Звездата Аиел

1

Грамадният, зачервен от яд мъж разблъска струпаните около него пазачи и гласът му закънтя дрезгаво под сводовете на стаята:

— Казвам се Киар, командир на групата от ракетния катер, и съм възмутен от начина, по който се отнасят с мен и моите хора. Счупиха ръката на един от тях, после ме накараха да се събуя бос и след като отказах, ми свалиха насила обувките. Искам да ме заведете при Старейшината Ли или както там се нарича най-главният, за да предам посланието си лично и да се оплача!

Старецът седеше до ниска масичка, направо на излъсканите, блестящи от чистота дъски на пода. Той отпи от изящната порцеланова чашка, която държеше, и обърна тесните си, полегато разположени очи към новодошлия.

— Аз съм Старейшината Ли — спокойно каза той — и дори аз нямам право да влизам тук обут. Може да ми изложите молбата си, без да крещите — за възрастта си се радвам на отличен слух. Седнете тук и се чувствайте удобно… уважаеми Киар.

Едва доловимата пауза показа отношението му към посетителя. Киар го разбра прекрасно, въпреки че изглеждаше човек на грубата сила, далече от тънките нюанси на речта, но предпочете да възприеме само поканата и тромаво сгърчи масивното си тяло от другата страна на масата. Брадясалото му, покрито с грозни белези, решително лице и властният глас несъмнено принадлежаха на уважаван и известен по свой начин човек. По-скоро от този вид известност, при която след името следваше прозвище и се обещаваше доста голяма сума като награда за залавянето му. Той се чувстваше зле в необичайната обстановка, не знаеше къде да смести ръцете и краката си, но скриваше своето безпокойство зад резки и шумни маниери.

— Пред слугата ли ще разговаряме? — попита той и погледна към вратата, където беше останал само един човек.

— Брат Фу е мой ученик, а в случая и телохранител, така че може да говорите спокойно. Донесли ли сте дарове за Молитвения дом на Лъчезарната?

— Положихме ги в нозете на статуята на богиня Нитира.

— Нитара! — поправи го Старейшината намръщен.

— Разбира се, извинете неволната ми грешка. И благовонните пръчици, които запали жрецът, изгоряха докрай в знак, че тя ги приема благосклонно, както ни обясниха. — Той се размърда и се опита да се намести удобно на твърдия дървен под.

— Кой ви каза да дойдете тук? — рязко попита старецът.

— Капитан Гарт смирено моли за помощ богинята и изпраща писмо за вас — Киар порови в джобовете на дрехата си и му подаде омачкан свитък.

— Така ли? — тъмните очи го огледаха изпитателно, после за миг се отклониха към човека до вратата.

Той изчезна безшумно в коридора, но след малко се върна и пак зае мястото си.

— Уважаемият Гарт не за пръв път отправя молба и Справедливата досега неизменно е обръщала взора си към него.

Този път „уважаеми“ беше казано без капка ирония и Киар усети, че положението му на пратеник се подобрява. Недоловимият знак на Старейшината беше задействал верига от нареждания, в резултат на които с тихи стъпки влезе жена, облечена в същите свободно падащи дрехи в убити цветове като Фу и самия Ли. Тя коленичи, покланяйки се на двамата, и постави поднос с димящи купички пред тях. Поклони се отново и изчезна също така незабележимо.

— Това е чай от свещени билки, които отглеждаме в градините на Хълма, и според легендите възвръща силата и младостта. Разрешете ми да прочета писмото, докато пиете, без да смятате това за неуважение.

Киар сви рамене и се опита да отпива малки глътки от врелия чай, а старецът прочете посланието и замислен се взря в двете точици, небрежно поставени в долния ляв край на написаното. Той поднесе листа към медния мангал до краката си и загледа как хартията почернява и се сгърчва. От острия му поглед не беше убягнало, че свитъкът е бил отворен и после грижливо запечатан отново. Посетителят беше чел писмото и бе отминал тайния знак, без да го забележи.

— Надявам се, че капитан Гарт се е оправил от лошата рана на лицето, която имаше последния път? — обади се Старейшината накрая.

— Ами-и… да — проточи несигурно Киар. — Остана му само белег от нея.

— Аз не съм виждал никога Гарт — каза старецът тихо. — Досега той изпращаше даровете и посланията си с капсули. Бях учуден, че този път пристигат част от хората му.

— Не сме от неговия екипаж — призна събеседникът му, решил, че е глупаво да лъже. — Ние, четиримата, сме от друг кораб и се спасихме от пиратско нападение в аварийната капсула. Попаднахме на пътя на капитан Гарт и той ни прибра, макар че също нямахме честта да го видим лично. Помолиха ни да направим този полет и не можехме да откажем на спасителите си.

„Бих искал да можехме“ — помисли си той мрачно. — „Дадоха ни писмото и катера, а сега ни чакат на орбита да се върнем.“

Истината не беше между любимите неща на Киар, затова бе измислил приемлива версия, доближаваща се максимално до случилото се. Доскоро той дебнеше около оживеното космическо трасе, укрит в един астероиден облак със стария си, изпитан в много битки кораб „Торнадо“. Чакането продължи дълго и сред отегчения от бездействие екипаж започнаха да се зараждат опасни настроения. Първият му помощник — Петнистият Фрик, който отдавна поглеждаше към неговото място, започна да изчезва подозрително често. Шушукаше в ъглите с роптаещите групички, свободни от дежурство, и нещата вървяха към открит бунт. Киар тъкмо се чудеше дали късметът няма да му изневери, когато се появи натежал от товара си, тромаво летящ шлеп. Напрежението спадна и се изля в радостни крясъци, но капитанът реши при първа възможност да се застрахова веднъж завинаги от амбициите на Фрик по най-радикален начин — като го премахне. На този етап се задоволи с няколко мръсни погледа към него, докато наблюдаваше показанията на бордовите системи. Товарният кораб, прекратил толкова навреме броженията, се движеше спокойно, дори когато се устремиха към него с пълна скорост. Изпълниха основните честоти на ефира с „Погребалния марш“ — така нареченият на космически жаргон традиционен пиратски призив към срещнатите нещастници да се предадат без съпротива. Шлепът нито увеличи скоростта си в опит да избяга, нито я намали, приемайки призива, а продължи пътя си глух и ням. Компютърният специалист Гирсън, сврян в кабинката си зад Киар, бързо натискаше бутоните на своя пулт.

— Готово, сър, прихванах ги! — извика той и намести шлема си, увенчан с облак високочувствителни сензори, които стърчаха във всички посоки и осигуряваха, посредством имплантираното в мозъка му комуникативно устройство, директна връзка с част от процесите на главния компютър.

Присадката беше абсолютно незаконна. В цивилизования свят него и нелегално практикуващия неврохирург, който я беше извършил, ги чакаха тежки присъди, но поради естеството на заниманията си и двамата не поддържаха връзки с нормалното общество.

— Вече съм вътре в системата им, капитане, имат пет лазерни оръдия и защитно силово поле със стандартна мощност. Изключих всичко това.

— Браво, Гирсън, заслужи си дяла! Защо не ни чуват?

— Вероятно имат повреда във външната комуникационна мрежа, затова включих съобщението във вътрешната — ухили се прихващачът и погледна тъмната маса, запълнила предните и горни екрани. — Ще ни чуят, не се съмнявайте, сър!

— Включи двигателите им на спирачен режим! Навигатор Харт, провери корекциите в нашия курс, координирай параметрите с Гирсън! — Киар набра командния шифър на бордовия компютър.

— Главен компютър Ка-500 на линия, капитане.

— Команда до КА: приеми нов курс, сближаване с кораб на 1–13, позиция 9, мощност на главните двигатели 5.2, спомагателните на пълна. Готовност за скачване, край! — той прекъсна връзката. — Проблеми от тяхна страна, Гирсън?

— Блокирах централния превключващ възел, корабът им е изцяло под наш контрол, в режим на спиране, сър!

Внезапно компютърният специалист извика задавено и стисна главата си с две ръце, после, без да отвори закопчалките, бясно задърпа шлема, като мачкаше и изкривяваше приспособленията по него. Падна напред върху пулта, увиснал на придържащия колан, и зашари конвулсивно с пръсти по бутоните. Изображенията на екраните заиграха и се размиха, насечени от ярки като светкавици линии, корабът трепна и осветлението започна да примигва. Воят на алармената система заглуши ругатните на Киар, хлътнал в седалката от внезапното ускорение.

— Внимание, тревога трета степен — разнесе се безстрастният глас на бордовия компютър, поел кораба в свои ръце. — Автоматична смяна на зададения курс. Избягнат сблъсък с движещо се тяло — позиция на екрани А1 5/28 и А2 3/6. Повреда в енергийното захранване на пети сектор, защитни екрани не функционират. Внимание, повтарям съобщението…

Гласът внезапно се изгуби сред силно пращене, воят затихна и светлините отново блеснаха. Проснат върху пулта, Гирсън лежеше неподвижен.

— Пети сектор, там е мозъкът на КА-500! — извика Киар. — Първи и втори пилот, навигатор Харт, готовност за преминаване на ръчно управление!

— Превключвателят не функционира, сър — скръстил ръце пред блокираната система за ръчно управление, първият пилот Стенс мрачно погледна капитана.

— Орвик, иди в пети сектор с бордовия инженер и аварийната група, докладвай оттам непрекъснато! — обърна се Киар към втория си помощник, прескачайки Петнистия Фрик, който предвид последните събития не обели дума в защита на ранга си. — Стенс, наблюдавай шлепа и бъдете готови за атака, ако включим поне оръдията! Фрик, изключи пулта на Гирсън и виж какво става там!

Орвик излезе тичешком, а Петнистият разкопча колана си, без да бърза особено, и тръгна към кабинката.

— Пултът е изключен, повече от половината му блокове са извън строя, на Гирсън му няма нищо, просто е припаднал — долетя след малко гласът му оттам. — Какво ще кажеш, Харт, добър прихващач си имаме, а? — обърна се той полугласно към навигатора. — Заради това мекотело изпуснахме плячката.

Харт не го чу, защото се беше втренчил в екраните с отворена уста, а Стенс и вторият пилот бяха замръзнали в същите пози.

— Капитане — извика той с пребледняло лице, — вижте шлепа!

Старото корито правеше изненадващо бърза за вида си маневра и вече почти се бе озовало над тях. Мощният удар, който разтърси „Торнадо“ след малко, показа, че въоръжението му е влязло в действие. Виковете на пиратите се смесиха с наново включилата се сирена, а внезапно проработилият компютър съобщи повреди в още два сектора. Като описа елегантен завой, шлепът се устреми към тях с немислима за обикновен товарен кораб скорост и Киар вече беше убеден, че е попаднал на изключително добре замаскиран имперски кръстосвач. Той скочи от мястото си, като почти разкъса колана от бързина, побягна и изкрещя в микрофона заповед до екипажа за незабавна евакуация, а до Орвик — да дойде в капсула №1 в товарния отсек. Харт и останалите го последваха след секундно колебание и зарязаха Гирсън на съдбата му.

Вторият удар ги настигна пред хангара, където изпопадаха в купчина на пода, а най-отгоре се стовари бързащият от пети сектор Орвик. Бордовият компютър успя да включи останалите незасегнати силови щитове на „Торнадо“, но дългият опит на Киар му подсказваше, че следващата атака ще ги помете като паяжина и корабът ще се разпадне под краката им. Няколко капсули едва успяха да се изстрелят, за да наблюдават отстрани с безсилна ярост разлетелите се след третото попадение метални отпадъци и човешки останки на неуспелите да напуснат кораба. „Торнадо“ вече не съществуваше.

Кръстосвачът прибра капсулата, в която бяха Киар, Фрик, двамата пилоти, Харт, Орвик и главният енергетик Рагнар. Когато пиратите излязоха от нея, стиснали оръжията си, за тяхна изненада не ги чакаше строен взвод от Космическия флот. В просторния тъмен трюм беше тихо и освен тях нямаше друго живо същество. След няколко неуспешни опита да отворят люка, който според тях водеше към вътрешността, те се оттеглиха обратно в капсулата, за да изчакат развоя на събитията. Корабът не приличаше много на патрулен, а и гласът, който най-накрая се разнесе от свързочния блок, ги увери в това. Киар трябваше да приеме предложението на неизвестния капитан, което звучеше като ултиматум.

Можеше да избере трима души, които да го придружат. Той самият беше отличен пилот, затова се спря на Рагнар, Харт и Фрик. Нямаше доверие на Петнистия, но се нуждаеше от острия му ум и умение да се ориентира бързо при критични обстоятелства, освен това главната причина за досегашните им разногласия беше ликвидирана. Ако имаха щастието да се доберат до базата на астероида Целтин, Фрик нямаше да фигурира в следващия му екипаж, но засега беше необходим. Положението им можеше да бъде много по-лошо. Бяха се отървали от смъртта, а кацането на каквато и да е планета им даваше възможност да избягат.

След ново дълго очакване металната преграда на трюма се отвори към осветен коридор. Четиримата пристъпиха напред предпазливо, объркани от това, че ги оставиха да се движат въоръжени. От другата страна на коридора, в трюм като този, от който идваха, ги чакаха двама души, застанали до малък катер за планетни операции. С лек, непознат акцент единият даде на Киар инструкции и тържествено протегна към него запечатан плик от шумоляща хартия. Поемайки архаично изглеждащата пратка, пиратът огледа фините им мършави ръце и тела, като претегли шансовете си за победа, ако ги нападне. Те бяха бледи, изпити и приличаха по-скоро на призраци, отколкото на хора. Не изглеждаше трудно да се справи с тях, а и на Орвик изглежда му идваха същите мисли, защото задиша шумно. Киар долови с крайчеца на очите си движението на бластера му и леко го докосна по ръката. Нямаше защо да рискуват, след като ги пускаха с оръжията и им даваха совалка на разположение.

Събитията напоследък бяха толкова странни, че вече изпитваше съмнения дали ще се спасят на планетата, която примамливо се разстилаше под тях. Предчувствието не го излъга. Мълчаливите сериозни посрещачи, облечени в еднотипни широки и тъмни дрехи, веднага ги подканиха да се освободят от бластерите си. Харт се възпротиви енергично и се наложи да му отнемат оръжието с цената на счупената му дясна ръка. Обидната леснина, с която го направиха, бързо убеди останалите и до храма, където ги заведоха, нямаше повече произшествия. Надеждите за бягство се рушаха и сега, като гледаше неприятния старец, спрял пронизващ поглед върху него, Киар се зарадва, че прояви благоразумие и си остави отворен пътя за връщане. Той не знаеше, че катерът вече бе отлетял обратно и корабът замина в неизвестната посока, от която беше дошъл.

Старейшината се взираше в пратеника и се питаше откъде загадъчният Гарт знае тайните знаци на Братството. Досега личността му беше пълна тайна — или може би личността им, защото по всички признаци личеше, че организацията е мощна поне колкото Братството, а дори и повече. Мисълта за това му беше неприятна и той я прогони. Според писмото, Киар и останалите бяха оставени на негово разположение, нещо като добавка към даровете за Храма, и засега изобщо не предполагаха какво ги чака. Четиримата пирати бяха яки и здрави мъже, щяха да издържат доста години работа в мините. Той раздвижи леко пръстите си по посока на Фу.

— Е, нека Небесата бдят над вас. — Старейшината направи недвусмислен жест на смаяния гост към изхода. — Подножието на Нису е доста далече.

— Какъв Нису? — смотолеви объркан Киар. — Няма ли да предам отговора Ви?

— Даровете са приети и молбата ще бъде изпълнена — успокои го старецът, като даде възможност на Фу да го изведе навън мирно и кротко.

Грубите сцени щяха да се разиграят извън оградата на Свещения хълм и Киар щеше да бъде изпратен, заедно с другите трима, към рудниците в планинската верига на север.

Останал сам, Ли се изправи и разкърши рамене. Отвори малката вратичка в дъното на стаята и се спусна по тясната каменна стълба към вътрешния двор. По хлътналите, очукани от безброй стъпки плочи, с които беше настлан, потракваха грубите дървени сандали на разхождащите се братя. Насадените по края дървета цъфтяха и много от тях бяха предпочели свежия им аромат и вечерната прохлада пред задушните си килии. Тези часове на деня, свободни от занимания, бяха отредени за почивка, размисъл или събеседване. Разговорите бяха оживени, макар че никой не повишаваше глас повече, отколкото изисква приличието. Спореха главно жреците, образували големи кръгове, с блестящи на слънчевите лъчи оранжеви роби и обръснати до кожа глави. Братята-воини бяха малко и се движеха по двама-трима, рядко размесени в жреческите кръгове. Тъмните им дрехи се открояваха на фона на останалите, а дългите коси бяха стегнато сплетени и завити нагоре. Те се разбираха помежду си с леки жестове и предпочитаха да се вслушват в околната глъчка.

Старецът плъзна поглед над множеството, докато съзря човека, когото търсеше и му направи знак да се приближи. Близкостоящите, забелязали появата на Старейшината, го посрещнаха с поклони и се отдалечиха към другия край на двора. Невисокият широкоплещест мъж, запътил се към него, вървеше уверено и гъвкаво, въпреки неудобните налъми. Коленичи, като допря челото си до кожените сандали на краката му, докосна с устни края на робата и остана така, свел глава.

След кървавия метеж на воините и част от жреците преди много столетия още в Старата родина, довел до насилствена смяна на Старейшината и съветниците му, новият Старейшина си взел поука от случилото се. Разпоредил всички обитаващи или посещаващи Свещената територия да носят дървени чехли, известяващи с тракането си присъствието и броя им отдалеч, като запазил за себе си и членовете на Съвета привилегията да носят леки и безшумни обувки. Това събитие се случило отдавна, в зората на създаването на Братството, много преди заселването им тук на планетата Кин. Указът и историята, довела до появата му, бяха отразени в няколко древни свещени текста, до които малцина имаха достъп, тази предпазна мярка изглеждаше вече излишна, но традицията беше останала.

— Стани, братко Ишанг и чуй словата на Великата от моята уста! Пътят те води много далече в Hейна прослава. Избери двама души и елате при мен в първия час на зората.

— Да бъде Нейната воля, учителю, незначителният ми живот й принадлежи! Бих взел братята Чен и Раад със себе си.

— Бързо решаваш и изборът ти е добър. Върви и се приготви, братко!

— Да, учителю. — Ишанг целуна почтително още веднъж подгъва на дрехата му и си отиде, сподирен от прикритите любопитни погледи на братята, които му правеха път.

— Четиримата вече тръгнаха към Нису, учителю — обади се Фу, застанал на горното стъпало.

— А, да! Братко Фу, нека дойдат всички съветници. Аз ще бъда в библиотеката, повикай ме, когато се съберат.

— Но, учителю, вече изпратихте брат Ишанг и…

— Не свиквам Съвета за това — прекъсна го Ли властно. — Ти също ще присъстваш.