Тайната на имението

Глава единадесета Пристига старши инспектор Батъл

Лорд Кейтърам толкова не изгаряше от желание Джордж да се допитва до него, че цяла сутрин обикаля имението си. Единствено усещането за глад го върна в дома. Пък и той съобрази, че най-лошото сигурно вече е минало. Тихо се промъкна в замъка през малка странична врата. Оттам се шмугна бързо в убежището си. Беше му приятно, че е успял да влезе незабелязано, но се оказа, че греши. Наблюдателният Тредуел не пропускаше нищо. След малко се появи на вратата.

— Моля да ме извините, милорд…

— Какво има, Тредуел?

— Милорд, мистър Ломакс ви очаква в библиотеката. Помоли да ви предам веднага щом ви видя.

По този начин Тредуел деликатно намекна, че Кейтърам може сам да реши кога е бил видян. Лордът въздъхна и стана.

— Рано или късно ще се наложи да разговарям с него. В библиотеката е, казваш?

— Да, милорд.

Кейтърам пак изпъшка, прекоси просторния дом на своите прадеди и стигна вратата на библиотеката. Беше заключена. Докато натискаше бравата, някой отключи отвътре. Вратата се пооткрехна и през процепа лордът забеляза лицето на Джордж Ломакс, върху което се четеше подозрение.

Изражението му веднага се измени.

— А, Кейтърам, ти ли си? Влизай. Тъкмо се чудехме къде ли си се дянал.

Лордът смотолеви нещо за задълженията си като стопанин и влезе. Вътре имаше още двама души. Единият беше полковник Мелроуз, директор на полицията. Другият бе здраво скроен мъж на средна възраст с безлико лице, на което не бе изписано нищо.

— Старши инспектор Батъл пристигна преди половин час — поясни Джордж. — Вече разговаря с инспектор Баджуърти и доктор Картрайт. Иска да поговори и с нас.

Лорд Кейтърам поздрави Мелроуз и се запозна със старши инспектор Батъл, след което всички седнаха.

— Едва ли е необходимо да ви казвам, Батъл — рече Джордж, — че в този случай трябва да проявим максимална дискретност.

Старши инспекторът кимна безцеремонно, което допадна на Кейтърам.

— Разбирам ви, мистър Ломакс. Но пред нас не бива да премълчавате нищо. Доколкото разбрах, покойникът се е казвал княз Станислав. Или поне е бил представен с това име във вашия дом. Това истинското му име ли е?

— Не.

— А как всъщност се казва?

— Княз Михаил Херцословашки.

Очите на Батъл съвсем лекичко се разшириха. Други промени в изражението му нямаше.

— Ако позволите, ще задам един въпрос. Каква беше целта на неговото посещение? Просто светска визита ли беше?

— Не само. Имаше и друга цел, Батъл. Разбира се, всичко това трябва да си остане между нас.

— Да, да, мистър Ломакс.

— Полковник Мелроуз?

— Естествено.

— В такъв случай ще ви я съобщя. Княз Михаил дойде тук с единствената цел да разговаря с мистър Хърман Айзъкстейн. Трябваше да договорят отпускането на заем при определени условия.

— Какви?

— Не знам подробностите. Всъщност те не бяха и уточнени. По начало обаче според замисъла на срещата княз Михаил трябваше да поеме ангажимента, в случай че заеме престола, да предостави концесии за търсене и добив на нефт на някои компании, препоръчани от мистър Айзъкстейн. Британското правителство имаше готовност да подкрепи претенциите на княз Михаил за престола предвид ясно изразените му симпатии към Англия.

— Добре — рече старши инспектор Батъл. — Едва ли е нужно да научавам повече подробности. Княз Михаил се е нуждаел от пари, мистър Айзъкстейн — от нефт, а британското правителство е било готово да им кумува. Само един въпрос — някой друг домогвал ли се е до тези концесии?

— Подразбрах, че група американски финансисти са търсели контакти с Негово Височество.

— И е била пренебрегната, така ли?

Джордж обаче отказа да даде конкретен отговор.

— Повтарям, убежденията на княз Михаил бяха изцяло пробритански.

Старши инспектор Батъл не настоя.

— Лорд Кейтърам, ако съм разбрал добре, вчера се е случило следното: вие сте посрещнали княз Михаил в града и сте дошли тук заедно с него, князът е бил придружен от своя камердинер, херцословак на име Борис Анчуков, но неговият флигеладютант, капитан Андраши, е останал в Лондон. При пристигането си князът е заявил, че е много уморен, и се е оттеглил в покоите, предназначени за него. Там са му поднесли и вечерята и през това време той не се е срещнал с никого от другите гости. Така ли е?

— Точно така.

— Тази сутрин някъде към 7,45 една прислужница е открила тялото му. Доктор Картрайт е направил оглед на трупа и е установил, че смъртта е причинена от куршум, изстрелян от револвер. Не е бил открит никакъв револвер и никой в дома, изглежда, не е чул изстрела. От друга страна, при падането се е разбил ръчният часовник на жертвата и от застиналите му стрелки излиза, че престъплението е било извършено точно в дванайсет без петнайсет. Снощи в колко часа си легнахте?

— Легнахме си рано. Партито не потръгна, старши инспекторе. Трябва да сме се прибрали по стаите някъде около десет и половина.

— Благодаря ви. А сега, лорд Кейтърам, ми опишете всички хора, настанени в дома.

— Извинете, но останах с чувството, че убиецът е бил външен човек.

Старши инспектор Батъл се усмихна.

— Предполагам, че сте прав, така е. Нужно ми е обаче да знам кой е бил в дома. Разбирате, че това е обичайната процедура.

— Така. В замъка бяха княз Михаил и неговият камердинер. Както и мистър Хърман Айзъкстейн. За тях вече знаете. Освен това тук беше и мистър Евърсли…

— Работи в моя отдел — вметна снизходително Джордж.

— И е знаел истинската причина за гостуването на княза?

— Не бих казал — отвърна важно Джордж. — Безспорно се е досетил, че има нещо, но не прецених за необходимо да го посвещавам изцяло в начинанието.

— Ясно. Бихте ли продължили, лорд Кейтърам?

— Тук бе и мистър Хайръм Фиш.

— Кой е мистър Хайръм Фиш?

— Американец. Дойде с препоръчително писмо от мистър Лушиъс Гот. Нали сте чували за Лушиъс Гот?

Старши инспектор Батъл се усмихна — кой не бе чувал за мултимилионера Лушиъс Гот?

— Той гореше от желание да види моята колекция от първи издания. Колекцията на мистър Гот няма равна на себе си, но и аз разполагам с някои и други ценни неща. Мистър Фиш бе много ентусиазиран. Ломакс ме посъветва да докарам за уикенда още един-двама души, за да изглежда всичко по-естествено, така че си позволих да поканя мистър Фиш. Сред гостите други мъже няма. Колкото до дамите, дойде единствено мисис Ревъл. Сигурно е взела камериерката си или някоя прислужница. Освен това в замъка бяха дъщеря ми, децата, техните бавачки и гувернантки и цялата прислуга.

Лорд Кейтърам спря и си пое дъх.

— Благодаря ви — рече детективът, — такава е обичайната процедура в подобни случаи и трябваше да я спазя.

— Надявам се — започна тежко Джордж, — няма съмнения, че убиецът е влязъл през прозореца.

Батъл помълча, преди да отговори бавно.

— Имаше стъпки, водещи към прозореца, и стъпки в обратната посока. Снощи в 11,40 часа край парка е спряла кола. В дванайсет един младеж е пристигнал с кола в странноприемница „Веселите играчи на крикет“ и е наел стая. Оставил е обувките си пред вратата, за да бъдат почистени. Били са влажни и окаляни, сякаш е прекосявал високата трева на парка.

Джордж се наведе, заинтригуван.

— Не може ли обувките да се сравнят с отпечатъците от стъпки?

— Вече бе направено.

— Е?

— Съвпадат.

— Ясно! — извика Джордж. — Открихме убиеца. Този младеж — как всъщност се казва?

— В странноприемницата се е регистрирал като Антъни Кейд.

— Трябва незабавно да издирите и арестувате този Антъни Кейд.

— Не е необходимо да бъде издирван — рече старши инспектор Батъл.

— Защо?

— Защото още си е в странноприемницата.

— Какво?

— Любопитно, нали?

Полковник Мелроуз го погледна изпитателно.

— Какво искаш да кажеш, Батъл? Хайде, изплюй камъчето!

— Казвам просто, че е любопитно. Той би трябвало да побегне и да се укрие, но нито бяга, нито се укрива. Напротив, стои си мирно и ни дава възможност да съпоставяме обувките му с отпечатъците от стъпки.

— А ти какво мислиш?

— Там е работата, че не знам какво да мисля. Много неприятно състояние на ума.

— Смяташ ли… — започна полковник Мелроуз, но спря по средата на изречението, защото чу леко почукване на вратата.

Джордж се изправи и отиде при нея. Тредуел, вътрешно унизен, че му се налага да чука на вратите по такъв недостоен начин, застана пред тях в цялото си величие. Обърна се към господаря си:

— Моля да ме извините, милорд, но някакъв господин желае да ви види по важен и спешен въпрос. Доколкото разбрах, имало връзка с тазсутрешната трагедия.

— Как се казва? — попита ненадейно Батъл.

— Казва се Антъни Кейд, сър. Поясни ми обаче, че това име няма да говори нищо на никого.

Изглежда, че името обаче говореше нещо на четиримата мъже. И четиримата по различен начин дадоха израз на удивлението си.

Лорд Кейтърам се изкашля.

— Наистина започва да става забавно. Кажи му да влезе, Тредуел. Да дойде веднага.