Скритата империя

16.Рлинда Кет

Рлинда Кет се радваше, че отново е на борда на „Ненаситно любопитство“. След като го бяха използвали, за да примамят корсарите на Ранд Соренгаард, нейният търговски кораб беше напълно ремонтиран и почистен. В момента тя се бе отпуснала на специално разширеното си капитанско кресло. Приближаваха се към Терок.

Идваше по изненадващата покана на самата Сарейн Терокска, третото дете на отец Идрис и майка Алекса. Дъщерята имаше по-големи търговски способности от всеки друг в семейството. Сарейн беше едва двадесет и една годишна, красива и схватлива жена, която вече бе установила връзки с Ханзата и беше разширила мрежата си от услуги.

Рлинда не можеше да не я уважава. Естествено, щеше да е политически неразумно да отхвърли предложението да посети Терок, за да обсъдят „въпроси от интереса на хора като нас“. Сарейн известно време бе изучавала Земята и начинът й на мислене не беше толкова провинциален, колкото на родителите и братята й.

Терокците бяха тесногръди търговци, скъпернически разпределяха зелените си жреци и не бяха склонни да търсят нови клиенти за безбройните си горски стоки. Като търговка, Рлинда често с интерес се бе обръщала към Терок, ала смяташе културните ограничения за прекалено строги.

Предложението на Сарейн обаче, изглежда, променяше всичко това.

Терокската колония беше независима и се държеше настрани от Ханзейския съюз. ЗВС и Ханзата никога не я бяха притискали, защото тя бе единственият източник на зелени жреци, а и терокците отказваха да бъдат експлоатирани.

Само че Рлинда Кет изобщо не мислеше за експлоатация, а само за взаимна изгода. Винаги се бе отнасяла честно към клиентите и доставчиците си. Така трябваше да се прави междузвездна търговия. И все пак внимаваше за нови търговски възможности. Определено щеше да изслуша предложението на Сарейн.

Въпреки петте си брака Рлинда нямаше деца. Вместо това имаше четири търговски кораба, включително „Ненаситно любопитство“, който й заместваше бебето. И освен собственичка на корабна компания, Рлинда бе и един от най-добрите капитани.

Всеки от другите командири на корабите й сам си осигуряваше товара, поемаше рискове и прибираше печалбата. Тя още не беше решила дали да потърси заместник на „Големите надежди“ и капитан Гейбриъл Места. Въпреки че трябваше да откупуват правото й на пласиране на стока в съответните райони и да плащат големи такси, капитаните можеха да задържат седемдесет и пет процента от печалбата. Ако някой капитан претърпеше три последователни загуби обаче, корабната компания на Рлинда го уволняваше и обявяваше мястото му за свободно. Беше се налагало да го прави само веднъж и капитанът дори не й бе бил съпруг…

Като следваше навигационните сигнали, Рлинда се спусна през мъгливата атмосфера на Терок и опитно приземи кораба сред високите дървета.

Когато слезе, на широкото й тъмно лице грееше радостна усмивка. Наоколо, докъдето й стигаше погледът, дърветата образуваха развълнуван океан от листа. След дните на борда на търговския кораб Рлинда се наслаждаваше на влажната благоуханна атмосфера. Дълбоко си пое дъх, за да прочисти остатъците от корабния въздух в дробовете си.

Унесена в приятните си изживявания, Рлинда се обърна и с изненада видя чакащата я стройна млада жена. Очите на Сарейн бяха големи и тъмни, кожата й имаше бронзов цвят. Ханшът й бе тесен, гърдите й — малки, тъмната й коса беше късо подстригана. Облеклото й представляваше необикновена смесица от домашно боядисана копринена тъкан и естествени терокски продукти, комбинирани с обработени полимери и лъскави земни накити.

— Благодаря ти, че дойде, Рлинда Кет. Пътуването ти е било дълго, но ти обещавам, че резултатите ще си струват главоболията.

— Нямаше никакви главоболия — отговори търговката. — Радвам се, че имам възможност да видя планетата ви. Чувала съм много интригуващи неща за Терок.

Сарейн изненадано свъси вежди, после побърза приветливо да се усмихне.

— Интригуващи? Сигурно съм пропуснала нещо.

Принцесата я поведе към града в гъбения риф, в който живееха стотици семейства. Огромното обществено жилище представляваше белезникавосиви гъби, вкаменени сред клоните на няколко грамадни световни дървета. Гъбеният риф приличаше на гигантска издутина, образувана от хиляди поколения твърди като мидени черупки гъби. И продължаваше да расте в резултат от напластяването на спори, втвърдяващи се с годините като корали.

— Прилича на бита сметана — отбеляза Рлинда.

Сарейн се усмихна.

— Когато бях на Земята, много обичах бита сметана. Но рифът е пълен с пролуки и дупки — достатъчно за цял град.

Младата жена разведе гостенката си из чудния органичен паметник.

— Първите заселници от „Кайли“ скоро зарязали панелните си жилища и се пренесли в тези гъбени рифове. — Тя почука с кокалчетата на пръстите си по шуплестата, ала яка стена. — После разширили и украсили града. Водопровод, осветление, охлаждащи системи, енергийни проводници и комуникационни възли.

— Не е съвсем примитивно. — Очите на Рлинда проблеснаха. — И все пак ми се струва, че може би има пазар за някои нови удобства. — Сарейн хвърли поглед към едрата търговка, усмихна се в знак на съгласие, но не каза нищо.

— Кажете ми обаче защо първо аз привличам вниманието ви? — попита Рлинда. — В Ханзата има стотици търговци, които с удоволствие биха рекламирали стоките и услугите си.

— Помислих си за вас, Рлинда, защото вие подадохте молба да проучите пазарните условия за някои хранителни стоки и джунглови тъкани. Всички други, които си пъхат носа на Терок, се интересуват единствено от зелените жреци. Вие ми се струвате различна. — Тя сниши глас. — Няколко пробни товара може да се окажат точно онова, което ни е нужно, за да убедим родителите ми. Вие може да сте нашата първа посредничка.

Рлинда не можеше да повярва на късмета си.

— С радост ще ви помогна.

На лицето на Сарейн се изписа замечтано изражение.

— Председателят Венцеслас също подкрепя всички инициативи, които ще включат моя свят в галактическата търговия. Той сам ми го каза.

Влязоха в просторно помещение, от което се разкриваше шеметна гледка към горските върхари. Принцесата даде знак на Рлинда да седне до продълговата маса от твърдо като желязо дърво, на която бяха подредени стотици деликатеси. Търговката лакомо зяпна многобройните подноси и бокали, гарафи със сокове, ферментирали или вдигащи пара топли напитки и сладоледи с пъстра захар и лъскави ядки.

— Преди да обсъдим пазарния потенциал на терокската продукция, предлагам да опитате някои от най-добрите ни стоки. Надявам се, че не възразявате.

— Ни най-малко! Търговецът лично трябва да гарантира за качеството на всички хранителни продукти. — Рлинда се потупа по шкембето и широките бедра. — Както виждате, аз страшно си обичам работата.

Сарейн започна да й подава различни блюда, като й съобщаваше имената и състава.

Пълната търговка храбро опитваше от всичко, което й предлагаха, паница след паница.

Тъй като на Терок нямаше местни бозайници, хората ядяха филе от гъсеници, пържоли от насекоми, леко запечени и покрити с тръпчив сос от ферментирали плодове. Рлинда се поколеба при мисълта да яде насекоми, после сви рамене и ентусиазирано ги залапа. Един от деликатесите с вкус, напомнящ апетитно телешко, представляваше котлети от превръщаща се в какавида ларва на кондорова муха.

— Радвам се, че вече сте направили всички експерименти вместо мен. — Рлинда млясна с устни и затвори очи, за да се наслади на вкуса.

После извади електронен бележник и започна подробно да описва нещата, които най-много й бяха харесали, и преценката си за потенциалните пазари. Тъканите и месото, гъбите, ароматичните масла и растителните парфюми щяха да намерят клиенти. Като изтънчена гастрономка, тя си представи комбинирането на някои от тези екзотични ястия с други национални кухни и продукти от далечни планети по нейния търговски път.

Накрая се отпусна назад. Изпитваше огромно удовлетворение. Стимулантите, които беше поела, неутрализираха дрямката от храната. Замаяна от възможностите, тя дълбоко въздъхна и протегна пълната си ръка, за да потупа Сарейн по китката.

— Нямам търпение да се срещна с отец Идрис и майка Алекса, за да обсъдим търговията. Мисля, че Терок има да предложи много на ханзейските клиенти.

Също удовлетворена, ала амбициозна, Сарейн кимна.

— С председателя Венцеслас отлично се разбираме. Убедена съм, че ще мога да направя необходимото. Просто оставете всичко на мен.