Скритата империя

101.Джес Тамблин

Джес се завърна при Голген сам, за да наблюдава резултатите от личната си вендета. Не очакваше да изпита самодоволство или радост, а просто удовлетворение. Чувство за успех. Триумф. Избавление?

Във вододобивната фабрика на клана си Джес грижливо поддържаше карта с програмирани точки, показващи траекторията на всяка от падащите комети, чиито стабилни орбити бе променил с помощта на своите скитнически инженери. Небесните ракети се носеха към газовия гигант и младежът знаеше, че Голген скоро ще се превърне в нещо много повече от гроб на брат му.

Брам Тамблин добре беше обучил майсторите на Плумас. Помпите, които изпомпваха вода през ледената обвивка до каптажите на повърхността, функционираха толкова ефикасно, че Джес почти нямаше работа. Старият му баща лично бе надзиравал работниците и зорко беше следил всяка дейност. Джес предпочиташе да се довери на хората си и да ги остави да си вършат работата, докато той планира отмъщението си.

Обезпокоените скитници бяха провели още три срещи на клановете. Джес бе присъствал на всичките, без да участва в дискусиите; знаеше, че неговите комети напредват към целта си. По време на неизбежните надвиквания беше седял в дъното и бе наблюдавал опитите на старата говорителка да ръководи клановете.

Той поне правеше нещо.

Докато другите глави на семейства обсъждаха политиката и извънредните мерки, Джес наблюдаваше Ческа, жадно я изпиваше с поглед, следеше всяко нейно движение, блясъка на тъмните й очи. „Някой ден, Ческа. Някой ден ще бъдем заедно. Ще дочакаме нашето време… но сега тези месеци без теб сякаш продължават вечно.“

Сега малкият му кораб се носеше достатъчно близо до Голген, за да наблюдава бурите по кипящото лице на газовия гигант. Спомняше си предишните си идвания тук, когато двамата с Рос заедно бяха гледали облаците. Тогава брат му бе смятал, че най-голямата опасност, която го заплашва, е да не изплати поредната вноска от дълга си. Ала извънземните убийци бяха унищожили облачния комбайн, който не беше навредил на никого.

И сега щяха да се разкайват за това.

Джес с мрачна решителност наблюдаваше първата огромна комета, която летеше надолу, попаднала в лапите на гравитационното притегляне на Голген. Заобиколена от сивкавобял ореол от изпаряващи се газове, кометата изглеждаше безшумна и неподвижна на фона на звездите, но младият мъж знаеше, че се носи с невероятна скорост, че е вече изстрелян куршум. Нищо не можеше да го спре. Според неговите изчисления ударът щеше да е след няколко часа.

„Началото.“

Променената траектория и гравитационното въздействие бяха напукали гигантската топка от лед и скала. Големи колкото планини късове очертаваха редица от замръзнали гюлета, всяко с достатъчно сила и инерция, за да нанесе удар, равносилен на хиляда атомни бомби.

Джес се приготви да наблюдава атаката.

Първият фрагмент удари като космически чук и потъна в облаците на Голген. Ударът образува бавно, титанично вълнение по повърхността на атмосферата, огнени ударни вълни, които продължиха да се разпространяват, докато ледената ракета се спускаше в най-дълбоките пластове.

Джес се надяваше, че ударът ще е смъртоносен и ще донесе окончателна гибел на извънземните агресори. Стисна устни и увеличи образа.

Когато научеха, че е извършил тази безразсъдна атака, за да отмъсти за брат си, хората щяха да се ужасят. Действията му несъмнено щяха да разпалят войната между човеците и извънземните от газовите гиганти. Джес обаче бе убеден, че въпреки гнева на скитниците или порицанието на Ханзата, всички тайно ще са доволни от този ненадеен удар срещу враговете.

Остана край Голген три дни и проследи падането на кометните фрагменти. Гъстите пастелни облаци се превърнаха във въртоп от огнени петна и придадоха на планетата вид на гниещ плод.

Огромният наранен газов гигант продължаваше да се върти и лицето му се обръщаше към прииждащите комети, разкривайки все нови уязвими части.

Джес със стиснати зъби отново отвори орбиталните си диаграми и видя, че втората гигантска комета ще удари Голген след месец. Кометите и астероидите щяха да продължат безпощадно да бомбардират извънземната твърдина през следващите две години и не само той — никой не можеше да ги спре.