прозрачните тухли, които позволяваха на всяка сграда да поглъща и отразява светлината. Тъй като илдирийският народ се ужасяваше от мрака, основните им строителни материали бяха стъкло, кристал и полимери, някои прозрачни и безцветни, други обагрени като скъпоценни камъни. Колони от матови блокове опасваха носещите стени и едновременно изпълняваха естетични и структурни функции.

Улиците описваха заоблени криви линии. Терокските жрици видяха пирамиди, покрити с висящи градини и папратови горички. Водопади и потоци се стичаха по полегатите стени на някои сгради.

— Невероятно е красиво — каза Нира. Джора’х й се усмихна одобрително.

— Моята помощница никога не е напускала Терок, престолонаследнико — полуизвинително рече Отема. — И е извънредно впечатлителна.

Илдириецът обърна топазените си очи към младата жена.

— Рейналд ми е разказвал за вашата красива световна гора.

Окуражена от думите му, Нира се впусна в описание на могъщите гори, градовете в гъбените рифове и червейните кошери, после му разказа как е станала послушница и после е приела зеленината. Посланик Отема я остави да говори. Джора’х изглеждаше очарован.

— Ние илдирийците уважаваме своите учени, както и своите музиканти, поети, художници, стъклари и паметители — рече той. — Общество, което не помни миналото си, не заслужава да бъде запомнено. — Сановниците около него занимаха. — Много се радвам, че вие двете сте тук, и то задълго. Проучването на нашата Сага не е работа за няколко дни. Ще имаме време да посетим музеите и изложбите.

На Нира й се струваше, че умът и сетивата й ще се пръснат. Заслепени от ярката слънчева светлина, очите й не можеха да поемат повече, колкото и бързо да се озърташе. Отема се наведе към нея и й прошепна:

— Не зяпай, дете. Не бива да ни посрамваш.

Смутено, момичето се опита да възвърне достойнството си, ала Джора’х каза:

— О, посланик Отема, нима това не е най-хубавият комплимент, който може да направи Нира — да покаже, че е запленена от всичко, което вижда? — Той я докосна по ръката и тя усети, че през смарагдовата й кожа преминава електрическа тръпка. — Човек, който живее с детинска почуда, не бива да се срамува. Не си ли съгласна?

Отема остави изражението си да прелее в усмивка.

— Да, съгласна съм, престолонаследнико. Ти ми напомняш, че човек, който прекалено много мисли за формалностите и достойнството, спокойно може да пропусне важните неща в живота.

След многочасовата обиколка на града най-после ги заведоха в Призматичния палат. Всичките им вещи бяха пренесени от „Ненаситно любопитство“ и грижливо подредени в отделни стаи, които бяха достатъчно близо, за да могат двете лесно да контактуват. Саксиите с фиданките също бяха разделени на две групи.

— На човеците им е трудно да спят тук, защото няма мрак — каза Джора’х. — Предвидили сме маски за сън и сенници на прозорците в стаите ви.

— Благодаря ти, Джора’х — отвърна Нира, после засрамено прибави: — Искам да кажа, престолонаследнико. — Чувстваше се наивна и не на мястото си… и все пак изпълнена с мечти. Никога не си беше представяла, че някой толкова ще я очарова, и сега почти й се виеше свят.

Когато останаха сами, тя възбудено заговори на Отема — нямаше търпение да обсъди всичко преживяно, — ала старата посланичка искаше да си почине. Нира се прибра в стаята си и тъй като кипеше от впечатления и трябваше да ги сподели с някого, докосна фиданките. През следващия час момичето описа всичко, което бе видяло, и разшири знанията на световната гора.