Тайно разрешение

35

Понякога в живота е най-правилно да допуснеш грешка. Може би обратното също е вярно. Все още не съм изпробвал втората теория.

Отправих поглед към отсрещната страна на съдебната зала и осъзнах, че съм се се захванал с нещо твърде голямо. Десетимата съдебни заседатели не откъсваха поглед от адвоката на защитата, а тя за мое огромно учудване беше блестяща във встъпителната си реч. Аз бях в ролята на прокурора, естествено, макар че точно в този миг ми се искаше да се разменя с нея. Обвинението ми току-що беше останало без основание.

Извърнах се и нервно погледнах към моя старши юридически помощник Имелда Пепърфийлд. Тя леко сви рамене, оправи очилата си със златни рамки и сурово отвърна на погледа ми. Ако търсех съчувствие, бях сбъркал човека. Може би точно Имелда беше измислила изтъркания лаф за това, че тази дума се намирала в речника точно след „сифилис“ и „сън“.

Бях сметнал, че обвинението ми е напълно непробиваемо. От онези, в които процесът е чиста формалност. Още една сигурна победа в досието на блестящия юрист Шон Дръмънд. Фактите бяха неустоимо еднозначни. Сержант, зачислен към едно от „черните поделения“ на армията (в този случай специална съобщителна част, която вършеше доста съмнителна работа с комуникационни средства, за съществуването на които американското общество дори не подозираше), беше хванат да злоупотребява с кредитната си карта.

За съжаление на сержанта и правителството кредитната карта беше „Виза“, издадена от армията. Беше я използвал, за да си купи кола, фотоапарат с вариообектив, много скъпи дрехи и дори комплект стикове за голф. Със стиковете за голф направо беше прекалил. Командирът на неговата част беше открил измамата, беше го задържал и ни го предаде, за да го осъдим. Нямах никакво свободно време заради онзи месец, който бяхме прекарали в Косово, но въпреки това ми възложиха обвинението. Реших, че няма да имам проблеми. Извърших предварителните проучвания. Проследих копия от касовите му бележки. Принудих продавачите в съответните магазини да го идентифицират на видеокасетите от охранителните камери, които съдията ми беше разрешил да използвам за доказателство.

Непробиваемо, нали така? Самият избор на стоките, които беше закупил, го уличаваше достатъчно. Всеки идиот можеше да види, че е издоил правителството за лична облага. Единственото, което ми оставаше, беше да го обясня на съдебните заседатели — офицери и сержанти. Както винаги се правеше в този съд, всички съдебни заседатели бяха избрани от „черни поделения“. Обикновено това страшно затруднява адвокатите, защото хората, които се занимават с „черна работа“, по правило са упорити и безкомпромисни типове. Мислех си, че ще ги позабавлявам с кратка, но язвителна встъпителна реч, ще им покажа спретнатата си купчинка от доказателства и — хоп, готово — още един подсмърчащ злодей ще бъде изпратен в затвора за престъпленията си.

За съжаление адвокатът на защитата не проявяваше склонност да се придържа към този сценарий. Вместо това подскачаше пред съдебните заседатели, размахваше ръце и постепенно изграждаше една напълно скандална защита. Твърдеше, че горкичкият й клиент заподозрян двама офицери от своето поделение в участие в шпионаж. Затова направил тези покупки, твърдеше тя, като част от маскировката си, която възнамерявал да използва, за да го докаже. Веднъж месечно, продължаваше тя, двамата офицери предатели се срещали с чуждестранния си работодател на едно местно игрище за голф, където играели тримата. Точно там си предавали информацията и парите. Клиентът й, твърдеше адвокатката, си купил нов автомобил, за да не го разпознаят по стария. При това си купил автомобил втора ръка, един ръждясал, гаден, издухан стар „Форд Мустанг“ модел 1969-а, който струвал само четиристотин долара. Дори не бил кабриолет, подчерта тя. Купил си и фалшиви мустаци и перука към облеклото за голф, за да е пълна маскировката. А фотоапаратът с вариообектив, увеличаващ образа 400 пъти? А как иначе щял да документира предаването на информацията и парите?

Съдебните заседатели кимаха мъдро, докато тя излагаше доводите си. Дори измъкна отнякъде касова бележка, с която да докаже покупката на фалшиви мустаци и перука в допълнение към останалите привидно луксозни стоки. Правилно беше предвидила, че предубеденият прокурор ще ги използва като доказателства на произволната си теза.

Това просто не можеше да бъде истина. Никога не бях чувал толкова скандална, жалка и прозрачна защита в цялата си кариера. Защо просто не кажеше, че докато е купувал стоките, неволно е извадил грешната кредитна карта? Всъщност е искал да използва собствената си „Виза“. Това не беше лоша защита. Всъщност вече я бях използвал при един подобен случай. Горкият ми клиент беше осъден, но защитата си беше добра.

За съжаление съдебните заседатели до един бяха запленени от милите й очи, да не споменавам и другите й физически дадености, които наистина си бяха доста впечатляващи. А основното предимство на защитата й беше, че бе толкова зашеметяващо невероятна, та като нищо можеше да й се повярва.

Когато приключи, Мороу облъчи съдебните заседатели с най-прекрасната си усмивка и аз почти чух как сърцата им подскочиха. После се обърна да се усмихне и на мен. Но усмивката за мен не беше като тяхната. Предназначената за мен беше по-скоро като усмивката на лъв, който току-що е изял нещо особено вкусно. Или може би тъкмо се кани да изяде нещо особено вкусно. Както и да е. Никога не ми е било ясно какво пък им е толкова различното на тези два вида усмивки.

С Мороу решихме да не раздухваме скандала за Санчес и заговора. Истината е, че просто не можеш да размениш съдбата на един човек за съдбата на два милиона нещастници. Противно на философските глупости за целта, която не оправдавала средствата, това беше идеален пример за обратния случай. Причината законите изобщо да съществуват е, че трябва да защитават обществото като цяло, а един и половина милиона косовари са си общество. Докато Перит беше само един човек. Поне до това заключение стигнахме с Мороу, преди да се откажем от съпротивата и да се включим в заговора.

Клапър много щедро ни предостави още едно тридневно удължаване на крайния срок, което използвахме да пренапишем доклада си и да оправдаем Санчес и хората му по всички обвинения. Използвахме фалшифицираните сателитни записи на Третърн като доказателство, че екипът е действал при самозащита. Колкото до доклада от съдебния лекар, той някак си изпадна от нашия. Сигурно Имелда го е изгубила някъде, например в камината. Не е в неин стил да губи каквото и да е, но понякога всеки прави грешки.

После се втурнахме да замазваме положението с пълна сила. Сърбите реагираха точно така, както беше предвидил Делбърт, Флойд или както там се казваше онзи негодник. Организираха голяма пресконференция и се оплакаха, че всичките им войници били простреляни в главата. В отговор двамата с Мороу си организирахме наша пресконференция и обявихме, че разполагаме със сериозни доказателства на АНС, че това е жалък опит за уронване на американския престиж, извършен от хората на Милошевич. Няколко репортери не се хванаха, но Милошевич лъжеше на едро от толкова време, че нямаше много висок кредит на доверие. Всъщност дори имаше някаква приятна ирония във факта, че един път и ние лъжехме, за да прикрием убийство. Колкото и да вярвам в справедливостта за всички, жертвите на Чука и неговите момчета също не я бяха получили. Или пък точно така я получаваха.

Старшина Персико получи още една „Сребърна звезда“, а няколко от другите членове на екипа бяха наградени с „Бронзова звезда“. При това на ливадата пред Белия дом.

Персико и без това ми харесваше, така че нямах нищо против. Тери Санчес беше настанен в психиатричното отделение на една военна болница някъде в южната част на щата Вирджиния. Според последните ми сведения се беше наложило да му сложат усмирителна риза, за да зараснат охлузванията по краката му.

А сержант Перит? Уволниха го от екипа и му взеха зелената барета. Това беше едно от двете ми изисквания, преди да се съглася да започна да мацам правителството и армията на САЩ с бялата боя. По сегашния си договор Перит имаше да прослужи още две години и аз уредих да го настанят във военно гробище, където щеше да ги прекара в изкопаване на дупки и пълненето им с трупове. Може би заслужаваше много по-тежко наказание, но откъде да знам, сигурно и това щеше да го накара да се замисли.

Когато един ден се срещна със Създателя, сигурно ще успея да го убедя в правотата си. Все пак съм адвокат, нали така? При това адски добър. Поемал съм и по-слаби защити и съм успявал да спечеля делото.

Питате какво научих? Ами сигурно това, че Мърфи беше прав. Понякога принципите за дълг, чест и вярност към родината се сблъскват по много неприятен начин. И невинаги можеш да ги напаснеш. Просто трябва да решиш с кой от тях няма да се съобразяваш.

После отидох при Клапър и си издействах една миниатюрна награда в замяна на това, че бях опетнил дотогава безупречните си принципи. Специалното ми юридическо поделение току-що беше изгубило един от двамата ни адвокати, при това по-добрия, който беше напуснал армията, за да потърси успех и слава в една от онези гигантски фирми във Вашингтон, които се помещават във високи царствени кули от стъкло в центъра. Не знам как му хрумна. Всъщност знам. Сигурно го е направил заради проклетите неограничени сметки за лични разходи и сочните премии. Но пък я си представете какво пропускаше, а?

Така или иначе, трябваше ни заместник и аз накарах Клапър да се съгласи да вземем Мороу. Но точно в този момент силно се разкайвах за това.

Огледах лицата на съдебните заседатели, които до един все още не можеха да откъснат очи от стройната фигура на Мороу. Как да се бориш с това? И какво, значи някакъв тип си купил кола, дрехи, скъп фотоапарат и пълен комплект стикове за голф, за да изобличи колегите си в шпионаж? Мороу май гледаше твърде много филми на Оливър Стоун.

Истината всъщност беше, че не исках да се разделям с нея. Има невероятно мили очи, които от време на време влизат в работа.

Във всеки случай вече сигурно сте разбрали поне едно за мен: не се отказвам лесно. Някой ден, може би скоро, може би веднага, след като я разбия в това дело, ще докажа на прекрасната мис Мороу, че не съм Пъдли. Може и да не съм Хумонго, но не съм Пъдли.

Образно казано, разбира се.