Среднощни кули

Глава 6 Оспорвани намерения

Мургейз Траканд, някогашната кралица на Андор, поднасяше чай. Движеше се от човек на човек в големия павилион, който Перин бе взел от Малден. Страните му можеха да се навиват нагоре и нямаше платнен под.

Колкото и да беше голяма палатката, едва имаше място за всички, които искаха да присъстват на срещата. Перин и Файле бяха тук, разбира се, седнали на земята. До тях седяха златоокият Илиас и Трам ал-Тор, селякът с широките рамене и спокоен нрав. Наистина ли този мъж беше бащата на Преродения Дракон? Но пък Мургейз беше видяла Ранд ал-Тор веднъж, още като момче, и той също не приличаше на нещо повече от селяк.

До Трам седеше прашасалият секретар на Перин Себбан Балвер. Колко знаеше Перин за миналото му? Джур Грейди също бе тук, облечен в черната си куртка с иглата сребърен меч на яката. Грубоватото му селяшко лице бе измършавяло и все още бледо от болестта, която бе изтърпял наскоро. Неалд — другият Аша’ман — не беше тук. Още не се беше съвзел от змийските ухапвания.

И трите Айез Седай бяха тук. Сеонид и Масури седяха с Мъдрите, а Анура седеше до Берелайн и от време на време хвърляше погледи към шестте Мъдри. Гален седеше от другата страна на Берелайн. Срещу тях бяха седнали Алиандре и Арганда.

Офицерите напомниха на Мургейз за Гарет Брин. Не го беше виждала от много време, откакто го бе пратила в немилост по причини, които все още не можеше да си обясни. Наистина ли до такава степен ѝ се бе завъртяла главата по един мъж, че бе прогонила Емлин и Елориен?

Все едно, онези дни бяха минало. Сега Мургейз обикаляше предпазливо из павилиона и се грижеше чашите на хората да са пълни.

— Работата ви отне повече време, отколкото очаквах — каза Перин.

— Ти ни възложи задача, Перин Айбара — отвърна Неварин. — И ние я изпълнихме. Отне толкова време, колкото беше нужно, за да я изпълним добре. Вярвам, че не намекваш друго — Мъдрата с пясъчнорусата коса седеше точно срещу Сеонид и Масури.

— Не, Неварин — изсумтя Перин и разгъна карта на земята пред себе си. — Не оспорвам действията ви. Питах дали имаше някакви проблеми с изгарянето.

— Селото го няма — каза Неварин. — И всяко растение, което намерихме дори с намек за Погибелта, бе изгорено на пепел. И добре, че го направихме. Вашите влагоземци щяха да си имат големи неприятности с нещо толкова опасно като Погибелта.

— Мисля, че би се изненадала — каза Файле.

Седеше като кралица, отново облечена подобаващо за сана си, в изящна зелено-виолетова рокля, извезана отстрани и срязана за езда. Странно, властното ѝ излъчване се бе усилило след времето, прекарано с Шайдо.

Мургейз и Файле бързо се бяха върнали в ролите си на господарка и слугиня. Всъщност животът на Мургейз бе удивително сходен с този в лагера на Шайдо. Вярно, някои неща бяха различни. Тук едва ли щяха да я бият с камшик например. Това не променяше факта, че — за известно време — тя и другите жени бяха равни. Вече не.

Тя спря до лорд Гален и напълни отново чашата му — беше усвоила добре тези умения като слугиня на Севанна. Понякога да слугуваш като че ли изискваше повече прикритост, отколкото да си съгледвач. Не трябваше да я виждат, за да не ги разсейва. И нейните ли слуги се бяха държали така около нея?

— Е — каза Арганда, — ако някой се е чудил къде сме отишли, димът от огъня беше достатъчно ясен знак.

— Твърде много хора сме, за да мислим за криене — каза Сеонид.

Отскоро на нея и Масури бяха разрешили да говорят, без Мъдрите да ги хокат, въпреки че Зелената все още се озърташе към айилките, преди да заговори. Мургейз се дразнеше да гледа това. Сестри на Кулата, превърнати в чирачки на сган дивачки? Казваха, че станало по заповед на Ранд ал-Тор, но как можеше един мъж — дори да е Прероденият Дракон — да направи такова нещо?

Тревожеше я, че двете Айез Седай вече като че ли не се съпротивляваха на положението си. Една промяна на положението ти в живота може да те промени драматично. Гебрил, а след това Валда, ѝ бяха дали този урок. Пленничеството при айилците бе само още една стъпка в процеса.

Всяко от тези преживявания я бе отдалечавало все повече от кралицата, която бе някога. Вече не копнееше за изящни неща или за трона си. Искаше само малко стабилност. Това като че ли се оказваше стока, по-скъпа от златото.

— Няма значение — каза Перин и потупа картата. — Значи решихме. Продължаваме след Джил и другите ходом, като пращаме съгледвачи през портали да ги намерят, ако е възможно. Надяваме се да ги догоним, преди да са стигнали до Люгард. След колко време ще стигнем до града според теб, Арганда?

— Зависи от калта — отвърна жилавият войник. — Не случайно това време от годината го наричат „блатясване“. Благоразумните хора не пътуват през пролетното топене.

— Благоразумието е за тези, които имат време за него — измърмори Перин, докато отмерваше с пръсти разстоянието на картата.

Мургейз се приближи да напълни чашата на Анура. Наливането на чай се оказваше по-сложно, отколкото бе допускала. Трябваше да знае коя чаша да вземе и напълни отстрани и коя да напълни, докато я държат. Трябваше да знае колко точно да напълни чашата, за да не се разлее, и как да сипе чая, без порцеланът да затрепери или да плисне. Знаеше кога да остане невидима и кога да приготви още чай и да донесе още чаши в случай, че е пропуснала хора, забравила ги е или не е преценила добре нуждите им.

Вдигна предпазливо чашата на Перин. Той обичаше да жестикулира, когато говореше, и можеше да бутне чашата от ръката ѝ, ако не внимаваше. Общо взето, поднасянето на чай си беше забележително изкуство — цял свят, който кралица Мургейз така и не си беше направила труда да забележи.

Напълни чашата и я сложи до Перин. Той зададе още въпроси по картата — близки градчета, възможни източници на продоволствие. Имаше много обещаващи качества за водач, въпреки че беше доста неопитен. Малко съвети от Мургейз…

Веднага прекъсна тази мисъл. Перин Айбара беше бунтовник. Две реки бяха част от Андор, а той се бе провъзгласил за техен господар и бе развял онова знаме с вълчата глава. Добре поне, че беше свалил знамето на Манедерен. Неговото развяване си беше почти открито обявяване на война.

Мургейз вече не настръхваше всеки път, щом някой го наречеше лорд, но нямаше и намерение да му предлага каквато и да било помощ. Не и докато не решеше как да го върне под плаща на андорската монархия.

„Освен това Файле е достатъчно умна, за да му даде всякакъв съвет, който бих могла да му дам аз“ — призна си тя с неохота.

Файле всъщност бе съвършеното допълнение за Перин. Докато той беше дебела здрава пика, снишена в атака, тя бе изкусен конен лък. Съчетанието от двамата — с връзките на Файле със салдейския трон — всъщност безпокоеше Мургейз. Да, беше свалил знамето на Манедерен, но преди бе заповядал да свалят и онова знаме с вълчата глава. Понякога забраняването на нещо се оказваше най-добрият начин да гарантираш, че ще стане.

Чашата на Алиандре беше полупразна. Мургейз се приближи да я напълни. Като много знатни дами, Алиандре винаги очакваше чашата ѝ да е пълна. Алиандре ѝ хвърли бърз поглед и очите ѝ издадоха съвсем леко неудобство. Алиандре изпитваше колебание какви точно трябва да са отношенията им. Това бе любопитно, след като беше толкова високомерна по време на пленничеството им. В качеството си на бивша кралица, на Мургейз ѝ се искаше да я накара да седне пред нея и надълго и широко да ѝ обясни как по-добре да поддържа величието си.

Но трябваше да се научи сама. Мургейз не беше вече бившата особа. Не беше сигурна какво е, но щеше да научи задълженията си като слугиня на знатна дама. Това се превръщаше в страст за нея. Начин да докаже пред себе си, че още е силна, още има висока цена.

В известен смисъл я плашеше, че се тревожи за това.

— Лорд Перин — каза Алиандре, след като Мургейз се отдръпна. — Вярно ли е, че замисляте да върнете хората ми в Джеанна, след като намерите Джил и групата му?

— Смятам — отвърна Перин. — Всички знаем, че преди всичко присъединяването ви към нас не беше напълно по ваша воля. Ако не ви бяхме взели, нямаше изобщо да бъдете пленена от Шайдо. Масема е мъртъв. Време е да ви оставя да се върнете към управлението на страната си.

— С цялото дължимо уважение, милорд — заговори Алиандре. — Защо събирате войска сред моите поданици, ако не за да изградите армия за в бъдеще?

— Не се опитвам да събирам армия — отвърна Перин. — Това, че не ги връщам, не означава, че възнамерявам да увелича тази армия още.

— Милорд. Все пак е разумно да задържите каквото имате.

— Тя е права, Перин — обади се тихо Берелайн. — Човек трябва само да погледне към небето, за да разбере, че Последната битка наближава. Защо да връщаш силата ѝ? Сигурна съм, че на лорд Дракона ще му трябва всеки войник от всяка страна, която се е заклела пред него.

— Той може да ги повика, когато реши — отвърна Перин упорито.

— Милорд — каза Алиандре. — Аз не съм се заклела на него. Заклех се на вас. Ако Геалдан тръгне на поход към Тармон Гай-дон, ще го направи под вашето знаме.

Перин се изправи и сепна няколко души в палатката. Напускаше ли? Пристъпи мълчаливо до отворената стена на палатката, показа си главата навън и подвикна:

— Уил, ела тук.

Сплит на Единствената сила пазеше хората отвън да не чуват какво се говори вътре. Мургейз виждаше сплитовете на Масури, стегнати да пазят павилиона. Сложността им бе като подигравка за нищожния ѝ талант.

Масури почука по чашката си и Мургейз побърза да я напълни. Обичаше да отпива чай, когато е изнервена.

Перин се прибра вътре, последван от хубав младеж, понесъл нещо увито в плат.

— Разгъни го — нареди му той.

Младежът се подчини. Изглеждаше притеснен. На плата бе извезана вълчата глава, гербът на Перин.

— Не аз направих това знаме — каза Перин. — Изобщо не го исках, но се вслушах в съвет и позволих да го веят. Е, причините за това вече са в миналото. Бих заповядал да свалят това нещо, но май не действа задълго — погледна Уил. — Уил, искам да се предаде из лагера. Давам изрична заповед. Искам всичките тия проклети знамена да бъдат изгорени. Разбра ли ме?

Уил пребледня.

— Но…

— Направи го. Алиандре, ти ще се закълнеш на Ранд веднага щом го намерим. Няма да яздиш под мое знаме, защото няма да имам знаме. Аз съм ковач, и точка. Достатъчно дълго търпях тази глупост.

— Перин? — каза Файле. Изглеждаше изненадана. — Разумно ли е?

Глупав мъж. Можеше поне да е поговорил с жена си за това. Но мъжете си бяха мъже. Обичаха да крият тайните си и плановете си.

— Не знам дали е разумно. Но го правя — отвърна той и седна отново. — Действай, Уил. Искам до довечера знамената да са изгорени. Никакво криене, ясно ли е?

Уил се вцепени. След това се обърна и излезе от палатката, без да отвърне. Изглеждаше така, сякаш се чувства предаден. Странно, но Мургейз усети, че и тя малко се чувства така. Беше глупаво. Нали искаше точно това — точно това трябваше да направи Перин. И все пак хората бяха уплашени, и то с основание. Това небе, нещата, които ставаха по света… Е, в такова време може би един мъж трябваше да бъде извинен, че поема командването.

— Ти си глупак, Перин Айбара — каза Масури. Можеше да е доста груба понякога.

— Синко — обърна се Трам към Перин, — момчетата вложиха много в това знаме.

— Твърде много — каза Перин.

— Може би. Но е добре да имаш нещо, към което да поглеждаш. Когато свали другото знаме, беше тежко за тях. Това ще е още по-лошо.

— Трябва да се направи — заяви Перин. — Мъжете на Две реки твърде много се привързаха към него, започнаха да говорят така, все едно ще останат с мен, вместо да се върнат при семействата си, където им е мястото. Когато порталите ни заработят отново, Трам, ще ги вземеш и ще ги отведеш — погледна към Берелайн. — Предполагам, че не мога да се отърва от теб и хората ти. Ти ще се върнеш с мен при Ранд.

— Не знаех, че държиш да се „отървеш“ от нас — отвърна сухо Берелайн. — Не изглеждаше толкова несклонен да приемеш подкрепата ми, когато поиска услугите на Крилатата ми гвардия в спасяването на жена си.

Перин вдиша дълбоко.

— Благодарен съм за помощта ви, на всички ви. Свършихте добра работа в Малден, и не само за Файле и Алиандре. Това беше нещо, което трябваше да се направи. Но да ме изгори дано, то вече приключи. Ако искате да продължите и да тръгнете след Ранд, сигурен съм, че той ще ви приеме. Но моите Аша’ман са изтощени, а задачите, които ми се дадоха, са изпълнени. Имам едни куки вътре в мен, които ме теглят към Ранд. Преди да мога да го направя, трябва да приключа с всички вас.

— Съпруже — намеси се Файле. Гласът ѝ прозвуча рязко. — Може ли да предложа да започнем с тези, които искат да бъдат отпратени?

— Да — каза Аравайн. Бившата гай-шайн седеше почти в дъното на палатката и човек лесно можеше да я подмине, въпреки че се беше превърнала във важна сила в лагерната администрация на Перин. Действаше като негов неофициален стюард. — Някои от бежанците биха се радвали да се върнат по домовете си.

— Бих предпочел да ги изпратя всички, ако мога — каза Перин. — Грейди?

Ашаманът сви рамене.

— Порталите, които направих за съгледвачите, не ме натовариха много и мисля, че бих могъл да отворя по-големи. Още съм малко изтощен, но общо взето преодолях болестта. На Неалд ще му трябва повече време обаче.

— Милорд — Балвер се покашля тихо. — Имам няколко любопитни числа. Придвижването на толкова много хора, колкото имате сега, през портали ще отнеме часове, може би дни. Няма да е бързо начинание, както докато се приближавахме към Малден.

— Груба работа ще е, милорд — допълни Грейди. — Не мисля, че ще мога да задържа някой отворен за толкова дълго. Не и ако държите да съм достатъчно силен и в добра форма, просто за всеки случай.

Перин заоглежда отново картата. Чашата на Берелайн беше празна. Мургейз заситни бързо да я напълни.

— Добре тогава — каза Перин. — Ще започнем да отпращаме по-малки групи, от тези, които искат да си отидат.

— Също тъй — заговори Файле, — може би е време да пратим емисари да се свържат с лорд Дракона. Може би ще благоволи да ни прати още Аша’ман.

Перин кимна.

— Според последните данни, които имаме, той беше в Кайриен — каза Сеонид. — Най-големият брой бежанци са оттам, тъй че можем да започнем с изпращането на някои от тях у дома им, заедно със съгледвачи, които да се срещнат с лорд Дракона.

— Той не е там — каза Перин.

— Откъде знаеш? — попита Едара и остави чашата си. Мургейз се промъкна отстрани и я дръпна да я напълни. Най-стара от Мъдрите и може би първата сред тях — трудно беше да се определи при Мъдрите, — Едара изглеждаше изумително млада за възрастта, която ѝ приписваха. Мъничката дарба на Мургейз в Единствената сила бе достатъчна, за да ѝ подскаже, че тази жена е силна. Може би най-силната тук в павилиона.

— Аз… — Перин сякаш се смути. Имаше ли източник на информация, който не искаше да споделя? — Ранд има навика да е там, където не го очакваш. Съмнявам се, че е останал в Кайриен. Но Сеонид е права — това е най-доброто място, където можем да започнем да го търсим.

— Милорд — намеси се Балвер. — Безпокоя се, че бихме могли да го, мм, объркаме, ако не внимаваме. Тълпи бежанци, които се връщат през портали неочаквано? От дълго време не сме били във връзка. Може би ще е добре освен свързването с Дракона да пратим съгледвачи да съберат информация?

Перин кимна.

— Да, това ще е добре.

Балвер се отпусна, видимо доволен, въпреки че умееше удивително добре да крие чувствата си. Защо държеше толкова много да прати някой в Кайриен?

— Ще призная — заговори Грейди, — че съм притеснен с движението на всички тези хора. Дори след като Неалд се оправи, ще е изтощително да задържаме портали отворени достатъчно дълго, за да преминат всички.

— Перин Айбара — намеси се Едара. — Може би има начин да се справим с този проблем.

— Как?

— Тези чирачки говореха за нещо. Кръг, така ли се наричаше? Ако се свържем, Аша’ман и някои от нас, вероятно ще можем да им дадем силата да сътворят достатъчно големи портали.

Перин се почеса по брадата.

— Грейди?

— Никога не съм се свързвал в кръг, милорд. Но бихме могли да го измислим… е, по-големи портали биха прехвърлили повече хора по-бързо. Би могло да помогне много.

— Добре — Перин отново се обърна към Мъдрата. — Какво ще ми струва да опитате това?

— Твърде дълго си работил с Айез Седай, Перин Айбара — изсумтя Едара. — Не всичко трябва да се прави за цена. Това ще облагодетелства всички ни. От доста време обмисляме да го предложим.

Перин се намръщи.

— Откога знаете, че това би могло да подейства?

— Достатъчно дълго.

— Да те изгори дано, жено, защо не ми го каза по-рано тогава?

— Повечето време ти не държеше много на положението си на водач — хладно отвърна Едара. — Уважението е нещо, което се печели, а не се иска, Перин Айбара.

При тези дръзки думи Мургейз затаи дъх. Повечето господари щяха да посегнат на човек заради такъв тон. Перин замръзна, но след това кимна, сякаш отговорът бе очакван.

— Твоите Аша’ман бяха болни, когато си го помислихме първия път — продължи Едара. — Нямаше да се получи. Сега е подходящият момент да повдигнем въпроса. Затова го направих.

„Обижда Айез Седай в един момент — помисли Мургейз, — а в следващия постъпва точно като тях.“ Все пак пленничеството в Малден ѝ бе помогнало да започне да разбира айилските порядки. Всички твърдяха, че айилците са непонятни, но Мургейз не вярваше много на тези приказки. Айилците бяха хора като всички останали. А една кралица трябваше да може да разбира всички хора във владението си… и във владенията на всички възможни врагове.

— Добре — каза Перин. — Грейди, не се уморявай много, но започни да работиш с тях. Виж дали ще можете да оформите кръг.

— Да, милорд — Грейди винаги изглеждаше някак отчужден. — Може би ще е добре и Неалд да се включи. Още се замайва, когато стои прав, но го сърби да прави нещо със Силата. Това може да се окаже добър начин да се върне на работа.

— Добре.

— Не довършихме обсъждането за съгледвачите, които пращаме в Кайриен — каза Сеонид. — Бих искала да съм с групата.

Перин се почеса по брадичката.

— Добре. Вземи Стражниците, две Деви и Пел Айдаер. Бъдете дискретни, доколкото е възможно.

— И Камайле Нолаисен ще отиде — каза Файле. Разбира се, че щеше да добави и една Ча Файле в групата.

Балвер се покашля.

— Милорд. Имаме ужасна нужда от хартия и нови пера, да не говорим за някои по-деликатни материали.

Перин се намръщи.

— Това може да изчака.

— Не — каза бавно Файле. — Не, съпруже, мисля, че предложението е добро. Трябва да пратим човек да вземе запаси. Балвер, би ли отишъл ти лично за тези неща?

— Ако милейди пожелае — отвърна секретарят. — Горя от желание да посетя школата, която Дракона е отворил в Кайриен. Те ще имат нужните ни неща.

— В такъв случай може да отидеш и ти — каза Перин. — Но никой друг. Светлина! Още някой и току-виж сме пратили цялата проклета армия.

Балвер кимна, видимо доволен. Този човек явно вече шпионираше за Перин. Щеше ли да каже на Айбара коя всъщност е тя? Беше ли му го казал вече? Перин не даваше вид, че го знае.

Събра още чаши. Съвещанието беше на приключване. Разбира се, че Балвер щеше да предложи услугите си да шпионира за Айбара. Трябваше по-рано да поговори със сухия мъж и да види каква може да е цената за мълчанието му. Такива грешки можеше да струват трона на една кралица.

Замръзна, докато посягаше за друга чаша. „Ти вече не си кралица. Престани да мислиш като кралица!“

През първите седмици след абдикирането си се беше надявала да намери начин да се върне в Андор, за да бъде в помощ на Елейн. Само че колкото повече го премисляше, толкова повече се уверяваше, че трябва да остане настрана. Всеки в Андор трябваше да смята, че Мургейз е мъртва. Всяка кралица трябваше сама да си проправи пътя, а Елейн щеше да изглежда като марионетка на майка си, ако Мургейз се върнеше. Освен това Мургейз си бе създала много врагове, преди да напусне. Защо все пак бе направила такива неща? Спомените ѝ за онези времена бяха смътни, но завръщането ѝ щеше само да отвори стари рани.

Продължи да събира чашите. Може би трябваше да извърши благородния акт, тоест да се самоубие. Ако враговете на трона откриеха коя е, можеха да я използват срещу Елейн по същия начин, както щяха да го направят Белите плащове. Но засега не представляваше заплаха. Освен това бе убедена, че Елейн няма да изложи на риск сигурността на Андор дори за да спаси майка си.

Перин се сбогува с присъстващите и даде няколко разпореждания за вечерния лагер. Мургейз коленичи и почисти с кърпа пръстта от една чашка, обърнала се на пода. Ниал ѝ беше казал, че Гебрил е мъртъв и че ал-Тор държи Кемлин. Това трябваше да е подтикнало Елейн да се върне, нали? Беше ли кралица? Бяха ли я подкрепили Домовете, или ѝ се бяха опълчили заради стореното от Мургейз?

Групата съгледвачи можеше да донесе новини, за които Мургейз жадуваше. Трябваше да намери начин да присъства на всяко заседание, обсъждащо донесенията им, може би като предложи да им поднася чай. Колкото по-добра станеше в работата си като слугиня на Файле, толкова по-близо щеше да е до важните събития.

Щом Мъдрите излязоха от палатката, Мургейз зърна едного отвън. Таланвор, предан, както винаги. Висок, широкоплещест, носеше меча си окачен на кръста и очите му гледаха загрижено.

Следваше я почти неизменно след Малден и макар тя да се беше оплаквала от това просто по принцип, всъщност нямаше нищо против. След двата месеца раздяла той искаше да използва всяка възможност да бъдат заедно. Вгледаше ли се в тези красиви младежки очи, не можеше да понесе мисълта за самоубийство, дори за благото на Андор. Чувстваше се глупаво от това. Нима не бе позволила вече поривът на сърцето ѝ да ѝ донесе достатъчно неприятности?

Малден я бе променил обаче. Таланвор ѝ беше липсвал ужасно. А след това бе дошъл, макар да бе поел голям риск. Беше ѝ по-предан от самия Андор. И по някаква причина точно от това се нуждаеше Мургейз. Тръгна предпазливо към него, като крепеше осем чашки в извивката на ръката си и носеше чинийките в другата.

— Мейгдин — каза Перин, докато тя излизаше от палатката. Мургейз се поколеба и се обърна. Само Перин и жена му не се бяха оттеглили.

— Върни се тук — каза Перин. — Таланвор, ти също можеш да влезеш. Виждам как дебнеш отвън. Честно. Не че някой щеше да бръкне и да я отмъкне, докато беше в палатка, пълна с Мъдри и Айез Седай!

Мургейз повдигна вежди. Доколкото бе забелязала, Перин също вървеше след Файле почти толкова неотлъчно.

Таланвор влезе и ѝ хвърли усмивка. Взе няколко чашки от ръката ѝ и двамата застанаха пред Перин. Таланвор се поклони официално и жестът му подразни Мургейз. Все още беше член на Гвардията на кралицата — единственият верен, доколкото знаеше. Не трябваше да се кланя на това селско парвеню!

— Дадоха ми един съвет още когато се присъединихте към нас — заговори рязко Перин. — Е, мисля, че е крайно време да се вслушам в него. Напоследък вие двамата сте като младеж и девойка от различни села, въздишате един за друг в часа преди края на неделята. Крайно време е да се ожените. Бихме могли да накараме Алиандре да го направи, или аз бих могъл. Имате ли някаква традиция за спазване?

Мургейз примига от изненада. Проклета да е Лини, че беше пуснала тази муха в главата на Перин! Изпита внезапна паника, макар че Таланвор я погледна питащо.

— Идете се преоблечете в нещо по-хубаво, ако искате — каза Перин. — Съберете хората, които искате за свидетели, и се върнете тук след час. И да приключим с тази глупост.

Лицето на Мургейз пламна от гняв. Глупост? Как смее! И то по този начин! Да я отпраща така като дете, все едно, че чувствата ѝ — любовта ѝ — са просто някаква дребна досада за него?

Перин започна да навива картата, но ръката на Файле на рамото му го накара да вдигне глава и той забеляза, че заповедите му не са изпълнени.

— Е? — попита Перин.

— Не, Перин Айбара — каза Мургейз. — Няма да се върна тук след час, за да бъда омъжена.

— Но…

— Ако искате да ви се донесе чай или да се почисти палатката ви, или нещо да се опакова, тогава ме повикайте. Ако пожелаете да се изперат дрехите ви, ще се подчиня. Но аз съм ваша слугиня, Перин Айбара, а не ваш поданик. Вярна съм на кралицата на Андор. Нямате никаква власт да ми давате такава заповед.

— Аз…

— Дори самата кралица не би си позволила да поиска това! Да принудите двама души да се оженят само защото ви е омръзнал начинът, по който се гледат един друг? Като две хрътки, които искате да се сношат и после да продадете палетата?

— Не го мислех така.

— Но все пак го казахте. Освен това как можете да сте сигурен в намеренията на младежа? Говорихте ли с него, попитахте ли го, беседвахте ли с него, както един господар би постъпил при подобен проблем?

— Но, Мейгдин — каза Перин. — Той наистина държи на теб. Трябва да си разбрала как се държа, докато беше в плен. Светлина, жено, та то е очевидно!

— Сърдечните проблеми никога не са очевидни — изправи рамене и отново се почувства почти като кралица. — Ако избера да се оженя за някого, ще го направя по свое решение. Като за човек, който твърди, че не обича да командва, определено ви харесва да се разпореждате. Как може да сте сигурен, че искам обичта на този мъж? Познавате ли сърцето ми?

Таланвор до нея се вцепени. След това се поклони официално на Перин и излезе. Чувствителен беше. Е, добре, трябваше да разбере, че няма да позволи да я подмятат. Никога вече. Първо Гебрил, след това Валда, а сега и Перин Айбара? За Таланвор нямаше да е добре, ако получеше жена, омъжила се за него, защото са ѝ казали да го направи.

Мургейз изгледа Перин, който се беше изчервил, и смекчи тона си.

— Още сте неопитен в управлението, тъй че ще ви дам един съвет. Има неща, в които един господар трябва да се въвлече, но има и други, към които никога не бива да посяга. Ще научите разликата с практиката, но бъдете така добър да не настоявате за такива неща преди поне да сте се посъветвали с жена си.

След тези думи приклекна в реверанс — с чашите за чай в ръцете — и се оттегли. Не биваше да му говори така. Но пък и той не трябваше да ѝ заповядва така! Изглежда все още бе останала някаква искра в нея в края на краищата. Не се беше чувствала толкова уверена в себе си от… ами, от пристигането на Гебрил в Кемлин! Сега трябваше да намери Таланвор и да се погрижи за наранената му гордост.

Остави чашите в най-близката умивалня и тръгна из лагера да го търси. Около нея слуги и работници бързаха по задачите си. Много от бившите гай-шайн все още се държаха все едно, че са при Шайдо, кланяха се и раболепничеха на всеки, който си направеше труда да погледне към тях. Тези от Кайриен бяха най-зле. Бяха държани най-дълго, а айилците бяха много добри в даването на уроци.

Имаше, разбира се, и няколко истински айилски гай-шайн. Какъв странен обичай. Според това, което Мургейз бе успяла да разбере, някои гай-шайн бяха пленени от Шайдо и след това освободени в Малден. Но задържаха бялото, а това означаваше, че се държат като роби на собствените си роднини и приятели.

Всякакви хора можеше да бъдат разбрани. Но може би за айилците трябваше повече време, призна си тя. Например онази група Деви, които тичаха през лагера. Защо трябваше да принуждават всички да се отдръпва от пътя им? Тя изобщо нямаше да…

Поколеба се. Девите се бяха запътили право към палатката на Перин. Като че ли носеха новина.

Любопитството я завладя и тя ги последва. Девите оставиха две за охрана пред входа на палатката, но преградата против подслушване беше свалена. Мургейз заобиколи палатката, като се стараеше да изглежда все едно, че прави всичко друго, но не и да подслушва. Жегна я срам, че оставя Таланвор сам с раната му.

— Бели плащове, Перин Айбара — чу се плътният глас на Сюлин отвътре. — Голяма тяхна сила на пътя точно пред нас.