Вълкодав

Къде си, Майко?

Как да те срещна, как да те позная?

Защо съм тъй далеч от родното огнище?

Защо дори лицето ти не мога да си спомня?…

Кой ни ориса да се търсим с тебе по света?

Къде е нашият дом?

Отразяват се звездите в реката, под леда.

Отдавна се отучих загубите да броя.

Ни следа не откривам и в сърцето е тъма…

На живота ни кой бе жесток, беззаконен съдия?

Отзови се!

Може би родени сме в различни племена?

Или различни Богове са призовавали предците ни във битки?

Все едно — ще те позная. И пред теб ще коленича.

И ще кажа: „Здрасти, Майко. Аз дойдох. Ето ти ръката ми,

да се опреш…“