Списъкът на обречените

Двайсет и осма глава

Париж, Франция

След като провери, че е изпълнил всичко по списък, Рап мина през квартала с вдигната яка на дънковото си яке и с наведена глава. Ранната вечер беше влажна и студена. Носеше на главата си само обикновена синя бейзболна шапка, както и очила без диоптър. Пъхнал ръце в джобовете, той внимателно оглеждаше улиците от двете им страни. Преди час беше провел бегло наблюдение и беше забелязал два микробуса на разстояние само на пресечка от конспиративната квартира. Почти сигурен беше в кой от микробусите седят и го дебнат Виктор и хората му. Единствената му сериозна тревога на този етап беше дали новият му приятел наркопласьор изобщо ще дойде на срещата. Ако ли не, щеше да се наложи Рап или да почука на вратата на микробуса, или да измисли нещо друго. Дотук не му идваше нищо наум, но имаше достатъчно време, за да го измисли.

Разговорът му с Кенеди също беше протекъл добре. Тя щеше да съобщи направо на Стансфийлд за притесненията му, а старият боец от Студената война никога не обръщаше гръб на нещо толкова сериозно. Ако екип „Орион“ беше компрометиран от предател, Стансфийлд щеше да бъде изправен пред трудна дилема и той щеше да действа светкавично и решително, за да разкрие „къртицата“.

Рап пристигна в кафенето и набързо огледа хората. Беше късна вечер и клиентите постепенно оредяваха. Температурата беше петнайсет градуса и хората, седнали на масите пред малкото зелено бистро, се брояха на пръсти. Той надникна вътре. Люк не се виждаше никъде. Той седна на маса отвън, с гръб към сградата и с лице към кръстовището. Погледна часовника си. Беше подранил с пет минути. Дали наркопласьорите идваха точно навреме? По-скоро не. Взе вестник и когато сервитьорката дойде, си поръча чаша червено вино. Рап сложи лявата си ръка в скута и я сви в юмрук. Веднага изпита притъпена болка — от пръстите, през ръката и чак до рамото и врата му. Част от обучението му включваше справянето с рисковете на професията и по-конкретно как да оцелее, ако бъде прострелян или ранен по друг начин. По електрическия шок, който разтърси ръката му, разбра, че има увредени нерви. Това увреждане щеше да се оправи, ако се пазеше и полагаше необходимите грижи. Болкоуспокояващите бяха нож с две остриета. Помагаха му да се съсредоточи върху главната задача, без болката да отнема от вниманието му, но също така му даваха измамно чувство за спокойствие и увереност, което можеше да доведе до по-голяма вреда. Прецени, че в момента можеше да разчита най-много на петдесет процента от капацитета на ръката. Можеше да смени пълнителя на пистолета, но ако трябваше да удари или да сграбчи някого, да упражни по-голяма физическа сила, раната щеше да се отвори и да започне отново да кърви.

Затова реши да зашие кобура от лявата страна на якето — за да може да извади оръжието с дясната ръка. Сега повече от всякога разбираше колко полезно е било, че са ги обучавали да стрелят с двете ръце. Той беше левичар с вроден усет за точност, но макар и трудно се научи да стреля добре и с дясната ръка. Можеше да вкара в десетката сто куршума от разстояние седем метра и половина, стреляйки с лявата ръка, но беше далеч по-неточен с дясната.

Разкопча едно от копчетата на дънковото яке, за да може лесно да бръкне за пистолета, в случай че новият му приятел наркодилър направеше нещо глупаво. Беше обучен да мисли в перспектива, винаги да предвижда десетки варианти. Отпи от чашата с вино и постави на масата кутия цигари „Голоаз“. Навикът беше вреден и Рап неохотно го придоби, но работата му изискваше дълго да седи и да наблюдава, докато се преструва, че го прави несъзнателно или че се занимава с нещо друго. Изискванията на професията го бяха превърнали привидно в безполезния безделник, който с часове висеше по кафенетата, пиеше и пушеше, умуваше над кръстословици или четеше книги, върху които с мъка успяваше да се съсредоточи. Ако човек искаше да се вписва в средата, без да изглежда като частен детектив, полицай или разузнавач, беше по-добре да се превъплъти в артиста бохем, който не обича работата.

Времето минаваше, а Люк закъсняваше. Рап нетърпеливо отпи и запали цигара. Реши, че ще изчака до и половина, след което ще се откаже от плана си, ще се срещне с Грета и ще се опита да измисли нещо друго. Пет минути по-късно Люк се появи с цигара в устата. Рап доволно отбеляза, че двамата са с еднакъв ръст и телосложение. Люк не се беше бръснал няколко дни и лицето му беше покрито с гъста черна брада. Походката им, разбира се, се различаваше, но това можеше и да е плюс. Виктор и групата му щяха да помислят, че Рап се преструва и затова се движи така. Само Рап, Ридли, Кенеди и Хърли имаха достъп до апартамента. Когато се появеше Люк, те щяха да реагират инстинктивно и в зависимост от реакцията им Рап щеше да си направи съответните изводи.

Люк се спря на най-близкото кръстовище. Но въпреки че светофарът светна зелено, той не тръгна да пресича. Рап се учуди на тази странност и тогава Люк се обърна и се поздрави с друг мъж. Онзи беше доста едър, почти метър и деветдесет и пет, с голяма плешива глава и дълги ръце. Рап се беше научил да забелязва тази черта докато още играеше лакрос. Самият той също имаше дълги ръце, но по-дълги от обикновеното само с няколко сантиметра. Достатъчно предимство в ръкопашния бой. Този човек скала обаче приличаше повече на горила, а заради прегърбените му рамене ръцете му изглеждаха дори още по-дълги.

Мич изрично беше казал на Люк да дойде сам и по усмивката на лицето на наркопласьора се виждаше, че той съзнателно е избрал да не го послуша.

С цигара в устата, Люк тежко се приближи до масата и седна вдясно от Рап. Биячът постоя прав, но накрая също взе стол, завъртя го на обратно, седна и подпря ръце на облегалката на стола. После се вторачи в Рап, сякаш размишляваше дали да не вечеря с него.

— Добър вечер — каза Люк. — Искам да ти представя моя приятел Алфред.

Здравенякът протегна лапата си, която беше цялата в белези. Рап неохотно отвърна със същото. Алфред стисна дланта му като в менгеме. След като приключиха с младежките заигравки, Рап се обърна към Люк:

— Казах ти да дойдеш сам.

Той сви рамене.

— Не обичам да пътувам нощно време сам. Париж е доста опасен град. — Усмихна се и добави: — Алфред има способността да възпира с вида си онези, които биха искали да ми причинят болка.

Рап изгледа по-внимателно Алфред. Носът му беше чупен поне на две места, под очите му имаше белези, както и над веждите и по брадичката му. Мич трябваше да вземе предвид раненото си рамо. Със сигурност щеше да се справи с него, но ако нещата загрубееха, в схватката раната щеше да се отвори и да започне отново да кърви. Ако се стигнеше дотам, трябваше да се постарае да му нанесе решителен удар още в самото начало. Реши да ускори събитията. Прибра цигарите си в джоба и каза:

— Жалко, че няма да можем да работим заедно.

— Защо?

— Вече ти обясних.

Люк се изсмя пренебрежително, сякаш не беше кой знае какво.

— Алфред е много точен и надежден. Не се притеснявай за него.

— Твоят Алфред ще се набива на очи… не ти ли хрумна да помислиш за това? Само дето не си е татуирал на челото, че е бияч и гангстер. Ако го видят в сградата, веднага ще се досетят, че не е от тази класа, и ще повикат полицията. Ти, от друга страна, приличаш повече на мен и никой няма да те заподозре.

Люк повика сервитьорката и в същото време отвърна:

— Това няма значение. Ще взема с мен Алфред за охрана. — После поръча на сервитьорката вино за него и бира за Алфред.

Когато сервитьорката се отдалечи, Рап каза:

— Така няма да стане. Ще трябва да си намеря някой друг. — После остави виното си и понечи да стане.

— Алфред — беше единствената реплика на Люк.

Рап почувства как здравенякът го сграбчи за ръката и го издърпа обратно на стола. Той прикри болката, която прониза рамото му, и хладнокръвно погледна Люк.

— Няма нужда да прибързваме — каза пласьорът. — Уговорката ни си остава. Исках само да ме придружи някой доверен човек, докато изпълнявам странната ти поръчка.

Рап погледна към ръката си, която Алфред продължаваше да стиска здраво. Вече беше преценил обстановката. С напълно сериозен тон предупреди:

— Люк, ти ме бъркаш с някого. С мен не бива да си играеш. Кажи на твоя човек да ме пусне веднага, защото иначе ще си има големи проблеми.

Люк се изхили, а горилоподобният бияч се наведе напред и каза:

— Ще те пусна когато реша.

Рап само кимна и отново се обърна към Люк:

— Ще броя до десет и твоят бияч или ще ми пусне ръката, или адски много ще го заболи.

Алфред се изсмя гръмогласно, а дилърът отвърна:

— Няма нужда да се заплашваме.

— Едно… две…

Люк продължаваше да се усмихва.

— Вие американците сте такива артисти. Спри да броиш и ме изслушай.

— Три… четири.

Рап се взираше в Люк, но чуваше и смеха на здравеняка. Реши, че достатъчно е броил, и дясната му ръка се изстреля назад. Със свити пръсти, подобно на назъбен метален бокс, той се фокусира върху изпъкналата адамова ябълка на Алфред и нанесе удара си с изключителна прецизност. Щитовидният хрущял и ларинксът на жертвата изпукаха.

Алфред издиша тежко и тутакси пусна ръката му. Хвана се за гърлото с ококорени от шока очи. После стана и залитна напред, блъсна се и събори по пътя си една от масите на кафенето.

Мич Рап стисна зъби от болката в рамото и гневно погледна Люк.

— Свърши ли да си играеш с мен? Дойдох при теб със сериозно предложение, а ти, вместо да изпълняваш своята част от уговорката, реши да доведеш този примат и да ме изнудваш. — Замахна с юмрук, сякаш искаше да го удари.

Люк трепна, но се опита да прикрие притеснението и страха си. Та Рап с такава лекота беше надвил неговия човек. Алфред събори още една маса и стол и успя да излезе на тротоара и да се подпре на един стълб. През цялото време стискаше гърлото си и се опитваше да си поеме въздух.

— Ще се оправи — каза ядосано Рап. — Не го ударих силно.

Двамата още известно време гледаха как Алфред диша като удавник.

— Можеше да го убиеш.

— Да, но не го убих. Още ли искаш да си играеш с мен?

Другият поклати глава. Още гледаше слисано заради шокиращия обрат на събитията.

— Може би е за добро. — Мич отпи от виното си. — С мен е лесно да се работи, стига да не се опитваш да ме изработиш. — Подпря се с десния лакът на масата, погледна Люк и добави: — Тази работа е сериозна и е добре още сега да си изясним някои неща. Ти не се плашиш от насилие и аз не се плаша. — Разтвори леко якето си и отвътре се показа черната ръкохватка на пистолета. — С теб сключихме сделка и очаквам да си удържиш на обещанието. Ако възнамеряваш да ме мамиш или пък смяташ, че няма да можеш да изпълниш твоята част от уговорката, още сега ставай и си заминавай. Ако трябва, ще си намеря някой друг… Обаче предпочитам да стане тази вечер. Всичко е готово. Въпросът е кое от двете ще проявиш: алчност или мъдрост.

Люк сякаш не чу въпроса и вместо да отговори, се изправи, за да провери как е Алфред. Изглежда се поуспокои, като видя, че дишането на приятеля му се е нормализирало. По тротоара минаха мъж и жена и те първоначално поискаха да му помогнат, но щом се приближиха до него и го видяха отблизо, размислиха и побързаха да си тръгнат. Люк поклати глава и отново се обърна към Рап:

— Кой си ти?

Повечето хора биха отговорили лесно на този въпрос, но не и Рап. Понякога дори и самият той не беше сигурен кой е. Имаше пет различни самоличности, които редовно използваше, и още няколко за крайни случаи, документите на чиито имена бяха издадени, лежаха скрити в един трезор в Швейцария. Неговото съществувание се беше превърнало в лъжа в лъжата. Дори собственият му брат не знаеше с какво се занимава, нито някой от приятелите му. През последните няколко години се беше дистанцирал от всички тях. Което не беше нещо необичайно за човек, завършил колеж, но неговите причини бяха по-различни.

Нямаше го вече хлапето, израснало във Вирджиния и състезавало се в отбора по лакрос на Университета в Сиракюз. Мястото му беше заето от убиец. Нямаше меланхолични чувства или съжаление. Той сам беше избрал този път.

Рап смекчи погледа си и отвърна:

— Аз съм този, който ще те направи по-богат довечера. Искам само да ми кажеш дали си съгласен да участваш, или не. Ако си съгласен, ще играеш по моите правила. — Облегна се назад и запали нова цигара. След като издиша дима, попита: — Е, какво решаваш? — Люк не отговори веднага. Рап се досети какво си мисли той и добави: — Люк, ако бях полицай, защо щях да усложнявам толкова нещата, след като можех просто да те арестувам за продажба на наркотици? Искаш ли да спечелиш довечера куп пари за нищо работа, или не искаш? Трябва да ми кажеш още сега.

Люк го изгледа продължително и накрая кимна.

— Съгласен съм, но те предупреждавам, че имам приятели в полицията и много добър адвокат. Ако нещо се обърка, ти ще бъдеш обвинен, не аз.

— Нищо няма да се обърка, Люк. Повярвай ми.

— Доста често чувам тези думи.

— Ти си вторият, който ми го казва днес.

— Сигурно Бог ти изпраща послание.

— Не вярвам. — Мич свали шапката си и му я подаде. — Ето, сложи си я. Ако някой те види, ще те помисли за мен.

Рап извади ключовете и лист хартия с инструкциите и кодовете за алармата и за сейфа. Преговори с Люк целия план и търпеливо отговори на всичките му въпроси.

По едно време Алфред отново се домъкна до масата и Рап отново леко откри якето, за да му покаже пистолета и да отбие вредните му намерения. Люк му каза, че ще го потърси след няколко часа, и го отпрати да си върви. Когато Рап свърши с инструктажа, той погледна часовника си и каза:

— Имаш един час. Гледай да си там навреме.

Люк кимна и Мич стана и си тръгна.