Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

21. Апокалипсис сега

Точно тогава_ затръби и седмият ангел. И се раздаде висок глас, който казваше: „Свърши се!“, и бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус; такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откакто_ героите бяха завладели Изхода на Канала към Нищото. Библиотеката се разцепи на три части. Всички острови изчезнаха и планините вече не се виждаха. И едра градушка, колкото талант тежка, заваля от небето върху героите. И двайсет и четирите старци паднаха ничком, и се поклониха на Хогбен, и рекоха в хор:

— Благодарим Ти, Господи, Боже Вседържителю, Който си, Който си бил и Който идеш, задето си проявил Твоята голяма сила и си се възцарил! Благодарим Ти от сърце за спектакъла.

С помощта на машината на Селдън телевизията показваше на живо всичко, което чувствителните прибори на U-2 улавяха от титаничната битка при Армагедон_._ Хък полюбопитства дали това е същият онзи легендарен разузнавателен самолет, дето Хрушчов заповяда да го свалят по време на една манифестация на Първи май, и Сонк му кимна. Лъвицата не се интересуваше от такива дреболии. Тя разбра накъде отива работата още когато видя резултата от сигнала на третата тръба и бързо взе решение. Трябваше на всяка цена да изпревари Хогбен.

Ех, как й липсваха сега Индустриалните светлини и магии на Джордж Лукас. Но те все още бяха митични само в тесните професионални среди на киноиндустрията и се налагаше малко да почакат, докато заслужат мястото си в Библиотеката. Обстоятелствата я принуждаваха да се справи с подръчни средства.

Прокурорът Сонк тутакси санкционира желанието й да получи от машината справка за наличния реквизит в складовете на Библиотеката. Под одобрителните погледи на присъстващите тя си избра слънцето от знамето на Япония, луната от Осемнайсетия мажорен аркан от Таро и си направи венец от масонската Искряща звезда, червеноармейската петолъчка, преплетените еврейски триъгълници и Витлеемската звезда, като прибави за цвят малко от сантименталния Звезден прах на Глен Милър. После двамата с Хък подбраха за втората поличба летящата бъчва от Кин-дза-дза (като набързо я пребоядисаха червена), пет по-едри лоса от впряга на Дядо Коледа, очите от всички дубли на Андалузкото куче, короните на Хамлет, Макбет, Крал Лир, Ричард III, от четвъртия до шестия Хенри и царските атрибути на още десет по-дребни монарси, участвали в репетициите на Мъпет шоу и по-късно собственоръчно изхвърлени от Джим Хенсън.

Възникна малък спор кой да влезе в бъчвата, защото за поличбата бяха потребни седем глави. Хък беше непреклонен. Семейство Хогбен било забъркало тази каша и то трябвало само да я оправи. В никакъв случай не бивало да се подлага на изпитание репутацията на невинни граждани на Библиотеката! Сонк взе неговата страна. Той изпроводи протестиращите щатни пилоти на бъчвата пешком на бойното поле, там да си приклякват с разперени ръце и да викат „ку“ и със специално прокурорско предписание закрепости Хари Селдън при неговата машина до края на Апокалипсиса. И тъй като съдбата бе отредила друга роля на лъвицата, а официално осиновеният дракон отказваше да направи дори крачка без своята Церберина, се оказа, че поразрасналото се семейството разполага с осем глави — двете на дракона, трите на митничарката и тези на Хък, Сонк и Пакеекее. Простата сметка показваше, че трябва да слезе един от едноглавите. Но този път Сонк се закучи. Той отсече, че няма да остави главния си свидетел без надзор, защото при новите обстоятелства той ставал още по-главен, и следователно трябвало да броят него и Таоа като едно съвкупно, двуглаво същество. В края на краищата решиха, че старият шаман просто няма да си подава главата от прозорците на бъчвата и толкоз.

Дойде време да уточнят тактиката. Лъвицата бе убедена, че като изявен холерик старият Хогбен не е прочел докрая нито една книга през живота си, дори и Библията, та едва ли се сещаше за поличбите, но все пак решиха да не рискуват. Машината на Селдън пое контрола върху въздушния трафик и обеща през следващия половин час да не излита нито една бойна ескадрила, а противовъздушната отбрана да сваля всеки обект, който не отговаря на позивните НЛО-1 и НЛО-2.

Времето летеше неумолимо и вече имаше опасност да закъснеят, защото седмата тръба бе прозвучала отдавна, но Ана-Мария държеше да се вживее докрай в предстоящата роля. Хък дискретно надникна в душата й и откри, че голямата отговорност, паднала на плещите на неговата лъвица, бе предизвикала предстартова треска. Той я дръпна настрани, уж да се сбогуват, и, докато я целуваше, й прошепна:

— Няма нищо страшно, скъпа! Ще се справиш! Я колко жени са раждали на този свят…

— Не се страхувам за себе си, скъпи. Боя се какво ще стане с теб и близнаците. Не знам как ще живея нататък, ако ви загубя — през сълзи му отвърна тя.

— Черни гологани не се губят, скъпа! — засмя се Хък малко пресилено. — Пък и нали ще родиш само холографни подобия на нашите близнета.

— Не забравяй, скъпи, че това са неродените им души.

— Ей, вие, двамата! Докога ще се лигавите там! — прекъсна трогателната раздяла драконът. — Я по-бързо се вземайте в ръце, че народът навън мре като мухи, а вие само се туткате!

С помощта на машината и неистовото си желание да става майка Ана-Мария доста образно си представи как лежи разчекната на гинекологичния стол в Изследователския център в Сиатъл, където след няколко месеца трябваше да се родят ин витро нейните близнаци. За по-голяма достоверност дори си внуши, че над детеродните й органи се е надвесил лично шефът на програмата за оплождане на извънземни лъвици сър Арчибалд Донахю-Стивънс, и най-сетне излетя.

И яви се на небето голяма поличба — жена, облечена в слънце; под нозете й — месечината, а на главата й — венец от дванайсет звезди; тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди.

Време беше и за летящата бъчва с международен екипаж и опознавателните НЛО-2 да полети в космоса на помощ.

След това се яви друга поличба на небето: ето голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му — седем корони; опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, когато роди, да изяде детето й. И тя роди мъжко дете… (Всъщност бяха сиамски близнаци — рижо лъвче и белолико момиченце — и, както си летеше, Ана-Мария едва не влезе в „свредел“ от ужас. Крепеше я само мисълта, как ще избоде очите на онзи мърляв акушер сър Арчибалд, а после ще му пререже гърлото и докато му изпива кръвта, ще измисли как да раздели близнаците. А пък Хък с тъга установи, че изглежда може да създава само двуглави изродчета. Но в суматохата никой не разбра това.) И детето й бе грабнато и занесено при Бога и престола Му. А жената побягна в пустинята, дето тя имаше приготвено място.

Докато летеше над безбрежната пустош, потресената лъвица мимоходом забеляза, че Татарската пустиня е доста по-различна от любимата й Сахара, навярно защото бе родена в главата на Дино Будзати. А всички знаят, че италианците са най-добрите дизайнери на автомобили, облекло, мебели, спагети и най-вече на всякакви пустини, особено червени. Ана-Мария не познаваше топографията на Армагедон и машината на Селдън взе да я насочва чрез Хък, който след едно междинно кацане започна като същински изтребител да изпуска газ от летящата бъчва, за да предначертава пътя й в небето. Ама вятърът и ехото от епичната битка бързо разсейваха газа, та известно време тя трудно се ориентираше и у воюващите на бойното поле се създаде впечатление, че ту тя гони летящата бъчва, ту бъчвата я преследва по петите.

И стана война на небето; и биде свален на земята големият змей, който мами цялата вселена. А когато змеят видя, че е свален на земята, подгони жената, която бе родила мъжкото дете. И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи в пустинята. И змията изпусна от устата си подир жената вода като река, за да я отвлече с реката. Но земята помогна на жената; и отвори устата си и погълна реката, която змеят бе изпуснал из устата си. И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семейството й…

Най-сетне с обходна маневра над Морето на мрака бъчвата прелетя над сражаващите се армии и кацна в околностите на Лоното на живота. Тук бяха разположени на стан последните резервни батальони на Хогбен, съставени от партизани, башибозук и мобилизирани лагерници от Сибир, чиито имена все още са изписани по разни паметни плочи, стени на плача и мемориали навред по Земята.

Хък бе ръководил стотици акция на командоси през живота си и тутакси взе да разработва план за диверсионни действия на базата на данните от U-2. Но като видя с какъв интерес Церберина следи развоя на битката, предавана пряко по телевизията в рубриката На живо от Голгота, драконът заяви, че му е писнало да се крие, когато народът се сражава с пълчищата на Хогбен, а отгоре на всичко е гладен. Въпреки строгата заповед на Хък да стои мирен той се измъкна от бъчвата и пред възхитения поглед на любимата си доблестно се хвърли сам в свещен джихад срещу едрите примамливи топки сладолед, които нищо не можеха да му направят поради по-особеното природно естество на пипето му. Ала дясната му чутура се огъна пред лицето на многочисления враг и взе неистово да се дърпа. Лявата обаче явно бе по-смела или пък по-влюбена, защото взе да я проклина и да я псува наляво и надясно като хамалин. По-страхливата кратуна клюмна от срам и така, раздвоено и разглавено, чудовището начена епичното стълкновение.

И всички потръпнаха, щом видяха да излиза от морето звяр със седем глави и десет рога; на роговете му имаше десет корони, а на главите му — богохулни имена. Звярът… приличаше на леопард; нозете му бяха като на мечка, а устата му — като уста на лъв; и даде му змеят силата си, и престола си, и голяма власт. И… една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя. Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; и се поклониха на змея, който бе дал власт на звяра, поклониха се и на звяра, казвайки: кой прилича на тоя звяр, и кой може да воюва с него? Нему се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства…

И наистина холографното чудовище погълна първите два черни батальона като топъл хляб, но на третия взе да преяжда. Дори от люковете на бъчвата ясно се виждаше как търбухът му наедрява и наедрява. И миг преди да се пръсне драконът повърна или по-скоро изригна като Етна, Кракатау и Попокатепетъл едновременно. Лавата от разтопен и вече понамирисващ на развалено сладолед заля ариергарда на стария Хогбен и той изведнъж се озова в истинско тресавище. Нещастниците помръдваха още минута две, но в това време пристигна лъвица. Тя носеше със себе си спомена за зноя в пустинята и от срещата на топлия и студения фронт тутакси възникна циклонален вихър. Студената вълна връхлетя подобно на хала върху тресавището и бойците от опълчението мигом замръзнаха като скулптури в ледена изложба на открито в древния Помпей.

Пътят към Лоното на живота беше разчистен.

Ана-Мария се втурна в бъчвата, грабна душите на отнетите й в „битката“ новородени сиамски близнаци, притисна ги към гърдите си и зарида. Хък реши да я остави да си поплаче. Той издърпа ушите на дракона, забрани му всякакви своеволия извън сценария на поличбата и раздели малкия отряд на две. Сонк, Пакеекее и Церберина останаха да пазят бъчвата, готови при опасност мигом да излетят. А лъвицата, сгушила свидните си рожби, и продължаващият да се оригва на кисело дракон го последваха в леговището на звяра. На входа ударната петорка получи неочаквано подкрепление.

След като дълго се двоуми на чия страна да застане, защото победителят още не беше ясен, Мефистофел бе изпратил по едно копие от душата си в двата лагера. Маскиран като актьора Клаус Мария Брандауер, Мефисто тутакси зае мястото на полковник Редъл в опълчението, но Луцифер се позабави да навлече снежните одежди. Щом разбра, че са отредили на Фауст да предвожда пехотата, а той трябва да се задоволи с длъжността „командир на дяволска ескадрила“, набеденият привърженик на Хогбен побесня и пробяга цели 42 километра и 125 метра, за да потърси възмездие. Не получеше ли цяла армия или поне армейски корпус под свое командване, смяташе да премине на страната на врага.

Луцифер бе толкова разярен, че изтощеното му от маратона снежно тяло не издържа на вътрешното противоречие и току пред финалната права се разпадна на облак щуращи се снежинки. Така душата му цъфна пред бойците на Хък с цялото си първично, сатанинско великолепие. Дори бе закичена с онзи платинен медальон, добре познат им от портрета в Алеята на славата пред Главното управление на митницата, на който бе гравиран служебния номер на Мефистофел.

И всички видяха друг звяр да излиза от земята; той имаше два рога като на агне и говореше като змей. И с всичката власт на първия звяр той действуваше пред него и караше цялата Библиотека_ и жителите й да се покланят на първия звяр, чиято смъртна рана бе заздравяла… И даде му се да вложи дух в зверовия образ, та зверовият образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ… Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест._

Ана-Мария изобщо не обърна внимание на подкреплението. Тя тръсна глава, болезнено се втренчи с огромните си ясни и бездънни като планински езера очи в бащата на нейните сиамски близнаци и дрезгаво прошепна:

— Хък, какво ще кажеш за подаръка, който ни е приготвил онзи идиот ин витро сър Арчибалд?

— Всичко ще е наред, скъпа. Съвземи се — побърза да я успокои Хък. — Ей сега ще разчистим Лоното на живота и първата ми работа ще бъде да поръчам на Майстора да им раздели клетите души и да им направи нови тела. Не, всъщност ти ще направиш поръчката. Стой мирно зад гърба ми и си мисли само за моделите. И умната! — закани й се той с пръст. — Гледай да приличат на мен, скъпа, да не ти дърпам после ушите, че си кръшкала с някой нубийски лъв.

Щурите глави на раздвоения от любов и страх дракон продължаваха да се карат отзад и така великолепната седморка, предвождана от Хък и двойника на Мефистофел, с боен вик се изсипа по стълбището към подземието.

И от небето се разнесе глас като шум от много води и като звук от силен гръм; глас на гуслари, които свирят на гуслите си и пеят като че ли нова песен пред престола… Тия са, които не се оскверниха с жени, защото са девствени; тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде. Тия са изкупени измежду човеците, начатъци на Бога и Агнеца…

Щом съзря Хък и разголената сатанинска душа на колегата си от митницата, ангелското подобие на Фауст се стъписа. Конкуренцията от другата смяна го изгледа кръвнишки и понечи да се връхлети отгоре му, но Фауст метна окованата душа на Маргарита на рамо, шмугна се край казана и, преследван по петите от Луцифер, тътри да бяга, като кълнеше: бойте се от Бога и му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд, и поклонете се на Оногова, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.

Първата работа на Хък бе да обезглави Агнеца, пръкнал се от казана по волята на Хогбен. Той дори не полюбопитства да огледа ангелското си подобие и да види как изглежда в очите на баща си. Тогава Освалд вдигна глава и проплака:

— Спрете! Спрете тази кървава касапница! Падна Библиотеката, падна великият град, защото напои всички народи с яростното вино на блудството си.

Лъвицата се притаи с близнаците в една ниша на метър от пода. Щом схвана каква е тази пасмина около казана, драконът се втрещи в хвъркатото теле, обиден до смърт от шаржа на Хогбен. А клетото добиче се завайка многословно и гръмогласно, съвсем по подобие на първообраза си:

— Който се поклони на звяра и образа му, и получи белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на яростта Божия, вино неразводнено, наляно в чашата на гнева му, и ще бъде измъчен с огън и жупел пред светите Ангели и Агнеца. Димът от мъчението ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем ония, които се покланят на звяра и на образа му, и които получават белега на името му.

Сиамските близнаци се стреснаха от шума и се размърдаха в прегръдките на лъвицата. И… ето, светъл облак, и на облака седеше Някой, подобен на Сина Човечески; на главата си Той имаше златен венец, а в ръката — остър сърп.

През цялото това време старият Хогбен седеше като истукан и не можеше да откъсне очи от внуците си. Тогава снежната ангелогласна двойничка на лъвицата извика с висок глас на Оногова, Който седеше на облака:

— Прати сърпа си и пожъни, защото дойде Ти часът за жетва: жетвата на земята е узряла.

Тогава клетата поробена душа на Мерлин се възползва от онемяването на Хогбен, изникна някъде от дебрите на подсъзнанието му и също се намеси. И друг Ангел, който имаше власт над огъня, излезе от жертвеника и със силен вик извика към оногова, който имаше острия сърп, казвайки:

— Прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря.

Подтиквана от гласа народен, лъвицата събра кураж и пристъпи към свекъра си._ И Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята, и земята биде пожъната, и Ана-Мария обра земното грозде, и хвърли гроздето в големия лин на Божия гняв. _И сиамските души на внуците му изведнъж се озоваха в ръцете на стария Хогбен, и той се погнуси, и се зачуди какво да ги прави. А душата на Мерлин се напъна и пропъди натрапницата от тялото си. И обзетата от любов и омерзение душа на демиурга уплашено се залута насам-натам, и накрая се шмугна в изправения до стената труп на Хогбен, но Ана-Мария го блъсна в кивота, тръшна капака и чевръсто го запечата с бандерола за платен акциз. Хък побърза да я прегърне и търпеливо зачака сълзите й да пресъхнат.

— Край. Свърши се, скъпа моя. Успокой се — промълви той и издърпа душите на близнаците си от ръцете на Мерлин, но в този миг и неговите дълго сдържани чувства се отприщиха като горски пожар, и Хък изрева на дракона: — А ти не ми стой като препариран, лентяй такъв, ами потърси Майстора! Хайде, размърдай си задника, холографно плашило. Откакто се влюби, съвсем оглупя! Крайно време е да свършиш поне едно полезно нещо!

Двете глави на дракона сключиха временно примирие и гузно се заозъртаха, ала Майстора никакъв не се виждаше. Докато се щураше из тъмните ъгли и надзърташе зад мебелите, съвестта взе да гризе холографното чудовище. Откакто бяха попаднали в Библиотеката, другите извършиха цяла камара подвизи и щяха да се прославят вовеки веков, а той май за пет пари работа не беше свършил.

— Няма и помен от него, Хък. Трябва да е потънал вдън земя… — заоправдава се Трифон и взе да кърши ръце.

— Още по-надълбоко е — услужливо се обади Освалд. — Може вече да е пристигнал в Нищото, защото господарят го натика в кошчето за рециклиране на герои.

Думата „герои“ внезапно се заби като свредел в съзнанието на дракона, завъртя се бясно, прогони всичките му страхове и съмнения и изпепели изтерзаната му от любов душа. И той се понесе в галоп към вратата, а тънките му шии се издължиха като ластици, защото главите му вече се надпреварваха коя да бъде по-напред.

— Неееее! — изпищя Ана-Мария, но беше твърде късно.

Когато двамата с Хък се втурнаха в Цеха за рециклиране на герои, успяха само да видят как драконът с летящ плонж се гмурна в Асенизатора. Лъвицата побърза да препречи пътя на Хък и му се озъби кръвожадно:

— Стигат толкова жертви! Да не си посмял да направиш и крачка! Не искам децата ни да се родят сираци!