Подвластни сме на мимолетните желания,
като дечица, търсещи забава.
Последствията от нашите деяния
дори не се опитваме да си представим.
И после плаче тъжното сърце:
„Какво ни причини, съдба!…“
а сме помагали за случването на това
със собствените си ръце.
За всичко свършено се носи отговорност,
неправдата не можеш да я скриеш в мрака.
И днешният ти грях след десет века,
ще се стовари върху твоите потомци.
Така че, без да губиш време в гневни речи,
търгувайки напразно с Боговете,
опитай да се вкараш в пътя
със собствените си ръце.
Не чакай от съдбата подаяния,
на клопките не се чуди.
Не чакай някой да те жали,
до дъх последен се бори!
И може би един от твоите потомци,
отдалечен от теб на векове,
поне донякъде ще побеждава
със собствените си ръце.