Списъкът на обречените

Трийсет и пета глава

Сякаш цяла вечност стояха умълчани, но в действителност бяха само няколко минути. Микробусът се премести и Рап видя как един мъж слезе от него. Беше един от хората на Хърли, бивш командос от специалните сили. Съдейки по изражението му, той не беше никак доволен от случилото се току-що. Като че се разкрещя на Виктор и по езика на тялото Рап разбра, че е напрегнат и е нащрек. Виктор отговори нещо, с което искаше да успокои другия, след което двамата вдигнаха тялото на Люк и го отнесоха в микробуса. За миг и двамата се скриха, след което Виктор отново се показа. Рап го видя как вдигна дясната си ръка, усмихна се и после в интервал от няколко секунди проблеснаха две пламъчета.

— Какво стана? — попита Грета.

Рап поклати глава.

— Мисля, че той току-що застреля двамата.

— Кого?

— Двамата, които бяха заедно с него.

— Защо?

— Добър въпрос. Мисля да отида да разбера сам. — Рап вече стискаше пистолета в дясната си ръка. — Грета, помниш ли плана? Излез през задната врата, качи се в колата, но не стартирай двигателя. Изчакай пет минути и нито секунда повече. Ако не дойда дотогава, изчезвай оттук. Или ще ти се обадя по телефона в хотела, или ще се срещнем до утре сутринта.

— Но…

— Шшт! Ти ми обеща. Повече никакви въпроси. Мога сам да се грижа за себе си.

Тя прехапа долната си устна и кимна. Погледна през прозореца и нещо привлече вниманието й.

Рап проследи погледа й. По тротоара се приближаваха двама мъже с извадени пистолети. Той се досещаше какво щеше да се случи. Виктор не беше от онези, които биха се предали.

— Хайде. — Хвана Грета за ръката и я издърпа към вратата. — Отиди право при колата. Не се спирай. Ако до утре сутринта не ти се обадя, искам да разкажеш на дядо си какво си видяла. Кажи му, че беше Виктор. — Той почувства, че Грета е леко шокирана, и добави: — Повтори какво трябва да кажеш на дядо ти.

— Че е бил Виктор. Виктор уби всички.

— Точно така. — Рап отвори вратата и двамата излязоха в коридора. В очите й напираха сълзи. — Няма време за това, скъпа. Не се безпокой, ще се оправя с този негодник и пак ще мога да дойда при теб в колата до пет минути. — Побутна я леко напред. — Тръгвай.

После се обърна и тичешком заслиза по стълбите. Стъпалата бяха десет, после площадка, после още десет стъпала. Рап излетя през първата врата и през стъклото на втората видя Виктор, насочил пистолета вероятно към някой от двамата мъже на земята. И на лицето му отново беше изписана онази идиотска глуповата усмивка. Що за перверзник трябваше да си, за да изпитваш удоволствие от убийството на жив човек? Рап съзнаваше, че няма време за подробно разработване на плана, затова мина като стрела и през втората врата, насочи пистолета и стреля. Куршумът излетя от заглушителя, изсвистя във въздуха и се заби в стената на сградата от другата страна на улицата.

— Виктор, тъпак такъв! — извика Рап, докато скочи от последните стъпала и изстреля нов куршум, който този път уцели страничното стъкло на колата пред Виктор. — Уби погрешен човек, глупако.

Скочи на тротоара и зави рязко надясно. Елементът на изненадата беше на негова страна, но първо беше необходимо да отклони Виктор встрани от човека или от хората, които се канеше да екзекутира. Виктор веднага се скри от погледа му, но въпреки това Рап стреля още два пъти по него. Единият куршум се удари в сградата, а другият отскочи от задния капак на колата, зад която се криеше убиецът. Рап продължи по тротоара, увеличавайки разстоянието между себе си и Брамбъл. Трикът му подейства. Виктор стреля три пъти към входната врата на сградата, от която беше излязъл Мич. Рап зави зад задната част на един голям мерцедес седан с четири врати и залегна под колата.

С насочено напред оръжие той се огледа за движение в пространството под колите и вляво от него. Забеляза част от крак до едно от колелата. Прицели се и стреля два пъти. Улученият изохка силно и занарежда ругатни. Рап се претърколи и излезе изпод колата, превъзмогвайки болката в рамото, и скочи на крака. Надникна над багажника на мерцедеса и се втурна към другата страна на улицата. Това беше основното правило на тактическата стрелба: Стреляй и веднага сменяй позицията.

Намери прикритие зад едно малко пежо с две врати, по-малко дори от форд фиеста. Сега следваше най-същественото. Щеше да застане на огневата линия на Виктор, а не знаеше с какво беше въоръжен той. Чакането обаче не беше в негова полза, затова надникна от задната броня на пежото. Виктор се движеше към микробуса толкова бързо, доколкото му позволяваше раненият крак. Вече беше минал две трети от разстоянието и беше на около двайсет и пет — трийсет метра от Рап.

Рап изскочи иззад прикритието си и се спусна след него. След около десет крачки подмина двамата мъже на земята. В същото време пресметна, че Виктор ще му избяга, и затова вдигна пистолета и откри огън, стреляйки без прекъсване през равни интервали от време. Когато изстреля последния патрон и започна да сменя пълнителя, Виктор се хвърли към отворената странична врата на микробуса.

Рап изруга през зъби, вкара пълния пълнител и издърпа затвора. Продължи да тича, но рязко се спря, когато от микробуса се показа черната цев на автомат. В тихата нощ силно отекна автоматична стрелба. Рап скочи настрани и се прикри зад една от паркираните коли. Прогърмяха още няколко откоса, после Мич чу звука на стартиращия двигател и гумите изскърцаха по асфалта. Той реагира светкавично и излезе на улицата. Прицели се в задната лява врата на микробуса и доколкото позволяваше оръжието, откри бърз ураганен огън. Нечие тяло падна от страничната врата на микробуса и секунда след това отново му свършиха патроните. Микробусът зави надясно и се скри от погледа му. Рап огледа набързо тялото. Беше един от хората на Хърли, бивш боец от специалните части.

Рап се обърна и изтича обратно към двамата мъже на тротоара. Те бяха облечени в костюми. Този вдясно беше прострелян в лицето и очевидно беше мъртъв. Но другият до него още беше жив и дишаше мъчително. На около метър от него на земята лежеше неговият пистолет „Браунинг ФН“. Рап го взе и го прибра в джоба си. После коленичи до човека и се зае да огледа раната му. Чу я, преди да я види. При рана в гръдния кош е характерно, че е съпроводена с един характерен звук като на всмукване с маркуч. Чуеш ли го веднъж, никога не можеш да го забравиш. Мъжът имаше черна риза и тъмносив костюм. Рап разкъса ризата отпред. Раната беше точно върху дясната му гърда. Можеше да оживее, но само ако му се окажеше спешна медицинска помощ.

Рап си спомни за малката аптечка, която носеше със себе си. Желанието да избяга оттук беше силно, но ако не помогнеше на човека, най-вероятно той щеше да умре. Потискайки у себе си порива да избяга, извади малкия пакет, постави го на земята до мъжа, и се захвана за работа. Беше му останал само един пакет коагулант. Той го отвори и изсипа половината от съдържащото се вътре прахообразно лекарство вътре в самата рана. После обърна ранения по корем и разсъблече сакото и ризата му около рамената. Изсипа остатъка от праха в изходното отверстие и наложи отгоре лейкопласт с марля. Обърна обратно мъжа по гръб и превърза входната рана. Вслуша се и с облекчение установи, че „всмукващият“ звук е спрял.

Някъде в далечината се чуха сирени. Рап се приближи до ранения и го погледна в очите, изпълнени със страх. Каза му на френски:

— Ще се оправиш. Разбираш ли ме?

Мъжът го погледна и кимна, докато немощно се опитваше да хване ръката му.

— Дръж се, те ще дойдат всеки момент.

Рап се огледа наоколо и забеляза кървавите си отпечатъци върху остатъците от медицинските консумативи. Набързо ги събра и ги напъха в аптечката. Вниманието му беше привлечено от кожен калъф за лични документи, който изпадна от сакото на ранения. Той го разтвори. Гербът на значката не му беше познат, но определено беше чувал за Дирексион женерал де ла секюрите. ДЖСЕ беше френският аналог на ЦРУ.

— Виктор! — промърмори той. — Какво си направил, по дяволите?

Агентът стисна ръката му и се примоли:

— Не ме оставяй!

Рап прибра документите му в якето си. Звукът на сирените се усили.

— Всичко ще бъде наред — каза той, макар и сам да не беше много уверен. — Не се предавай. Всеки момент ще дойдат. И запомни… негодникът, който ти стори това… се казва Виктор.

Огледа се и видя на десетина метра от него двама мъже. Единият от дясната страна беше нисък и набит, с гъста черна коса и брада. Другият до него беше висок и кльощав, с пясъчноруса коса. Двамата го бяха зяпнали. Рап не можеше да ги застреля просто така, затова постъпи по единствения възможен начин.

— Елате бързо насам! — извика им той. — Трябва да ми помогнете.

Високият остана на мястото си, но набитият се втурна към него.

— Ела, натисни тук, върху превръзката. Дръж така и му говори, без да спираш.

Мъжът коленичи и изпълни инструкциите му. Високият продължаваше да стои на около пет крачки от тях. Рап изкрещя още по-силно към него:

— Ела тук! Свали този шал и го подложи под главата му. Сложи якето си върху корема му. — Рап стана. — Побързайте! Аз ще отида да повикам помощ.

И след тези думи той спринтира по улицата с надеждата двамата да нямат добра памет за лица. Точно преди да стигне следващото кръстовище, мина от другата страна на улицата и продължи да тича. Сирените се чуваха вече съвсем отчетливо, но все още бяха далеч. Той беше взел пистолета на ранения, защото допълнителна огнева мощ нямаше да му е излишна, но си даваше сметката, че може да се наложи да се отърве от оръжието по-скоро, отколкото му се иска. Същото се отнасяше и за калъфа със служебното удостоверение. Но първо трябваше да изтрие отпечатъците си от него.

Колата на Грета беше на три пресечки оттук, а точно на това място се беше събрала тълпа. Вероятно бяха излезли от домовете си, за да видят каква е тази суматоха. Рап спря да тича. Нямаше по-сигурен начин да привлече вниманието на хората от този да го видят да бяга, след като са чули изстрели. Сирените бяха още по-близо. От кръстовището пред него на улицата рязко зави полицейска кола. И тук си каза своето неговото обучение. Той се спря и погледна право към двамата полицаи в колата отпред. Така реагираха невинните граждани. Виновните извръщаха погледи, криеха лицата си и дори побягваха.

Забеляза аудито на Грета. Не знаеше дали са изтекли петте минути, или не са. Вътрешният му часовник казваше, че са, но той знаеше, че ако трябва, тя ще остане да чака и час. Грета щеше да пренебрегне всичко, което той й беше казал, и до последно да се надява на благополучен изход. Бързо измина разстоянието до последната пресечка и понечи да отвори предната врата на колата, която обаче се оказа заключена. Грета реагира светкавично, скочи от седалката си и отключи, а Рап скочи вътре.

— Да тръгваме — каза той, дишайки тежко. — Не превишавай позволената скорост и се дръж спокойно и непринудено.

Докато потегляха, покрай тях в срещуположната посока профучаха друга полицейска кола и линейка.

Рап си помисли за агента от ДЖСЕ и се помоли той да оживее. Покрай тях минаха още две полицейски коли.

Грета следеше пътя, докато се отдалечиха от местопроизшествието, след което погледна към Рап.

— Ти кървиш.

Рап видя, че ръцете му са изцапани с кръв. И буквално, и образно.

— Не е моя.

— Да не би да… уби някого?

Той поклати глава.

— Не, не мисля.

— Тогава откъде се взе тази кръв?

— Исках да спася един човек. — Рап погледна напред. — Ще говорим за това по-късно. Сега имам нужда да помисля.

— Накъде да карам?

— Продължавай на изток. Ще намерим друг хотел. Ще пренощуваме и ще помислим какво да правим.

Той се отпусна в седалката. Кенеди го беше предупредила да не се доближава до апартамента. Беше се опитала да го спаси, но някой друг беше заповядал да го убият. Какви неблагодарни копелета. Щяха да видят те с кого си имат работа.