Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

23. Аргонавтика

Кралят избута лакомо дъвчещия Таласъм и прилепи ухо до стената на кубрика. Добре, че беше свалил ризницата, а Бегемот остана долу, на кея, защото в тази теснотия едва се побираха дори с тая слаботелесна върлина. Чувствителният нос на Таласъма ги бе отвел право в камбуза на плаващия музей „Арго“ и изнемощялата от глад летяща метла мигом докопа една тлъста мръвка. Та сега, между млясканията й, Хък чуваше двама души да разговарят, но долавяше само откъслечни фрази. Таласъма го сръга, сграбчи го за ухото, задърпа го, сякаш току-що го бе спипал да му обира зимника, и неочаквано носът на Хък се озова заврян в ъгъла. Той тъкмо понечи да извие хилавия врат на нахалника, когато съзря през някакъв процеп капитан Ореляно да милва по главата бедния Трипио. Вече можеше да вижда събеседниците и да допълва недочутото, като чете по устните им. Хък се кротна в неудобната поза, а върлинестата лепка тутакси висна на главата му, шепнейки завалено:

— Другият е митничар! Ама май не е на смяна, защото не е в униформа гаднярът.

Хък го халоса по рошавата чутура да млъкне и се заслуша.

— …все пак не постъпвате разумно, дон Франсиско. Нали бяхме се разбрали да прибирате златото само на ония, които още не са минали през митницата — рече Мефистофел подчертано любезно, сякаш началникът на затвора мъмреше най-изтъкнатия си подопечен мафиот. — Защо сте посегнали на обект, който се води на отчет във всички регистри на Библиотеката и съвсем законно е преотстъпен за ползване на лейди Моргана с концесионен договор. Знаете ли какво може да ви се случи, ако тя научи кой е отмъкнал любимия й готвач. Яростта й ще се стовари на главата ви със силата на всички урагани с нежни имена от А до Я, взети заедно. Уверявам ви, дон Франсиско, че и най-страшното торнадо, на което някога сте попадали, направо ще ви се стори гальовен повей на вятъра в сравнение с гнева на Моргана.

Мефистофел тъжно поклати глава. Двамата събеседници разговаряха, седнали край масата в кубрика и Хък ги виждаше като във визьор на телевизионна камера. Капитанът бе с лице към него, Мефистофел му бе предоставил знаменития си полупрофил с острия, гърбав нос и масивната, силно издадена брадичка, а от илюминаторите зад тях проблясваха светлините на града. Ако беше живял в края на ХХ век, двойникът на Хък сигурно щеше да си помисли, че Джей Лено страшно е отслабнал, но той идваше от друго време, затова съсредоточи вниманието си върху дон Франсиско.

— Струва ми се, че в стремежа си да се изразявате образно малко преувеличавате, сър — рече капитан Ореляно, като продължаваше да милва по главата изключения Трипио, който се мъдреше между краката му. — Едва ли в суматохата около битката някой ще се сети за тези безпризорни деветдесет и два килограма благородни метали, на които, кълна ви се, съвсем случайно се натъкнах на бойното поле…

— Докато мародерствахте… — подхвърли митничарят.

Контрабандистът се направи, че не го чува, и продължи невъзмутимо:

— При това след няколко дни ще извлека от тях петдесет килограма чисто злато, което ще претопя в четири стандартни и много красиви кюлчета по дванадесет килограма и петстотин грама, които няма да се водят в ничий регистър, освен тук — почука капитана по собствената си глава, все още увенчана с конкистадорския шлем, който глухо прокънтя.

Дон Франсиско си бе свалил ризницата и под шлема преливаше в плисета и буфани от тъмночервено кадифе, декорирани с надиплено, бяло жабо и златисти финтифлюшки.

— Никак не ми се вярва такава стара лисица като лейди Моргана чак толкова да е оглупяла. Не се опитвайте да ме убедите, че този безценен майстор на кулинарията, чиито вълшебни гозби, апропо, многократно съм опитвал, просто ей така се е мотаел сред ония диваци — продължаваше да клати глава Мефистофел. — Нещо бъркате, дон Франсиско. Сигурен ли сте, че старата вещица не се моташе наоколо? Предполагам, че тайно ви е наблюдавала и после ви е проследила до вашия… плаващ музей — подчертано иронично произнесе последните думи той. — Така че не ми се сърдете, ако ви арестувам за контрабанда в мига, щом се появи.

Капитан Ореляно се замисли. И за разлика от мислите на Мефистофел неговите Хък мигом долови. Никакви вещици не се мяркаха в онзи край на фронта, щракаше умът на мародера. Ала бронираният тип, дето се бе изтъпанил като паметник на крантата си до крачещата камара злато, наистина го позна. Но тук имаше нещо гнило. Никога не бе удостояван с честта да бъде представен на крал Артур. Този монарх беше фалшив. Кой ли се криеше под лъскавите доспехи? Едва ли дъртата магьосница се бе направила на травестит, само за да има по-представителен вид в битката. Та нали според мълвата тя беше къде-къде по-страшна в женския си облик. Пък и, слава богу, и с нея никога досега не бяха се срещали. А странстващият рицар го нарече по име… Хм!

— Сър, да знаете къде наблизо има метална преса? — рече капитан Ореляно, като мислено благодари на Мефистофел, дето му напомни, че наетият от него кораб всъщност е плаващ музей.

Хък трепна, но този път Таласъма го сръга.

— Моля? — повдигна заострените си като моливи катранени вежди Мефистофел.

— Говоря за ония машинки, дето, каквото и да сложиш в тях, го правят на пита, сър. Нали се…

— Знам какво е метална преса, дон Франсиско! — властно го прекъсна митничарят, като отметна глава и развя конската си опашка. — Не разбирам обаче за какво ви е притрябвала?!

— Ами… намислил съм нещо…

— Дон Франсиско, жестоко се заблуждавате, ако си мислите, че като направите Трипио на пита, Моргана няма да го познае и ще ви се размине! Честно казано, не съм очаквал, толкова глупава мисъл да ви мине през ума — отново тъжно закима Мефистофел. — Божичко, колко преувеличени са легендите за някои хора… Съжалявам, но ми паднахте в очите, дон Франсиско.

Този път летящата метла се разтрепери, капитан Ореляно се обиди, а Хък си помисли дали, клатейки непрекъснато глава, Мефистофел инстинктивно не масажира някой поразместен шиен прешлен.

— Сър, изобщо не ме интересува как се котирам във вашите очи! — нервно отсече капитанът. — Аз работя на истинските борси! Питам ви като човек, знаете ли къде най-бързо и дискретно мога да ползвам някоя метална преса.

— Знам, дон Франсиско, но очаквам да ме убедите, че зад глупавото ви хрумване се крие нещо по-сериозно.

Щом разбра, че няма да изкопчи лесно от гадния митничар нужната му информация, капитан Ореляно реши да разкрие картите си. И без това твърде много сделки от общия им бизнес бяха навързани като свински черва.

— Сър, влизали ли сте някога в изложбената зала на кораба?

— Да — в лукавите воднисти очите на Мефистофел се появи интерес. — Развеждал съм там няколко делегации. Плаващият музей на капитан Язон от край време е в дипломатическия протокол.

— И кой експонат е изложен на най-видното място?

— Охо! Май имате намерение да размените слитъците, дон Франсиско? — за първи път прозвучаха нотки на уважение в дрезгавия глас на митничаря.

— Не. Просто ще поставя новото златно руно зад онова гадно копие, което дори не е позлатено, сър. Хващам се на бас, че никой няма да се усети. Хората са толкова глупави, сър. Половината си мислят, че прочутото златно руно от Колхида е кожата на някой риж коч, а останалите смятат, че изложеното парче медна ламарина с формата на разчекната овца наистина е златен слитък.

— Какво ще правим сега? — проломоти с пълна уста в ухото на Хък върлината и получи нов плесник по темето.

— Приемете извиненията ми, дон Франсиско. Да вървим в работилницата на ОКТОФ — рече Мефистофел.

Той стана и се запъти към вратата на каютата.

— Кой е този господин Октоф? Да не е някой митичен славянски княз, че името му завършва на „оф“ като водката Смирноф? — полюбопитства капитанът, докато мяташе на рамо безпомощния Трипио и дори не се огъна под тежестта му.

— Не, ОКТОФ е отделът за комплексно техническо обслужване на флота, дон Франсиско — иронично се усмихна Мефистофел. — Доскоро там управляваше моят стар приятел свети Стефан, но и с новия шеф, йогата Патанджали, добре се погаждаме.

— Аха! Така кажете. Става дума за работилницата на Йогата, значи. Не знаех, че там имат преса.

Двамата заговорници тръгнаха към вратата, а Хък се отдръпна от ъгъла и взе да разкършва изтръпналия си врат.

— Ще нападаме ли, Хък от рода Хогбен? — плахо се поинтересува Таласъма, докато си облизваше пръстите.

— Не — поклати глава Хък. — Избягвай да се биеш с врага на негова територия, Таласъме. Особено, когато попадаш там за първи път. Никога не знаеш какви изненади може да ти сервира. Засега Трипио е в безопасност. Знаеш ли къде е тази работилница?

— И хабер си нямам! Но Бегемот може да знае.

Летящата метла пак посегна към мръвките, но Хък го плесна през ръката.

— Престани да се тъпчеш! Давай да се измитаме. Ще ги оставим да се отдалечат поне на двайсетина крачки преди да тръгнем подире им.

Предпазливостта на Хък се оказа излишна. Когато се смъкнаха по вързалата на кея, от Мефистофел и капитана нямаше и помен. Бегемот се измъкна иззад един контейнер и укорно поклати глава:

— Изтървахте ги, докато се напипкате!

— Успя ли да забележиш накъде тръгнаха? — нервно се поинтересува Хък, докато се озърташе.

— Да! — унило рече котаракът.

— Казвай тогава! И престани да се правиш на важен, мъхнат коч такъв! — сръга го Таласъма, като си изкара на него яда, че безвъзвратно се отдалечават от мръвките.

— В отвъдното — промърмори Бегемот и избута с лапа летящата метла, защото мразеше да го ръчкат. — Слязоха ей там — посочи той трапа на кораба, — после Мефистофел се огледа, щракна с пръсти и изчезнаха. Казах ви, че ги изтървахте. Няма никакъв смисъл да гоним Михаля. На всеки рано или късно му се налага да се примири със съдбата си.

— Пфу, да му се не види! — завайка се Таласъма. — Така е, като оставяме разни охранени котараци да ни пазят гърба!

— Тъпанар! Аз не мисля само за плюскане като теб!

Хък престана да се оглежда.

— Бегемот, знаеш ли къде се намира работилницата на Йогата?

— Да. Но там не поправят дръгливи кранти! — отвърна котаракът, като обърна гръб на Таласъма. — Даже и ветеринар няма да ти помогне. На теб ти трябва касапин.

— Давай тогава. Води ни, Бегемот. Там някъде имало преса. И престанете да се дърлите! Стегнете се малко, че да не оплескаме работата!

— Някои вече я осраха и сега пак Таласъма трябва да мете! — възнегодува летящата метла, но Хък изгледа гневно приятеля си и той взе да си мърмори нещо под носа.

Двамата поеха след Бегемот към самотната магазия в дъното на кея. Пристанището беше пусто и тихо като гробище подир залез слънце. Жив човек не се мяркаше. Или всички бяха на бойното поле, или профсъюзите не разрешаваха да се работи в тази част на денонощието. Само огромните живачни лампи унило се полюляваха на пилоните си и вяло подтикваха крановете да хвърлят причудливи сенки по плетеницата от релси и камарите от контейнери.

Бегемот подмина с пренебрежение портала на магазията, заключен с три катинара, свърна зад ъгъла, ловко се провря до задръстената с боклуци канализационна решетка, с лекота я повдигна, отмести я и, щом се увери, че компанията го следва, с гъвкаво движение се мушна в зейналото отвърстие, като внимаваше да не се изцапа. Хък се подвоуми за миг, надникна в шахтата, после грабна изненаданата летяща метла за дръжката и я пусна в канала. Огледа се за случайни свидетели, но публиката явно не се интересуваше от унилия театър на сенките, и той се мушна до кръста в канала, заклини петите си в стените, протегна се, докопа решетката и с ловко движение я върна на мястото й, като в същото време меко тупна на краката си в дъното на шахтата. Летящата метла трепереше като лист на педя от влажния под, но не смееше да гъкне. Бегемот кимна одобрително на Хък и ги поведе по подземния коридор.

— Върви пред мен да те виждам! — процеди през зъби Хък и побутна Таласъма.

— Чакай малко! Изобщо не ми харесва тая твоя безцеремонност! — внезапно писна метлата. — Трябва да те предупредя, че сериозно започвам да се замислям дали заслужаваш да ми бъдеш приятел, Хък от рода Хогбен! Нима си помисли, че смятам да се изнижа и да оставя ония зверове да направят горкия Трипио на пита, която дори не може да се яде?!

Хък любопитно го изгледа. Виж ти! Оказа се, че Таласъма не трепереше от страх, а от възмущение…

— Извинявай, приятелю! Уверявам те, че дори и през ум не ми е минало — излъга той. — Изглежда, че обстановката ме изнервя! Наистина съжалявам и още веднъж те моля да ми простиш.

Таласъма се почеса по щръкналите коси. За първи път в живота някой му се извиняваше.

— Ммм, добре! Приемам извиненията ти — великодушно рече той. После не се стърпя и добави: — Но друг път внимавай! Не всичко между приятели е позволено. Има една мярка, която никога не бива да се прекрачва.

Хък деликатно премълча какво мисли по въпроса за различните аршини, с които летящата метла мереше своите и чуждите грехове. Той мълчаливо стисна крехката десница на Таласъма и двамата приятели побързаха да настигнат Бегемот, който ги чакаше пред разтворените врати на товарния асансьор.

— Предлагам да се разделим, за да ги изненадаме — рече котаракът, като избягваше да поглежда към холеричната летяща метла. — Аз ще се изкатеря по вентилационната шахта на тавана на работилницата. Тая кльощава гадина може да се провре по тръбите на захранващите кабели до пресата — Таласъма понечи да възрази, но Хък го стисна за лакътя, — а ти, Арчи, ще трябва да забравиш за известно време, че си крал, братче, защото се налага да издрапаш догоре по въжето на асансьора. Друг път няма… — повдигна рамене Бегемот.

— Добре — кимна Хък. — А в работилницата ще действаме според обстановката. Аз ще се покажа пръв, а вие се скатавайте, докато не стане напечено. Съмнявам се обаче, че ще се стигне до там. Струва ми се, че Мефистофел много държи на служебното си реноме и не е склонен да поема рискове. Ти ще се погрижиш за него, Бегемот. Аз поемам капитана, а пък ти, Таласъме, гледай в суматохата да отмъкнеш Трипио настрана. Има ли въпроси?

Котаракът изчезна във вентилационната шахта. Таласъма пак понечи да каже нещо, но Хък го потупа по рамото:

— Давай, приятелю, да измъкнем Трипио от тази каша, че съм прегладнял като вълк. Свят ми се завива само като си представя какви вкусотии може да ни стъкми от благодарност!

Окрилена, вечно гладната върлина излетя като стрела. Хък повдигна капандурата на асансьора и се покатери на покрива. Вратата на горния етаж бе на пет-шест метра над главата му. Единият прозорец бе толкова мръсен, че едва се забелязваше в мрака, но другият, слава богу, липсваше и от квадратното отвърстие струеше дебел сноп светлина, в който се рееха милиони прашинки и дребни мушици.

Дебелото носещо въже бе мазно и изкачването доста го затрудни. Добре, че стоманените оплетки бяха достатъчно грапави. Щом стигна горе, Хък внимателно надникна през рамката на счупения прозорец. Вътре в работилницата, под тавана, се преплитаха отсенки на сивото, а по пода, сред локви мазут, искрящи с всички цветове на дъгата, тихо съскаха пневматични маркучи, сякаш всеки момент бъдещият му приятел Йосиф Бродски щеше да застъпи на смяна. Но по-важното, че проходът между машините е пуст.

Той ловко се провря с краката напред, тупна меко на осеяния с помътнели стружки под и мигом се прикри зад някакъв струг. Ужасно се притесняваше да не е закъснял и тутакси надигна глава. През високите мръсни прозорци на халето изобщо не проникваше светлина, но една огромна лампа с полусферичен отражател светеше право в безжизнените очи на Трипио, изправен между металните плочи на своя ешафод. Слава богу, все още беше цял и невредим. Изглежда крадецът и неговият наставник не можеха да си поделят душата и тялото му:

— Все пак е твърде рисковано да го включим, сър — възрази капитан Ореляно.

— Но така безвъзвратно ще изчезнат вълшебните му рецепти, дон Франсиско. Колко пъти трябва ви повтарям, че те струват много повече от вашите петдесет килограма злато. Знаете ли колко душй могат да се купят с тях! — пламенно рече Мефистофел и брадичката му изхвръкна на цяла педя пред носа. — Истинска лудост е да пропиляваме такова богатство. Настоявам да се вразумите!

— Уф — изпъшка мародерът. — Добре. Включете го, но ви предупреждавам, че пръстът ми е на копчето и при най-малкото движение моята камара злато ще стане на пита. Давам ви две минути да изкопчите от него каквото можете.

Хък се прокрадна няколко метра по-близо до пресата, но капитан Ореляно се заозърта и той отново се сниши. Митничарят изглежда беше включил Трипио, защото се отдръпна, скръсти ръце на гърдите си и рече:

— И двамата сме жертва на терористичен акт, приятелю!

Очите на Трипио оживяха, той мигом прецени обстановката и замръзна.

— Налага се да споделиш кулинарните си тайни, скъпи Трипио — лицемерно продължи Мефистофел, — защото този господин твърдо е решил да ни затрие, ако не ги получи. Трябва да му влезем в положението, защото ресторантът му запада под натиска на конкуренцията и той е готов на всичко, за да спаси бизнеса си. Признавам, че и аз имам определена вина, приятелю, защото именно аз с лека ръка му разказах за вълшебните ястия и десерти, с които ме гощаваше, когато посещавах лейди Моргана. Но, вярвай ми, изобщо не съм предполагал, че събитията ще вземат такъв обрат.

— Хайде казвай по-бързо, мизернико, че сега ще натисна копчето! — изрева вживелият се в ролята си капитан Ореляно, като забели очи и взе да ги върти като луд. — Броя до три! Едно…

— Ако този господин си махне пръста от копчето, бих могъл да ви продиктувам всички рецепти, сър — хладно отвърна Трипио. — Например тайната на змийските езици с канела, мед и орехи е в умелото съчетаване на една трета задушени леко раздвоени езичета от Vipera latastei, което ще рече чипоноси усойници — едва-едва кимна Трипио към вече сериозно опуления мародер, — с две трети запържени до зачервяване връхчета. Това е много важно, сър! Само връхчета от езици на Vipera berus, сиреч от най-обикновената гадина сред пепелянките…

— Но така ще загубим много време, сър — рече капитан Ореляно като тръсна глава.

— Ей сега ще оправим тази работа — отвърна му Мефистофел и извади от вътрешния джоб портативния си компютър. — Трипио, нали имаш инфрачервен компорт, че не нося никакви кабели?

— И още нещо, сър. В никакъв случай не подлагайте пчелния мед на термична обработка, защото само ще развалите любимия десерт на моя скъп приятел Таласъма. Просто трябва да оваляте в меда вече запържените връхчета…

В този миг пронизителен писък проглуши ушите на всички. Летящата метла изникна незнайно откъде, полетя като вихрушка към пресата и се изпъна до Трипио с протегнати между тежките метални плотове ръце досущ като Раймонда Диен на релсите пред влака с нещастните френски войничета, тръгнали на заколение във Виетнам. Хък изтръпна и в същия миг капитан Ореляно взе да натиска копчето като бесен. Но нищо не се случи?!… Таласъма се хилеше от своя пиедестал, по страшен и от най-жестокия виетконговец в сънищата на американците, които по-късно нагазиха в същото блато, без да се поучат от съдбата на французите при Диен Биен Фу. Мефистофел трескаво заприбира компютъра си, ала от тавана безмълвно се отдели огромна черна сянка, стовари се отгоре му като лавина и го събори на пода. Тогава и Хък се хвърли върху мародера. Все още беше във въздуха, когато Мефистофел щракна с пръсти и всички изчезнаха.

От тъмния ъгъл до вратата на работилницата едновременно се дочуха покъртителен вопъл и тежка въздишка. Томи се втурна към пресата и взе да се върти като луда около нея, а Моргана величествено пристъпи в светлия кръг и злобно й се ухили:

— Престани да се щураш, малка влюбчива развратнице. И вдън земя няма да ги откриеш. Тоя гадняр, Мефистофел, ги запрати в отвъдното. Съжалявам само за Трипио. Досадният мърморко наистина беше отличен готвач.

Моргана предизвикателно разкърши гъвкавата си снага, сякаш искаше да се увери, че като всяко чудо и тя не е за три дни. С изчезването на Арчи от само себе си се бе решил и последният й проблем. Сега не дължеше никому благодарност, че магията на Мерлин вече не виси на врата й като воденичен камък. Томи усети как очите на злата фея проникват в изтерзаната й душа и я изпепеляват. Миг преди да се разпадне тя самоубийствено промълви:

— Можеш ли да ме изпратиш по дирите им или дяволът е по-могъщ от теб?

— Ха-ха-ха! — прокънтя в празното хале злокобния кикот на Моргана.

Тя тутакси се захвана да рисува във въздуха магически квадрат и да го запълва с букви. Томи успя да разчете само „Sator Arepo“ на първите два реда, когато Моргана изписа и петия ред, сплете тържествено ръце на пищните си гърди, духна три пъти и светът изчезна.