Тайната на имението

Глава двадесет и девета Още разяснения

— Според мен ни дължите едно обяснение, мистър Кейд — рече малко по-късно, Хърман Айзъкстейн.

— Нямам какво да ви обяснявам — отвърна скромно Антъни. — Отидох в Дувър, а Фиш ме проследил, защото решил, че именно аз съм крал Виктор. Там открихме един отвлечен чужденец и веднага след като го изслушахме, ни стана ясно всичко. Както виждате, бил е използван същият номер. Отвличат някого и вместо него пристига друг, в случая крал Виктор. Оказа се обаче, че Батъл през цялото време се е съмнявал във френския си колега и затова е поискал да му пратят от Париж отпечатъците от пръстите му и друга информация, с която да установи неговата самоличност.

— Ясно — каза баронът. — Отпечатъците от пръстите и мерките по скалата на Бартийон, за които говореше този мошеник.

— Постъпи умно — каза Антъни. — Толкова се възхитих от съобразителността му, че се почувствах длъжен да играя по неговия сценарий. Пък и когато споменах за поредиците, фалшивият Лъомоан страшно се заинтригува. Веднага се опита да предаде информацията на своята съучастничка, като същевременно ни държи всички в стаята. Пликът, който изпрати, бе адресиран до мадмоазел Брюн. Каза на Тредуел да го предаде веднага и лакеят отиде горе в занималнята. След това Лъомоан ме обвини, че съм крал Виктор, за да отклони вниманието и никой да не излезе от стаята. Навярно се е възгордял много, че когато отидем в библиотеката да търсим диаманта, него вече няма да го има там.

Джордж се изкашля.

— Длъжен съм да заявя, мистър Кейд — каза той надуто, — че намирам вашето поведение за крайно осъдително. И при най-малката пукнатина в плана ви едно от нашите национални достояния безвъзвратно щеше да изчезне. Поведението ви, мистър Кейд, наистина бе безотговорно.

— Дано, мистър Ломакс — чу се провлаченият глас на Фиш, — не сте възприели сериозно тази малка шега. Историческият диамант никога не е бил зад книгите в библиотеката.

— Така ли?

— Така.

— Видите ли — заобяснява Антъни, — предметите, оставени от граф Стилптич, символизират роза. Хрумна ми в понеделник сутринта и аз веднага отидох в розовата градина. Оказа се, че за същото се е досетил и мистър Фиш. Ако застанете с гръб към слънчевия часовник и направите седем крачки напред, сетне осем наляво и накрая три надясно, стигате до храст с червени рози сорт „Ричмънд“. Замъкът е бил обърнат наопаки, но никой не се е сетил да копае в градината. Предлагам утре сутрин да я поразровим.

— Значи тази история с книгите в библиотеката…

— Измислих я, за да заложа капан на дамата. Фиш застана на пост на терасата и изсвири, когато настъпи подходящият психологически момент. Освен това ние с Фиш се намесихме в къщата в Дувър и попречихме на „Другарите на Червената ръка“ да се свържат с фалшивия Лъомоан. Той им нареди да се махнат от там и му бе съобщено, че това е сторено. Именно заради това си позволи да ме „разобличи“ пред вас.

— Браво! — рече весело лорд Кейтърам. — Всичко приключва щастливо.

— С изключение на едно — каза Айзъкстейн.

— Какво?

Великият финансист погледна строго Антъни.

— Защо ме извикахте тук? Просто за да присъствам като почетен зрител ли?

Антъни поклати глава.

— Не, мистър Айзъкстейн. Знам, че сте много зает човек, за когото всеки миг е ценен. Спомняте ли си за какво дойдохте тук първия път?

— За да договоря отпускането на един заем.

— С кого?

— С княз Михаил Херцословашки.

— Точно така. Княз Михаил е мъртъв. Съгласен ли сте да предоставите същия заем при същите условия на неговия братовчед Николай?

— В състояние ли сте да го откриете? Мислех, че е загинал в Конго.

— Наистина загина. Убих го аз. Не, не ме разбирайте буквално. Не съм убиец. Когато казвам, че съм го убил, имам предвид, че съм пуснал слуха за неговата смърт. Обещах ви княз, мистър Айзъкстейн. Аз ще свърша ли работа?

— Вие ли?

— Да. Аз съм въпросният княз. Николай Сергей Александър Фердинанд Оболович. Това име ми се стори прекалено дълго за начина на живот, който бях решил да водя, и затова напуснах Конго като Антъни Кейд.

Капитан Андраши подскочи.

— Но това е невероятно… Наистина невероятно… Какво говорите, сър!

— Мога да ви предоставя множество доказателства — рече тихо Антъни. — Струва ми се, ще успея да убедя барона още сега.

Баронът го спря с ръка.

— С доказателствата ще се запозная, да. Макар и да не ми са нужни. Достатъчна за мен е вашата дума. Освен това на своята майка англичанка много приличате. От самото начало си казах, че този младеж по бащина или майчина линия от знатно потекло е.

— Винаги сте вярвали на думата ми, бароне — каза Антъни. — Уверявам ви, че в бъдеще няма да го забравя.

След това погледна старши инспектор Батъл, който през цялото време не бе показал никакво вълнение.

— Давате си сметка — рече му Антъни, — че моето положение бе изключително деликатно. Измежду всички присъстващи тъкмо аз имах причина княз Михаил да бъде премахнат, тъй като след него аз щях да наследя престола. През цялото време се страхувах ужасно от Батъл. Все ми се струваше, че ме подозира, но не предприема нищо, понеже не открива подбуди.

— И за миг не съм допускал, че сте го застреляли вие, сър — възрази старши инспектор Батъл. — Усещаме ги тези неща. Знаех обаче, че се боите от нещо, и това ме озадачаваше. Нека ви призная обаче, че ако бях разбрал кой сте, сигурно щях да ви арестувам.

— Добре, че го запазих в тайна от вас. Иначе успяхте да измъкнете всичко от мен. Чудесно се справяте с работата си, Батъл. Винаги ще си мисля за Скотланд Ярд с уважение.

— Много изненадващо — промърмори Джордж. — Това е най-странната история, която съм чувал. Просто не мога да повярвам. Бароне, вие напълно сигурен ли сте, че…

— Драги ми мистър Ломакс — рече Антъни, с метални нотки в гласа, — нямам никакво намерение да искам от британското външно министерство да подкрепи моите претенции, без да съм му предоставил като доказателство убедителни документи. Предлагам да обсъдим с барона и мистър Айзъкстейн условията на заема. Баронът се изправи и тракна с токове.

— Най-щастливият ден в живота ми, сър, ще бъде, когато ви видя коронясан за крал на Херцословакия.

— Между другото, бароне — рече уж разсеяно Антъни, улавяйки го за ръката, — забравих да ви кажа. Женен съм.

Баронът отстъпи две крачки. Погледна го с изумление.

— Знаех си, че ще има нещо! — рече тъжно той. — Боже милостиви! Оженил се е в Африка за черна жена!

— Хайде, хайде — засмя се Антъни. — Не е чак толкова страшно. — Бяла е, съвсем бяла, Бог да я благослови!

— Чудесно. Почтена морганатическа връзка с лекота ще уредим.

— И дума да не става! Съпругата ми ще бъде кралица. Не клатете глава! Напълно отговаря на изискванията. Дъщеря е на пер на Англия с родословие от времето на Вилхелм Завоевателя. Днес отново стана модно кралските особи да се женят за аристократки. Освен това, познава и Херцословакия.

— Боже мой! — възкликна Джордж Ломакс, отказвайки се напълно от премерените си приказки. — Да не е Вирджиния Ревъл?

— Да — потвърди Антъни. — За нея става дума.

— Драги ми приятелю — рече лорд Кейтърам, — сър, де… честито! — Тя наистина е очарователно създание.

— Благодаря ви, лорд Кейтърам — отвърна Антъни.

— Тя дори е нещо повече от това.

Айзъкстейн обаче продължи да го наблюдава с любопитство.

— Моля Ваше Височество да ме извини — каза той, — но кога сключихте брак?

Антъни се усмихна.

— Всъщност оженихме се тази сутрин.