Тайната на имението

Глава тридесет и първа Заключителни щрихи

Място на действието — Чимнис. Единайсет маса сутринта. Четвъртък.

Полицаят Джонсън е свалил шинела си и копае.

В цялата сцена има нещо, което напомня на погребение. Близките и роднините са се събрали около гроба, където се труди Джонсън.

Джордж Ломакс има осанката на човек, който е най-облагодетелстван от завещанието на покойника. Старши инспектор Батъл гледа невъзмутимо, но все пак изглежда доволен от това, че погребалният ритуал се изпълнява както трябва. Нали става дума именно за неговата репутация на погребален агент. Лорд Кейтърам изглежда едновременно стъписан и впечатлен от тържествената обстановка. Така впрочем изглеждат всички англичани по време на религиозни церемонии.

Мистър Фиш някак не се вписва напълно в картината. Не изглежда достатъчно натъжен.

Джонсън изведнъж се изправя. Въздухът се изпълва с напрежение.

— Стига, приятелю — казва мистър Фиш.

Човек веднага разбира, че той всъщност е семейният лекар.

Джонсън се оттегля. Фиш тържествено се навежда над изкопа. Хирургът е готов да оперира.

Измъква от пръстта малък пакет, обвит с брезент. Заема церемониална стойка и почтително го предава в ръцете на старши инспектор Батъл. Той от своя страна го връчва на Джордж Ломакс. Етикетът е спазен.

Джордж Ломакс маха опаковката, която е от няколко пласта. Известно време държи нещо в дланта си, сетне отново го опакова бързо.

Изкашля се.

— В този тържествен момент… — започва с интонацията на опитен оратор.

Лорд Кейтърам панически се оттегля. На терасата среща дъщеря си.

— Бъндъл, тая твоя кола в изправност ли е?

— Да, татко. Защо?

— Откарай ме веднага в града. Заминавам за чужбина. Още днес.

— Татко…

— Не ми възразявай, Бъндъл. Тази сутрин, още щом пристигна, Джордж Ломакс ми каза, че искал да размени насаме с мен няколко думи във връзка с един много деликатен въпрос. Очаквало се кралят на Тимбукту в най-скоро време да посети Лондон. Бъндъл, това вече няма да се повтори, чуваш ли ме? И петдесет джордж-ломакса да ми се стоварят на главата, няма да се повтори! Щом Чимнис е толкова ценен за държавата, тази държава защо не вземе да го купи? А може би ще е по-добре да го дам под наем на някоя компания да го използва за хотел.

— А къде е сега Умника?

Бъндъл е започнала да разбира.

— Вероятно говори вече петнайсета минута за империята — отвръща лорд Кейтърам — и си поглежда часовника.

Друга сцена.

Мистър Бил Евърсли, който не е поканен на погребалната церемония, приказва по телефона.

— Говоря ти сериозно, разбира се… Хайде пък сега… Е, така или иначе днес ще вечеряш, нали?… Не ми е до това. До гуша съм потънал в работа… Нямаш представа що за човек е Умника… Знаеш, че само ти означаваш нещо за мен… Добре, първо ще дойда на представлението… А онова как точно се пееше?

Чуват се неземни звуци. Мистър Евърсли се опитва да възпроизведе чутото с подсвиркване. Джордж Ломакс вече приключва.

— За славата и величието на британската империя!

— Седмицата наистина си я биваше — мърмори съвсем тихичко под нос мистър Хайръм Фиш.