Списъкът на обречените

Четвърта глава

Абдул продължи навътре в стаята, описвайки дъга с оръжието си отляво надясно и стреляйки непрекъснато. Веднага след него вървеше Джамир и пускаше откоси на зигзаг. Трети в колоната беше Мухамад, а след него — братът на Самир, Хабиб.

Краката на Самир натежаха, сякаш стъпваше по пясък. Все пак успя да се мобилизира и да продължи напред. Въпреки че пред подчинените си се правеше на голям мъжкар и смелчага, част от него се боеше от срещата с убиеца. Той съумя да прикрие страха си и хората му изобщо не разбраха за това, но чувството му действаше изтощаващо. Когато мъжете от колоната влязоха вътре, Самир изостана от тях. До него достигнаха звуците от ураганния огън от куршуми и от пръскащите се на парчета предмети в стаята.

Изведнъж му се замая главата. Нещо го стегна в гърдите и периферното му зрение се замъгли. „Дишай“ — каза си той. Почти стигна до вратата и си пое дълбоко дъх, когато брат му влезе в стаята. Самир спря, преди да прекрачи прага, и със свежия въздух в дробовете му нахлу и нов прилив на вяра в успеха. Нямаше начин убиецът да се измъкне.

„Ловецът ще се превърне в подгонена жертва.“ Тази мантра Самир си повтаряше от месеци. „Човекът, когото ме изпратиха да убия, най-накрая ще умре и аз ще бъда щедро възнаграден“ — мислеше си Самир. Вечери наред той беше проигравал събитията наум и всеки път резултат беше мъртвият убиец лежи на пода в локва кръв. Четирима души с автомати срещу един-единствен човек с пистолет. А и Самир щеше да се включи, ако се наложи. Стотици куршуми срещу само някакви си десетки. Това със сигурност щеше да е в негова полза за изхода от битката.

Тъкмо се канеше да влезе в стаята, когато тракането на затворите на автоматите внезапно секна. В настъпилата тишина той чу някакъв звук, който не можа веднага да определи. Напрегна се и се помъчи да отгатне какъв е източникът на това странно гъргорене. И точно в мига, в който достигна до верния отговор, чу как брат му изпъшка от болка. Самир застина. Секунда по-късно брат му политна назад в коридора без оръжието си, притиснал с ръце корема си. На не повече от половин метър от него, Самир видя как нов куршум удари брат му в гърдите, излезе от гърба му и разпръска кръв из цялата стена на коридора. Ужасен, той протегна ръце, за да го хване, и тогава рамката на вратата изведнъж избухна на трески. Самир рязко се дръпна назад и почувства лека болка от забилите се в бузата му парченца дърво.

Панически замига с очи, докато пред него брат му падна на пода. Страхът обхвана всеки негов мускул, всяка негова фибра. Убиецът идваше за него. Без много да мисли, Самир премести картечния си пистолет от лявата си страна, насочи цевта към вътрешността на стаята и със затворени очи пусна дълъг откос.

Останал в коридора, той изстреля още два кратки откоса в стаята. В последвалата тишина погледна към брат си, който се беше вторачил в тавана с безжизнени очи. Вината го прониза в сърцето като нож и той отприщи с пълна сила гнева си. Завъртя се с лице към вътрешността на стаята, като в същото време откри стрелба. Вървеше напред и сееше бясно куршуми наляво-надясно, докато не свърши патроните.

После се спря и асимилира със сетивата си целия настъпил хаос. Трима от хората му лежаха в краката му мъртви, но от убиеца нямаше и следа. Самир извади празния пълнител и го смени с нов, докато погледът му се спря върху пердетата, които закриваха балконската врата. Преди още съзнателно да е взел решение, тялото му се насочи натам. Изстреля кратък откос по пердето, след което рязко го отметна настрани. Първото, което видя на балкона, беше въжето. Проследи го с поглед до земята и видя мъж в черно да пресича тичешком улицата.

Самир се прицели в тичащата фигура. Изстреля три куршума, но не беше сигурен дали е улучил. Убиецът смени посоката и той отново се прицели. Този път откосът беше по-дълъг. След няколко секунди затворът остана в крайно задно положение, което означаваше, че е свършил патроните. Самир видя как убиецът се скри в сенките и едва се сдържа да не изкрещи от ярост.

Върна се в стаята и огледа кървавата касапница. Беше загубил трима от най-добрите си бойци. Брат му също лежеше мъртъв в коридора. Беше се провалил тотално. Обзет от страх и силен гняв, той се разтрепери. Какво щеше да каже на майка си? Как щеше да се оправдае пред Испанеца и Рафик? Какво се беше объркало? Самир поклати глава от отвращение, но съзнаваше, че трябва да е благодарен на съдбата, задето е останал жив. Не можеше обаче да каже същото за другите.

Рязко се върна към шокиращата реалност, когато чу шум откъм коридора. Трябваше веднага да изчезне оттук, и то бързо, преди да е пристигнала полицията. Той сложи пълен пълнител в автомата и издърпа затвора. Когато застана до вратата, погледът му отново беше привлечен от трупа на брат му. Тъгата беше непоносима. Със сетни усилия сдържа сълзите си и тръгна по коридора в посока към стълбището. Една врата вляво от него се отвори и оттам се показа слаба жена в бял хавлиен халат. Самир вдигна оръжието и без да спира или забавя ход, стреля в гърдите й. Две врати по-нататък някакъв мъж излезе в коридора от дясната му страна. Самир пусна нов откос. Изтича по стълбите и оттам по къс коридор излезе в задния двор, където се сблъска лице в лице с един служител на хотела. Младежът видя оръжието и мигом вдигна ръце. Самир не се поколеба. Дръпна спусъка докрай и куршумите отпратиха мъжа назад върху купчина чували с боклук.