Вълкодав

Когато на Вселената цари утринта

и Боговете от прахта света създават,

те разделят Силата и Мъдростта

и неравни части на людете раздават.

Страховитата Сила за мъжа остава,

железни мускули и поглед безстрашен,

по-слабите от него за да защитава,

ако се наложи, и в двубой ръкопашен.

А Мъдростта по право се пада на жените —

за да спасяват заветите на предците;

децата, родени от любов и ласки —

На Светлината вечна нетленен отблясък.

Оттогава, ако е потребно, мъжът се изправя

в жестока схватка своя дом да защитава!

Докато пък мирно свети във дома борина,

жената шета чевръсто, като добра домакиня.

И ако тя внезапно гласа си повиши,

воинът никак няма да й възрази;

не е за него на живота мъдростта —

битката е страшна, но по-лесна за мъжа.