Среднощни кули

Глава 27 Призив за отпор

Егвийн потупа писмото с пръст. Беше впечатлена — Дарлин бе изразил думите си на хартия, вместо да прати вестоносец, който ги е запаметил. Ако вестоносец попаднеше в лоши ръце, думите му винаги можеше да бъдат отречени. Осъждането на човек за измяна, основано на свидетелството на вестоносец, беше трудно.

Думи на хартия обаче… Смело. С това, че ги беше написал, Дарлин казваше: „Не ме интересува дали лорд Дракона ще открие какво съм написал. Стоя зад думите си.“

Но да остави ядрото на армията си? Това нямаше да стане. Егвийн натопи перото в мастилницата.

Спря. Тар Валон бе отделен на стотици мили от сеанчанците, но те за малко щяха да го унищожат. Дарлин беше прав да се страхува и наистина беше добре един крал да мисли за това. Но армията му ѝ трябваше на Полето на Мерилор. Можеше ли да му предложи начин едновременно да е в безопасност и да ѝ помогне с Ранд? Продължи да пише.

Отново се поколеба. Имаше голям шанс сеанчанците вече да разполагат с Пътуването. Никой не беше в безопасност от тях, колкото и далече или близо да е. Ако решаха да ударят Тийр, дори порталите, през които да се върне Дарлин, можеше да се окажат недостатъчна помощ.

Потръпна от спомена за претърпяното със сеанчанците, когато бе пленена като дамане. Мразеше ги с омраза, която понякога я тревожеше. Но подкрепата на Дарлин бе съществена за плановете ѝ. Стисна зъби и продължи да пише.

Подсуши писмото с пясък, сгъна го и го подпечата. Дарлин и Елейн бяха монарси на две от най-могъщите кралства. И двамата бяха важни за плановете ѝ.

Трябваше да отговори и на писмо от Грегорин ден Лушенос от Иллиан. Все още не му беше съобщила пряко, че държи Матин Степанеос в Бялата кула, но беше намекнала за това. Беше говорила също тъй и със самия Матин, като му даде да разбере, че е свободен да напусне, ако пожелае. Нямаше да задържа монарси против волята им.

За жалост Матин вече се страхуваше за живота си, ако се върне. Беше отсъствал много дълго и смяташе, че Иллиан е в джоба на Преродения Дракон. Което вероятно бе така. Каква бъркотия.

Грегорин, стюардът на Иллиан, бе много колеблив в подкрепата на каузата ѝ — изглеждаше по-наплашен от Ранд, отколкото Дарлин, а сеанчанците за него не бяха далечна грижа. Те буквално тропаха на портите на града му.

Написа на Грегорин твърдо писмо, като му даде обещание като на Дарлин. Навярно можеше да уреди задържането на Матин настрана — нещо, което и двамата мъже може би искаха, макар че нямаше да уведоми Грегорин за това — като в замяна той доведе войските си на север.

Косвено осъзна какво прави. Използваше прокламацията на Ранд като маяк, с който да събере и обвърже монарсите към Бялата кула. Щяха да дойдат да подкрепят аргументите ѝ против разбиването на печатите. Но в крайна сметка щяха да служат на човечеството в Последната битка.

На вратата се почука и Егвийн вдигна глава. Беше Силвиана. Подаде ѝ писмо, донесено от гълъб.

— Лицето ти е мрачно — отбеляза Егвийн.

— Нашествието е започнало — каза Силвиана. — Стражевите кули по границата на Погибелта замлъкват една по една. Вълни тролоци настъпват под кипящите черни облаци. Кандор, Арафел и Салдеа са във война.

— Държат ли се? — попита Егвийн и сърцето ѝ трепна от страх.

— Да — отвърна Силвиана. — Но вестите са несигурни и откъслечни. Това писмо — от очи и уши, на които вярвам — твърди, че толкова масивен щурм не е бил виждан от Тролокските войни.

Егвийн вдиша дълбоко.

— А Тарвинската клисура?

— Не знам.

— Разбери го. Повикай Сюан. Тя може би разполага с повече данни. Мрежата на Сините е най-широката — Сюан нямаше да знае всичко, разбира се, но щеше да го е напипала.

Силвиана кимна отсечено. Не каза очевидното — че Синята мрежа е на Синята Аджа и че Амирлин няма права над нея. Е, Последната битка наближаваше. Трябваше да се направят някои отстъпки.

Силвиана затвори тихо вратата, а Егвийн вдигна перото, за да довърши писмото до Грегорин. Прекъсна я ново почукване, този път много по-припряно. След секунда Силвиана отвори рязко вратата.

— Майко. Събират се. Точно както казахте!

Жегна я раздразнение. Остави спокойно перото и стана.

— Да вървим тогава.

Излязоха от кабинета и забързаха. В преддверието на Пазителката подминаха две Посветени — Никола, която току-що бе издигната, и Ниса. Искаше ѝ се и двете да бъдат издигнати до шала преди Последната битка. Бяха млади, но силни, а всяка Сестра щеше да е необходима — дори такава като Никола, за която се бе оказало, че е правила ужасно погрешни преценки в миналото.

Двете бяха донесли новината за Съвета. Новачките и Посветените бяха между най-верните на Егвийн, но Сестрите често ги пренебрегваха.

— Не мога да повярвам, че биха опитали това — каза тихо Силвиана, докато вървяха.

— Не е каквото си мислиш — предположи Егвийн. — Няма да се опитат да ме свалят. Разделението е твърде прясно в умовете им.

— Защо тогава се срещат без вас?

— Има начини да се действа срещу Амирлин и без да бъде свалена.

Беше очаквала това от доста време, но очакването не го правеше по-разочароващо. Айез Седай за жалост щяха да си останат Айез Седай. Беше въпрос само на време преди някоя да реши да се опита да изтръгне властта от ръцете ѝ.

Стигнаха до Съвета. Егвийн бутна крилата на вратата и пристъпи вътре. Появата ѝ бе посрещната от хладните погледи на Айез Седай. Не всички места бяха заети, но две трети бяха. Изненада се, като видя три Червени заседателки. А Певара и Явиндра? Като че ли продължителното им отсъствие бе тласнало Червените към действие. Бяха заменени от Речин и Вирия Конорал, единствените родни сестри в Бялата кула, след като Вандийн и Аделиз вече бяха мъртви. Странен избор, но не и неочакван.

Романда и Лелейн също присъстваха. Срещнаха спокойно погледа на Егвийн. Колко странно бе да ги види тук с толкова много Сестри, с които бяха скарани. Един общ противник — Егвийн — можеше да излекува много раздори. Може би трябваше да е доволна от това.

Лелейн беше единствената Синя и също тъй имаше само една Кафява: Такима, която изглеждаше пребледняла. Кафявата с бледожълтата кожа отбягваше да погледне Егвийн в очите. Имаше две Бели, две Жълти — включително Романда, — две Сиви… и трите Зелени също бяха тук. Егвийн стисна зъби, като видя това. Зелената Аджа беше Аджата, към която щеше да се е присъединила, ако не бе станала Амирлин, и това най-много я наскърбяваше!

Не ги укори, че се събират без нея. Просто закрачи между тях, след като Силвиана обяви пристигането ѝ, обърна се и седна на Амирлинския трон, с гръб към огромния прозорец-розетка.

Без да каже нищо.

— Е? — най-сетне попита Романда. С прибраната си на кок сива коса приличаше на вълчица с малки, клекнала на скалната издатина пред бърлогата си. — Ще кажете ли нещо, Майко?

— Не ме уведомихте за това заседание — каза Егвийн, — тъй че предположих, че не искате да слушате думите ми. Дойдох само за да гледам.

Това като че ли ги смути още повече. Силвиана застана до нея, сложила на лицето си най-добрата си маска на неодобрение.

— Добре тогава — каза Рубинде. — Сега е ред на Сароя, нали?

Грубоватата Бяла бе една от Заседателките, напуснали Кулата след издигането на Елайда, но се беше въвлякла в неприятности в Салидар. Егвийн не беше изненадана, че я вижда тук. Жената се изправи, като преднамерено избегна да погледне към Егвийн.

— Ще добавя своето свидетелство. През дните на… несигурност в Кулата… — това трябваше да означава разделението. Малко Сестри обичаха да говорят открито за него. — Та тогава Амирлин направи точно това, което изтъкна Романда. Бяхме изненадани, когато тя призова за обявяване на война.

— В закона са предвидени клаузи, които дават на Амирлин почти пълна власт, когато официално е обявена война. Подтикнати да поведем война срещу Елайда, ние дадохме на Амирлин средствата да подчини Съвета на волята си — Сароя огледа залата, но не се обърна към Егвийн. — Моето мнение е, че сега тя ще опита нещо подобно. Това трябва да бъде предотвратено. Съветът е предназначен да балансира властта на Амирлин.

Седна на мястото си.

Думите ѝ всъщност облекчиха Егвийн. Човек никога не можеше да е сигурен какво се крои в Бялата кула. Това заседание означаваше, че плановете ѝ се движат, както се надяваше, и че враговете ѝ… добре де, колебливите ѝ съюзнички — не бяха разбрали какво всъщност прави. Реагираха на неща, които бе направила преди месеци.

Това не означаваше, че не бяха опасни. Но когато човек предвиди една опасност, може да се справи с нея по-лесно.

— Какво можем да направим? — попита Магла и хвърли поглед към Егвийн. — За да сме благоразумни, имам предвид. Да се погрижим Съветът на Кулата по никой начин да не бъде ограничен.

— Не можем да обявим война — заяви твърдо Лелейн.

— А да я избегнем? — каза Варилин. — Обявена е война между половините на Бялата кула, но не срещу Сянката?

— Срещу Сянката — заговори колебливо Такима — вече е обявена война. Нужно ли е да има официална прокламация? Самото ни съществуване не е ли достатъчно, клетвите ни не показват ли ясно позицията ни?

— Но все пак трябва да направим някаква декларация — каза Романда. Беше най-старата сред тях и се полагаше тя да ръководи заседанието. — Нещо, което да направи позицията на Съвета известна и да отклони Амирлин от неразумен призив за война.

Романда като че ли изобщо не изглеждаше притеснена от това, което правеха. Гледаше право към Егвийн. Не, тя и Лелейн нямаше бързо да простят на Егвийн, че бе избрала Червена за своя Пазителка.

— Но как бихме могли да пратим такова съобщение? — попита Андая. — В смисъл, какво да направим? Да направим изявление от Съвета, че няма да има обявяване на война? Няма ли това да прозвучи нелепо?

Жените се смълчаха. Егвийн се усети, че кима, макар и не точно за това, което бе казано. Беше издигната при необичайни обстоятелства. Сам по себе си Съветът щеше да се опита да наложи власт, която да не отстъпва на нейната. Ставащото този ден като нищо можеше да се окаже стъпка към това. Силата и властта на Амирлинския трон не бяха неизменни през вековете — една можеше да е управлявала почти абсолютно, докато друга е била контролирана от Заседателките.

— Убедена съм, че Съветът действа разумно — заяви предпазливо Егвийн.

Заседателките се извърнаха към нея. Някои изглеждаха облекчени. Тези, които я познаваха повече обаче гледаха подозрително. Е, това беше добре. По-добре да я смятат за заплаха, отколкото за дете, което може да бъде притиснато. Надяваше се, че рано или късно ще започнат да я уважават като своя водачка, но нищо повече не можеше да направи засега.

— Войната между фракциите в Кулата беше различен вид битка — продължи тя. — Беше дълбоко и лично моя битка, като Амирлин, защото това разделение поначало беше за Амирлинския трон. Но войната срещу Сянката е по-мащабна от една личност. По-голяма е от вас или от мен, по-голяма е от Бялата кула. Това е войната на целия живот и сътворение, от най-окаяните просяци до най-могъщите кралици.

Заседателките се замислиха над думите ѝ в мълчание.

Романда проговори първа.

— Тъй че не бихте се противопоставила Съветът да поеме воденето на войната и да ръководи армиите на генерал Брин и гвардията на Кулата?

— Зависи как ще бъде провъзгласено решението — каза Егвийн.

В коридора отвън се чу шум и Серин нахлу в Съвета, придружена от Джаня Френде. Хвърлиха изпепеляващи погледи към Такима и тя се присви като уплашено птиче. Серин и другите поддръжнички на Егвийн щяха да са уведомени за това заседание малко след самата Егвийн.

Романда се покашля.

— Може би трябва да погледнем дали в Закона за война има нещо, което би могло да ни помогне.

— Сигурна съм, че вече си го проучила достатъчно задълбочено, Романда — каза Егвийн. — Какво предлагаш?

— Има клауза Съветът да поеме воденето на война — каза Романда.

— Това изисква съгласието на Амирлин — отвърна небрежно Егвийн. Ако това бе играта на Романда, как тогава възнамеряваше да получи одобрението ѝ след заседание без нея? Може би имаше друг план.

— Да, би изисквало съгласието на Амирлин — заяви Речин. Беше висока и тъмнокоса и носеше косата си на плитки, навити на главата ѝ. — Но казахте, че според вас е благоразумно да предприемем тази мярка.

— Е — каза Егвийн, като се постара да прозвучи все едно, че е притисната в ъгъла, — да се съглася със Съвета и да допусна постановление, което ме отстранява от ежедневните дела на армията, са две различни неща. Какво да прави Амирлинският трон, ако не да ръководи войната?

— Според сведенията вие сте се посветили на спорове с крале и кралици — каза Лелейн. — Това изглежда съвсем подобаваща задача за Амирлин.

— Тогава бихте ли станали зад такова постановление? — попита Егвийн. — Съветът се грижи за армията, докато на мен ми се дава властта да се разправям с монарсите на света.

— Да — отвърна Лелейн. — Аз бих подкрепила това.

— Струва ми се, че бих могла да се съглася — каза Егвийн.

— Да го подложим ли на гласуване? — попита припряно Романда, сякаш бързаше да не изпусне мига.

— Добре — каза Егвийн. — Коя ще стане за това предложение?

Рубинде се изправи на крака, последвана от Файсел и Фарна, другите две Зелени. Речин и сестра ѝ станаха бързо, въпреки че Баразайн гледаше Егвийн с присвити очи. След тях Магла, а Романда я последва с неохота. Ферейн се надигна бавно, след нея Лелейн. Двете с Романда си размениха остри като ками погледи.

С това станаха девет. Сърцето на Егвийн заби бързо, щом погледна към Такима. Жената изглеждаше смутена, сякаш се опитваше да разгадае какво крои Амирлин. Същото се отнасяше и за Сароя. Пресметливата Бяла гледаше Егвийн съсредоточено и подръпваше ухото си. Изведнъж очите ѝ се разшириха и тя отвори уста да проговори.

В този момент в залата нахлуха Дезине и Юкири. Серин моментално стана. Стройната Дезине огледа жените и попита:

— За какво предложение ставате?

— Важно — отвърна ѝ Серин.

— Е, в такъв случай предполагам, че и аз ще застана за него.

— Аз също — добави Юкири.

— Малкият консенсус е налице, както изглежда — каза Серин. — Съветът получава власт над армията на Бялата кула, докато на Амирлин се дава власт и отговорност да се споразумява с монарсите на света.

— Не! — каза Сароя и се изправи. — Не разбирате ли? Той е крал! Държи Лавровата корона. Вие току-що отстъпихте на Амирлин отговорността сама да се споразумява с Преродения Дракон!

Възцари се тишина.

— Е, тя, разбира се, няма да… — Романда млъкна, щом се обърна и видя невъзмутимо спокойното и ведро лице на Амирлин.

— Предполагам, че някоя трябва да поиска големия консенсус — каза сухо Серин. — Но вече успяхте доста ефикасно да се обесите с по-малкото въже.

Егвийн стана.

— Когато заявих, че Съветът взима мъдри решения, говорех искрено и никой не се е обесил. Наистина е разумно Съветът да ми възложи да се разбирам с Преродения Дракон — той ще има нужда от твърда, позната ръка. Също тъй проявявате мъдрост да разберете, че подробностите по ръководенето на армията ангажират твърде много вниманието ми. Вярвам, че ще изберете някоя сред вас, която да прегледа и одобри всички искания на генерал Брин за продоволствие и плановете му за набор. Уверявам ви, наистина са много. Доволна съм, че разбрахте необходимостта да помогнете на Амирлин, макар да съм дълбоко разочарована от тайния характер на това заседание. Не се опитвай да отричаш, че беше свикано тайно, Романда. Виждам, че се готвиш да възразиш. Ако желаеш да говориш, знай, че ще те прикова към Трите клетви да отговориш пряко.

Жълтата замълча.

— Как може да не сте разбрали глупостта на актове като този? — продължи Егвийн. — Толкова къса ли е паметта ви? — огледа жените една по една и със задоволство забеляза колко много от тях се присвиха от неудобство.

— Време е — продължи Егвийн — да се направи промяна. Предлагам да няма повече заседания от такова естество. Предлагам да се впише в закона на Кулата, че ако някоя Заседателка напусне Бялата кула, то нейната Аджа трябва да назначи заместничка, която да гласува вместо нея, докато тя отсъства. Предлагам да се впише в закона на Бялата кула, че нито едно заседание на Съвета не може да се проведе, ако не присъства всяка Заседателка или нейната заместничка, или не е известила пряко, че не може да присъства. Предлагам Амирлин да бъде задължително уведомявана — и да ѝ се остави достатъчно време да присъства, ако пожелае — на всяко заседание на Съвета, освен ако не може да бъде намерена или е неразположена по някаква причина.

— Дръзки промени, Майко — каза Серин. — Предлагате да променим традиции, установени от векове.

— Традиции, които досега са използвани само за коварства, интриги и разделения — отвърна Егвийн. — Време е тази дупка да бъде запушена, Серин. Последния път, когато бе използвана ефикасно, Черната Аджа ни подведе да отхвърлим една Амирлин, да издигнем на нейно място глупачка и да разцепим Кулата. Наясно ли си, че Кандор, Салдеа и Арафел гъмжат от Твари на Сянката?

Няколко от Сестрите ахнаха. Други закимаха, включително Лелейн. Значи на Синята мрежа все пак можеше да се разчита. Добре.

— Последната битка е тук — каза Егвийн. — Аз няма да оттегля предложението си. Всяка от вас или ще стане сега, или ще се знае — завинаги, — че е била една от тези, които са го отхвърлили. При заника на един Век не можете ли да станете за откритост и Светлина? Няма ли — заради всички ни — да направите невъзможно Съветът да заседава без вашето присъствие? Да позволиш някоя да бъде изключена означава възможност да бъдеш изключена ти.

Жените се бяха смълчали. Една след друга станалите насядаха отново, за да се подготвят за новото гласуване.

— Коя ще стане за това предложение? — попита Егвийн.

Станаха. Благословена Светлина! Станаха — една по една, бавно, с неохота. Но станаха. Всички до една.

Егвийн издиша дълбоко. Можеше да се дърлят и сплетничат, но разбраха кое е правилното. Имаха общи цели. Ако имаха разногласия, беше защото имаха различни възгледи как да постигнат тези цели. Понякога бе трудно да се помни това.

Потресени от това, което бяха направили току-що, Заседателките започнаха да напускат. Отвън се събираха Сестри, изненадани, че Съветът е заседавал. Егвийн кимна на Серин и останалите си поддръжнички и излезе от залата със Силвиана.

— Това беше победа — каза със задоволство Пазителката, щом останаха сами. — Но все пак им отстъпихте контрола над армиите ни.

— Трябваше — отвърна Егвийн. — Щяха да изземат командването от ръцете ми по всяко време. Така получих нещо в замяна.

— Власт над Преродения Дракон?

— Да. Но по-скоро имах предвид затварянето на тази клопка в закона на Кулата. Докато е възможно Съветът да заседава тайно, моята власт — властта на всяка Амирлин — може да бъде заобиколена. Сега, ако поискат да маневрират, ще трябва да го направят пред мен.

Силвиана се усмихна.

— Подозирам, че след като този ден бе резултат от маневриране, Майко, ще са по-колебливи в бъдеще.

— Това е идеята — отвърна Егвийн. — Въпреки че едва ли Айез Седай някога ще спрат да се опитват да маневрират. Просто не може да им се позволи да си играят на зарове с Последната битка или с Преродения Дракон.

Никола и Ниса все още чакаха в кабинета на Егвийн.

— Свършихте добра работа — каза им тя. — Много добра. Всъщност наумила съм си да ви възложа нещо по-отговорно. Идете в терена на Пътуването и отидете в Кемлин — кралицата там ще ви очаква. Върнете се с предметите, които тя ще ви даде.

— Да, Майко — отвърна широко усмихната Никола. — Какво ще ни даде?

— Тер-ангреали. От тези, с чиято помощ се посещава Светът на сънищата. Ще започна да ви обучавам, с още няколко други, как се използват. Не ги използвайте без моето изрично разрешение обаче. Ще пратя и няколко войници с вас.

Двете Посветени приклекнаха в реверанс и изтичаха възбудени навън. Силвиана я погледна.

— Не ги заклехте да пазят мълчание. Те са Посветени и ще се разбъбрят, че ще ги учите с тер-ангреалите.

— Разчитам на това — отвърна Егвийн.

Силвиана повдигна вежда.

— Нямам намерение да позволя момичетата да пострадат — каза Егвийн. — Всъщност в Тел-айеран-риод те ще правят много по-малко неща, отколкото сигурно очакват. Росил досега бе снизходителна с мен, но никога няма да позволи да изложа Посветена на опасност. Това е само за да се предизвикат подходящите слухове.

— Какви слухове?

— Гавин изплаши убиеца. Не е имало убийства от доста време и предполагам, че трябва да сме му благодарни за това. Но убиецът все още се крие, а зърнах няколко Черни сестри, които ме наблюдаваха в Тел-айеран-риод. Ако не мога да ги хвана тук, ще ги заловя там. Но първо искам да ги подлъжа да си въобразят, че знаят къде да ни намерят.

— Стига да възнамерявате да намерят вас, а не момичетата — каза със спокоен, но железен глас Силвиана. Все пак беше някогашната Наставница на новачките.

Егвийн се намръщи при мисълта за нещата, които бяха очаквали от нея като Посветена. Да, Силвиана беше права. Трябваше много да внимава да не изложи Никола и Ниса на подобни опасности. Тя беше оцеляла и бе станала по-силна от това, но не биваше Посветени да се подлагат на такива изпитания, освен ако няма друг избор.

— Ще внимавам. Просто ми трябва да разпространят слуха, че ми предстои много важна среща. Ако подготвя терена както трябва, нашият фантом няма да може да устои на изкушението да дойде, за да подслуша.

— Дръзко.

— Наложително — отвърна Егвийн и се поколеба, с ръка на бравата. — Като стана дума за Гавин, да си разбрала къде е избягал в града?

— Всъщност, Майко, имах бележка за това по-рано днес. Изглежда, че… ами, не е в града. Една от Сестрите, която занесе писмата ви до кралицата на Андор, се върна с новината, че го е видяла там.

Егвийн простена и затвори очи. „Този човек ще ме умори.“

— Кажи му да се върне. Колкото и да ме ядосва, ще ми трябва в следващите дни.

— Да, Майко — отвърна Силвиана.

Егвийн влезе в кабинета си, за да продължи с писмата. Времето беше кратко.

Времето беше толкова, толкова кратко.