Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

9. Приказка за Тройката

Едва сега, докато си играеше да човърка мислено оракула, Хък осъзна какво му липсва в Библиотеката. Душата му направо гладуваше за вълшебния мирис на гореща китайска храна, жадуваше за лекуващия всяка мъка и терзание шум на прибоя в подножието на дома му, копнееше за галещите кожата утринни лъчи на слънцето, бленуваше за нежния полъх на черноморския бриз и напразно си мечтаеше за спокойствието в тропическата джунгла на Фату Хива, огласяно единствено от кресчендото на безбройните й пернати обитатели. Изчадието на Селдън побърза да го вкара в пътя.

Машината (истерично): Име?

Хък: Както вече добре ви е известно, скъпа приятелко, имам честта да се именувам Хък Хогбен.

Машината (обречено): Лъже. И има наглостта да ме нарича „скъпа приятелко“! При мен се водят цяла сюрия Хогбеновци, но такъв няма. Писна ми от него вече. Няма нито такъв човек, нито такъв герой! Това е!

Хък: А аз що за птица съм тогава?

Машината (гневно): Мошеник, който си крие истинското име, за да ме обърква!

— Браво! — радостно възкликна Фауст и дори си позволи да изръкопляска пред началството. — Напълно съм съгласен. Този тип не само е мошеник, но и контрабандист, а има наглостта се представя за философ. Затова предлагам да го осъдим по бързата процедура и да го изпратим за рециклиране!

Машината (тъжно): Правилникът не разрешава да се рециклира неидентифициран обект.

— Аз от малък съм научен да уважавам правилата и институциите, господа, — любезно възропта Хък, — но моля да не ме обиждате. Макар и да примигвам от време на време, аз не съм някакъв си НЛО.

— Препочтени колега, като гледам накъде отива работата, ми се струва, че пак нищо няма да излезе? — плахо се обърна Павел Иванович Чичиков към младия Селдън. — Какво ще кажете, прелюбезни? Да вземем да прескочим този пуст въпрос, а?

Машината привидно доста напомняше на ония черни сандъци, в които наскоро бяха напъхали програмата Дийп Блу, за да победи световния шампион по шах Каспаров. И въпреки че оракулът на Селдън имаше няколко секции повече, той вече за трети път блокираше още на първия въпрос от анкетата и всички присъстващи с изключение на Хък доста се бяха изнервили. Хък обаче искрено се забавляваше. Той бързо прецени, че оракулът е само опитен образец.

Хари Селдън се почеса по кръглоликата аура. Нещо не беше наред с неговата гордост. Наистина в последно време бе позанемарил подбора на нови служители, но не му се вярваше машината за предсказване и насочване на бъдещето чак толкова да е оглупяла от смяната на обслужващите я поколения. Изглежда този Хък Хогбен се изхитряваше по някакъв начин да й въздейства и да я зацикля.

И защо тоя скапан прототип не бе предвидил появата му в Библиотеката? Но сега не му беше времето нито да посипва главата си с пепел, нито да въвежда ред в своето учреждение. Селдън повика дежурните програмисти и им прошепна нещо. Вуняков, Головодов и Заврънкулкис се напъхаха в оракула и превключиха на ръчен режим.

Машината (студено, с гласа на Головодов): Име?

Хък: Пак съм Хък Хогбен.

Машината (любезно, с гласа на Заврънкулкис): Това псевдоним ли е, драги?

Хък: Не.

Машината (троснато, с гласа на Головодов): Хм! Да не е някой американизиран вариант на истинското ти име бе?

Хък: Да.

— Уф — отърси се от напрежението Павел Иванович и взе да пресмята колко да поиска на този за мъртвите души.

Аурата на Фауст обаче взе нервно да се разхожда. Обиденият митничар с право си помисли, че тия тука жестоко се заблуждават, като си мислят, че работата е потръгнала. Май трябваше да се примири, че Мефистофел пак му се измъкна под носа.

Машината (с гласа на Заврънкулкис): А колко варианта има името ви, драги?

Хък (след кратко замисляне): Ами май че около двеста.

Машината (с гласа на Головодов): И кое е изначалното, така да се каже? Защото…

Хък: Хогбен.

— Не въвеждайте този отговор! — тутакси се намеси Хари Селдън, опасявайки се, че машината отново ще зацикли. — Изтрийте въпроса и го модифицирайте!

Машината (с гласа на Заврънкулкис): А коя е най-ранната разновидност на името ви, драги?

Хък: Хампарцум Магърдич Хампарцумян.

Фауст спря да се разхожда, а Чичиков наостри уши.

Машината (въодушевено, с гласа на Головодов): Ха! Ти да не си онзи Хампарцум, монтьорът от автобазата в Ставропол, дето през хилядо деветстотин петдесет и първа го хванахме, преоблечен, да продава краден бензин на Женския пазар? Не може да бъде! Не ми приличаш на него. Сега се сещам. Тая работа не беше в Ставропол, а в Симферопол. Пък и онзи беше бая мургав татарин и се казваше Хабибджан. Защо лъжеш бе?

Машината (властно, с гласа на Вуняков): Лъже! Резолюция!

— Господа, често да ви кажа, вече ми омръзна непрекъснато да ми приписват чужди думи и после да ме изкарват лъжец — отново се възпротиви Хък, загледан във Фауст.

— Придържайте се към процедурата! — властно нареди на подчинените си Хари Селдън.

Той вече съжаляваше, че първо не провери кои са на смяна. Тия тримата можеха да скъсат нервите на всеки! Но все пак трябваше да им признае, че успяха да придвижат процедурата напред. Дали пък в тях не беше разковничето?

Машината (с гласа на Заврънкулкис): Година на раждане?

Хък: Шестстотин седемдесет и девета.

Машината (с гласа на Головодов): Искаш да кажеш хилядо деветстотин седемдесет и шеста, когато Лавър Федотович Вуняков получи първия си медал за заслуги, така ли?

Машината (дидактично, с гласа на Вуняков): Вторият, Рудолф Архипович. Колко пъти трябва да ви напомням?! Вторият! Първият го получих в хиляда деветстотин трийсет и шеста, още в детската градина, за онзи сигнал срещу префърцунената щерка на Бухарин.

Машината (вежливо, с гласа на Заврънкулкис): И все пак нека да уточним за протокола кога сте роден, драги?

Хък: Вече отговорих. В шестстотин седемдесет и девета.

Машината (мазно, с гласа на Заврънкулкис): Хм. И по кое летоброенийце трябва да я пресмятаме тази годинка, драги?

Хък: По християнското.

Но начетеният Заврънкулкис не беше от ония, които лесно се предават.

Машината (иронично, с неговия глас): Я да видим тогаз, преди новата ера или след новата ера благоволихте да се родите, драги Матусале?

Хък: Преди Христа само са ме заченали, уважаеми, а втората ми майка ме роди след Христа.

В този миг в залата се втурна запъхтян научният консултант професор Избегало. Сега Тройката беше в пълен състав. Вече присъстваха всичките й четирима членове.

Машината (възмутено, с гласа на Головодов): Нонсенс! Протестирам! Обвиняемият се опитва да ни пробута годината на осиновяването си за година на раждането. Все едно аз да се пиша с петнайсет години по-млад и да ми пресмятат възрастта за пенсиониране от датата, когато полкът в Голицино ме осинови. Няма да я бъде тая, драги! Искаш да ми отмъкнеш пенсийката, а! Предлагам да го обесим за съзнателно и злонамерено подвеждане на Държавното обществено осигуряване!

Машината (строго, с гласа на Вуняков): Резолюция!

— Емпосибъл! Един момент, колеги! — закима към началника си професорът, който минаваше за полиглот. — Съществуват неопровержими научни доказателства, че тази присъда не може да бъде изпълнена, защото аб абсурдо още не сме изнамерили въже, което, така да се каже, успешно да се затяга около о натюрел нематериален врат. Наистина работим по въпроса, но засега успеваемостта е незначителна.

— Влизай вътре! — просъска Хари Селдън и му посочи машината. — И въведи малко ред! После ще се разправяме къде се мотаеш в работно време!

Ако всичко това се случваше на Земята и Хък беше обикновен човечец, пред него се очертаваха доста мрачни перспективи. Изпееше ли всичко, което Тройката искаше да признае, го чакаше психиатрична клиника и медикаментозна смърт. Скриеше ли дори само майчиното си мляко, лагерът в Сибир не му мърдаше, а там щеше да умре от славен труд и глад. Опиташе ли се да насочи следствието в различна посока от онази, която държавната машина е задала, можеше да стигне единствено до самоубийство. А мълчеше ли си, просто го очакваше разстрел без присъда.

Но в Библиотеката Тройката работеше за друга машина.

— Е, господа, ще продължаваме ли или да си ходя, че имам работа? — подхвърли Хък.

Аурите на двамата митничари потръпнаха от нахалството на контрабандиста. Чичиков мигновено вдигна цената на мъртвите души, до които този дързък кавказки субект се домогваше, а Фауст с ужас си представи как тях двамата с Павел Иванович ги уволняват и Мефистофел триумфално се настанява в кабинета на началството.

Машината (любознателно, с гласа на Заврънкулкис): И на колко години, значи, искате да се изкарате, драги?

Хък: Ами за съжаление скоро ще навърша две хиляди осемстотин деветдесет и седем лазарника, от които цели хиляда триста и осемнайсет съм изкарал в цветущо здраве.

Машината (стреснато, с гласа на Головодов): Че ти се изкара по-дърт от Мохамед, Христос и Буда бе!

Хък: Да. И от Арам съм с петдесет години по-възрастен.

Машината (завистливо, с гласа на Головодов): Гледай го ти негодникът колко време се изхитрил само да сърба от държавната супа. Спомням си през хилядо деветстотин четирийсет и втора имаше един тип в тила, който нарочно си беше счупил китката, дяволът, за да отърве фронта. Няколко пъти му я гипсираха и все с формата на лъжица се получаваше. От него човек не можеше да докопа мръвка в казана! Ама как му беше името я? Дали пък не беше Хампарцум? Много ми мязаш на него бе! Я признай веднага ти ли беше?!

Хък: Не. През четирийсет и втора аз воювах с фашистите в Армия Крайова.

Машината (със задгробния глас на Вуняков): Резолюция: смърт без присъда!

— Стига с тия глупости, Вуняков! — с леден глас отхвърли резолюцията на шефа на Тройката Хари Селдън. — Заврънкулкис, задай следващия въпрос!

Думите му без малко да накарат машината в лицето на Заврънкулкис да се пукне от гордост.

Машината (надменно, с мазния глас на Заврънкулкис): И каква националност ще благоволите да ни посочите за протокола, драги?

Хък: Българин от арменски произход.

Машината (гнусливо, с гласа на Головодов): Това пък какво е?! Да не е нещо като одесчанин от еврейски произход? Защото си спомням, че през трийсет и пета, когато формално трябваше да разследват Исак Бабел преди да го пратят в лагера, се разгоря голям спор дали евреин е националност или партийна принадлежност. А между впрочем каква ти е на тебе партийната принадлежност бе?

Машината (вежливо, с гласа на професор Избегало): Екскюзе моа, Рудолф Архипович, но този въпрос ад хок е изхвърлен от анкетата и вече е само ад узум интернум.

Машината (разярено, с гласа на Головодов): Що не говориш човешки бе? Колко пъти ще ти казвам!

Машината (страхливо, с гласа на Избегало): Значи гореспоменатият въпрос временно е само да вътрешна употреба, Рудолф Архипович, и не бива да се задава ин ре, простете!, тоест фактически. По-добре запитайте обвиняемия свидетел къде е роден.

Машината (възмутено, с гласа на Головодов): Че нали го питахме вече. Въпросът за месторождението е трети в анкетата, а ние сега сме на петия. За партийната принадлежност!

Машината (плахо, с гласа на Избегало): Пак, така да се каже, екскюзе моа, Рудолф Архипович, но изглежда другарят Заврънкулкис още не може да свикне с промените в анкетата и от страх да не сбърка, про танто, пардон, исках да кажа неволно прескочи третия въпрос.

Машината (гневно, с гласа на Головодов): Ти защо прескачаш валидните въпроси бе!?

Машината (с гласа на Заврънкулкис): Ммместорождение?

Хък: Първия път или втория път?

Машината (грубо, с гласа на Головодов): И двата!

Хък: Океанодесос.

Машината (любопитно, с гласа на Головодов): Това пък що за град е? Чували сме за Октябърски, Минералние вµди всички го знаем, в Ялта и Кисловодск обичаме да си почиваме. Последния път там даваха превъзходен борш, ама бяха намалили грамажа на пържолите, негодниците…

Машината (притеснено, с гласа на Заврънкулкис): Ами да започнем с първия път, драги.

Хък: Честно казано, не съм много сигурен, но според семейната легенда първия път съм се родил в Океана.

Машината (злъчно, с гласа на Головодов): Ааа, такива да си ги нямаме! Хич не ми се изкарвай легендарен! Тука е пълно със такива. Само създават суматоха и гледат как да се измъкнат от рециклирането.

Машината (с медения глас на Заврънкулкис): Ами за втория път, драги, какво ще кажете?

Хък: Виж, за втория път всичко е ясно. Майка ми ме роди в античния Одесос, на брега на Черно море. Наистина, по това време градът беше западнал, но скоро се съвзе под името Варна.

Машината (тъжно, с гласа на Головодов): Един път щях да летувам там, ама черна котка ми мина път. Ефросиния Евгениевна Шварц се казваше негодницата и спеше посред бял ден с началството, та ме пратиха в Колоколамск…

Машината (носталгично, с гласа на Заврънкулкис): Образование?

Хък: Чакай да видим… Първата си научна степен дзиншъ получих в Чанан, тъкмо когато в Китай стана на мода да се пие чай, защото преварената вода е по-безопасна от непреварената. После по бащина препоръка изкарах с отличие Магнаурската школа в Константинопол, докато братята Кирил и Методий създаваха славянската азбука. Бил съм ученик на Абу Али Хюсеин ибн Абдулах ибн Сина в Бухара, а по-късно и на Абу ал-Уалид Мохамед ибн Ахмед ибн Мохамед ибн Рушд в Кордова. Цели трийсет години прекарах при Далай Лама в Тибет, от които двайсет и пет проспах, а цели пет ме обучаваха как да ставам Сянка. Слушал съм и лекции на Джордано Бруно в Оксфорд, но веднага щом той си тръгна, се преместих в Кембридж, защото по него време имаха по-добър отбор по гребане. Да… Щях да забравя. И в Краковския университет съм учил. Не знам трябва ли да споменавам някои по-незначителни университети, които съм посещавал, като „Ломоносов“ и Харвард?

Въпросът на Хък увисна във въздуха, защото в залата настъпи мъртва тишина.

— Прелюбезни колега Селдън — плахо нададе по едно време глас Павел Иванович Чичиков, като мислено посмъкна цената на мъртвите души — тука гледам работата взе да се забатачва. Аз казвам ние с колегата да си тръгваме, че сме оставили митницата на произвола на съдбата, дето има една дума. Пък ако вашето препочтено учреждение успее да измъкне нещо от този прелюбопитен господин, смея да се надявам, че надлежно ще ни информирате. Пък ако нищо не стане, ще потърсим съдействие от по-висшите инстанции, защото с прискърбие трябва да призная, че този случай ми изглежда доста заплетен и прелюбопитен.

Хари Селдън кимна и началникът на митницата с удоволствие се измъкна на пръсти. Ревностния му подчинен явно не беше доволен, но рангът му по начало не позволяваше да присъства на този разпит от прекалено голямо значение за националната сигурност на Библиотеката, така че и той бе принуден да се изниже без повече приказки.

Щом публиката освободи залата работата се отприщи. Тримата набедени кочияши на оракула нещо си шушукаха и гладката, кръглолика и приветлива аура на Селдън ги скастри:

— Ей, вие, там. Я млъкнете за малко и нищо не пипайте, докато не ви кажа! — После любезно се обърна към Хък: — Млади господине, моля ви да приемете следващата част от нашия разговор като неофициална. Бихте ли били така добър да задоволите старческото ми любопитство и да ми кажете дали някога сте се наричали Мишел?

Хък се замисли за миг, после аурата му кимна и тъжно се усмихна:

— Изглежда сте по-умен от машината си, господин Селдън. Да. Имаше период от живота ми, когато се наричах Мишел, но ви уверявам, че никога не съм бил този, за когото ме вземате.

— Ще трябва да извините рожбата ми, господине…

— Нека да изоставим тези официалности, господин Селдън. Наричайте ме Хък.

— Само, ако вие ме наричате Хари.

— Съгласен съм, Хари.

— Та мисълта ми беше, Хък, че тепърва се налага да усъвършенствам моята машина. Тя не е виновна, че не съм заложил в нея вероятността да попадне на такъв случай като вашия. Но защо имам чувството, че в периода, за който стана дума преди малко, сте се наричали Жан-Ами?

Този път аурата на Хък се усмихна широко:

— Признавам се за победен, Хари.

— Жан-Ами дьо Шавини! — тържествено рече Селдън. — Радвам се да се запозная с вас, приятелю. Признавам, че в моята теория за психоисторията съм ползвал със широка ръка основните положения на вашата формална логика. По същество вие сте ми съавтор, приятелю!

Машината (с учудения глас на Заврънкулкис): Ха, та тука има такъв, значи. През 1555 г. се е главил за помощник на някой си Мишел дьо Нострадамус. Помогнал му е да издаде първите си, хм!, предсказания, а след смъртта му…

— А бе вие, тримата, докога ще се правите на глупаци! Нали ви казах нищо да не пипате! — не на шега се разгневи Селдън. — Една логическа верига не можете да проследите като хората! Я марш оттук! И веднага да се запишете в канцеларията на първия възможен курс за повишаване на квалификацията!

Бледоликата, добре гледана аура на Лавър Федотович Вуняков се измъкна с достойнство от машината и величествено пое към изхода с цялата си камара от канцеларски пособия, присъщи му в качеството на председател на Тройката По Рационализиране и Утилизиране на Необяснените Явления (ТПРУ на НЯ) в Колонията за необяснени явления на Земята. Край него плуваха номенклатурната му папка от крокодилска кожа за попивателна хартия, комплекта автоматични писалки в марокенов калъф, кутията цигари „Херцеговина Флор“, запалката във формата на Триумфалната арка и призматичния театрален бинокъл. Жълтата и суха като вейка аура на Рудолф Архиповеч Головодов припкаше зад прекия си шеф и му нашепваше:

— Не се притеснявайте, Лавър Федотович, аз ще ви запиша в курса. Вие само гледайте да не пропуснете часа си при зъболекаря.

— Грмм! Нямам никакъв час при зъболекаря! — троснато му отвърна Вуняков и напусна залата.

— Тогава сигурно имате запазен час в банята…

Головодов се изхлузи след началството и дълбоко съдържателния диалог заглъхна.

Заврънкулкис нещо се туткаше в машината и Хари Селдън му подвикна:

— Пак ли ти се разпадна халваджийският тефтер? Колко пъти ти казвах да го дадеш да го подвържат!

Разпасаната команда от хвърчащи листи в обемистия бележник на Заврънкулкис най-сетне криво-ляво се подреди между опърпаните корици в сравнително удобна за носене бала и той изхвърча от недрата на машината. С многобройни кимвания рижата му, дебела и пухкава аура взе да се извинява наляво и надясно и Заврънкулкис продължи по инерция застрашително да се кандилка като махалото на Фуко дори в коридора.

— Нови са още при мен, но съм се хванал на бас, че мога да ги вкарам в пътя — заоправдава се Хари Селдън.

— Жалко, Хари, защото ще загубите. И други са се опитвали преди вас. Непоправими са.

— Ще видим. Не се отказвам лесно. Хамалите в пристанището на Байя имат една поговорка: „Не може да се спи с всички жени, но човек трябва да се постарае!“

— „Човек! Това звучи гордо!“ — добави Хък.

Аурата на Хари Селдън повдигна вежди и той прихна.

— С тази крилата фраза на Максим Горки Жоржи Амаду коментира вашата любима поговорка в „Пастири на нощта“, Хари. И заради тази гавра с класика на социалистическия реализъм моят приятел, поетът Петър Алипиев, едва не бе изхвърча с гръм и трясък от Варненското издателство през 1969 година, няколко месеца след окупирането на Чехословакия. Но вие сте щастлив човек, защото не сте живели в онова време… И това обяснява оптимизма ви…

— Виждам, че затова пък вие доста сте преживели и препатили, приятелю. Но ми се струва, че не там се крие причината толкова лесно да се справите с моята машина. Винаги съм подозирал, че някоя доста по-умна и проницателна личност е използвала Нострадамус, за да публикува предсказанията. Простете ми за любопитството, но много бих искал да узная вашата професионална оценка за моята машина. Как ви се вижда тя?

— За целите, за които сте я създали, Хари, тя ви върши чудесна работа.

— Благодаря ви, приятелю — вежливо се поклони аурата на Селдън. — А бихте ли ми помогнали да й поставим по-висши цели?

— С удоволствие.