Вълкодав

На кой му се иска във битки да загива?

Как влажно диша разораната нива,

толкова щедрост във висинето откриваме,

защо ни е под това небе да се избиваме?…

Рояк пчели жужи над ябълковите дървета,

деца се смеят сред храстите малинови —

в страната, дето не се сражават мъжете,

където беззащитното добро властва.

Където кротко достойнство струи

от лицата ласкави на прекрасни жени.

До смъртта ще ми се присънва тази страна —

страна на тишина, свещена тишина.

Ще вървя ден и нощ, без умора да знам,

забравил глад и жажда, ще крача.

Как искам някой ден да стигна до там,

и на ремък ножница да окача.

Но дълъг е пътят и яростни — враговете.

И само сила може силата да спре.

Как през локвите кръв да стигна до Тишината,

без да изпускам меча от ръце?…