Списъкът на обречените

Четирийсет и пета глава

В посолството се върнаха с черния мерцедес седан, който на идване беше карала Кенеди. Преди да тръгнат, имаше кратък, но разгорещен спор кой да кара и след като се намеси Стансфийлд, Рап спечели. Той беше обучен и можеше да управлява кола много агресивно, ако се наложеше. Мич не искаше да вземат и Грета в посолството, но Стансфийлд твърдо настоя. Старият ветеран от разузнаването беше потресен от факта, че двамата имат връзка. Рап и Грета се възпротивиха, казаха, че тя може да се върне с кола в Швейцария.

Стансфийлд обаче беше категоричен:

— Ще трябва доста дълго да обяснявам на дядо ти и той няма да остане доволен. Никога няма да ми прости, че съм позволил да ти се случи такова нещо. И аз самият никога няма да си го простя. Най-безопасното място сега за теб е посолството. Когато нещата се успокоят, лично ще те върна в Цюрих.

Спряха за малко до колата на Грета, взеха от там багажа си и продължиха по пътя си. На няколко минути път от посолството Кенеди се обади на охраната, съобщи им предполагаемото време на пристигане и им нареди да отворят портала. Париж не беше Москва, но предвид честотата, с която напоследък изникваше името на Пол Фурние, нямаше да е лошо да вземат допълнителни мерки за сигурност. Влязоха през широкия портал без произшествия и продължиха към подземния гараж на посолството.

Рап и Грета взеха нещата си от багажника и Стансфийлд се обърна към Кенеди:

— Айрини, би ли завела Грета при Джийн? Кажи му, че искам да й осигури пълен комфорт. Може да се наложи да пренощува тук.

Джийн беше шефът на резидентурата на ЦРУ.

Когато влязоха в малкото подземно лоби на гаража, Грета се спря и попита Мич:

— Кога ще те видя отново?

Той хвърли поглед към Стансфийлд и отговори:

— Първо имаме да свършим малко работа. Сигурен съм, че ще те видя довечера, ако не и по-скоро.

Грета се надигна на пръсти и го целуна по бузата.

— Пази се.

После се върна при Стансфийлд.

— Ако нещо му се случи, много ще се ядосам — каза му тя.

Той я изгледа спокойно.

— Господин Рап е напълно в състояние да се грижи и сам за себе си.

Мъжете съпроводиха с поглед дамите до асансьора. Кенеди носеше чантата на Рап.

— Последвай ме — каза Стансфийлд, когато вратите на асансьора се затвориха.

— Къде отиваме?

— На долния етаж. — Вече слизайки по стълбите, Стансфийлд го попита: — От колко време ходите заедно?

— Почти година.

— Обичаш ли я?

— Това е личен въпрос, шефе.

Стансфийлд се спря на следващата площадка и се обърна към Рап, който вървеше две стъпала след него.

— На земята има милиони жени, а ти избра да се влюбиш точно в нея.

— Не съм казвал, че съм влюбен в нея.

— Но тя определено е влюбена в теб. Отдалеч се вижда.

— Сър, бих искал да запазя личните си отношения в тайна.

— Де да беше толкова лесно — изръмжа шефът и продължи надолу по стълбите. — Изобщо не предполагаш какви проблеми ми създаде.

Рап го следваше мълчаливо, твърдо решен да не разкрива личните си отношения.

Слязоха в малък вестибюл с един асансьор и заключена врата. Стансфийлд натисна бутона до вратата и се обърна към камерата отстрани. Електрическата брава избръмча и вратата се отвори. Влязоха и се озоваха в дълъг коридор. Заместник-директорът се насочи към втората врата вдясно и влезе. Вътре имаше трима души. Рап познаваше двама от тях — доктор Люис и Роб Ридли, но не и третия.

— Как върви? — попита Стансфийлд.

— Много по-добре. Стан го е хванал натясно — отговори мъжът, когото Рап не познаваше. — Виктор започна да се подхлъзва, но продължава да се придържа към първоначалната си версия.

— Какво показват разпечатките? — Стансфийлд посочи към полиграфа.

— Отговорите му и показателите са в рамките на допустимите параметри, но интуицията ми подсказва, че лъже, та се къса.

Рап погледна през голямото еднопосочно стъкло. В стаята за разпити бяха Виктор и Хърли. Цялото му тяло се напрегна и се стегна в един сноп от енергия. Първата мисъл, която му мина през ума, беше колко силно желае да убие Виктор. Втората — че няма да се спре да очисти и Хърли, ако му се изпречи на пътя.

Двамата пушеха. Виктор беше облечен в бяла тениска и джинси. Памучната тъкан беше опъната върху масивните мускули на ръцете му. Беше се облегнал назад на стола и се стараеше да изглежда спокоен.

— Знам, че трябва да играем тази игра, Стан. Виждам, че и на теб не ти харесва, но няма как. И двамата знаем, че Рап е боклук. Хайде да свършваме вече, за да можем да го изловим и да го отървем от неговото нещастие.

Всички в наблюдателната стая насочиха очи към Рап.

— Мисля, че всички знаем кой трябва да бъде отърван от нещастието си — каза Мич на Стансфийлд.

Люис се доближи до него.

— Знам, че не ти е лесно да го чуеш, но ти трябва…

— Стига, докторе — прекъсна го Рап, без да изпуска от поглед Виктор. — Не се обиждай, но в момента не искам да слушам глупостите ти.

Хърли загаси цигарата си в пепелника.

— Знаеш ли какво си мисля… мисля, че си голямо лайно. Снощи ти казах да се оттеглиш. Да се върнеш в хотела и да си починеш. Но ти пренебрегна заповедта ми.

— Нищо не съм пренебрегвал. Тъкмо се канехме да си тръгнем, когато той изпрати примамка. Макгуърк и Борнман се придвижиха към вратата на сградата и тогава той ги нападна.

— А къде беше примамката?

— Не знам. Повече не го видях.

— Говориш глупости. — Хърли се облегна назад и поклати глава. — Долни лъжи.

Виктор се усмихна.

— Знам, че гледаш да си свършиш работата, но това е само загуба на време. Да приключваме и да отидем да очистим онова говедо. Знам, че го мразиш не по-малко от мен.

— Само защото не го харесвам, не означава, че желая смъртта му. Аз не харесвам много хора.

— И много ли хора са застреляли двама от хората ти и са „осветили“ конспиративна квартира? Много ли хора провалят мисията си насред центъра на Париж и я превръщат в шибан международен скандал? Девет шибани трупа! — Виктор удари с юмрук по масата и размаха пръст към Хърли. — И не забравяй двамата агенти на ДЖСЕ, на които също видя сметката.

Стан кимна, сякаш беше съгласен с него.

— Колкото до тези двама агенти от ДЖСЕ… чух много интересна история. Имам двама свидетели, които са пристигнали на мястото малко след като ти си зарязал трупа на Борнман на улицата, бързайки да спасиш собствения си задник.

— Нали ти казах вече — Борнман изпадна от микробуса. Нямаше какво да направя в тази ситуация.

Хърли не обърна внимание на думите му, само продължи:

— Тези двама свидетели разпознаха и идентифицираха Рап.

— Ето на, виждаш ли? Значи имаме доказателство, че е бил на мястото.

— Познай какво е правил, когато те са се приближили към него.

— Не знам… опитал се е да избяга?

— Не… така би постъпил ти. Ти си този, който е избягал.

Виктор се наведе над масата.

— Ако беше на мое място, ти щеше да постъпиш по същия начин.

— Ти не може да знаеш какво бих направил аз, затова по-добре си затвори шибаната уста, преди да съм ти я разбил. А сега да се върнем на темата. Какво според теб Рап е правил, когато двамата са го видели?

Виктор отново се отпусна назад и предизвикателно скръсти ръце.

— Не знам.

— Оказвал е първа помощ на единия от агентите. Първият от агентите е бил улучен в лицето, другият — в гърдите. Тези двама свидетели са хора, с които работя вече почти двайсет години. Те казват, че Рап е превързвал агента с раната на гърдите.

Виктор сви рамене, за да омаловажи този факт.

— Кажи ми защо, по дяволите, Рап ще стреля по някого, а после ще се втурне да го спасява.

— Не знам. Той е пълна откачалка и когато го хванем, ще можем да го попитаме. Но това — Виктор многозначително вдигна ръце — са пълни глупости и ти го знаеш.

Един от телефоните в наблюдателната стая иззвъня и Ридли го вдигна. В продължение на половин минута слуша човека от другата страна на линията и отговори в слушалката:

— Браво на вас. Стойте плътно до него. Ще ви се обадя, когато тръгнем. — Ридли затвори и ухилен погледна към Стансфийлд. — Уолдвогъл е готов. Сега имаме звук и по датчика ще знаем къде се намира. Познай кой е взел Кук от летището.

Стансфийлд беше твърде съсредоточен върху Виктор, за да превключи толкова бързо.

— Нямам представа.

— Пол Фурние.

— Напоследък доста често чувам това име.

— Според Уолдвогъл първо ще се отбият за обяд, после ще имат среща. Фурние казал, цитирам: „Че те много искат да се срещнат с теб, но очакват да им дадеш и останалата част от списъка, както и името на убиеца“.

— Кук какво е отговорил?

— Че не са били толкова път само за един обяд.

Стансфийлд се обърна отново към стъклото, потупа Талмидж по рамото и му каза:

— Кажи на Стан да си почине. Искам да говоря с него.

Рап се приближи до Стансфийлд и му прошепна:

— Дайте ми пет минути с него. Аз съм последният, когото очаква да види тук.

Стансфийлд още не беше взел решение дали да удовлетвори молбата, когато Хърли влезе в стаята с физиономия, сякаш искаше да удари някого с юмрук по лицето. И замръзна на място, когато видя Рап, застанал до шефа му.

— Какво, по дяволите, става тук?

— Спокойно — предупреди го Стансфийлд. — Неговата версия съвпада. Той не е проблем. Проблемът е в онзи там. — Той кимна към Виктор, който леко беше посърнал и поизгубил спокойствие, умувайки над положението, в което се беше озовал. — Ела тук — нареди Стансфийлд на Хърли.

Двамата застанаха в ъгъла и шефът му разказа всичко, което беше разбрал през последните часове.

— Грета? — по едно време се обади шокиран Хърли.

Стансфийлд му направи знак да мълчи и доразказа историята. После двамата отново дойдоха в средата на стаята.

— Том, Мич иска да влезе вътре и да зададе на Виктор няколко въпроса — каза Стансфийлд на доктор Люис. — Нямам много време за мислене. Изглежда, нашият заместник-директор в момента се кани да извърши измяна, а аз се нуждая от доказателства.

— Ще можеш ли да сдържиш нервите си? — Люис попита Рап.

Мич се намръщи.

— Съмнявам се, че ако съм спокоен и тих, ще постигнем нещо. Видях с очите си как този идиот снощи уби четирима души. И никой от тях не беше терорист. Двама от тях вие познавахте отдавна. Той е отрепка… бясно куче. Трябваше да го отървете от нещастния му живот още преди много години. Сега не е моментът да се държим възпитано.

Последният човек, от когото Рап очакваше да го подкрепи, беше Хърли:

— Той е прав. Виктор си мисли, че ни е надхитрил. Най-добрият начин да го извадим от равновесие е да пратим Рап при него.

— Ако Мич влезе при него, ще се стигне до насилие — възрази Люис.

Рап извади своя глок със заглушител.

— Не знаеш колко си прав.

Люис умоляващо погледна към Стансфийлд.

— Не това е начинът. Какво ще постигнем, ако го убие, преди да е отговорил на въпросите ни?

— Обещавам да не го убивам, докторе. Поне докато не получим отговори от него. — Рап не можеше да чака разрешение и тръгна направо към вратата.

Хърли го спря в коридора и го хвана за ръката.

Той рязко се извъртя към него с гневно лице.

— Долу ръцете от мен!

Хърли го пусна и отвърна:

— Не ми е лесно да го призная, но сега разбирам, че не съм бил прав и искам да ти се извиня.

Рап реагира само с леко кимване.

— Добре, а сега, ако искаш да ми помогнеш, гледай никой да не влиза в стаята за разпити, докато не приключа с него. Не ми пука какви звуци ще чуеш, но не отваряй за нищо и на никого тази врата. Съгласен ли си?

— Съгласен.