Среднощни кули

Глава 50 Избор на врагове

Елейн седеше неспокойно, с ръце в скута, заслушана в далечните гръмове. Умишлено бе избрала тронната зала вместо не толкова официалната зала за аудиенции. Днес трябваше да я видят като кралица.

Тронната зала беше внушителна с величествените си колони и пищната си украса. Златните светилници на стойки горяха в дълга двойна редица от двете страни на залата, прекъсвани само от колоните. Гвардейци в бяло и червено стояха пред тях и лъскавите им гръдни брони блестяха. Мраморните колони се допълваха от дебелата пурпурна пътека с втъкания в средата Лъв на Андор. Водеше към Елейн, с короната на Розата на главата ѝ. Роклята ѝ бе скроена традиционно, вместо да следва последната дворцова мода: широки ръкави, които се спускаха до златовезан връх под дланта.

На тази кройка съответстваше корсажът, достатъчно висок, за да е скромен, но и достатъчно отворен, за да напомня, че Елейн е жена. Все още неомъжена. Майка ѝ се бе венчала за мъж от Кайриен в началото на управлението си. Някои може би се чудеха дали и Елейн ще направи същото, за да укрепи властта си.

Отекна нов далечен гръм. Шумът от стрелбата на драконите ставаше все по-познат. Не съвсем като грохот на мълния — по-глух и по-редовен.

Елейн беше учена да скрива нервността си. Първо от наставниците си, а след това от Айез Седай. Каквото и да мислеха някои хора, Елейн Траканд можеше да владее нервите си, когато ѝ се наложеше. Държеше ръцете си в скута и езика зад зъбите си. Издаването на нервност щеше да е по-лошо от гнева.

Диелин седеше на стол близо до трона. Достолепната жена бе оставила златистата си коса да пада свободно до раменете ѝ и кротко бродираше на гергеф. Диелин твърдеше, че това я отпускало, осигурявало работа за ръцете ѝ, докато умът ѝ е зает. Майката на Елейн не присъстваше днес. Може би щеше да разсейва твърде много вниманието.

Елейн не можеше да си позволи лукса на Диелин. Трябваше да я видят, че води. За жалост „воденето“ често се изразяваше в седене на трона с поглед, вперен напред, и излъчване на решимост и самообладание, докато чака. Демонстрацията трябваше вече да е свършила, нали?

Нов гръм. Май не беше.

Чуваше тихо бъбрене откъм дневната встрани от тронната зала. Все още пребиваващите в Кемлин Върховни тронове бяха получили дворцова покана за среща с кралицата, за да обсъдят хигиенните изисквания за устроилите се на лагери извън града. Срещата щеше да се състои, щом удареше пет, но поканите бяха намекнали, че се очаква Върховните тронове да пристигнат два часа по-рано.

Смисълът на посланието трябваше да е очевиден. Днес Елейн възнамеряваше да направи нещо важно и канеше Върховните тронове рано, за да им предложи регламентирана възможност да наострят слух. Бяха ги подсигурили обилно с напитки и малки блюда с меса и плодове в дневната. Разговорът, който дочуваше, вероятно бяха догадки за това, което се канеше да им разкрие.

Само ако знаеха. Елейн почти сви юмруци. Диелин продължаваше да бродира. Цъкна недоволно с език, докато издърпваше грешен бод.

След почти непоносимо чакане драконите най-сетне престанаха да кънтят и Елейн усети, че Биргит се връща към двореца. Изпращането ѝ с групата бе най-добрият начин да разбере кога се връщат. Днес разчетът на времето трябваше да се спази изключително грижливо. Елейн вдиша и издиша, за да успокои нервите си. Ето. Биргит със сигурност вече бе в двореца.

Елейн кимна на капитан Гайбон. Време беше да се доведат пленниците.

Миг след това група гвардейци доведе трите лица в залата. Подсмърчащата Аримила все още беше пълничка, въпреки несгодите на плена. Беше по-възрастна от Елейн и беше хубава, или по-точно щеше да е, ако носеше нещо повече от дрипи. Големите ѝ кафяви очи бяха ококорени от страх. Сякаш си мислеше, че Елейн все още може да я екзекутира.

Еления се владееше много по-добре. И на нея, както и на другите, ѝ бяха свалили хубавото облекло и носеше опърпана рокля, но бе почистила лицето си и бе прибрала златистата си коса на спретнат кок. Елейн не подлагаше пленниците си на глад или насилие. Можеше да са ѝ врагове, но не бяха изменници на Андор.

Еления изгледа Елейн. Лисичето ѝ лице беше замислено и пресметливо. Знаеше ли къде бе изчезнала войската на мъжа ѝ? Тази сила бе като скрит нож, притиснат в гърба на Елейн. Никой от съгледвачите ѝ не бе успял да открие местоположението ѝ. Светлина! Проблем върху проблем.

Третата беше Неан Араун, тънка светлокожа жена, чиято черна коса бе загубила много от блясъка си по време на пленничеството. Тази изглеждаше прекършена още преди Елейн да я вземе в плен и се държеше настрана от другите две.

Трите бяха избутани до подножието на тронния подиум, а след това ги накараха да се смъкнат на колене. В коридора кайриенските благородници се връщаха шумно от демонстрацията на драконите. Щяха да мислят, че са се озовали случайно на показа на Елейн.

— Короната припознава Неан Араун, Еления Саранд и Аримила Марни — заяви високо Елейн. Това прекъсна разговорите отвън — както на андорските благородници в дневната, така и на кайриенците в коридора.

От трите само Еления дръзна да вдигне очи. Елейн срещна погледа ѝ твърда като камък и жената се изчерви и отново погледна надолу. Диелин беше оставила везмото си и наблюдаваше внимателно.

— Короната отдели много мислене за вас трите — изрече Елейн. — Вашата безразсъдна война срещу Траканд ви остави разорени, а предложенията за откуп бяха отхвърлени от вашите наследници и потомци. Собствените ви Домове ви изоставиха.

Думите ѝ отекнаха в голямата тронна зала. Жените пред нея се снишиха още повече.

— Това поставя Короната в затруднение — каза Елейн. — Вие ни безпокоите с размирното си съществуване. Навярно някои кралици щяха да ви оставят в затвора, но за мен това мирише на нерешителност. Ще изцедите ресурсите ми и ще дадете повод на някои хора да си шепнат как да ви освободят.

Залата затихна. Чуваше се само хрипливият дъх на пленничките.

— Тази Корона не е склонна към нерешителност — заяви Елейн. — На този ден Домовете Саранд, Марни и Араун са лишени от титла и имение и земята им се конфискува за Короната като възмездие за престъпленията им.

Еления ахна и вдигна очи. Аримила простена и се смъкна върху пътеката с Лъва в средата. Неан не реагира. Изглеждаше претръпнала.

От дневната мигновено се разнесе мърморене. Това бе по-лошо от екзекуция. Когато екзекутираха благородници, поне го правеха с титлите им — в известен смисъл екзекуцията беше признание на достоен противник. Титлата и земите се предаваха на наследника и Домът оцеляваше.

Но това… това бе нещо, което малко кралици щяха да дръзнат изобщо. Ако видеха в лицето на Елейн кралица, алчна да заграби земи и пари за Короната, другите благородници щяха да се обединят срещу нея. Можеше да се досети какво си говорят в съседната стая. Основите на властта ѝ бяха неустойчиви. Съюзниците ѝ, които бяха застанали на нейна страна преди обсадата и сами се бяха изправили пред възможността да бъдат екзекутирани, сега като нищо щяха да започнат да се съмняват.

Най-добре беше да продължи бързо. Елейн даде знак с ръка и гвардейците издърпаха пленничките да станат и ги отведоха встрани в залата. Дори непокорната Еления изглеждаше стъписана. По същество тази прокламация означаваше осъждане на смърт. Възможно най-скоро щяха да извършат самоубийство, вместо да се изправят пред своите Домове.

Биргит знаеше реда си. Влезе в залата, повела няколко кайриенски благородници. Бяха поканени за показа на новото андорско оръжие „в защита срещу Сянката“ и представляваха разнородна група. Най-важният сред тях беше може би Бертом Сайган, а може би Лорструм Еснан.

Бертом беше нисичък и имаше известен чар, въпреки че на Елейн не ѝ допадаше кайриенският обичай да бръснат главите си над челото. Носеше голям нож на колана си — мечовете бяха забранени в присъствието на кралицата — и изглеждаше притеснен от отношението ѝ към пленниците. И с пълно основание. Неговата братовчедка Колавер бе получила подобно наказание от Ранд, макар това да не бе засегнало целия ѝ Дом. Беше се обесила, вместо да понесе позора.

Смъртта ѝ беше издигнала Бертом и макар той да внимаваше много да не вдига публично шум срещу властта на Ранд, източниците на Елейн го бяха откроили като един от главните критици на Ранд в Кайриен.

Лорструм Еснан беше тих слаб мъж, който имаше навика да гледа изпод вежди. Като другите в групата, носеше тъмно облекло по кайриенската мода, палтото му — обшито с цветовете на неговия Дом. Беше се издигнал високо след като Ранд бе напуснал Кайриен. Неспокойните времена даваха възможност за бърз напредък. Еснан не беше бързал много да се опълчи на Ранд, но и не беше се съюзил с него. Това средно положение му даваше власт и се носеха слухове, че обмисля да завладее трона.

Освен тези двамата кайриенците тук бяха по-незначителни представители на благородническото съсловие. Айлил Риатин не беше глава на своя Дом, но след изчезването на брат ѝ — изчезване, което все повече започваше да прилича на смърт — беше придобила власт. Риатин беше могъщ Дом. Тъничката жена на средна възраст беше висока за кайриенка и носеше тъмносиня рокля с цветни ивици, с широка, оформена с телени обръчи пола кринолин. Семейството ѝ наскоро беше владяло Слънчевия трон, макар и за много кратко, и се знаеше, че е гореща поддръжничка на Елейн.

Зад по-важните особи се бяха събрали лорд и лейди Осиелин, лорд и лейди Чулиандред, лорд и лейди Хамарашли и лорд Мавабвин. Всички те разполагаха с второстепенна власт и всички — по една или друга причина — вероятно щяха да се окажат препъникамък за Елейн. Бяха истински букет от грижливо сресани коси и обръснати чела, широки рокли и богато украсени палта.

— Благородни дами и господа — заговори Елейн и назова всеки от Домовете поред. — Хареса ли ви андорската демонстрация?

— Впечатлени сме, ваше величество — отвърна дългият като върлина Лорструм и сведе изискано глава. — Тези оръжия са доста… интригуващи.

Явно опипваше за информация. Елейн благослови наум учителите си за настойчивостта им да разбере Играта на Домове.

— Всички знаем, че Последната битка бързо се приближава — каза Елейн. — Помислих, че ще е добре Кайриен да бъде осведомен за силата на своя най-голям и най-близък съюзник. В близко бъдеще ще има времена, когато ще се налага да разчитаме един на друг.

— Несъмнено, ваше величество — каза Лорструм.

— Ваше величество — Бертом пристъпи напред и скръсти ръце. — Уверявам ви, Кайриен е във възторг от силата и стабилността на Андор.

Елейн го изгледа. Подкрепата си ли ѝ предлагаше? Не, май и той опипваше, чудеше се дали Елейн ще се обяви за кандидат за Слънчевия трон. Намеренията ѝ трябваше вече да са станали очевидни — изпращането на част от Бандата в града бе очевиден ход, дори твърде очевиден за потайните кайриенци.

— Да можеше и Кайриен да има такава стабилност — подхвърли Елейн предпазливо.

Неколцина от тях кимнаха. Безспорно с надеждата, че възнамерява да предложи трона на някого от тях. Подкрепата на Андор зад някого или някоя от тях щеше да им гарантира победа. И щеше да ѝ осигури крал или кралица симпатизант.

Друга може би щеше да направи тази маневра. Не и тя. Тронът щеше да е неин.

— Взимането на трон е много деликатна работа — каза Лорструм. — Оказвало се е… опасно в миналото. Затова мнозина се колебаят.

— Наистина — отвърна Елейн. — Не завиждам на Кайриен за несигурността, която изпита през последните месеци — и ето, че дойде моментът. Тя си пое дъх. — Силата на Андор би могла да наведе някого на мисълта, че очевидно е дошло време за здрави съюзи. Всъщност тронът наскоро се сдоби с няколко имения с немалка значимост. Мисля си, че тези имения нямат управители.

Всички затихнаха. Шепотът в другата стая спря. Добре ли бяха чули? Нима Елейн предлагаше имения в Андор на чуждестранни благородници?

Тя едва прикри усмивката си. Бавно, но някои от тях започнаха да го проумяват. Лорструм се усмихна лукаво и съвсем леко ѝ кимна.

— Кайриен ѝ Андор от дълго време живеят във взаимно разбирателство — продължи Елейн все едно, че идеята току-що ѝ е хрумнала. — Наши лордове са се женили за ваши дами, ваши дами са се омъжвали за наши благородници и имаме много общи връзки на родство и любов. Струва ми се, че мъдростта на няколко кайриенски благородници би била голяма придобивка за моя двор и вероятно би ме образовала по въпросите за наследството откъм бащината ми страна.

Погледът ѝ се спря върху Лорструм. Щеше ли да захапе? Поземлените му владения в Кайриен бяха малки, а влиянието му засега бе голямо — но това можеше да се обърне. Именията, които бе отнела от трите пленнички, бяха едни от най-завидните в страната ѝ.

Трябваше да го разбере. Ако Елейн вземеше трона на Кайриен със сила, народът и благородническото съсловие щяха да въстанат срещу нея. Това отчасти бе по вина на Лорструм, доколкото подозренията ѝ бяха основателни.

Но ако дадеше земи в Андор на някои кайриенски благородници? Ако успееше да създаде многобройни връзки между двете страни? Ако докажеше, че не възнамерява да отнема титлите им — а вместо това е готова да им предложи още по-големи владения? Щеше ли това да е достатъчно, за да докаже, че няма да отнема земи от тях и да ги дава на свои хора? Щеше ли да облекчи тревогите ѝ?

Лорструм я погледна в очите и каза:

— Виждам голям потенциал за съюзи.

Бертом кимаше одобрително.

— Аз също смятам, че това би могло да се уреди — никой от тях нямаше да отстъпи земите си, разбира се. Просто се канеха да спечелят имения в Андор. Богати.

Другите се спогледаха. Лейди Осиелин и лорд Мавабвин го осъзнаха първи. Заговориха едновременно, предлагайки ѝ съюза си.

Елейн успокои притесненото си сърце и се отпусна в трона.

— Имам само още едно имение за даване — рече тя. — Но вярвам, че би могло да се подели — щеше да даде нещо и на Айлил, в знак на благоволение и за да спечели поддръжката ѝ. Сега идваше ред на втората част от маневрата. — Лейди Саранд — извика Елейн към дъното на залата.

Еления пристъпи напред в дрипите си.

— Короната не е лишена от милост — заяви Елейн. — Андор не може да ви прости за болката и страданието, които причинихте. Но други страни нямат такива спомени. Кажете ми, ако Короната ви предложи възможност за нови земи, бихте ли приели такава възможност?

— Нови земи ли, ваше величество? — попита Еления. — За кои земи говорите?

— Едно обединение между Андор и Кайриен би предложило много възможности — каза Елейн. — Може би сте чували за съюза на Короната с Геалдан. Може би сте чували за обновените наскоро земи в западните ни владения. Сега е време на големи възможности. В случай, че намеря за вас и съпруга ви място, където да основете ново седалище в Кайриен, бихте ли приели предложеното?

— Аз… определено бих го обмислила, ваше величество — отвърна с нотка надежда в гласа Еления.

Елейн се обърна към кайриенските лордове.

— За да може да се осъществи всичко това, ще е нужно да бъда упълномощена да говоря от името както на Андор, така и на Кайриен. Колко време би отнело, според вас, за да се уреди това?

— Върнете ме в отечеството ми през един от онези странни портали — отвърна Лорструм — и ми дайте един час.

— За мен ще е достатъчен само половин час, ваше величество — отсече Бертом.

— Един час — заяви Елейн и кимна. — Подгответе го добре.

— Така — каза Биргит, след като вратата към по-малката стая се затвори. — Какво в името на проклетата лява ръка на Тъмния се случи току-що?

Елейн седна. Беше подействало! Или поне изглеждаше така. Луксозно тапицираният стол беше блажено удобство след твърдия Лъвски трон. Диелин се настани вдясно от нея. Мургейз седна отляво.

— Случи се това, че моята дъщеря е гениална — каза Мургейз.

Елейн се усмихна благодарно. Биргит обаче се намръщи и тя долови объркването ѝ. Беше единствената в стаята освен тях. Трябваше да изчакат час, за да видят резултатите от плана на Елейн.

— Добре — каза Биргит. — Значи даде един куп андорска земя на кайриенски благородници.

— Като подкуп — подхвърли Диелин. Не изглеждаше толкова убедена като Мургейз. — Умна маневра, ваше величество, но опасна.

— Опасна ли? — възкликна Биргит. — Кръв и пепел, би ли обяснила някоя, моля, на идиотката тук защо подкупът е гениален или умен? Едва ли го е открила Елейн.

— Това е повече от подарък — каза Мургейз и съвсем неуместно се зае да налее чай на другите в стаята. Елейн не помнеше изобщо да е виждала майка си да налива чай. — Главното препятствие, което спираше Елейн от Кайриен, бе да не я приемат като завоевател.

— И какво? — попита Биргит.

— Затова създаде връзки между двете държави — Диелин взе чашката с тремалкингски черен от ръцете на Мургейз. — Като дава на кайриенските благородници малко земя в Андор, тя показва, че няма да ги пренебрегне или да ги лиши от имоти.

— Освен това — каза Мургейз — тя престава да е изключение. Ако вземеше трона и съответно земите, щеше да се окаже единственото лице с владения в двете страни. Сега ще е една от многото.

— Но това е опасно — повтори Диелин. — Лорструм не отстъпи заради подкупа.

— Нима? — Биргит се намръщи. — Но…

— Тя е права — каза Елейн и отпи от чая си. — Отстъпи, защото видя, че му давам в ръцете шанс и за двата трона.

Стаята затихна.

— Кръв и пепел! — изруга накрая Биргит.

Диелин кимна и каза:

— Да. Създаде си врагове, които биха могли да те свалят, Елейн. Ако стане нещо с теб, отваря се добър шанс за Лорструм или Бертом да заиграят и за двете държави.

— Разчитам на това — отвърна Елейн. — Те са двамата най-могъщи благородници в Кайриен в момента, особено след като Добрайн не се е върнал оттам, където го взе Ранд. Докато те поддържат активно идеята за общ монарх, имаме сериозен шанс за това.

— Ще я поддържат само защото виждат шанс за себе си за двата трона! — настоя Диелин.

— По-добре е да избереш враговете си, отколкото да стоиш в неведение — каза Елейн. — Съществено ограничих съперниците си. Те видяха драконите и това ги направи завистливи. След това им предложих шанса не само да получат достъп до тези оръжия, но и да удвоят богатството си. И освен това посях семето на надеждата, че един ден някой от тях може да бъде провъзгласен за крал.

— Тъй че ще се опитат да те убият — изсумтя Биргит.

— Може би. Или може би ще се опитат да подронят властта ми. Но не скоро — след около десет години, предполагам. Да ударят сега би означавало държавите да се разделят отново. Не, първо ще се установят и ще се порадват на богатството си. Едва след като се уверят, че нещата са сигурни — и че съм станала небрежна, — ще се задействат. За щастие са двама и това ще ми позволи да ги разигравам един против друг. А засега сме спечелили двама твърди съюзници — мъже, които силно искат борбата ми за Слънчевия трон да успее. Ще ми връчат короната без колебание.

— А пленничките? — попита Диелин. — Еления и другите две? Наистина ли възнамеряваш да им намериш земя?

— Да — отвърна Елейн. — Това, което направих за тях, всъщност е много голяма добрина. Короната ще приеме дълговете им, а след това ще им предложи ново начало в Кайриен, ако всичко това се получи. Ще е добре андорски благородници да имат владения там, макар че може би ще трябва да им дам извън собствените си владения в Кайриен.

— Ще се окажеш обкръжена от врагове — каза Биргит и поклати глава.

— Както обикновено — отвърна Елейн. — За щастие си имам теб да ме пазиш, нали?

Усмихна се на Стражника си, но знаеше, че Биргит усеща нервността ѝ. Това едночасово чакане щеше да е дълго.