Тайната на имението

Глава двадесет и шеста Тринадесети октомври

В десет часа сутринта в сряда, тринайсети октомври, Антъни Кейд влезе в хотел „Харидж“ и потърси барон Лолопретжизил, наел там апартамент.

След отреденото по протокол време бе отведен във въпросния апартамент. Баронът стоеше до камината достолепно, макар и малко сковано. Същата поза бе заел и дребният капитан Андраши, само дето видът му излъчваше и известна враждебност.

Последваха обичайните поклони, изтраквания с токове и други формалности, предвидени от етикета. Антъни вече бе усвоил тези условности.

— Извинете, бароне, че ви търся толкова рано — поде той, като остави шапката и бастуна си върху масата. — Всъщност съм дошъл да ви направя малко делово предложение.

— Виж ти! — възкликна баронът.

Капитан Андраши, така и непреодолял първоначалното си недоверие към Антъни, го изгледа с подозрение.

— Както ви е известно — продължи Антъни, — бизнесът е основан върху добре известните правила на търсенето и предлагането. На човек му трябва нещо, което притежава друг. В крайна сметка въпросът опира до цената.

Баронът го изгледа внимателно, но не каза нищо.

— Един херцословашки благородник и един британски джентълмен би трябвало лесно да се разберат — бързо изрече Антъни.

Леко поруменя, когато каза тези думи, тъй като на един англичанин не му е лесно да ги произнесе. От предишните си разговори с барона бе останал обаче с впечатлението, че той е много възприемчив към подобни изрази. Номерът мина и този път.

— Така е — съгласи се баронът, подкрепяйки думите си с кимане.

Дори Андраши се отърси от своята вцепененост и също кимна.

— Добре тогава — каза Антъни. — Ще говоря без заобикалки…

— Какво? — прекъсна го баронът. — Какво означава „без заобикалки“? Не разбирам.

— Просто се изразих образно, бароне. Сега ще ви го обясня на обикновен английски. На вас ви трябва стока, аз я притежавам. Корабът ви е изправен, но му липсва знаме. Като казвам „кораб“, имам предвид Лоялистката партия на Херцословакия. Понастоящем ви липсва основният елемент във вашата политическа програма. Липсва ви княз. Да предположим, нека само предположим, че мога да ви осигуря княз…

Баронът се ококори.

— Изобщо не ви разбирам — заяви той.

— Сър! — викна капитан Андраши, и засука яростно мустаци. — Вие ни обиждате!

— Ни най-малко — отхвърли обвинението Антъни. — Опитвам се да ви бъда полезен. Говорим за търсене и предлагане, нали вече ви казах. Става дума за съвсем почтена сделка. Князът ще е истински, с фирмена марка и всичко, както му е редът. Ако се спогодим, ще видите, че ви предлагам истинска стока.

— Никак, ама никак не ви разбирам — повтори баронът.

— Всъщност засега е без значение — каза любезно Антъни. — За мен важното бе да започнете да свиквате с тази мисъл. Нека се изразя малко по-грубо — държа един коз в ръката си. Вие искате княз. При определени условия съм готов да ви го осигуря.

Баронът и Андраши продължаваха да го гледат учудено. Антъни взе шапката и бастуна си и се запъти към вратата.

— Помислете върху моето предложение, бароне. Има още нещо. Тази вечер трябва да дойдете в Чимнис. Заедно с капитан Андраши. Там ще стават много интересни неща. Да се договорим ли за час и място? Например да се видим в девет часа в заседателната зала? Благодаря ви, господа. Мога ли да разчитам на вашето присъствие?

Баронът направи крачка напред и погледна Антъни в лицето.

— Мистър Кейд — заяви не без достолепие. — Дано не сте решили с мен да се подиграете.

Антъни издържа на погледа му.

— Бароне — каза му с леко изменен глас, — уверявам ви, в края на тази вечер вие пръв ще се съгласите, че думите ми са били съвсем сериозни.

Поклони се на двамата и излезе от стаята.

После отиде в Сити и изпрати визитната си картичка на мистър Хърман Айзъкстейн.

След като почака малко бе, приет от елегантно облечен дребосък с бледо лице, подкупващи маниери и военно звание.

— Искали сте да видите мистър Айзъкстейн — попита той. — Тази сутрин ще бъде ужасно зает. Ще участва в заседания на управителни съвети, а има и други ангажименти. Мога ли да ви бъда полезен с нещо?

— Трябва да разговарям лично с него — каза Антъни и добави сякаш между другото: — Идвам от Чимнис.

Младежът бе донякъде впечатлен от споменаването на Чимнис.

— А, така ли! Е, ще се опитам да уредя нещо.

— Кажете му, че въпросът е важен — натърти Антъни.

— Да не би да е послание от лорд Кейтърам? — предположи младият човек.

— Нещо от този род — рече Антъни. — Налага се незабавно да разговарям с мистър Айзъкстейн.

След две минути бе въведен в разкошен кабинет, където бе смаян най-много от огромните кожени кресла. Айзъкстейн се изправи да го посрещне.

— Извинете за внезапното посещение — каза Антъни. — Знам, че сте страшно зает, и няма да ви отнемам излишно време. Искам просто да ви направя едно делово предложение.

Айзъкстейн внимателно го изгледа с големите си черни очи.

— Пура? — предложи съвсем неочаквано и му поднесе разтворената кутия.

— Благодаря — отвърна Антъни. — С удоволствие. Става дума за херцославашкия въпрос — продължи Антъни, докато палеше пурата. Забеляза как неподвижният поглед на събеседника му трепна. — Убийството на княз Михаил обърка цялата работа.

Айзъкстейн вдигна едната си вежда.

— Да — каза и извърна очи към тавана.

— Петрол — рече Антъни, гледайки замислено полираната повърхност на бюрото. — Хубаво нещо е петролът.

Усети, че е събудил любопитството на финансиста.

— Мистър Кейд, имате ли нещо против да говорим по същество?

— Ни най-малко. Ако някоя друга компания сложи ръка на концесиите, едва ли ще ви стане особено приятно. Познах ли?

— Какво предлагате? — попита финансистът, гледайки го от упор.

— Предлагам подходящ претендент за престола. Човек с изцяло пробритански настроения.

— Къде го открихте?

— Това е моя тайна.

Айзъкстейн отговори на това малко предизвикателство с лека усмивка. От погледа му личеше, че е нащрек.

— Истински претендент? Да не е някакъв самозванец?

— Съвсем истински.

— Сериозно ли говорите?

— Да.

— Добре, вярвам ви.

— Май не е необходимо човек дълго да ви убеждава? — попита Антъни, като го погледна с любопитство.

Хърман Айзъкстейн се усмихна.

— Нямаше да съм постигнал всичко това, ако не различавах истината от лъжата — отговори той простичко. — Какви са вашите условия?

— Същият заем, който сте предложили на княз Михаил. При същите условия.

— А за себе си какво ще искате?

— Засега нищо, освен да дойдете довечера в Чимнис.

— Не — отсече Айзъкстейн след известно колебание. — Няма да мога.

— Защо?

— Канен съм на вечеря. На много важна вечеря.

— Боя се, че ще трябва да я отмените. Във ваш интерес е.

— Какво искате да кажете?

Антъни мълча цяла минута, преди да му отговори бавно:

— Знаете ли, че откриха револвера, с който е бил убит княз Михаил? И знаете ли къде? Във вашия куфар.

— Какво?

Айзъкстейн почти подскочи от креслото. На лицето му се изписа ужас.

— Какво казвате? Накъде биете?

— Сега ще ви обясня.

Антъни описа най-подробно и добросъвестно обстоятелствата, при които е бил намерен револверът. По време на разказа лицето на Айзъкстейн посивя от ужас.

— Но това е нагласено! — извика той, след като Антъни приключи. — Никога не съм го слагал в багажа си. Не знам нищо за никакъв револвер! Това е провокация!

— Не се вълнувайте — успокои го Антъни. — Ако е така, няма да ви бъде трудно да го докажете.

— Да го доказвам ли? Че как мога да го докажа?

— На ваше място — рече тихичко Антъни — довечера щях да дойда в Чимнис.

Айзъкстейн го изгледа подозрително.

— Съветвате ме да направя това, така ли?

Антъни се приведе и му прошепна нещо. Финансистът го погледна изумено.

— Значи…

— Елате и сам ще се убедите — каза Антъни.