Вълкодав

Явил се веднъж във съня на Комгал

могъщ, страховит, надарен с мъдрост Бог.

„Иди — казал той, — и убий Сигомал,

че чака го моят небесен чертог!“

На следващия ден ги сблъскала съдбата;

Комгал разбрал, че няма по-достоен враг.

Малко като Сигомал се срещат по земята,

веднъж на поколение ражда се такъв юнак.

Битката започнала… подхлъзнал се Комгал

и паднал… Дали сега главата му ще отлети?

„Такава победа не искам!“ — решил Сигомал.

Навел се и подал изпуснатия щит.

Не можел да спре боят, по небесната воля!…

Но в решителния миг потрепнала ръката на Комгал:

насред полесражението поклонил се на героя

и си тръгнал, покорен от благородството на Сигомал.

Страховитият Бог се явил пред нищожния Даг,

заповядал и на него да убие Сигомал:

„Поне веднъж прояви мъжество, малодушен глупак!

Отдавна го чака моят надзвезден безкрай!“

Без да смее да откаже, поел към пътя Даг.

Издебнал воина, докато е със любимата си насаме.

И паднал Сигомал на стъпалата пред родния праг,

поразен със копие от страхливия подлец.

А после във небесния чертог Комгал и Сигомал

пирували и не горчала медовината пенлива.

А страхливецът предател зад оградата седял,

и плачел, плачел във нощта студена, сива…