Скритата империя

58.Бенето

Дълбоко в терокските гори Бенето усети полученото послание. Дърветата недоловимо се развълнуваха от зова, пратен от друг зелен жрец, насочен навсякъде по невралната коренова мрежа. Той се притисна към люспестия дънер на най-близкото дърво и допря челото си до кората, заслушан в съдържанието на телевръзката.

От горичката на далечния Гарванов пристан старият Талбун съобщаваше молбата си. Бенето виждаше образи, чуваше мисли, разбираше желанието на уморения зелен жрец. И внимателно слушаше и попиваше всичко. Представяше си възможностите.

Бенето преживя малката изолирана ханзейска колония през очите и спомените на Талбун. Усети ветровете, които свиреха в равнините на Гарванов пристан и шумоляха в засетите от колонистите ниви. Представи си козите стада, веселбите на заселниците, усърдната работа, приятната компания. Усети и смъртната умора на стареца, разбра, че Талбун умира и трябва да бъде сменен.

Ако успееше да намери кой да го смени.

Бенето прекъсна телевръзката и се изправи, заобиколен от дърветата и мислите си. Шепнещите клони го успокояваха, съветваха го, но го оставяха сам да взима решения. Той дълбоко си пое дъх, вече изпълнен с наслада от този отговор на искрените си копнежи. От много отдавна искаше нещо като това, без дори да го знае в сърцето си. Гората му пращаше отговор на неизречените му молитви.

През живота си беше разполагал с всички преимущества и удобства, ала тези неща не означаваха нищо за него. Бенето бе по-подходящ за мисионер, а не за политик. Искаше да се грижи за величествените дървета и да разпространява гората от планета на планета. Искаше да помага на хората, да общува с гората, да подкрепя човешкия дух, а не собствената си слава.

Когато го бяха избрали да осъществява официалната комуникационна връзка при Ансиър, бе видял завистта в очите на Сарейн. Макар че известността не означаваше нищо за него, сестра му смяташе за голяма чест да стои до председателя Венцеслас и да праща послания на стария крал Фредерик. Бенето обаче изпита огромно удоволствие да опише удивителния експеримент с кликиския факел на жадните за знания и любопитни дървета.

Родителите му често го бяха изкушавали с назначения в различни храмове на планети, където сателитите на световната гора вече бяха укрепнали, или като високоплатен дипломатически помощник в Ханзата. Ала той не искаше такива почести. Предпочиташе тихото съзерцание.

— Какво да правя? — попита Бенето гората.

Усети порой от мисли, хиляди предложения от дърветата. Но най-ценният съвет бе да се съсредоточи върху собствените си желания, да вземе решение, съответстващо на обета му да закриля световната гора, като в същото време остане верен на себе си, на положението и личността си.

Въпреки че имаше великолепно жилище в стария град в гъбения риф, Бенето предпочиташе да излиза от селището и да спи сред дърветата. Понякога изчезваше за цели дни и се връщаше освежен. Всички зелени жреци знаеха къде е. Можеха да го видят през ума на световната гора с „очите“ на милион листа. Никога не го заплашваше опасност — нито на Терок, нито на никой свят, на който растяха разумни дървета.

На никой свят, включително Гарванов пристан.

Накрая, след като дълго премисля възможностите, той разбра точно какво искат от него старият зелен жрец Талбун и световната гора. И взе решение.