Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

13. Игра на стъклени перли

— Хари! Благодаря ти, приятелю, че в мое лице даде възможност на прокуратурата да се възползва от… подобренията в машината — замисли се за миг Сонк как да нарече предлаганата от Хък симбиоза между оракула на Селдън и лъвицата. — Безкрайно съм ти признателен за съдействието в този доста сложен съдебен процес. Трябва да ти призная, приятелю, че никак не съм спокоен. — Прокурорът Сонк стрелна с очи Хък. — Имам чувството, че ме очакват неприятни изненади… Не тук, а в съдебната зала, разбира се.

Създателят на машината изобщо не изглеждаше поласкан от думите на прокурора. Той нервно се засуети на стола. Не издържа, стана и на свой ред изпитателно се вгледа в Хък:

— Смяташ ли, че можем да започнем?

— Да — лаконично отвърна Хък, но трепетът, изписан по лицата на двамата му събеседници, го подтикна да ги успокои и той продължи: — Подготвил съм машината така, че тя не само да запази своята индивидуалност, но в процеса на работа активно да се самообучава. За всеки случай съм предвидил по всяко време Хари да може да й нареди да забрави наученото.

— Давай нататък. Не му спестявай подробностите — нервно рече Селдън.

— Всъщност я превърнах в шизофреник, като й създадох вътрешен опонент — невинно се усмихна Хък. — В началото неговите функции ще поеме лъвицата, докато второто „аз“ на машината, така да се каже, съумее да деградира дотам, че напълно да възприеме логиката и начина на мислене на Ана-Мария. На Земята тя постигна невероятни резултати с компютрите на Ай Би Ем. Машината на Хари по нищо не се отличава от тях. И тя разсъждава по същата човешка логика.

— Все пак има известен риск някой от двамата да не издържи. Ти какво ще кажеш? — обърна се Хари Селдън към прокурора.

— Какво пък толкова? Да опитаме. Въпросната госпожа явно е готова да поеме риска и… не ми се сърди Хари, но ми се стори, че е способна да устои на няколко машини като твоята. А пък Хък твърди, че ако нещо се обърка, ти можеш да възстановиш своя оракул във вида, в който си беше, така че…

— Де да бях сигурен! — чистосърдечно възкликна Селдън и взе да се разхожда напред-назад.

Тримата се умълчаха.

— А мен защо никой не ме пита какво мисля? — внезапно се обади машината.

— Оставил си я включена?! — сепна се крачещият Хари и се закова на място.

— Да. Защото ми се видя по-справедливо и тя да вземе участие в разговора — отвърна Хък и неловко се почеса по главата. — Нали все пак обсъждаме нейната съдба.

— Хм — рече прокурорът. — Този казус ми се струва малко заплетен…

— Разплети го! — твърдо рече машината.

Тримата се спогледаха.

— Предлагам да я изключим, докато решим какво да правим при тези обстоятелства — промърмори Селдън.

— Дискриминацията не може да бъде решение на никой обществен проблем! — настоя на своето машината.

— Твоето изчадие взе да става нахално! — подхвърли Сонк на Хари Селдън. — Може би наистина има нужда от малко психотерапия. Я се стегнете! Предлагам да обърнем казуса обратно. Има ли някой против експеримента?

Настана гробна тишина. Дори машината схвана важността на момента и не се обади.

— Чудесно — продължи след малко Сонк. — Значи този въпрос го решихме. Сега да видим на кого ще се падне честта да послужи за опитно зайче. След като тримата солидарно поемаме отговорността, би трябвало всеки от нас да може да контролира изкъсо експеримента. И за целта трябва да издигне свой кандидат. Аз предлагам от моя страна да участва господин Пакеекее.

Хък повдигна вежди.

— Хич не се чуди! — усмихна се прокурорът. — Ами по-бързо издигай някого на пиедестала. Сега ти се е паднало!

— Познавам само един, който би се поблазнил от тази съмнителна чест — отвърна Хък.

— Кой е той? — не се стърпя Хари Селдън.

— Моят дракон!

— Уф! Помислих, че ще посочиш мен — изпъшка Селдън.

— Защото ти се каниш да предложиш Хък, нали?

— Признавам, че имах такова намерение — сведе очи Хари Селдън. — Представи си, че първите резултати са добри. Каква е гаранцията, че лъвицата ще пожелае да остане до края? Тя пребивава временно в Библиотеката с някакъв странен статут. Не знам чужд гражданин ли е или домашен любимец? Ти ги разбираш тия работи, Сонк. А аз имам интерес Хък и Ана-Мария да налеят достатъчно акъл в раздвоеното съзнание на машината, така че тя да работи ефективно и без лъвицата. До преди малко смятах, че най-добрият начин да проверим как са си свършили работата е накрая лъвицата да разпита Хък. Но сега си мисля да предложа обратното.

— Имаш ли нещо против? — обърна се Сонк към Хък.

— Не знам. Ще трябва да поговоря с Ана-Мария. Драконът е лесен, но тя мрази някой да взема решения вместо нея. А ти получи ли съгласието на Таоа?

— Да. Говорих с него още когато ме уведомиха какво се каните да правите. Той чака отвън. Трябва да ти призная, че много го харесвам, но ми се струва прекалено информиран за обикновен полинезийски шаман. Има нещо в тази работа и ми се ще да го разнищя преди да съм се явил пред съдията. Нали знаеш, по време на всеки процес адвокатите и прокурорите задават само тези въпроси, на които предварително знаят отговора. И не ми се ще да се озова в небрано лозе пред дълбокоуважаемия Санчо.

— А аз предлагам от моя страна в експеримента да вземе участие другарят Вуняков — изведнъж ни в клин, ни в ръкав се обади машината.

Хък с удоволствие забеляза, че в стандартния глас на информаторка от аерогара, заложен в нея от Хари, се прокрадна заплаха. Тя вече се учеше!

— Аз съм „за“ — подхвърли той.

— В никакъв случай! Тая няма да я бъде! — решително възрази Селдън, щом успя някак да преглътне наглостта на собственото си творение. — На тоя Вуняков му знам и зъбките. И трябва да ви призная, че ако профсъюзите не се съпротивляваха толкова, досега сто пъти да съм го уволнил!

— Гневът е лош съветник, приятелю — взе да го успокоява Сонк. — Нали ще имаме пълен запис на предстоящия цирк… Извинявай! Не исках да те обидя! На експеримента… Ако този твой служител е пълен идиот, както ти твърдиш, ще покажеш записа на профсъюзните шефове и ще се отървеш от него. Аз лично ще се погрижа те да приемат това „специално разузнавателно средство“ като допустимо доказателство.

След десетина минути препирни най-после се споразумяха кой и от чие име да участва в спиритическия сеанс, както го нарече Хари Селдън, и той нареди да въведат лъвицата. Но тя не влезе, а направо връхлетя. И на Хък му се стори, че го гледа някак странно. Къде ли беше сгазил пак лука? Той побърза мило да й се усмихне, намеквайки, че сега не му е времето за семейни скандали. Дори тръгна към нея и понечи да я прегърне, но изстреляният сякаш с „Калашников АК-47“ въпрос го принуди да се вцепени с разтворени обятия в средата на залата.

— Как се казва шефът на Центъра за изследване на стерилитета у лъвиците в Сиатъл?

— Моля? — изуми се Хък.

— Отговори на въпроса, ако ти е мил животът! — озъби му се лъвицата.

— Арчибалд Донахю-Стивънс — леко затрепери гласът на Хък. Не толкова от обидния тон, колкото от опасението, че нещо е извадило от равновесие Ана-Мария.

— Кажи номера на автомобила, до който се срещнахме за първи път на Земята? — продължи със загадките лъвицата, като бавно се промъкваше към него.

— Не беше автомобил, а танк, скъпа. Забрави ли? Ти се стовари от небето току пред носа ми, докато си седях на дулото на моя танк в изконните арменски чукари на Нагорни Карабах. Скъпа, сигурна ли си, че с теб всичко е наред?

Тя се приближи плътно до него и изведнъж без всякакъв свян взе да го целува, като опитваше вкуса на устните му, близна очите му и дори леко захапа езика му, сякаш го дегустираше преди да го изяде.

— Как смяташ да наречем близнаците? — високо, но вече доста по-благо го попита тя и му прошепна: — Честито. Имаш двойник. И се мота наоколо.

Хък въздъхна тежко. Нищо й нямаше на неговата лъвица! Само подвижната лудницата край него се бе сдобила с нов пациент. Той се стегна и мигом разцъфна в усмивка:

— Още не съм решил, скъпа.

— Време е вече да се замислиш, скъпи — закачливо рече Ана-Мария и се пъхна в машината.

Хари Селдън и Сонк се спогледаха.

— Жени! — рече Хък, като най-сетне свали ръцете си и извинително повдигна рамене. — Предлагам да започваме, господа.

Клатейки глава, Хари Селдън даде съответните нареждания и въведоха Вуняков. Оракулът го подхвана от вратата.

Машината: Име?

Вуняков (притеснено, но надуто): Лавър Федотович.

Машината (с гласа на лъвицата): Да не би да се срамувате от фамилията си, Лавър Федотович, че не я споменавате?

Вуняков (важно): Свикнал съм да се обръщат само почтително към мен. А за тази цел собственото и бащиното име са напълно достатъчни.

Машината (заканително): Хм! Ще видим. Занятие?

Вуняков (лаконично): Председател!

Машината: На какво?

Вуняков (спонтанно): На каквото ми падне… Пардон. На каквото ме сложи Партията.

Машината (с гласа на лъвицата): Колко прави две и две, Лавър Федотович?

Вуняков (след кратко замисляне): Значи… Такова…

Машината (с гласа на лъвицата): Вярно ли е, че не винаги две и две прави четири, Лавър Федотович?

Вуняков (възмутено): Вижте сега! Нали за тази цел съм назначил научен консултант. С науката шега не бива! Така де… Нека професор Избегало да отговори на този въпрос. Нали за това му плащам заплата!

Машината (с гласа на лъвицата): Кога със сигурност две и две е равно на четири, Лавър Федотович?

Вуняков (в миг на просветление): Когато Партията каже!

Машината (с гласа на лъвицата): Черното бяло ли е, Лавър Федотович?

Вуняков (объркано): Ммм… Не знам какво мисли в момента Партията по въпроса.

Машината (назидателно, с гласа на информаторката от летището): Лошо, Вуняков. Много лошо. Партията мисли, че черното е бяло. Нещо повече. Партията нареди всеки неин член да твърди наляво и надясно, че черното е бяло. А ти не знаеш! Можеш ли да обясниш, Вуняков, защо ти, който си недостоен за храчката й дори, не изпълняваш Повелите на Партията?

Вуняков (разкаяно): Виноват. Времената са объркани. Признавам, че съм пропуснал да се запозная с последните постановки.

Машината (приповдигнато, все едно, че каца самолетът на генсека): Радвам се, че влезе в правия път, Вуняков. Поради сериозни политпросветни пропуски в образованието ти Партията те отзовава от досегашния ти пост. Веднага трябва да си подадеш оставката. От утре ставаш Почетен председател на безработните бивши председатели. За заместници ще вземеш Головодов, Заврънкулкис и професор Избегало. Готов ли си да изпълниш Повелята на Партията?

Вуняков (с пионерски ентусиазъм): Винаги готов!

Машината (строго, изплювайки два гъсто изписани листа): Подпиши!

Щом изведоха Вуняков, прокурорът Сонк подметна:

— Не беше лошо като начало. Кратко и ясно. Бързо му напипа цаката. Само дето според мен не беше много честно? Машината не му даде никакъв шанс. Приличаше ми повече на саморазправа с явен мотив за лично отмъщение.

Думите му обаче увиснаха във въздуха. Хък и Хари Селдън — всеки от своята гледна точка — бяха доволни, че най-сетне справедливостта възтържествува. Селдън побърза да покани дракона, но настана суматоха. Холографното чудовище категорично отказа да се подложи на изпитанието, ако Церберина не стои до него и не му държи лапата. След кратка консултация от няма и къде изпитната комисия склони да се съобрази с прищевките му и двамата влязоха.

Още от вратата Трифончо изгледа кръвнишки Хък, сякаш му беше отмъкнал бащиното имане, и тутакси напъха едната от холографните си глави в машината. Другата зорко следеше Хък да не хукне нанякъде. Изглежда лъвицата го успокои, защото след миг двете глави триумфално се изправиха и драконът се изпъчи. Заради внушителното му туловище се наложи Хък и Сонк да се поотместят малко от централната ложа, защото полупрозрачния търбух им стесняваше кръгозора. Хари Селдън не се свърташе на едно място и на него му беше все едно къде ще кръжи като дозорен вертолет.

— Наместихте ли се вече? — нервно се обърна той към присъстващите, но никой не го удостои с отговор и той подвикна на машината: — Давай да започваме тогава!

Машината: Име?

Драконът (възмутено): Що за невъзпитано поведение! Кой ти дава право така грубо да се обръщаш към личност от моя ранг?! Така ли се отблагодаряваш, че доброволно се съгласих да се подложа на глупави тестове, само и само да задоволя честолюбието на някакви мизерни души с претенции за величие?!

Машината (с гласа на лъвицата): Извинявай, драконче. Просто ни се налага да научим името ти за протокола. Хайде, пиленцето ми, бъди така добър да кажеш как се наричаш.

Драконът: Както ме е кръстил баща ми!

Машината (тихо, на себе си): Какво се подмазваш толкова на този многознайко. Не го ли виждаш, че трепери от страх!

Машината (шепнешком, с гласа на Ана-Мария) Трябва да преодолеем стресовата ситуация, иначе…

Машината (високо, с гласа на информаторката от летището): Занятие?

Драконът (язвително): Да натривам носа на такива като тебе!

Машината (след кратка вътрешна борба, съпроводена от тропот, наподобяващ дъжд от стъклени перли върху мраморен под, със запъхтения глас на лъвицата): Колко прави две и две?

Драконът (след продължително замисляне): Видя ли! Ядоса ме и забравих това как се римуваше. Защо не ме питаш колко е часът, та да ти отговоря — колкото ти е носът!

— Предлагам да прекратим този цирк! — не се стърпя Хари Селдън. — Те са се наговорили!

Хък повдигна рамене, но прокурорът не скри любопитството си:

— Задръж малко, Хари! Ако схващам логиката, следващият въпрос е последен и ще чуем заключението.

Селдън закрачи по-бързо из тясното пространство, оставено му от дракона, като внимаваше да не се приближава много-много до холографния изрод. Церберина само въртеше трите си глави като пумпали, като не забравяше да гали лапата на Трифончо и от време на време дори окуражително я близваше.

Най-сетне тягостната тишина беше нарушена.

Машината (с гласа на лъвицата): Черното бяло ли е, мило драконче?

Драконът (гордо): Зависи с какви очи го гледаш!

Машината (дрезгаво, с гласа на информаторката от аерогарата): Безнадежден случай. Не признава никакви авторитети. Разкъсва се от вътрешни противоречия. Бунтар, страхлив като заек, но и пресметлив като лихвар. Предстоят му велики дела, които ще извърши по неволя. Мрази се, че е носител на доброто начало. Мечтае да бъде гангстер или поне корумпирано ченге.

Присъстващите бяха избутани до стените, защото драконът така се наду, че едвам го измъкнаха през вратата. Селдън се пъхна в машината си да види дали всичко е наред след онази тупурдия, предизвикана от вътрешната борба на раздвоеното й съзнание. Забави се доста и излезе със стъклен поглед, като клатеше заканително глава.

Наложи се да му донесат транквилант. Нервите му не бяха издържали. Хък обеща, че всичко вече ще продължи по вода, без всякакви изненади. И наистина след малко мирно и тихо се проведе следния разговор между лъвицата и стария шаман:

Машината (вежливо): Бихте ли ни казали вашето име, уважаеми господине?

Пакеекее: (любезно): Пакеекее, син на Пакеекее и внук на Пакеекее.

Машината (учтиво): А бихте ли ни осведомили какво е вашето занятие, господин Пакеекее?

Пакеекее (благо): Имам честта да бъда избран от моя народ за таоа.

Машината (любопитно, но възпитано): Колко прави две и две, уважаеми Таоа?

Пакеекее (отзивчиво): Четири.

Машината (все така любознателно и някак нежно): Винаги ли?

Пакеекее (услужливо): В материалната вселена — да.

Машината (ласкаво): А в Нищото?

Пакеекее (щедро): Колкото си пожелаеш.

Машината (благоразположено): А черното бяло ли е, уважаеми Таоа?

Пакеекее (радушно): И да, и не. Черното никога не може да стане истински бяло, но вечно се стреми към това. А стремежът е същината на всички неща.

Машината (мило): Този мъдрец е баща на един от присъстващите, чичо — на другия и се е преродил в третия.