Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

14. Резерватът на таласъмите

— Виж какво, мой човек! Не си ме питал само каква марка беше майчиното ми мляко! Стига вече! Край! — изпъшка Таласъма. — Чувствам се като изцеден лимон и си искам отплатата. Да знаеш, повече няма да ти отговоря на нито един въпрос, докато не ме научиш как да си намеря истински приятел!

— Че ти вече си намери! Какво искаш повече — засмя се Хък.

— Моля?! — втрещи се летящата метла.

— На мнозина по задължение съм им наливал ум в главата, но признавам, че по-схватлива кофа от теб досега не беше ми се падала. Не само че в мое лице ти мигновено спечели голям приятел, Таласъме, но и още в първия ни разговор на отвлечени теми употреби вълшебната думичка „моля“. Голяма работа си да знаеш и се гордея, че имам такъв приятел!

— Искаш да кажеш, че аз съм ттти… че ти си ми истински приятел и си готов да влезеш в огъня заради мене? — невярващо попита метлата, като само веднъж се запъна.

— Да.

— И не ме будалкаш? — опули се Таласъма.

— Не.

— Готов ли си да се закълнеш?

— В каквото поискаш. В майка ми… В баща ми… Деца още нямам — прокрадна се съжаление в гласа на Хък.

— Не ща да се криеш зад гърба на родителите си. Откъде да знам дали не са някои стари мошеници като моите. Ще се закълнеш ли пред феята, при която ще те заведа? — измери го изпитателно с очи Таласъма.

— Нямаш проблеми.

— Да вървим тогава да видим що за приятел си.

— Голям Тома Неверни се извъди, ей!

Хък и летящата метла се провряха обратно през киселия трън и навлязоха в най-сумрачната и гъста част на вековната дъбрава. Тук даже парцаливите облаци не смогваха да надничат иззад пищните корони на дърветата. Въздухът беше тежък и влажен, като пресован талаш. Жуженето на комарите и размекната почва под краката на Хък подсказаха, че наблизо има блато. Ама на метлата хич не й пукаше, защото летеше на цяла педя над гнилоча.

Първо обаче стигнаха до поток, лъкатушещ край голямо криво дърво. Горкото, толкова бе изкорубено, че на Хък чак му дожаля за него. Въпреки протестите на Таласъма той пропиля няколко секунди да се освежи в потока. Когато надигна глава, му се стори, че гърбушкото е поизточил снага. Дали пък Резерватът на таласъмите не се намираше в прословутите Омагьосани земи? Хък предпазливо се огледа. Не подушваше никаква непосредствена опасност, но природата някак много лесно откликваше на скритите му помисли.

След още половин час бродене из шубраците и калта най-сетне излязоха на открито и се озоваха край самото блато. Нямаше голяма полза, че небето се показа, защото беше толкова черно, че дори четирикраката врана, дето пиеше кафе в пикиращото над главите им ято гарвани, едва се открояваше на фона му. Добре че все пак всички пърхаха с криле, та човек можеше да ги чуе и да си предпази очите.

В средата на блатото сред гигантска черна локва се издигаше на кокили паянтова, дървена къщурка, килната на една страна досущ като кулата в Пиза, само дето беше доста по-схлупена. Към нея се виеше като змия тясна пътечка, обрасла с острица, подобно на пъртина в черен сняг.

— Къде ме водиш, Тома Неверни? — полюбопитства Хък.

— Не дрънкай много, ами се дръж за мен, мой човек, да не се наложи да те измъквам от блатото, че нещо тежичък ми се виждаш — тросна се Таласъма, явно обзет изцяло от идеята да разобличи лъжите на новия си приятел.

Хък само два пъти се подхлъзна преди криво-ляво да извърви пътя до храма на своето покаяние. Първия път залитна, щом си помисли, че, стиснал летящата метла за дръжката, прилича на Мойсей, извеждащ народа си от Египет през брода на Червено море. А втория път стъпи на криво, когато му хрумна, че вече четирийсета година броди из зноя на Синайската пустиня с тояга в ръка. Изглежда пейзажът подклаждаше черните му мисли или пък някой го подлагаше на изпитание от разстояние. Той тръсна глава, стегна се и реши повече да не мисли, пък каквото ще да става.

Знае се, че феите биват добри и лоши, но на Хък все му се падаха най-_злите_. Пред прага на схлупената къщурка ги посрещна лично Баба Яга. Поне на Хък му мина през ума, че трябва да е Баба Яга, защото пилоните, над които се издигаше дома й, наподобяваха кокоши крака. Наистина стоборът от човешки кости с набучени черепи никакъв не се виждаше, но може би нездравословната влага в блатото го бе прояла и той се бе срутил с времето. Затова пък за мандало на вратата служеше крив клон с формата на човешки крак, разнебитената ключалка страшно напомняше на зинала паст с остри зъби, а възголемичката дръжка на бравата доста приличаше на човешка ръка, отрязана от лакътя.

— Таласъме, кого ми водиш пак?! — кресна старицата с девически глас, като пристъпи към тях.

Хък тутакси се усъмни в предположението си. Сега забеляза, че макар сгърбена и спаружена, тази Баба Яга не беше куца и в студените й зелени и бистри очи, пронизително надничащи зад рошавите буйни, руси и къдрави коси, не се прокрадваха наченки на слепота.

— Аз тттакова… — смутолеви метлата.

— Колко пъти трябва да ти казвам, че Авалон не е хан, Таласъме! А и аз не съм врачка на селски пазар! — продължи да го кори старицата, а в това време алчните й зеници направо изяждаха атлетичния Хък с апетита на нимфоманка.

Споменаването на остров Авалон наведе Хък на мисълта, че сигурно си има работа с келтския аналог на Баба Яга. Той не беше силен в тяхната митология, защото келтите се бяха развихрили из Европа три-четири века преди да се появи на белия свят от своята стъкленица, но по-късно беше имал вземане-даване с някои техни хубавици и реши да опита:

— Лейди Моргана, радвам се, че ви виждам в блестящо здраве! Имам чувството, че времето е безсилно да сложи своя отпечатък върху вас!

— Идиот! Защо Мерлин ми провожда само идиоти с брадварско чувство за хумор! Отдавна не беше изпращал съгледвачи, та бях забравила, че всичките му изчадия са тъпи като пънове! Но какво можеш да очакваш от такъв, лишен дори от капчица въображение, магьосник! Нещастнико, съобщи на своя злобен господар, незаконен баща или какъвто ти се пада там, че проклятието му действа и продължавам да старея със страшна сила. Това е! Аудиенцията свърши! Ти си изпълни поръчението и вече можеш да се махаш от очите ми, копеле! И предай на Мерлин, че въпреки неимоверните му усилия красотата ти изобщо не може да компенсира твоето тъпоумие и липсата на чувство за хумор. А ти, Таласъме, повече да не си посмял да се мяркаш насам! Хайде, марш оттук! Пръждосвайте се и двамата!

Старицата заканително пристъпи към тях, размахвайки кльощавите си ръце с дълги, добре изпилени, черни нокти, но Хък дори не мигна.

— Уважаема лейди Моргана! Съжалявам за недоразумението и моля да ми простите, че с тривиалния си комплимент, без да ща, сложих пръст в раната ви. Позволете ми още веднъж да поднеса искрените си извинения. Но не бива да ми се сърдите, защото времето наистина не е успяло да заличи следите от небивалата ви хубост.

Искреният му глас подейства като вълшебен мехлем за радикулита на старицата. Тя се поизправи, разкърши снага, при което огромният й бюст се олюля и заплашително понечи да изскочи от корсета, но тя го подръпна и вече любезно попита:

— Миличък, ти май не си съгледвач на Мерлин, а?

— Не съм, лейди Моргана. Пък и аз, самият, имам някои стари сметки за уреждане с него.

Според семейното предание някъде през VI век бащата на Хък наистина се бе подвизавал сред келтите под кожата на Мерлин и изглежда в тоя край беше познат все още под това име, но греховете на стария Хогбен, за които Хък спомена, бяха съвсем пресни — от няколко часа.

— Виж ти, виж ти! — приближи се старицата и взе алчно да оглежда физиката на Хък, сякаш се канеше да го откупи от пазара за роби, но тайно взе да наднича в душата му. — Какъв ли ден е днес, та съдбата ми прави такъв подарък?

— Сряда е — плахо се обади Таласъма. — И ми позволи да ти напомня, че аз го доведох, Моргана.

— Въпросът ми беше риторичен, Таласъме. И ме остави да си изплакна очите с този сладур. Не съм те забравила. Бъди спокоен. Ще получиш подобаваща отплата, от която сигурно ще ти изхвръкнат очите.

Летящата метла потрепери.

— Не съм толкова лаком, Моргана. Моят човек твърди, че ми е приятел, и те моля само да провериш дали не лъже.

— Вече проверих. Тоя не лъже. Най-после си намери истински приятел, Таласъме. Я върви и кажи на Трипио да сложи още два прибора за вечеря, пък аз ще погледам на тоя красавец на ръка.

Докато Моргана страстно мачкаше с двете си ръце китката на Хък, сякаш се опитваше да разбърка линиите на съдбата му, златолик тенекиен човек или по-скоро трол надникна иззад вратата на къщурката да зърне госта, но Таласъма дръпна любопиткото вътре. Хък идваше от друго време и нямаше как да знае, че с нещо бе е събудил интереса на единствения златен робот в Библиотеката.

— Отредено ти е да живееш много животи — глухо рече Моргана, обзета от любовна нега.

— Кажи ми нещо, дето не го знам — отвърна Хък, леко притеснен, че буди такива перверзни чувства у старицата.

— След сто лета ще влезеш в страшен сблъсък със Злите сили, предвождани от Мерлин — нервно взе да пророкува Моргана. — Битката ще продължи почти цял век и ще донесе ужасни беди на хората. Но в друг един живот, тя вече се е състояла. Злите сили са победени, но с цената на грамада от човешки кости, и ти печално се подвизаваш сред руините, обграден от много любов и верни приятели. — Изведнъж тя настръхна. — Виждам Мерлин! Чувствам, че е наблизо. Тук някъде е! — Моргана се разтрепери, очите й се изцъклиха и тя изпадна в транс. — По-силен е от мен. Не мога да надвия проклетата му магия! Но ти ще сториш това. Ти си по-могъщ от него! Открий го и обезсили ужасната му прокоба. Искам пак да съм млада и хубава! Искам отново да обичам и да бъда обичана! Проклета старост!

И Моргана припадна в ръцете на Хък.

Миг преди той да изсвири с уста Трипио и Таласъма вече търчаха с менче насам. Но макар да го изляха цялото отгоре й, водата не помогна. Вълна от горест нахлу в главата на Хък и едва не го събори. Моргана щеше да си отиде мърцина заради него. Той грабна ръката й да измери пулса. Пулс нямаше! Налагаше се да опита изкуствено дишане. Докато масажираше изтръпналата си от хиромантийната интервенция ръка, Хък се зазяпа в твърде пищния й бюст и се отказа от класическия способ. Опита уста в уста. На третата минута, когато добре беше вентилирал собствените си дробове и, ако се налагаше сега да се гмурне в черната локва, сигурно щеше да изкара пет-шест минути под водата, внезапно усети, че устните на Моргана се разтварят, езикът й прониква между зъбите му и палаво се заиграва с неговия. За миг той забрави за околните и се отдаде на милувката, но тя отвори огромните си зелени очи и му намигна, а Таласъма изрева:

— Жива е! Жива е!

— Нищо й няма — обади се Трипио. — Кой идиот ме наказа с такава господарка? Номерата й край нямат!

Хък смутено се отдръпна, а Моргана пъргаво скочи и тутакси навика публиката:

— Трипио, марш бързо в кухнята. А ти, Таласъме, слагай масата, че огладнях. След пет минути да сте поднесли храната. Ясно ли е? И застелете най-красиво извезаната покривка!

Все пак тържествената вечеря на свещи започна след десетина минути, защото домакинята закъсня. Но всички й простиха мигновено заради чудото, което беше направила със себе си. С помощта на грима Моргана с един замах бе свалила цели трийсет лета от себе си. Вталената й премяна с голи рамене, достойна за кралица, бе запратила в блатото още двайсет. А небрежно елегантната й прическа в стил „водопад“ я бе подмладила поне с десет зими. Но голямата работа бе свършила избликналата й неистова жажда за нов живот. Тя бе отхвърлила от плещите й най-малко седемдесет тъжни есени. И в крайна сметка Моргана изглеждаше на неопределената и изключително благодатна за всяка жена възраст между трийсет и петдесет години. Беше свежа, елегантна и дори очите й топло и нежно искряха. Хък подсвирна, а Трипио и Таласъма заръкопляскаха.

— Казах ти, че си могъщ — рече Моргана на Хък, докато се настаняваше на масата сред възхитените погледи на мъжете и оправяше роклята си. — Ти не си знаеш силата, човече!

— Да не искаш да кажеш, че съм премахнал проклятието, лейди Моргана? — повдигна вежди Хък.

— Не съвсем. Все пак срещу теб не беше някой жалък фокусник като Дейвид Копърфийлд, а Мерлин. Но ти дотолкова омаломощи магията му, че с остатъците й сама се справих. И престани с тези официалности.

— Не искам да те лъжа, Моргана. Мразя лъжите — твърдо рече Хък, загледан в ослепителната сестра на прословутия крал Артур. — Съжалявам, но трябва да ти призная, че не съм предприемал нищо съзнателно.

— Божичко, като гледам каква е силата на подсъзнателните му желания — промърмори Трипио, — хич не ми се ще да попадам между шамарите му, когато върши нещо съзнателно! То бива, бива, ама… Спомням си как веднъж моят приятел Люк Скайуокър…

— Млъкни, дърдорко! — сряза го господарката му.

— А виждаш ли аз какъв приятел имам вече? — прошепна на ухото му Таласъма и крехката дръжка на летящата метла гордо се изпъчи преди лакомникът да се пресегне да си вземе от любимия деликатес — желирано козе ухо с мерудия.

Гала-вечерята продължи шумно, изпъстрена с дружески закачки. Моргана се кипреше. Трипио започна няколко разказа за междузвездните си пътешествия от първите, нефилмирани епизоди, но все го прекъсваха. Таласъма плюскаше като невидял деликатеси. А Хък попиваше откъслечната информация за този шантав свят, в който стария Хогбен го бе запратил по неведоми пътища и причини. По едно време домакинята изглежда се усети, че щастието не продължава вечно в никой свят. Наистина след хилядолетие и половина най-сетне беше успяла да се справи с проклятието на Мерлин, но той, самият, беше жив и здрав. Нещо повече, беше наблизо! Тя го чувстваше с всяка пора на опънатата си от вълшебните помисли на Хък кожа. Трябваше да насъска този могъщ хубавец веднъж завинаги да се справи с вечния й враг, като му отнеме силата. Не биваше да пропуска тази великолепна възможност, изсипала се върху главата й изневиделица като същинска манна небесна.

— Не смяташ ли, че е време да ни се представиш вече, сладурче? — реши да започне тя по-отдалече.

— Да бе! Гледай какъв глупак съм! — тутакси реагира и летящата метла. — Ще ме пита някой как се казва най-добрият ми приятел, и аз няма да знам какво да му отговоря!

— Тя, моята история е дълга и нямам намерение да ви отегчавам — отвърна Хък, като огледа компанията на масата и реши, че е рано да разкрива всичките си карти. — В края на краищата баща ми сметна, че трябва да се наричам Хък Хогбен, и аз нямам нищо против. Но за вас съм просто Хък.

— Хък?… Хък… Хък!… — взе да въргаля в устата си името му Таласъма, сякаш дегустираше поредния деликатес. — Никак не е лошо. Даже е много хубаво! Как се казва най-добрият ми приятел ли? — обърна се той към Трипио. — Ако искаш да знаеш, най-добрият ми приятел се казва Хък от рода Хогбен!

— И как разбра, че ти е най-добрият приятел, като имаш само един? — възпротиви се рационалният ум на робота.

— Може да е един, но пък струва колкото всичките твои приятели взети заедно! — разтрепери се от възмущение летящата метла.

Хък и Моргана ги оставиха да се дърлят и излязоха да се разходят по брега на голямата черна локва, осеян с черни курешки. И небето бе все така черно, но сега сякаш някой го беше лакирал. Абаносовите му отблясъци си играеха с глазурата на порцелановата чаша за кафе на четирикраката врана, която всъщност се оказа с пет крака, и гальовно заслепяваха блестящите досущ като полирани гарвани преди да се отразят в гладката повърхност на локвата и да засияят във въздуха като огромните, изпълнени с нега очи на Моргана.

— Кога смяташ да си премериш силите с Мерлин, Хък от рода Хогбен? — прошепна тя, като го хвана за ръката.

— Скоро… Много скоро — нервно отвърна Хък, гузен, че дава обет, дето не е сигурен дали ще може да изпълни. — Първо, ще трябва да го открия, но, честно казано, не познавам добре тия места и…

— Не се безпокой за това. Той много често се отбива в митницата, а шефът й ми е приятел. Има незаконна дача в резервата на три версти от кривото дърво, съвсем близо до замъка на лорд Валънтайн. Аз се водя собственик и го прикривам, така че ми е длъжник. Няма начин той да не знае къде е Мерлин в момента. Ще ти дам Трипио да те отведе до митницата. И не се безпокой! Няма да те хвърля просто така в устата на вълка. Утре сутринта ще се погрижа да имаш ново тяло. Брат ми, крал Артур, държи едно резервно в моя фризер за всеки случай. Предполагам, че няма да има нищо против да ти услужи. Пък и Мерлин му има страха.

Двамата мълчаливо се поразходиха още малко, всеки замислен за своите проблеми, докато зверският студ не ги принуди да се приберат в къщурката. Но уговорката за утре не бе постигната толкова лесно, както си мислеше Моргана.

Летящата метла категорично отказа да се раздели дори за миг с най-добрия си приятел Хък от рода Хогбен, дори ако от утре временно ще се нарича крал Артур. А Трипио негодуваше, че е пребродил цялата Вселена и дори малко оттатък, и няма нужда за такава лесна задача да му натресат на главата някакъв си таласъм, който не може да оцени дори едно приятелство както трябва. Наложи се метлата да обещае, че по пътя ще си държи устата затворена и ще позволи на Трипио без всякакви спънки, неограничено да разказва каквито си ще истории, а в знак на добра воля Трипио мигновено трябваше да се захване да приготвя любимия десерт на Таласъма — задушени змийски езици с канела, мед и орехи.

През цялото време Хък се мъчеше да намери претекст да спи сам тази вечер, но така и не успя.