Среднощни кули

Скоро стана явно, дори в границите на стеддинга, че Шарката отслабва. Небето помръкна. Мъртвите ни се появиха, застанали на кръгове извън границите на стеддинга и надничаха вътре. Най-притеснителното бе, че дърветата залиняваха и никаква песен не можеше да ги изцери.

По това време на скърби излязох пред Великия пън. В началото ми бе забранено, ала майка ми, Коврил, настоя да получа своя шанс. Не зная какво запали искрата в нея да промени чувствата си, след като много решително бе поддържала противната страна. Ръцете ми трепереха. Щях да съм последният говорител, а повечето сякаш вече бяха взели решението да се отвори Книгата на превода. Смятаха ме за закъсняла притурка.

А знаех, че ако не кажа истината, човечеството ще бъде оставено само да се изправи срещу Сянката. В онзи момент цялото ми притеснение ме напусна. Изпитвах само покой и неумолимо усещане за цел. Отворих уста и започнах да говоря.

Из „Преродения Дракон“

Лоиал, син на Арент син на Халан, от стеддинг Шангтай