Тайната на имението

Глава двадесет и осма Крал Виктор

— Заподозрях я от самото начало — обясни Антъни. — В нощта на убийството лампата в нейната стая бе запалена. После обаче се разколебах. Отидох да получа сведения за нея в Бретан и се върнах с информацията, че тя е тази, за която се представя. Оказах се голям глупак. Тъй като графиня Дьо Бретьой бе имала гувернантка на име мадмоазел Брюн и се изказа много ласкаво за нея, не съобразих, че е напълно възможно истинската мадмоазел Брюн да е била отвлечена на път за новата си месторабота и на нейно място да се е явило друго лице. След това прехвърлих подозренията си върху мистър Фиш. Разбрах, че отново греша, едва след като той ме проследи до Дувър, където си изяснихме нещата. Щом разбрах, че той работи в службата на Пинкертън и издирва крал Виктор, съмненията ми се насочиха отново към първия заподозрян. Най-много ме смути, това, че мисис Ревъл определено бе разпознала тази жена. После се сетих, че тя го направи едва след като й казах, че тази жена е била гувернантка при графиня Дьо Бретьой. Старши инспектор Батъл ще потвърди, че имаше план на всяка цена да се предотврати идването на мисис Ревъл в Чимнис, като за целта бе използван ни повече, ни по-малко един труп. Макар и убийството очевидно да бе извършено от „Другарите на Червената ръка“, решили да изпълнят смъртната присъда на поредния предател, целият мизансцен и по-точно липсата на обичайния знак на другарите ме наведоха на мисълта, че тази инсценировка е дело на по-съобразителен разум. В началото отсъдих, че има някаква връзка с Херцословакия. Мисис Ревъл бе единствената гостенка на замъка, живяла в страната. Първоначално подозирах, че някой се опитва да се представи за княз Михаил, но впоследствие се оказа, че греша. Нещата започнаха да се проясняват в съзнанието ми едва след като съобразих, че е възможно измамницата да е мадмоазел Брюн, и свързах това си съмнение с факта, че лицето й е познато на мисис Ревъл. Явно, е било много важно тя да не бъде разпозната, а единственият, който е могъл да го стори, е била мисис Ревъл.

— Но коя всъщност е тази жена? — попита лорд Кейтърам. — Мисис Ревъл от Херцословакия ли я познава?

— Баронът ще ни обясни най-добре — каза Антъни.

— Кой? Аз ли? — попита удивено баронът и погледна неподвижното тяло.

— Огледайте я добре — подкани Антъни. — Не се заблуждавайте от грима. Не забравяйте, че някога е била актриса.

Баронът отново я погледна. Изведнъж изтръпна.

— Боже мой! — изпъшка той. — Не може да бъде?

— Кое? — попита Джордж. — Коя е тази жена? Познавате ли я, бароне?

— Не, наистина е невъзможно — продължи да мърмори нервно баронът. — Та тя беше убита. И двамата бяха убити. На стъпалата на двореца. Тялото й беше открито.

— Откритото тяло е било осакатено до неузнаваемост — напомни му Антъни. — Всички ви е изиграла. След това е заминала за Америка и там дълги години се е спотаявала, изпълнена със смъртен ужас от „Другарите на Червената ръка“. Нали именно те организираха революцията и да се изразя образно, открай време са държали тази жена на мушка. Щом крал Виктор е излязъл от затвора, са се свързали с него и са решили заедно да приберат укрития диамант. Когато онази вечер жената го е търсила, внезапно се е натъкнала на княз Михаил, който я е познал. Ако изключим тази случайна среща, е нямала причина да се опасява, че ще го види в замъка. Гостите с кралско потекло не общуват с гувернантките на домакините, пък и тя винаги е могла да се прибере в стаята си, под предлог, че страда от мигрена, както всъщност и направи в деня, когато пристигна баронът. Ала съвсем неочаквано се е сблъскала лице в лице с княз Михаил. Пред опасността да бъде разобличена го е застреляла. Пак тя е сложила пистолета в куфара на мистър Айзъкстейн, за да ни заблуди, и е върнала писмата.

Лъомоан направи крачка напред.

— Според вас тази нощ е търсила диаманта. Не допускате ли, че е смятала да се срещне и със своя съучастник, крал Виктор, който е трябвало да дойде в замъка?

Антъни въздъхна.

— Пак ли с това, драги ми Лъомоан! Много упорит сте. Защо не искате да повярвате, че разполагам с много силен коз?

Джордж, чийто ум работеше бавно, се включи в разговора.

— Още не разбирам нищо. Коя е тази дама, бароне? Вие май я познавате.

Баронът обаче стоеше като вкаменен.

— Грешите, мистър Ломакс. Никога до сега не съм виждал тази дама.

— Но…

Джордж го погледна смаяно.

Баронът го отведе в ъгъла и му зашепна нещо на ухото. Антъни започна да наблюдава развеселен как лицето на Джордж постепенно придобива морав цвят, как очите му изпъкват и да се появяват всички признаци на инсулт. Дочу и откъслечни реплики на Джордж.

— Да, да, разбирам… Не ще и дума… Разбирам сложността… Пълна дискретност…

— Добре де! — Лъомоан удари с пестник по масата. — Всичко това не ме интересува. Убийството на княз Михаил не е моя грижа. Нужен ми е крал Виктор!

Антъни възпитано поклати глава.

— Съчувствам ви, Лъомоан. Наистина сте много способен човек. Този път обаче ще изгубите играта. Ей сега ще извадя най-силния си коз.

Прекоси стаята и натисна звънеца. Дойде Тредуел.

— Тредуел, пристигнах заедно с един господин.

— Да, сър. С един чужденец.

— Помолете го, ако обичате, да дойде веднага при нас?

— Разбира се, сър.

Тредуел излезе.

— Сега ще се яви въпросният коз — каза Антъни. — Тайнственият мосю Хикс. Кой ли е той? Някой ще се опита ли да отгатне?

— Аз — обади се Хърман Айзъкстейн. — След сутрешните ви намеци и тайнственото ви поведение тази вечер смятам, че знам кой е. Успели сте по някакъв начин да доведете княз Николай Херцословашки.

— И вие ли мислите така, бароне?

— Да. Освен ако сте докарали друг измамник. Но не ми се вярва. Най-почтен бяхте при досегашните ни сделки.

— Благодаря, бароне. Няма да забравя вашите думи. Значи всички сте на едно мнение?

Антъни огледа лицата на насъбралите се, върху които се четеше очакване. Не срещна погледа единствено на Лъомоан, който мрачно бе вперил очи в масата.

Чувствителният слух на Антъни пръв долови стъпките, отекнали откъм антрето.

— И все пак ще ви кажа — започна той със странна усмивка, — че всички вие грешите!

Бързо отиде до вратата и я отвори.

На прага й бе застанал човек с добре подстригана черна брадичка, очила и донякъде контешки вид, нарушен единствено от бинтованата му глава.

— Разрешете да ви представя истинския мосю Лъомоан от френските служби за сигурност.

Чу се как някой хукна, след което иззад прозореца се разнесе спокойният глас на мистър Хайръм Фиш.

— Не оттук, мой човек, не оттук! Цял следобед стърча, за да ти попреча да офейкаш. Ето, виж, насочил съм към теб револвера. Дойдох да те заловя и те спипах. Хич не си поплюваш!