Скритата империя

49.Тасия Тамблин

Ядосана и вече взела решение, Тасия крачеше по ръба на ледения шелф, като толкова силно удряше с крака, че подплатените й ботуши оставяха вдлъбнатини в леда. Момичето се взираше в металически тъмните води на скритото море и си мислеше за големия си брат Рос.

Той беше имал куража да се изправи срещу невероятния инат на баща им. Рос беше смел и самоуверен и се беше доказал с безспорния успех на Синята небесна мина. Бе се готвил да се ожени за Ческа Перони. Тасия много се гордееше с постиженията му въпреки упоритата липса на подкрепа от страна на баща й.

Но злите извънземни врагове бяха унищожили всичко. Бяха разрушили неговата чудесна небесна мина и бяха отнели живота му.

Сега Тасия имаше възможност да направи нещо, за да отмъсти за него. Формално погледнато, това трябваше да е задължение на баща й — или по-точно на Джес, — но двамата бяха загрижени за семейния бизнес. Навярно основателно. Но пък нали чичовците й щяха да поемат вододобивната дейност и да изпълняват доставките.

Не ги обвиняваше, ала трябваше да вземе решение. Беше абсолютно сигурна, че е права — баща й и брат й след време щяха да го разберат. Пътеводната звезда показваше на всеки скитник житейския му път и Тасия ясно виждаше бъдещето си. Ако някой от клана Тамблин бе длъжен да предприеме действия срещу извънземния враг, трябваше да е тя.

Младата жена дълбоко си пое дъх и издиша облак пара. Бузите й пареха от студ, но тя не искаше да си сложи качулката. Океанските води бяха неподвижни и гъсти. Нямаше следи от пеещите нематоди, които се бяха появили на погребението, нито останки от плаващата клада.

Тасия хвърли във водата бучка лед. Като малки, с братята й често го бяха правили — Рос хвърляше плоско парче лед, което подскачаше пет-шест пъти, преди да спре. Сега нейното с кух звук потъна, после изплува на повърхността, заобиколено от разширяващи се концентрични вълнички.

— Понякога просто трябва да вдигнеш свои вълни — промълви тя. Въздухът бе толкова студен, че усещаше ноздрите си като разранени. Макар че й беше трудно да вземе такова решение, много отдавна Рос бе направил верния за него избор. Тя също трябваше да постъпи така.

Беше безсмислено повече да го обсъжда. Тасия крачеше бързо, не защото се боеше да не размисли, а защото щом веднъж бе взела решение, нямаше връщане назад. Нито пък имаше смисъл да отлага.

В малката й колиба беше студено и тъмно. ЕА подреждаше вещите й и за стотен път чистеше всяка открита повърхност. Когато младата жена я нямаше, за да прави компания на компито, роботът превключваше на ограничената програма за изпълнение на елементарни задачи.

— Увеличи отоплението, ЕА. Божичко! — Тасия никога не се опитваше да крие настроението си от андроида.

— Извинявай, Тасия. Настроих температурата, както я предпочиташ обикновено.

— Няма значение, замръзнах. — Тя си свали ръкавиците, съблече якето си и седна на стола. Трябваше бързо да си събере багажа, да приготви плановете си, да се измъкне. Заговорнически се наведе напред. — С теб имаме работа, ЕА. Имам нужда от помощта ти.

— Просто ми дай инструкции и с удоволствие ще ти помогна по всякакъв начин.

Момичето се радваше, че компитата не прахосват много програмно пространство за морал, който можеше да обърка нещата.

— Ти от много отдавна си с мен, ЕА, но сега трябва да те помоля за нещо трудно. — Стройният метален андроид се приближи и неподвижно застана пред нея. — Двамата с теб ще избягаме оттук.

ЕА се поколеба само за миг — съвсем кратка пауза, която можеше да е и плод на въображението на Тасия.

— Както желаеш. Сигурно ще е интересно.

— Правим го, за да отмъстим за брат ми Рос.

— Рос беше първият ми господар. Прекрасен младеж.

— Мъртъв е — каза Тасия. — Убили са го извънземни.

— Жалко. Мога ли да помогна с нещо?

Компито бе купено като подарък за малкия Рос от майка им. Високият малко над метър робот бе отзивчив модел „слушател“, добър приятел за всяко дете. После, когато Рос порасна и вече не се нуждаеше от предан придружител, дадоха ЕА на Джес и накрая на Тасия.

Тя отново изпита скръб и мъка по брат си и си спомни, че ЕА е обещан на онзи представител на клана Тамблин, който първи има дете. Досега винаги бяха очаквали това да е Рос, особено след годежа му с Ческа. Нещата завинаги се бяха променили.

— Можеш да ми помогнеш да избягам и ще дойдеш с мен, когато постъпя в земните въоръжени сили.

— Добре, Тасия — отвърна ЕА. — Просто кажи какво искаш да направя.

Вградените в ледения таван изкуствени слънца работеха с таймери и на равни интервали намаляваха осветлението в псевдонощ. Селището под ледената покривка живееше с илюзията за стандартен денонощен цикъл. Когато излезе — в най-тъмните часове, — Тасия видя вълни фосфоресцентни алги, които сияеха в пластовете на леденото небе, не точно като звезди, но достатъчно, за да осветят пътя им до асансьорните шахти, които щяха да ги отведат на повърхността.

Джес и Ческа все още седяха при стареца в неговата колиба, но непоколебима в решението си, Тасия не отиде там. По-рано Джес се беше отбил при нея и бе останал доволен, че заварва сестра си да си почива. На Тасия й се искаше да му се довери, ала познаваше брат си. Той винаги постъпваше така, както смяташе, че е най-добре за другите. Ако заподозреше намеренията й, навярно щеше да я спре за нейно добро, даже да я завърже за стола, ако се налага. Тасия не можеше да позволи това. Но го обичаше и знаеше, че ще я разбере. Някой ден.

Качи се в асансьора с компито и шепнешком се сбогува с ниските обли колиби и техните спящи обитатели. После затвори вратата и се стрелнаха нагоре към повърхността. Проходите и огромните тръби се издигаха през кората към пукнатините в леда. Майка й бе замръзнала някъде там, изчезнала в дебелата ледена обвивка.

Кланът Тамблин печелеше много от изпомпването на вода до повърхностните пунктове, от които пълнеха резервоарите си минаващите товарни кораби. Космодрумът беше свързан с помпените станции. Тъй като през траурния период нямаше пристигащи кораби и цялата производствена дейност бе замряла, кладенците бяха затворени. Капаците им бяха покрити със скреж и по краищата им се процеждаха водни капки. Сондажните кули бяха високи и почти не се нуждаеха от опора при слабата гравитация на ледената луна.

Тасия и ЕА излязоха под студеното черно небе, осеяно с диамантени звезди, и продължиха по затворените сгъваеми коридори, инсталирани върху замръзналата повърхност. Три добре поддържани космически кораба, собственост на клана Тамблин, стояха до достъпните колиби, готови за полет. Тасия можеше да пилотира и трите. Братята й я бяха научили на много пилотски трикове и тя се беше упражнявала безброй часове, повече, отколкото предполагаха близките й. И без това на скучната ледена луна нямаше много други развлечения.

Тъй като корабите принадлежаха на семейството й, не се налагаше да ги отвлича. След като постъпеше в земните въоръжени сили, може би щеше да успее да върне кораба на Плумас. Но баща й дълги години щеше да беснее за това.

Бързо минаха по свързващия тунел до най-близкия кораб. Тасия се изкушаваше да вземе любимия на Джес, който беше по-бърз и по-чист, но не искаше да го разстройва повече от необходимото, затова избра единия от двата други.

Стигна до люка, извади информационен модул от един от многобройните джобове на широкия си панталон и каза:

— Вземи, ЕА, качи го. Това са навигационни инструкции и корабни данни. Ако се уморя, може да се наложи да изпълняваш функциите на втори пилот. — Пътуването до Земята щеше да отнеме доста време, а през последните няколко дни тя почти не беше спала.

— Никога не съм пилотирала кораб, Тасия. В ядрото на паметта ми може да няма достатъчно място за толкова много информация.

— Тогава изтрий част от детските си игри — но не спомените. Искам да запазиш всички мигове, които си прекарала с Рос. Ще ми ги разказваш по време на дългия полет.

— Разбира се, Тасия. — ЕА пъхна информационния модул в слота и активира програмата. — Готова съм. Сега ми се струва съвсем просто.

— На мен ми трябваха години, докато се науча да пилотирам, а ти можеш за няколко секунди да отвориш програмата. — Тасия поклати глава.

— И също толкова бързо може да бъде изтрита.

Докато си слагаше предпазните колани, Тасия изсумтя.

— Да, наясно съм с този недостатък.

Включи отоплението. От месец никой не бе използвал този кораб и вътре миришеше на застояло. Тя активира електрическите и животоподдържащите системи, после увеличи температурата още малко.

Повика координатите на системата на Земята и определи курса. После се откачи от свързващия ръкав и издигна кораба от ледената повърхност. Плумас приличаше на напукан бял мехур.

— Добре, да последваме Пътеводната звезда.

Замъгленото й зрение се дължеше или на мръсните прозорци на кабината, или на насълзените й очи — не знаеше на какво точно. Тя включи космическия двигател и полетя към бъдещето си.